№ 100
гр. Сливен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201463 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Х. Х. Х., ЕГН **********, против НП № 24-
0804-006265 от 22.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ Сливен, в която е посочено, че се иска отмяна на
същото в частта, с която за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева и за извършено нарушение на чл. 137б,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2024г. против жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA №
1269322 за това, че на 07.07.2024г. в 09.44 часа в гр. Сливен, бул. „Цар
Симеон“ до Демея, посока Ямбол управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с
рег. № СН 3604 СА, без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудвано МПС по време на движение. Същият превозвал детето Н.Н.Н.,
ЕГН ********** без обезопасителни системи. МПС не било оборудвано със
светлоотразителен триъгълник. Не носел СУМПС. В акта било посочено, че с
това виновно е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 137б, ал.
1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя и свидетеля С.. На датата на съставянето му
актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието отразил, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил
административно наказание "глоба" в размер на 50 лв., за извършено
нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП
наложил административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на
10 лева и за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 185 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 20
лева. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му отнели
общо 22 контролни точки. В НП било посочено, че на основание чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН
предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен
отзвук сред останалите участници в движението.
Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на
15.11.2024г. като на 21.11.2024г. против него е подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбоподателят е обжалвал процесното наказателно постановление
само по отношение на наложените с него административни наказания по чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В
разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната
2
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на
лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия
случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да
провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Съдът намира същата за частично основателна, по следните
съображенията:
По отношение на нарушението по т. 1 от НП:
В разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че водачите и
пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е
предвидено, че водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан се наказва се с глоба в размер на 50 лева. С разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или носене
на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП) на водача на МПС се отнемат 10
контролни точки.
Съгласно разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове, с които се установяват нарушения по този закон, имат доказателствена
сила до доказване на противното.
По инициатива на жалбоподателя бе разпитана като свидетел Анд. С..
От показанията й става ясно, че е пътувала заедно с жалбоподателя и двете си
деца, като тя е седяла на предна дясна седалка, а децата са пътували отзад. По
време на проверката тя и децата били в автомобила. Когато полицейският
служител отишъл до автомобила за проверка, жалбоподателят, св. С. и децата
й били с поставени обезопасителни колани. От показанията й обаче не става
ясно дали водачът е използвал обезопасителен колан по време на движение, за
каквото му е повдигнато административно обвинение. В тази насока
показания дава актосъставителят при проведения му разпит в съдебно
заседание. Последният заявява, че е видял водачът да управлява автомобила
без поставен обезопасителен колан, т.е по време на движение.
Поради изложеното съдът приема, че в хода на съдебното дирене от
3
страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на
акта по отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че
жалбоподателят не използвал обезопасителен колан по време на движение,
поради което наказателно постановление в тази си част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
По отношение нарушението по т. 2 от НП:
Съдът намира жалбата в тази си част за основателна, като счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото
на защита на санкционираното лице. Аргументите в тази насока са следните:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на глава
втора, раздел ХХV. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 19 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР, за превозване на деца в нарушение на изискванията
на глава втора, раздел XXV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП) на водача на
МПС се отнемат 12 контролни точки;
Съгласно нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване
на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се
класифицират в пет групи: група 0 - за деца с тегло под 10 kg; група 0+ - за
деца с тегло под 13 kg; група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg; група II - за
деца с тегло между 15 и 25 kg и група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.
Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба системите за обезопасяване на деца
се подразделят на два класа: пълен клас, който включва комбинация от ленти
или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и
присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или
защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или
ленти и непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване
на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация
с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или
задържа устройството, в което детето е поставено.
Разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че в моторните
превозни средства от категории M1, № 1, № 2 и № 3, които не са оборудвани
със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под
тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150
сантиметра заемат седалка, която не е предна.
Следователно посочената в НП като нарушена норма на чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост
от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително
за водач на МПС, който превозва дете/деца в управляваното от него превозно
средство. Поради това нормата не може да бъде нарушена от лице,
управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за
поведение за водачи на МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите
4
на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но
те не са били приложени от наказващия орган. Дори да се приеме, че в чл.
137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва
система за обезопасяване при превоз на деца, то в АУАН и НП следва да се
посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от
съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е сторено (в този смисъл Решение №
108/11.09.2020г., постановено по КАНД № 88/2020г. по описа на АС-Сливен).
И не на последно място, административнонаказващият орган е приел, че е
извършено нарушение по 137б, ал. 1 от ЗДвП, без да е конкретизирал водачът
коя точно от хипотезите на цитираната разпоредба не е изпълнил. Това
поражда неяснота в повдигнатото спрямо него административно обвинение,
което от своя страна накърнява правото му на защита.
С оглед гореизложеното, съдът счита че наказателно постановление в
частта, с която е наложено наказание на осн. чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение нарушенията по т. 3 и т. 4 от НП:
Съдът приема за безспорно установено от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а именно не е носил свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за това, че
МПС не е било оборудвано и се е движело без светлоотразителен триъгълник.
По отношение на тези две нарушения доказателствената сила на акта,
предвидена в нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не бе оборена от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства. Правилно наказващият орган е
приложил и съответната на нарушението санкционна норма, а именно: за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер
на 10 лева и за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева. Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно по отношение нарушенията по т. 3 и т. 4 от същото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-
006265/22.07.2024г., издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор
„Пътна полиция“-Сливен, в частта, с което на Х. Х. Х., ЕГН ********** от гр.
Сливен, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
5
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-006265/22.07.2024г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-
Сливен, в частта, с което на Х. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Сливен, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП
и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12
контролни точки, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6