Р
Е Ш Е
Н И Е
№53
гр. Хасково, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1095/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Р.Х.П. ***, С.Х.М. *** и С.И.С.
***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР - Пловдив.
В жалбата се
твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна. Незаконосъобразни били
изводите на административния орган, че допуснатото преустройство, обект на
потвърденото от РДНСК разрешение за строеж, попада в изключенията, предвидени в
чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, при които не се изисква съгласие на останалите собственици
на етажната собственост. Сочи се, че разрешеното преустройство не попада в
случаите на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, поради което и на основание ал. 2 от същия
текст, главният архитект следвало да изиска решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, за извършване на исканото
преустройство. Според жалбоподателите, видно от проекта, съществуващото жилище
на първия етаж се разделяло на две по-малки с отделни входове, като към едното
се присъединявала прилежащата складова площ, която се намирала на партерния
етаж. В тази връзка се предвиждало разрушаване на стоманобетонната плоча над
складовите помещения с площ 4.79 кв.м. и там се развивала метална или дървена
стълба. Наред с това не се предвиждало свързване на вътрешните инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена, или през обслужващи помещения
по една вертикална ос. Твърди се, че въпреки липсата на съгласие на всички
собственици, главният архитект издал разрешението за строеж без да са спазени
изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗУТ, тъй като с разрушаването на
стоманобетонената плоча над складовите помещения, съществено се изменяли общи
части на сградата, а с обособяването на кухненски помещения - свързването на
вътрешните ВиК инсталации с общи мрежи, не преминавали или до делителната
стена, или през обслужващи помещения по една вертикална ос. По този начин,
според жалбоподателите, по отношение на изменението на съществуващите и
прокарване на нови инсталации, не били спазени условията на чл. 186 от ЗУТ. Необходимостта
от спазване на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ била призната от Главния архитект
на Община Хасково в писмо рег. индекс 94Р-2259-1#4/13.03.2018г., с което заявителят бил уведомен да
отстрани три забележки, една от които свързана именно с липсата на решение на
общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено
съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се
завземали общи части – съгласие на всички собственици, заявено с нотариална заверка
на подписите. Сочи се също, че съгласно ал. 7 на чл. 38, към проектите за
преустройства по ал. 3 - 5 задължително следвало да се представя мотивирано
становище на инженер-конструктор, с пълна проектантска правоспособност,
доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни
елементи и не се намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността
на конструкцията на сградата, а когато се налагали изменения в конструкцията
или се увеличавали натоварванията, следвало да се представя и конструктивна
част към проекта. В представеното конструктивно становище не се съдържали
доказателства за посочените обстоятелства, а в случая разбиването на плочата
над приземния етаж намалявало носимоспособността, устойчивостта и
дълготрайността на конструкцията на сградата. Твърди се, че с издаденото
разрешение за строеж се допускало преустройство със създаване на още един
жилищен обект, без за него да са осигурени необходимите гаражи, или места за
паркиране в съответния поземлен имот - изискване на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ. В
случая не били налице изключенията на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ. Излагат се и
доводи, че с разрешеното преустройство на жилището и двете складови помещения,
се създавали два нови жилищни обекта, които надхвърляли предвидената максимална
интензивност на застрояването за урегулирания поземлен имот, по действащите към
момента на разрешението правила и норми на ЗУТ. Това не било преценено, както
от Главния архитект на Община Хасково при издаване на оспореното разрешение за
строеж, така и от Началника на РДНСК - ЮЦР, при издаване на обжалваната заповед.
По изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваната заповед, както и се претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът –
Началник РДНСК – Хасково (заменил на основание чл.
153, ал. 2 и ал.
3 от АПК, първоначално конституирания по
делото ответник Началник РДНСК -ЮЦР, гр.Пловдив), чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и в писмена защита, ангажира подробно и мотивирано становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Главен архитект на Община Хасково, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите
страни - Г.Я.С. и Р.Я. ***, лично и чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и в писмена защита, аргументират становище за неоснователност на
жалбата. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените
по делото Нотариален акт № 119, том I, рег. №
743, дело № 84 от 2006г. на Нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната
камара и район на действие района на РС – Хасково (л. 62-63 – всички страници по описа на адм.дело №
742/2018г. по описа на Административен съд – Хасково, приложено в кориците на
настоящото дело) и Удостоверение за наследници изх. № 1056 от
28.05.2018г. на Столична Община (л. 65) се установява, че С.И.С. е придобила по силата на наследствено
правоприемство правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.Х., ул.“В.“
№.., представляващ целия втори етаж от триетажна жилищна сграда с партерен
етаж, със застроена площ от 120 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №
2 на партерния етаж, с площ от 26 кв.м., таванско помещение № 2 с площ от 26
кв.м. и Гараж № 2, находящи се в УПИ IV, отреден за
дворно място с пл. № 1313 в кв. 497 по плана на гр.Х., одобрен със Заповед №
205/81г., ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална
част от правото на собственост върху УПИ IV.
От своя
страна, С.Х.М. и Р.Х.П. (към онзи момент с фамилно име М.) са придобили с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот с рег. № 188, том IX, дело № 3959 от 29.08.1997г. на
Нотариус при РС – Хасково (л. 81 -82) правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от дворно място
с пл. № 1313 с площ от 380 кв.м., в кв. 497 по плана на гр.Х., одобрен със
Заповед № 205/1981г., заедно с целия трети жилищен етаж, с площ от 120 кв.м. от
триетажна жилищна сграда, едно избено помещение под първи жилищен етаж с
югозападно изложение, заедно с подстълбищна клетка, заедно с таванско помещение
с югозападно изложение, ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и
отстъпеното право на строеж върху описания имот.
Съгласно
Нотариален акт № 116, том II, рег. № 2464, дело № 244 от
23.12.2015г. на Нотариус с рег. № 080 по регистъра на Нотариалната камара и
район на действие РС – Хасково (л. 149 - 151) и
Нотариален акт № 142, том I, рег. № 1055, дело № 97 от
11.05.2017г. на Нотариус с рег. № 078 по регистъра на Нотариалната камарата и
район на действие РС – Хасково (л. 116), Р.Я.Г. и Г.Я.С. са съсобственици
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.721.364.1.1 по данните
на кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на Изпълнителния директор на АК - гр.София, с административен адрес: гр.Х., ул.“В.“
№ .., етаж .., със застроена площ от 120 кв.м., с предназначение жилище,
апартамент на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор № 77195.721.364.1, построена върху поземлен имот с идентификатор
№ 77195.721.364, ведно с избено помещение с източно изложение и помещение под
банята и с две тавански помещения със същото разположение и изложение, а така
също и припадащите се идеални части от общите части на цялата сграда.
Не е спорно
по делото и се установява от Комбинирана скица за проектиране №
734/06.06.2018г. на Община Хасково (л. 73 - 74), че поземлен имот № 77195.721.364 е идентичен с имота,
описан в Нотариален акт № 119, том I, рег. №
743, дело № 84 от 2006г. и Нотариален акт за дарение с рег. № 188, том IX, дело № 3959 от 29.08.1997г. и съответно
притежаваните от Р.П., С.М., С.С., Г.Я.С. и Р.Я.С. самостоятелни обекти,
цитирани в титулите им за собственост, са построени в един и същи имот и са в
една и съща жилищна сграда.
Със
Заявление рег. индекс 94 Р-2259-1 от 22.01.2018г. по описа на Община Хасково (л. 131), Г.Я.С. и Р.Я.Г. отправят искане до
Главния архитект на Общината да бъде съгласуван/одобрен проект за строеж
„Преустройство на самостоятелен обект в сграда (жилище) в два броя самостоятелни обекта (жилища)“, находящ се в УПИ
77195.721.364.1.1 на ул.„В.“ № ... Към заявлението прилагат копие от документи
за собственост, удостоверение за наследници, оценка за съответствието,
изготвена от съответното лице по чл. 142, ал. 6 от ЗУТ.
С писмо рег.
индекс 94Р-2259-1#1 от 31.01.2018г. (л. 129), Г.С. и Р.Г. са уведомени, че по
повод заявлението им и за да се прецени възможността за съгласуване и
одобряване на строежа, е необходимо да представят: 1. Документи, с които да се
докаже законността на сградата, в която ще се извърши преустройството и 2. одобрен
проект на жилищната сграда, в която ще се извърши преустройството. Със същото
писмо заявителите са уведомени и че с оглед представяния архитектурен проект и
конструктивно становище, с които се предвижда разрушаване на стоманобетоновата
плоча над складовото помещение, следва да се имат предвид изискванията на чл. 148,
ал. 13 от ЗУТ - разрешение за строеж за извършване на строително монтажни
работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновление, преустройство,
реставрация и адаптация, при което се засяга конструкцията на строежа, се
издава след извършено конструктивно обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ, а
такова не е представено, както и че наименованието на обекта не е изписано
коректно - на кота ±0.00 се преустройват складове.
Със
Заявление рег. индекс 94 Р-2259-1#2 от
09.02.2018г. (л. 118) Г.Я.С. и Р.Я.Г.
внасят допълнителни документи за прилагане към заявената от тях преписка с вх.
№ 94Р-2259-1/22.01.2018г. В заявлението същите посочват, че представят:
документи за законност на сградата, конструктивно обследване, променено
наименование на обекта и други.
На
23.02.2018г. инвестиционният проект по части: архитектурна, конструктивно
становище, ВиК и електро, са съгласувани и одобрени от Главния архитект на
Община Хасково.
Със
Заявление рег. индекс 94Р-2259-1#3 от
06.03.2018г. (л. 115), Г.С. и Р.Г. отправят искане до Главния Архитект на
Община Хасково за издаване на разрешение за строеж „Преустройство на
самостоятелен обект в сграда (жилище) и складови помещения в два броя самостоятелни обекта (жилища)“ в поземлен имот №
77195.721.364.1.1 , ул.“Веслец“ № 6, ет. 1 в гр.Хасково.
С писмо рег.
индекс 94Р-2259-1#4 от 13.03.2018г. (л. 114) заявителите са уведомени, че
разрешението за строеж не може да им бъде издадено, поради това, че
представеното заснемане на кота 0.00 не отговаря на представената схема от
кадастъра, категорията на строежа не е изписана коректно в комплексния доклад и
съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, в случаите извън тези по ал. 1, се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на
обекта, а когато се завземат общи части – съгласие на всички собственици, изразено
с нотариална заверка на подписите.
Със Заявление
рег. индекс 94 Р-2259-1#5 от 18.04.2018г. (л. 113), Г.С. и Р.Г. правят искане да бъде
преразгледано становището по т. 3 в писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#4 от 13.03.2018г. на Община Хасково, като излагат
съображения, обосноваващи доводи, че в случая за осъществяване на конкретното
преустройство не е необходимо съгласие на собствениците на етажната собственост
за преустройството. Със Заявление рег. индекс 94Р-2259-1#6 от 26.04.2018г. (л. 112), Г.Я.С. представя и коригиран
доклад, който иска да бъде присъединен към преписката с вх. № 94Р-2259-1 от
06.03.2018г.
На 02.05.2019г. под № 94 (л. 111) Главният архитект на Община Хасково издава разрешение
за строеж „Преустройство на жилище и два броя складови помещения в две жилища“
с местонахождение ПИ 77195.721.364 по КК на гр.Х., ул. „В.“ № .., с възложители
Г.Я.С. и Р. А. Г..
Р.П. и С.М. са
уведомени за издаденото разрешение за строеж, с писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#10 от 03.05.2018г., получено от последните съответно на
09.05.2018г. и 11.05.2018г. До С.И.С. също е изпратено уведомление за
процесното разрешение с писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#12 от 09.05.2018г., като по делото липсват данни за
датата на съобщаването му на адресата.
На 18.05.2018г. Р.П. и С.М. *** жалба срещу Разрешение
за строеж № 94/02.05.2018г., издадено от Главен архитект на Община Хасково до
РО “НСК“ - Хасково при РДНСК - Пловдив, заведена под вх. рег. индекс 94Р-2439-1
от същата дата (л. 71).
На
30.05.2018г. С.С. също депозира жалба с рег. индекс 94С-5463-1 при Община
Хасково срещу посоченото разрешение за строеж (л. 69).
След
изискване и получаване на документи, удостоверяващи правния интерес на
жалбоподателите от оспорване, със Заповед № ДК-10-ЮЦР-24 от 22.06.2018г. (л. 51 - 55) Началникът на РДНСК - ЮЦР, гр.Пловдив отхвърля
жалбите и оставя в сила Разрешение за строеж № 94/02.05.2018г., издадено от
главния архитект на Община Хасково.
Р.П., С.М. и
С.С. са уведомени за така издадената заповед с писмо изх. № ДК-04-85-00-411 от
29.06.2018г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, гр.Пловдив, което им е връчено
съответно на 17.07.2018г., 16.07.2018г. и 18.07.2018г.
На
27.07.2018г. Р.Х.П., С.Х.М. и С.И.С. депозират в Административен съд - Хасково
жалба срещу Заповед ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК-ЮЦР,
заведена с вх. № 4467 от същата дата по описа на съда.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна, по искане на жалбоподателите в хода на производството бе
допусната съдебно-техническа експертиза.
Видно от депозираното в тази връзка заключение
е, че в конкретния случай е налице промяна на предназначението (в смисъл на начина на ползване) на част от първия (партерен) етаж на
сградата от склад в част от жилище, без промяна на съответстващите кодове. Що
се отнася до засягането на общите части, експертизата излага следните съображения:
Съгласно чертежите (л. 158 - 161) в част „Архитектура“ на техническия проект,
предвиденото преустройство не засяга общи части на сградата (в смисъл на площи), но при налагане на архитектурното заснемане върху
извадката от КК (Приложение 1) се констатира значителна разлика в местоположението и
размера на общите части на партерния етаж. Същият факт е констатиран и от
заместник-кмета на Община Хасково, обективиран в писмо до възложителите и до
съставителя на комплексния доклад за съответствие (л. 114 от делото). По делото няма данни да е представено ново коректно
заснемане на партерния етаж. От една страна, документите за собственост (нотариалните актове и на двамата възложители по
проекта) са съставени в условията на влязла
в сила КК. По този начин следва да са определени и общите части на сградата и
съответният им процент в собственост на двамата възложители. От друга страна,
главният архитект одобрява проекти и издава разрешение за строеж на база на
предоставеното от авторите на проекта архитектурно заснемане (различаващо се от КК). В този смисъл експертизата не се ангажира с
конкретен отговор на въпроса дали при предвиденото преустройство се засягат
общи части на сградата (в смисъл на площи) поради липса на достоверни изходни данни (или по-скоро при наличието на противоречащи си изходни
данни). Измерената на място светла
височина на помещенията в партерния етаж 2.52 м. не отговаряла на изискванията
на чл. 73, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и норми за устройството
на отделните видове територии и устройствени зони, а именно минимална светла
височина от 2.60 м. Що се отнася до разбиването на част от етажна
стоманобетонова плоча, с цел реализиране на стълбище, според вещото лице,
категорично се засяга съществено обща част на сградата (носеща конструкция), съгласно чл. 38 от ЗС. В КК на гр.Х. жилището на първия етаж и складовото помещение, с
източно изложение под него, с идентификатор 77195.721.364.1.4, са определени
като тип жилище, апартамент, което било в противоречие с начина на ползване на
имота с идентификатор 77195.721.364.1.4, а именно “склад“. Начинът на ползване обаче се доказвал както от
наименованието на помещенията в проекта - 2 бр. складове с входно фоайе и
санитарен възел, така и от наименованието на строежа в Разрешение за строеж с №
94/02.05.2018г. Вещото лице сочи, че в заявлението за одобряване на проекти (л. 130 - 131) и в
комплексния доклад за оценка на съответствието (в първия му вариант) наименованието на строежа е „Преустройство на
самостоятелен обект в сграда (жилище) в два броя самостоятелни обекта (жилища)“. Думите склад/складове се появявали
в коригирания комплексен доклад и в издаденото впоследствие разрешение за
строеж, без да е променено наименованието на инвестиционния проект. Висящ, според вещото лице, оставал и въпросът за броя на
преустройваните складови помещения - съгласно КК самостоятелният обект в сграда
бил един - с идентификатор 77195.721.364.1.4, а съгласно разрешението за строеж
– два. Абсолютно същото, като наименование на строежа, се цитирало и в
обжалваната Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК-ЮЦР.
На следващо
място, вещото лице сочи, че мотивирано становище от инженер –конструктор, с
пълна проектантска правоспособност е представено. То било изготвено от инж. К. В.
М. - проектант с пълна проектантска правоспособност, рег. № 04783, в регистъра
на КИИП. Видът и характерът на посочените промени били описани текстово, без
графична част. Отговаряли на заложеното в „Архитектура“.
Вещото лице
сочи още, че с предвиденото преустройство натоварванията в сградата не се
увеличават (като цяло). Разбиването на етажната стоманобетонова плоча и
замяната й със стълбище облекчавали конструкцията с около 15 KN. Приблизителният баланс между
събарящи се и новоизграждащи се стени показвало завишение на натоварването от
зидарии с около 10 KN. Тоест крайното натоварване на
конструкцията като цяло намалявало. Не било изследвано увеличението на
натоварването от допълнителната подова конструкция за покриване на
новопоявяващите се хоризонтални водопроводни и канализационни клонове, описани
в отговора по въпрос 1. Мнението на експерта е, че за подобен вид
преустройство, включващ разбиване на носещата конструкция (междуетажна плоча), не е достатъчно конструктивно становище. Начинът на армиране на стоманобетоновите плочи (особено в периода на строителство на сградата – 60-те
години на миналия век) представлявало т.нар.“кръстосано
армиране“. То по своята същност включвало всички съседни полета в работа при
поемане на съответните вертикални натоварвания. Осъществявала се чрез
прехвърляне на горна носеща опънна армировка в съседните полета и добавянето (при нужда) на
усилители (отново преминаващи над опората от
едното в другото поле). При предвиденото разбиване на едно такова поле тази армировка трябвало да се
премахне. Това щяло да доведе до промяна в статистическата схема на съседните
полета и възможност за поява на натоварвания, за които те не били разчетени.
Именно тези проверки трябвало да са част от един конструктивен проект, в който
могат да се предпишат мерки за обезопасяване на съседните полета вследствие на
премахнатата коравина.
Вещото лице посочва
още, че за конкретната сграда има извършено конструктивно обследване, съгласно
действащата нормативна уредба. Нямало данни за регистриран технически паспорт. В
него трябвало да се посочат мерките за сеизмична осигуреност (ако се налагат), каквито били изискванията на чл. 176б, ал. 3 от ЗУТ.
По въпрос 5
от експертизата, вещото лице дава заключение, че на чертеж “Ситуация“ на
проекта по част от архитектура било показано едно допълнително паркомясто в
имота. Не били разработени схеми, доказващи възможността, съответно невъзможността
за безпрепятствено ползване на новопредвиденото паркомясто по отношение
ползването на съществуващите гаражни клетки. Не бил разработен проект по част „Организация
и безопасност на движението“. В този смисъл експертизата не можела да отговори
на въпроса дали са налице изключенията на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ, поради липса на
изходна информация.
В съдебно
заседание вещото лице прави допълнителни уточнения във връзка с експертизата.
Сочи, че засягането на общите части е основно чрез разбиване на плочата, в
рамките на която след разбиването се реализира стълбище между сутеренния етаж и
жилищния, за да се оформят двете жилища. Там се правело отвор, стоманобетонова
плоча, която по смисъла на чл. 38 от ЗС била обща част. Относно констатираната
значителна разлика в местоположението и размера на общите части на партерния
етаж, установена при налагане на архитектурното заснемане върху извадката от КК,
вещото лице сочи, че е спорно дали била налице грешка в заснемането или грешка
в КК, но нанесени едно върху друго се виждало, че линиите на КК минават през
общите части - коридор и обща тоалетна, които не попадали в обхвата на проекта.
Според вещото лице, засягането на общите части в случая било съществено, тъй
като една стоманобетонна сграда имала основни конструктивни носещи елементи,
които били плочи, греди, колони, основи, шайби. Засягането на всеки такъв
елемент засягало съществено конструкцията на сградата, която е обща част.
Несъществена промяна според вещото лице би била тази, при която не се засягат
конструктивни елементи на сградата, а съществена - винаги, когато има такова
засягане.
Заключението
е прието при оспорване от страна на заинтересованите страни Г.Я.С. и Р.Я.Г., в
частта му, касаеща отговорите на въпрос 1 и въпрос 3 от експертизата.
По искане на
заинтересованите страни на вещото лице са поставени допълнителни задачи.
Видно от допълнителното
заключение (л. 371), при измерването, извършено на място в помещение с
идентификатор 77195.721.364.1.4 е установена светла височина 2.51 м. във входно
фоайе и 2.53 м. - в помещението „склад“. В помещение с идентификатор
77195.721.364.1.5 е установена светла височина от 2.49 м. в помещението
„склад“. Вещото лице отбелязва, че наименованията на помещенията са съгласно
архитектурното заснемане на съществуващото положение.
По
поставената му втора допълнителна задача, вещото лице е представило заключение вх. № 5342/21.08.2019г. (л. 392). В същото сочи, че при запознаване
с проектната документация, представена от процесуалния представител на
заинтересованите страни и по-конкретно с чертеж “Кофраж и арматура - плоча над зимника“ (л. 221) се установило следното:
предвиденото разбиване на част от стоманобетоновата плоча с цел реализиране на
стълбище засягало поле № 7, както и частично гр.3 ( за нея би трябвало да се закрепи новото стълбище). В конструктивното становище (л. 164 и л. 165 по делото) било
записано, че реализиращият се отвор в плочата е с размери 210/239 см., което
приблизително отговаряло на размерите на стълбищната клетка по архитектурен
проект. Същото било отразено и във вертикалния разрез на архитектурния проект.
Което означавало, че частта на плочата, явяваща се стълбищна площадка - поле № 9 (л. 221 по делото) не е предвидена за събаряне. В армировъчния план на
плочата било показано, че поле № 7 е самостоятелно кръстосано
армирано. Армировката на съседните полета не преминавала над опорите му и не
навлизала в него. В този смисъл неговото премахване не засягало армировката на
съседните полета.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че самото стълбище се реализирало чрез
разбиване изцяло на поле 7 (по проект, находящ се на л. 221 от
делото), а поле 9 се запазвало. Разбиването
на стълбището започвало от долния етаж и се качвало на греда на поле 9.
Стълбището излизала на практика на поле 9. Според вещото лице, макар да не се
засягали армировки на съседни полета, се касаело за нарушаване на част от носещ
конструктивен елемент, който бил част от цялостната конструкция на сградата и представлявал
обща част.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията
на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от заинтересовани лица по смисъла на чл. 149,
ал. 2, т. 3 от ЗУТ, съответно същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваната заповед е издадена от Началника
на РДНСК - Южен централен район, гр.Пловдив, който към датата на издаването й е
бил материално и териториално компетентният административен орган за
постановяването й. Постановена е по реда на чл.
216, ал. 6 от ЗУТ, вр. чл.
216, ал. 2, във вр. ал.
1, т. 2 от ЗУТ (в приложимата им към датата на издаване на обжалвания акт редакция). Спазени са изискуемата
писмена форма и срокът за издаване на заповедта.
Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, разрешенията за строеж се издават от
главния архитект, а съобразно ал. 8 на същата разпоредба одобреният
инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от
разрешението за строеж. В кои случаи не е необходимо одобряване на
инвестиционен проект при издаване на разрешително за строеж, е посочено в
нормата на чл. 147, т. 1 - 16 от ЗУТ. В случая преустройството не попада в нито
една от хипотезите на чл. 147, т. 1 - 16 от ЗУТ, съответно за издаване на
разрешение за строеж е необходимо да бъде одобрен и съгласуван инвестиционен
проект и това е сторено от главния архитект на Община Хасково на 23.02.2018г.
За да приеме, че разрешението за строеж следва да се остави в сила, в
мотивите към постановената заповед началникът на РДНСК е обсъдил одобрения
инвестиционен проект и е приел, че със същия не се отнемат общи помещения и
площи или части от тях, че не се изменят съществено общите части на сградата (“Преустройството не засяга носещи елементи на
конструкцията“), се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до
делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос („новите ВиК вътрешни
инсталации се свързват с общите съществуващи вертикални водопроводен и
канализационен клон в съществуващата тоалетна на етажа“) и е приел, че е спазена разпоредбата на
чл. 38, ал. 5 и чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ, съответно че не е необходимо
съгласието на собствениците в етажната собственост.
Според чл.
38, ал. 5 от ЗУТ, самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия
ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при
условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, е
необходимо съблюдаването на изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Към
проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано
становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност,
доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни
елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността
на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или
се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта -
чл. 38, ал. 7 от ЗУТ.
Данните по
делото сочат, че в конкретния случай с проекта се предвижда преустройство на
жилище на първи жилищен етаж и част от партерния етаж (част от жилището) в две самостоятелни жилища, при което към единия
обособен апартамент се присъединява прилежащата складова част, като се
разрушава стоманобетонова плоча над складовото помещение и там се развива
стълба (метална или дървена). Сградата, в която ще се осъществява това
преустройство, е в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 38, ал.
1 от Закона за собствеността, при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Следователно
стоманобетоновата плоча, чието разбиване е предвидено в проекта, е обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, а съгласно същата норма,
общите части принадлежат на всички собственици, а не само на тези, които ги
ползват.
В приетото по делото заключение на вещото лице
е посочено, че тази стоманобетонова плоча е междуетажна плоча и е елемент от
носещата конструкция на сградата, като с пробиването на отвор в нея се засяга
този конструктивен елемент и оттук се засяга съществено конструкцията на
сградата. Това заключение е изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите
знания и умения - вписано в списъка за вещи лица към ОС - Пловдив, със
специалност промишлено и гражданско строителство – конструкции и с квалификация: строителен инженер по промишлено и гражданско строителство. Същото пълно и
точно отговаря на поставените му въпроси и е обосновано. Ето защо за съда не
възниква съмнение в правилността му и намира, че следва да го кредитира в тази
му част, като със същото изцяло се оборва конструктивното становище, приложено
по административната преписка, на което се е позовал административният орган
при издаване на заповедта си. Че засягането на конструктивен елемент на
сградата представлява съществено изменение на обща част е и трайната практика
на ВАС, изразена в Решение № 3306 от 28.03.2006 г. на ВАС по адм. д. №
1155/2006 г., Решение № 14085 от 17.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2008
г., VII о., II о. Решение № 10670 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. №
12811/2017 г., II о. , Решение № 15921 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
6990/2017 г., II о. , Решение № 856 от 21.01.2019 по адм. дело № 6791/2018г. на
ВАС - Второ отделение, и др.
При наличие
на съществено засягане на обща част от сградата в режим на етажна собственост,
нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 38, ал. 5 от ЗУТ не намира приложение
и следва да се процедира по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, а именно за преустройството следва да е взето решение на
общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта. Тези императивни изисквания в
случая не са били изпълнени преди издаване на процесното разрешение за строеж,
а това обстоятелство не е надлежно съобразено от ответника при издаване на
оспорената заповед. Доколкото при процесното преустройство на складовото
помещение, при което същото се присъединява към едно от новообразуваните две
жилища съгласно проекта, с разбиването на стоманобетоновата плоча се засяга
конструктивен елемент на сградата, то следва да бъде изяснено и обстоятелството
спазени ли са изискванията на чл. 38, ал. 7, вр. ал. 5 от ЗУТ, и необходимо ли
е да се представя и конструктивна част към проекта, каквато според изготвилото
приетата по делото първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза
вещо лице, в случая липсва.
По изложените съображения съдът приема, че отхвърляйки
жалбата срещу строителното разрешение и инвестиционния проект като
неоснователна, Началникът на РДНСК – ЮЦР гр.Пловдив е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. След извършената
законодателната промяна на чл. 216 от ЗУТ, липсва предвиден процесуален ред за
произнасяне от началника на съответната РДНСК по жалба срещу разрешение за
строеж. След този момент преценката по жалби срещу строителни разрешения е
поставена само в правомощията на съда, но не и на контролния орган. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на § 44 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр.25/2019г.),
съобразно който подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по
които до влизане на закона в сила няма произнасяне по органа по чл. 216, ал. 2,
се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд. При
липсата на друга преходна разпоредба относно довършването на започнатите
производства, в случай че издадената от органа по чл. 216, ал. 2 заповед бъде
отменена от съда, следва да се приеме, че във всички случаи съдът дължи
произнасяне по законосъобразността на разрешението за строеж и одобрения
проект.
При извършване на тази оценъчна дейност и по съображенията,
изложени по-горе, настоящата инстанция намира, че оспореното строително
разрешение и одобрения инвестиционен проект е незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
При този
изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, основателна се явява
претенцията на жалбоподателите за
присъждане на сторените по делото разноски. Ето защо, на същите следва да бъдат
присъдени такива в общ размер от 1 080 лева, от които 30.00 лева - внесена
държавна такса, 600.00 лева - действително заплатено възнаграждение за един
адвокат и 450.00 лева - внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР – гр.Пловдив, с която са
отхвърлени жалбите на Р.Х.П., С.Х.М. и С.И.С. срещу Разрешение за строеж №
94/02.05.2018г., издадено от Главен архитект на Община Хасково, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разрешение
за строеж № 94/02.05.2018г., издадено от Главен архитект на Община Хасково за
„Преустройство на жилище и два броя складови помещения в две жилища“ в ПИ
77195.721.364 по КК на гр.Х., ул.“В.“ № .. с възложители: Г.Я. С. и Р.Я.Г..***
да заплати на Р.Х.П. с ЕГН: ********** ***, С.Х.М. ***, и С.И.С. с ЕГН: **********
***, разноски по делото в размер на 1 080 (хиляда и осемдесет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: