РЕШЕНИЕ
№ 21180
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110114613 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Б, с който е
поискало да бъде установено по отношение на ответника С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 377,80 лв. - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. ., отчитан под абонатен №
232608, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –20.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 113,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
05.04.2022 г., както и сумата от 4,53 лв., представляваща лихва върху главница за за дялово
разпределение за периода от 31.08.2020 г. до 05.04.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
подробни съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна
давност на задължението.
С определение от 27.09.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Петракиева, която поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично. Поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли исковете. По делото са постъпили писмени бележки в срок.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33043/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 413,72 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, „Младост 3“, бл.340, вх.В, ап.97, инсталация
**********/аб.№ 232608, ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 113,92 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г.,
сумата от 14,08лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 4,53 лева, за периода от 01.07.2019 г. до
09.06.2022 г. С възражение от 01.09.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
Съгласно Решение №292/22.12.1993г. на СРС, 91 с-в, с което е прекратен брака
между ответницата и бившия й съпруг по взаимно съгласие, в дял на ответницата е
предоставен и същата е станала изключителен собственика на придобитото по време на
брака семейно жилище, представляващо апартамент №97, находящ се в гр. София,
„Младост 3“, бл.340, вх.В, което съгласно писмо от СО, район „Младост“ е закупено от
съпрузите на 05.04.1991г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от проведено на 15.05.2002г. ОС на ЕС на сграда
с адрес гр. София, ж.к. гр. София, „Младост 3“, бл.340, вх.3, ведно със списък на етажните
собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата
да бъде извършвано от „Нелбо Инженеринг“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв
е сключен на 29.08.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение
и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото е приети 2бр. изравнителни сметки, представени от „Нелбо“ АД за периода
от 01.05.18г. до 30.04.19г., от 01.05.19г. до 30.04.20г., 2 бр. формуляри за извършен отчет на
26.05.2019г., 25.05.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2018г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., обща фактура №**********/31.07.2020г., обща фактура
№**********/30.06.2021г. и справка за задължения на абонатен № **********.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Нелбо“ АД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла
топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-
2
334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 413,78 лв., от която сумата от 319,16 лв.
за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 94,62 лв. за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период в размер на сумата от 50 лв. от
19.07.2022г., като сумата е платена след подаване заявлението по чл. 410 ГПК, но преди
подаване на иска по 422 ГПК, като е взета предвид при посочване цената по ИМ. Експертът
е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представеното по делото Решение №292/22.12.1993г. на СРС, 91 с-в, се установява
по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния
недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В
този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска
съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 413,78 лв. или иска следва да бъде разгледан до
този размер и за този период.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 232608, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
3
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 20.06.2022г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 20.06.2019г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.10.2018г. до 30.04.2019г., като последното е с падеж
15.06.2019 г. Задължението за м. май 2019 г. е с падеж 14.07.2019 г., поради което същото не
е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 94,62 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., определена след приспадане на погасеното по
давност вземане за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и която сума съгласно
заключените на СТЕ в размер на сумата от 94,62 лв. За разликата над тази сума и за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. иска следва да се отхвърли като погасен по давност. В
случая не следва да бъде взимана предвид платената от ответника сума от 50 лв., доколкото
плащането на 19.07.2022г., е направено преди получаване на препис от заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022г. (стр. 15 от ч.гр.дело № 33043/2022 г. на СРС).
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. /след датата на срока
за плащане по фактура №**********/31.07.2020г./ до 05.04.2022 г., която сума, съобразно
служебните изчисления на съда върху главницата от 94,62 лв., възлиза на сума в размер на
14,94 лв. За разликата над тази сума и за периода 15.09.2019 г. -14.09.2020г. иска следва да
се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Нелбо” АД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 33043/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 168,61 лв., от които сумата от 19,08 лв. (12,52 за главница+6,56 за
лихва) за внесена държавна такса, 101,76 лв. за депозит за експертизи (66,78 за
главница+34,98 за лихва) и 47,77 лв. за юрисконсултско възнаграждение (31,35 за
4
главница+16,42 за лихва). Неоснователно е възражението за недължимост на
юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото се дължи на основание чл. 78,ал. 8 ГПК
и е претендирано в минимален размер.
Ответника не е направил разноски, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. ., че дължи на „Т.“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
сумата от 94,62 лева (деветдесет и четири лева и 62 стотинки), представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., отчитан под абонатен № 232608, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 20.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 14,94 лева (четиринадесет лева и 94 стотинки), представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№18624/01.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№33043/2022 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 377,80 лв. и за периода от 01.10.2018 г. -
30.04.2019г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 113,92 лв. и за периода 15.09.2019 г. -14.09.2020г., както и иска за сумата
от 4,53 лв., представляваща лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
31.08.2020 г. до 05.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, с адрес г., да заплати на „Т.“ ЕАД, с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: . сумата от 168,61 лв., (сто шестдесет и осем лева и 61
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
33043/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Н. .“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 33043/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5