Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 18.01.2022г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти   състав, в публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №14974/2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.   

Ищците А. Л.Г. и П.В.Г. излагат в исковата молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. София, вилна зона "Люлин", представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м.в.з. "Люлин", одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г., целият с площ от 980кв.м., при съседи улица, УПИ VI-257, УПИ VII-256, УПИ XI-249, УПИ XII-250, УПИ III-250 по нот.акт за собственост № 189, том XV, нот.дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус, който по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4324.490 с площ от 977кв.м., при съседи имоти със следните идентификатори: 68134.4324.255, 68134.4324.250, 681.14.4324.249, 68134.4324.256, 68134.4324.257 и 68134.4324.1017.

Имотът е придобит от техния наследодател В.П.Г. и съпругата му А. Л.Г. в режим на съпружеска имуществена общност с нот.акт за собственост № 189, том XV, нот. дело № 2660 / 1982г. на Първи софийски нотариус по замяна и нот. акт № 172, т. VI, нот. дело № 1191/1982г. по регулация за 18 кв.м. След смъртта на В.Г. негови наследници са А.Г. -съпруга, която наследила 3/4 ид.части и от П.Г., син на А.Г., който наследил  1/4 ид.част.

През месец октомври 2017г. при разговор със съсед -В.В. разбрали, че преди години е имал проблеми с друг съсед В.Б.М., който възползвайки се от временното му отсъствие  от страната, завладял имота му и се снабдил с констативен нот. акт за придобиването му по давност.  Разбрал от него, че В.М. извадил и други три нот.акта. Веднага след това подали заявление за издаване на скица от АГКК, като за целта представили документите си за собственост, след което получили отказ с мотив, че имотът не е собственост на ищците, а на трето лице В.М., който през 2009г. се снабдил с констативен нот.акт, а през 2013г. го продал на ответниците М.Н.Д. и Х.Г.С., които фигурирали като собственици към този момент.     

При направена справка е установено, че на 04.06.2009г. В.М. се снабдил с констативен нот. акт №73, том II, рег.№1570, нот. дело №262/2009г. на нотариус С.П.за собствения им имот, въз основа на обстоятелствена проверка. В същия ден В.М. се снабдил с втори констативен протокол за имота на съседа им В.В.. На 23.08.2013г. с нот. акт № 145, томVI, рег. № 8448, нот. дело№ 1019/2013г. ответникът В.М. продал процесния имот на ответниците.

Излагат твърдения, че ответниците са се възползвали от това, че не посещават често имота и са извършили действията по снабдяване с констативен нот. акт, в резултат от което е възникнал спор за материално право относно процесния имот.   

Предвид изложеното предявяват искове за установяване по отношение на ответниците, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. София, вилна зона "Люлин", представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м.в.з. "Люлин", одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г. , целият с площ от 980квм., при съседи улица, УПИ VI-257, УПИ VII-256, УПИ XI-249, УПИ XII-250, УПИ III-250 по нот.акт за собственост № 189, том XV, нот.дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус, който по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4324.490 с площ от 977кв.м., при съседи имоти със следните идентификатори: 68134.4324.255, 68134.4324.250, 681.14.4324.249, 68134.4324.256, 68134.4324.257 и 68134.4324.1017.  Направено е искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нот. акт № 73, том II, рег. № 1570, нот. дело№262/2009г. на нотариус Слава Пилякова. Претендират направените по делото разноски.

       Ответниците Х.Г.С. и М.Н.Д. в писмения си отговор  излагат съображение за неоснователност на исковете. Твърдят, че имотът е придобит от тях на 23.08.2013г.  по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №145, рег.№8448, нот. дело № 1019/2013г., сключен с В.М., срещу заплащане на  7850,00лева.  Праводателят им се легитимирал като собственик с нотариален акт №73/2009г., като преди сделката били извършени всички необходими проверки. Владението им е предадено на 23.08.2013г.  и преди да го купят многократно им е показван от продавача, който обяснил за извършени от него подобрения в имота, както и че го е почистил и оградил. През 1999г. изградил кладенец  с бетонов пръстен, като преди това в имота не е имало вода. През 2009г. сключил договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонение  от общи мрежи и съоръжения за изграждане на канал в имота.  След закупуването му го декларирали като своя собственост в СО-район Овча купел.    

Възразяват, че са придобили имота по давност, тъй като са го придобили с възмездна правна сделка  и от 23.08.2013г. го владеят  за себе си необезпокоявано и спокойно, без основание за прекъсване на давностния срок. На основание чл.82 от ЗС  присъединяват към своето владение и това на праводателя им В.М., който владял имота необезпокоявано и непрекъснато от 1996г. до покупко- продажбата от 23.08.2013г.

Ответникът В.Б.М. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като с нот.акт за замяна № 189/1982г. С.Х.Х. е прехвърлила собствеността върху празно дворно място с площ от 990кв.м. с неуредени сметки по регулация за 18кв.м., съставляващо парцел IV -104а  в кв.1 по плана на гр.София, м."Вилна зона Люлин".  При извършване на сделката по замяна не са налице данни за имота и няма съвпадение по всички граници. Наследодателят на ищците не фигурира  в разписната книга към кад.карта от 1980г., попълнена през 1983г.  Твърди, че в СО  е открита партида за процесния имот само на негово име. От това прави извод, че наследодателите на ищците не са били собственици на имота.   

Излага, че го е владял необезпокоявано, като през м. май 1997г. започнал да строи къща в съседен имот и тъй като процесният имот пустеел дълги години при подготовка на парцела си за строителство завладял процесния имот през м.04.1996г., като установил фактическа власт върху него чрез заграждане и извършване на подобрения в имота, като го разчистил и изравнил с багер, прокарал вода и изградил кладенец с бетонов пръстен, започнал редовно да го поддържа и да го коси, направил постъпки за прокарване на канализация в имота, учредявайки впоследствие сервитут за прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура. Извършвал посочените фактически действия с намерението да свои имота и го е владял в периода от м.04.1996г. до 23.08.2013г., когато го продал. На 30.05.2006г. подал молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на имота по давност. В рамките на същата не се установили собствениците на имота, тъй като липсвали записи, в които и да било регистри, както и в кадастъра относно ищците. От 1996г. до момента на продажбата на имота  никой не го е безпокоил и не е прекъсвал неговото владение. След одобряване на кад.карта и регистри  бил записан като собственик.  Предвид изложеното счита, че е придобил имота по давност, като го е владял непрекъснато от м.04.1996г. до 23.08.2013г.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна  следното:

С договор за замяна на недвижим имот с лек автомобил, оформен в № 189, том XV, нот.дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус, В.П.Г. придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 990кв.м. с неуредени сметки по регулация от 18 кв.м., съставляващо парцел IV-104а в кв.1 по плана на гр. София, вилна зона "Люлин".  

С нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 172, т.VI, нот.дело№ 1191/1982г., е признат В.П.Г. за собственик на празно дворно място с площ от 18 кв.м., което се взема от пл.№ 104 Б, собственост на Л.Х.П., което се придобива по силата на утвърдения със заповед № 803/1967г.  регулационен план на кв. първи по плана на гр.София, м.в.з."Люлин".

От удостоверение за граждански брак №297927 се установява, че на 16.01.1972г. В.П.Г. и А. Л.Г. са сключили граждански брак. От удостоверение за наследници на В.П.Г. се установява, че е оставил за свои наследници по закон А. Л.Г. -съпруга и П.В.Г. - син.

Приета е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.К., по която е направено заключение, че процесният имот с идентификатор 68134.4324.490, находящ се в гр.София, в.з.'Люлин", с площ от 977кв.м., е идентичен с празно дворно място  с площ от 990кв.м, съставляващо парцел IV-104а  в кв.1, предмет на нот.акт № 189, том XV, нот. дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус. В обстоятелствената част на СТЕ е посочено, че към датата на сключване на договора за замяна, обективиран в нот.акт№189/1982г., е действал регулационния план от 1967г., като в представената по делото скица е отразен недвижимия имот, представляващ празно дворно място с площ от 990кв.м., съставляващо парцел IV-104а от кв.1, по плана на гр.София, с площ от 990кв.м, както и придадените към него по регулация 18 кв.м. от  УПИ VII-104б от кв.1.  Този имот е отразен и в следващия рег.план, одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г. с площ от 983кв.м.  В кад.план, предхождащ  кад. карта имотът е отразен с планоснимачен номер 490 с граници, образуващи площ от 1004кв.м., като не са отразени промените след уреждане на сметките по регулация, а имотните граници са по кад. основа на рег. план от 1967г. с изключение на южната граница, която е изместена в южна посока, което е довело до увеличение на площта-границите на имота по кад.план са отразени на скицата, приложение към СТЕ, с кафяви линии. Констатирано е, че описаният в нот.акт №73/2009г. недвижим имот, на който  В.М. е признат за собственик, представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м."В.з. Люлин",  одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г, с площ от 980кв.м.,  по описани в акта съседи, е идентичен с имота, придобит от ищците през 1982г.  Със заповед №РД-18-74 от 20.10.2009г.  е одобрена кадастралната карта на имота като процесния имот е нанесен с идентификатор 68134.4324.490. Границите на имота по КККР са идентични с границите по действащия регулационен план, като минималната разлика от 6 кв.м. е  при  северната граница на имота. Вещото лице констатира, че от приложена по делото скица, извадка  от действащата към 27.01.2010г. кад. карта, е видно, че след създаване на КККР като собственик на имота е вписан ответника В.М., въз основа на конст . нот акт от 2009г.  Имотът с посочения по-горе идентификатор е идентичен с имот IV-255, предмет на нот. акт №145, том VI, рег.№ 8448, дело №1019/2013г.

   От договор за продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт №145, том VI, рег.№ 8448, дело№ 1019 от 2013г., се установява, че В.Б.М. продава на М.Н.Д. и Х.Г.С. незастроен УПИ с площ от 980 кв.м., представляващ УПИ IV-255 от кв.1, по плана на гр.София, м.в.з."Люлин", подробно описан в нотариалния акт. От съдържанието на акта е видно, че продавачът се е легитимирал като собственик на продавания имот  с  нот. акт за имот, придобит по давност, вписан в книгите по вписванията акт№16, том 62 от 2009г., вх.рег.№22125 от 04.06.2009г.  Установява се, че под посочения вх. рег. номер е вписан нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 73, том. II, рег. № 1570, нот. Дело №262 от 2009г., с който на основание чл. 587, ал.2 от ГПК  е признат В.Б.М.  за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ IV-255 от кв.1, по плана на гр.София, м. "В.з. Люлин".

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, от които се установява, че ищцата А.Г. е заплащала  данък върху недвижимите имоти и такса смет за периода от 2007г. до 2016г. за  имот, находящ се в гр.София, р-н "Овча купел", м."В.з. Люлин".

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят на ищеца В.А.Я.познава П.Г., тъй като има имот близо до процесния. Мястото им се намира на същата улица, имат вила там от 1979г. и от тогава е там, намира се във в.з. "Бонсови поляни". Там има други вили и имоти и свидетелят знае имотите и собствениците им почти на цялата улица. Знае, че собственик на процесният имот бил бащата на П.Г. - В.. Когато започнали строежа на вилата през 1981г., свидетелят ходел там често  в продължение на 2-3 години и в началото на 80-те бащата на П. оградил мястото с оградна телена мрежа, с колове и си изградил шахтов кладенец през 1982-83г.  Тези места преди години били ливади, включително и процесното. От родителите на жена си свидетелят знае, че това място е било на бай В..  До 1991г., докато бил жив В.Г., мястото се поддържало, след това се косяло около 1-2 години, след което го занемарили, обрасло с треви и дървета.  Свидетелят много рядко виждал П. да идва на мястото, може би 1-2 пъти годишно. Идвал с майка си А..  Не знае какво са правили, когато са идвали, но мястото било занемарено. В последните години виждал колега и приятел на П. да идва, за да го почиства. Казвал се И.и идвал със семейството си  да разчиства мястото. Тогава то било разградено, нямало ограда някъде след 1990г. Като не поддържали мястото,  започнали да го разграбват, където имало метал бил откраднат.  Освен П., майка му и приятелят на Пено не е виждал други хора на мястото.  В момента също не е оградено и е обрасло. Не знае дали е имало претенции за него от трети лица, но свидетелства, че и в момента не се поддържа. Не помни дали е виждал В.М. на това място, но потвърждава, че не е виждал хора на него, които да чистят и да работят.  Ходил веднъж с В.Г. на мястото. Интересувал се от неговия кладенец, тъй като в него имало повече вода, отколкото в други съседни  места. Разстоянието между неговия имот и процесния е около 20м, като се намира по диагонал срещу него. Срещу неговия имот била построена вила, която направили скоро, след това има друго празно място, след което е имота  на ищците.  Свидетелят не живее постоянно там, но ходи редовно всяка събота и неделя, понякога и през седмицата, включително и през зимата. За последно видял на имота ищците преди около 5-6 години, но след 1991г. не ги е виждал да работят там. Идвали само да видят мястото. Много хора идвали в района, тъй като искали да купуват места  и не помни дали е виждал В.М..

Свидетелят на ответниците В.П., който живее във в.з."Люлин" в къща от 30 години, свидетелства, че имотът му граничи с този, в който е герана. Имотът му граничи с процесния и друго празно дворно място. Не познава П.Г., но познава В.М.. С него са през две или една къща. Знае, че на процесното място няма нищо, празно е от преди 09.09.1944г. Знае мястото от 30 години, като от 20 години вижда там В.М.. Той два пъти чистил това място, оградил двете места с колци и с арматурна мрежа, но нищо не останало от оградата.  През 1994/1995г. В. изчистил процесното място, направил там един дървен клозет от шперплат, който впоследствие изгнил и се развалил. Изчистил герана 1-2 пъти от наноси. Свидетелят също го ползвал. Когато било чисто мястото,  знае че жената на В. садила някои екопродукти, докарвала тор и садила в малка част от него.  Кладенецът си бил на място, но М.  му сложил един пръстен, за да не падне някой. Той бил собственик на къщата близо до мястото, но я продал преди 5-6 години. Оттогава други хора не е виждал на мястото, а и не може да се влиза там, тъй като е буренясало, станало е змиярник, има къпини и тръни. И сега мястото не е оградено, оградата е паднала и изгнила, но е там. М. ползвал празния имот до около 2015г.  в смисъл минавали през него, а сега никой не идва на това място.  Два пъти М. чистил мястото, вкарал  булдозер, изрязал дървета. Преди около 5 години дошъл свидетелят на ищците да чисти мястото, но се отказал. Той се казва Ивайло, дошъл преди 5 години и позачистил мястото, но не цялото, а малка част, като имал намерение да строи къща. 

Свидетелката Д.А., на ответниците, има вила в същата вилна зона и живее там постоянно. Живее във вилата си целогодишно, на същата улица, където е процесния имот. Не познава В.Я., първия свидетел, който идва събота и неделя, но познава  втория свидетел П., който живее там постоянно. В. взел да работи мястото през 1996г. от собствениците. Работел имота, чистел го, тъй като бил запустял. В. ***, която продал. Продал и това място, но преди да го продаде го чистел, обработвал, приятелката му там садяла зеленчуци. Когато В. бил собственик, мястото било направено хубаво -имало ограда с мрежа, изчистил бунара, тъй като бил запустял, направил тоалетна, грижел се за него. Никой друг не е идвал в това място от 1996г. до 2013г. освен В., който се грижел за имота.  Свидетелят живее срещу това място. От 2013г. то не е в добро състояние, обрасло е, имало ограда, но тя вече не съществува цялата, тъй като е паднала наполовина. Не знае дали още е там тоалетната. Не е виждал никой на това място след 2013г.

Свидетелят Р.Ш.познава Х.С. и знае, че е купувал поземлен имот в началото на лятото на 2013г., като началото на есента го завел, за да види имота. Помни датата, тъй като по това време  се нанесъл в нов апартамент, но му завидял донякъде, тъй като той искал там да строи къща. Мястото било обрасло, имало телена ограда, впечатлен бил от къщата до този имот, която била пирамидална. Мястото имало кладенец. Ходил там 2-3 пъти. Помагал му да разчисти, правили барбекю там. Дъщеря му направила там първите си стъпки в градинарството. Имали мечта за къща, която не се реализирала.  Веднъж виждал в имота други хора. Жена от съседен имот попитала дали може да ползват кладенеца, тъй като го ползвала и преди това. Виждал и собственика на  съседното място В., който така му бил представен. Последно ходил там преди 5-6 години, когато мястото било почти оградено. От една страна нямало ограда, вътре било обрасло.       

Свидетелят К.Д.познава Х.С. и съпругата му и знае, че имат място в м."Бонсови поляни". Ходил е там и е минавал покрай мястото. В началото ходели там заедно с тях, но последната година не е ходил с тях. Знае, че мястото е имот в регулация, тъй като около него има построени къщи, както и свободни парцели. Знае това място след закупуването му през лятото на 2013г. Х. имал идея да построи къща и да се премести да живее там, но не построил. Когато ходели там видял, че има кладенец, ходели там на пикници. Миналата година последно посетил имота заедно с Х., който имал намерение да го ползва за трюфелни гъби, тъй като било обрасло през последните години и искал да зарази дърветата с трюфелни гъби. В последните години тревата не се коси. Там има храсталак и тънки дървета. Не е виждал други хора в имота, освен Х. и съпругата му. Х. в началото на сезона полагал усилия за косене на мястото, но не е виждал друго да прави. Мястото не е оградено.

Свидетелят И.Е., колега на П.Г., бил заведен от него на мястото, за да го почисти, тъй като било пълна джунгла, напълно непроходимо. Имало една пътека от съседно място към него, към бунара, който не знае кога е правен, но бил с бетонни пръстени. Мястото било обрасло с къпини, трънки и дървета.  Имало ограда единствено между мястото и горния имот, а  откъм улицата и съседното място няма ограда. Когато почиствал това място видял, че има още една ограда  откъм другите къщи, която не се виждала тогава  поради растителността. Откъм улицата няма никаква ограда и от  улицата нищо не може да се види. Не е виждал в имота други хора освен П.Г..  Съседите се зарадвали, като го видели, че почиства мястото. П. не му е споделял дали има някакви планове за това място, но искал да се почисти, за да може да направи нещо в него. Посещавал мястото в продължение на 1 месец около 5-6 пъти с баща си, с жена си, с един съсед, който е лесничей, почиствали мястото през 2018г.

Свидетелката Р.Н., която е партньорка на П.Г. от около 2002г., знае процесното място, на което са ходили неведнъж. То е голямо около декар. Посетила го за първи път през 2003г., след което ходели периодично там, един два пъти годишно, за да се разходят и да го видят. Не ходели всеки ден, но редовно го посещавали. Не е виждала ограда на това място, винаги било в едно и също състояние -обрасло с буйна растителност. Не е виждала други хора да работят на това място. От 2002г. до сега нямало никакви признаци да се стопанисва. Посещавали мястото 1-2 пъти годишно, но не са предприели действия да го почистват, защото  не им било приоритет.  Само ходели там на разходка и имали планове да си купуват, след това им се родило дете, започнала криза и от 2002г. не са предприели нищо за поддържане на мястото. Не познава ответниците. Къщата пирамида се вижда от там, на съседна улица е. Не е виждала хора в нея.    

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 Уважаването на установителен иск за собственост се обуславя от доказването от страна на ищеца, че е собственик на процесния имот според твърдяното в исковата молба придобивно основание.

В настоящото производство ищците установяват правото си на собственост върху процесния имот с договор за замяна на недвижим имот с лек автомобил, оформен в № 189, том XV, нот.дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус, с който В.П.Г. придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 990кв.м. с неуредени сметки по регулация от 18 кв.м., съставляващо парцел IV-104а в кв.1 по плана на гр. София, вилна зона "Люлин", както и с нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 172, т.VI, нот.дело№ 1191/1982г., с който е признат В.П.Г. за собственик  на празно дворно място с площ от 18 кв.м., което се взема от пл.№ 104 Б, собственост на Л.Х.П., което се придобива по силата на утвърдения със заповед № 803/1967г.  регулационен план на кв. първи по плана на гр.София, м.в.з."Люлин".

 От удостоверение за граждански брак №297927 се установява, че към датата на сключване на договора за замяна и издаване на констативния нот.акт В.П.Г. и А. Л.Г. са  имали сключен граждански брак, поради което имотът е придобит в режима на съпружеска имуществена общност. От удостоверение за наследници на В.П.Г. се установява, че е оставил за свои наследници по закон А. Л.Г. -съпруга и П.В.Г. - син. Съобразно чл.27 от СК/отм./, но действащ към датата на откриване на откриване на наследството,  и  чл.9, ал.1 от Закона за наследството следва да се направи извод, че съпругата е станала собственик по наследство на 3/4 идеални части, а синът на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот.

От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована, се установява, че описаният в горепосочените документи за собственост недвижим имот е идентичен с празно дворно място  с площ от 990кв.м, съставляващо парцел IV-104а  в кв.1, който е отразен в действащия регулационния план от 1967г., което е  видно от приложената към делото  скица, в която са отразени и придадените към него по регулация 18 кв.м. от  УПИ VII-104б от кв.1. Същият имот е отразен в следващия рег. план, одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г., с площ от 983кв.м. и в кадастралния план, предхождащ  кад. карта, но е с  планоснимачен номер 490.

От изложеното следва, че към датата на сключване на договора за замяна, с който праводателят на ищците е придобил собствеността върху процесния имот, същият е надлежно отразен в действащия и последващите регулационни планове. От заключението на вещото лице се установява, че този имот е идентичен с описания в нот. акт №73/2009г. недвижим имот, на който ответникът В.М. е признат за собственик, представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м."В.з. Люлин",  одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г, с площ от 980кв.м., по описани в акта съседи. Следователно между страните е налице спор за материално право, тъй като разполагат с документи за собственост по отношение на един и същ имот.

Ответникът В.М., в писмения си отговор, оспорва  договора, с който праводателят на ищците  се легитимира като собственик на процесния имот с твърдения, че при сключването му не са налице пълни данни за заменяния имот, няма съвпадение по всички граници и наследодателят на ищците не фигурира в разписната книга към кад. карта от 1980г. , попълнена през 1983г. Направеното от ответника оспорване се опровергава от заключението на вещото лице по СТЕ, което изследвайки действащия към датата на сключване на договора за замяна регулационен план установявана местоположението на недвижимия  имот, предмет на същия, и отразяването му с индивидуализиращите белези, посочени в договора.

Съгласно чл. 179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Доказателствената стойност на нотариалния акт, в който е обективиран договора за замяна, обхваща само посочените в тази разпоредба факти – лично осъществените от длъжностното лице или пред него действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не обхваща верността на направения от него извод, че с представените доказателства праводателят се легитимира като собственик. От съдържанието на нот.акт №189/1982г. се установяват документите, с които праводателят на наследодателя на ищците се е легитимирал като собственик на недвижимия имот, а именно  нот.акт №193/1962г., който е представен като доказателство по делото от ответника. От съдържанието на този нот.акт се установява, че по силата на дарение С.Х.М.и нейната майка М.В.Р.са станали съсобственици на  ливада с площ от 2000 кв.м. в землището на с. Горна баня, гр. София, м. "Прищиплив рид".  При положение, че не е посочен размер на дарените дялове, следва да се направи извод, че същите са равни, както и че С.М.е станала собственик на половината от посочената нива.

 Не са ангажирани доказателства, от които да се приеме, че описаната с нот.акт№ 193 /1962г. нива не е идентична с недвижимия имот, предмет на договора за замяна от 1982г. Поради което следва да се приеме, че праводателката на В.П.Г. С.Х.М.се е легитимирала като собственик на недвижимия имот, предмет на договора за замяна, с посочения нот. акт, поради което не е опроверган направения извод в нот.акт№ 189/1982г., че праводателят на В.Г. се е легитимирал като собственик на недвижимия имот.

От заключението на вещото лице се установява, че със заповед №РД-18-74 от 20.10.2009г.  е одобрена кадастралната карта на имота като процесния имот е нанесен с идентификатор 68134.4324.490. Вещото лице констатира, че в приложена по делото скица от действащата към 27.01.2010г. кадастрална карта е видно, че след създаване на КККР  като собственик на имота е вписан ответника В.М., въз основа на констативен  нот.  акт№73 от 2009г.  Следва да се има предвид, че одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. Според мотивите на тълкувателно решение № 8 / 23.02.2016 г. по т. д. № 8 / 2014 г., ОГТК на ВКС, графичното отразяване на границите на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, а данните в кадастралния регистър имат само това доказателствено значение, което имат актовете за собственост. Затова, собственикът на незаснет в нея поземлен имот не губи правото си на собственост, нито имотът му ще бъде придобит от собственика на заснетия имот, в чиито граници попада незаснетият имот.

В този смисъл е и решение № 303 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 5179 / 2013 г., I г.о., в което се предвижда, че в исковите съдебни производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот (чл. 49б ЗКИР). Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права (чл. 52 и чл. 44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания, при което съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните.

Вземайки предвид посочената относима към настоящия спор съдебна практика, изводите в която се споделят от настоящия съдебен състав, съобразно установените по делото факти следва да се направи извод, че вписването на ответника В.М. като собственик на процесния недвижим имот след създаване на кадастралната карта не води до пораждане на права, ако към датата на вписването не е разполагал с такива. По същия начин следва да се тълкува и липсата на вписване на наследадодателя на ищците в разписната книга към кад.карта от 1980г., попълнена през 1983г. в записите за имот пл.№490, тъй като липсата на такова вписване не води до загуба на право на собственост върху съответния имот. За да се прецени наличието или липсата на права върху имота на праводателя на В.Г. към датата на сключване на договора за замяна през 1982 г. следва да се вземат предвид документите за собственост. Както е посочено по-горе от нот.акт №193/1962г. следва да се направи извод, че праводателката му е разполагала с документ за собственост върху имота, предмет на договора за замяна, тъй като не е опровергана доказателствената му стойност.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорването на договора за замяна, оформен в нот. акт № 189/1982г. и  нот. акт № 172 от 1982г. не е доказано и не е опровергана доказателствената им стойност на  официални документи, легитимиращи ищците като собственици на процесния недвижим имот.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че описаният в нот.акт№ 189/1982г. недвижим имот е идентичен с този описан в нот. акт №73/2009г. недвижим имот, с който ответникът В.М. е признат за собственик, представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м."В.з. Люлин",  одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г, с площ от 980кв.м.  по описани в акта съседи. Съгласно тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Съдът приема, вземайки предвид горепосоченото тълкувателно решение, че констативният нот. акт легитимира като собственик лицето, в полза на което е издаден, до доказване на противното. В настоящото производство в тежест на оспорващата страна ищците е да докаже твърденията си, които да опровергаят доказателствената стойност на констативния нот.акт за собственост, издаден в ползва на В.М..

Ищците оспорват този констативен нот. акт относно извода на нотариуса, че към датата на неговото издаване са били налице предпоставките да се приеме, че В.М. е придобил имота по давност, като го е  владял повече от десет години преди издаване на акта или от 1999г. Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства се опровергава направения от нотариуса извод в този смисъл поради следното:

Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт  върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Според чл.79 от ЗС правото на собственост  по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години.

От показанията на свидетеля В.А.Я.се установява, че процесният имот е владян от бащата на П.Г. –В.от началото на 80-те, като той оградил мястото с телена мрежа, с колове и си изградил шахтов кладенец през 1982-83г. До 1991г., докато бил жив В.Г., мястото се поддържало, след това го косили 1-2 години, след което го занемарили, обрасло с треви и дървета. Свидетелят има непосредствени впечатления за посочените факти, тъй като започнали строеж на вила през 1981г. и ходел там често в продължение на 2-3 години, но след това продължил да посещава имота си през почивните дни и през седмицата. Свидетелят много рядко виждал П. да идва на мястото, може би 1-2 пъти годишно. Идвал с майка си А..  Не знае какво са правили, когато са идвали, но мястото било занемарено. В последните години виждал колега и приятел на П. да идва, за да го почиства. Казвал се И.и идвал със семейството си  да разчиства мястото. Тогава то било разградено, нямало ограда, което станало  някъде след 1990г. Освен П., майка му и приятелят на П. не е виждал други хора  на мястото. В момента също не е оградено и е обрасло. За последно видял на имота ищците преди около 5-6 години, но след 1991г. не ги е виждал да работят там. Идвали само да видят мястото.

Показанията на посочения свидетел  съответстват на показанията на другите двама свидетели на ищците относно състоянието на процесния имот след смъртта на В.Г.. Свидетелят И.Е., е  заведен от  П.Г. на мястото, за да го почисти, тъй като било пълна джунгла, напълно непроходимо. Имало една пътека от съседно място към него, към бунара, който не знае кога е правен, но бил с бетонни пръстени. Мястото било обрасло с къпини, трънки и дървета.  Имало ограда единствено между мястото и горния имот, а  откъм улицата и съседното място няма ограда. Посещавал мястото в продължение на 1 месец около 5-6 пъти с баща си, с жена си, с един съсед, който е лесничей, почиствали мястото през 2018г.

Свидетелката Р.Н., потвърждава, че след 2002г. знае процесното място, на което са ходили неведнъж. Посетила го за първи път през 2003г., ходели периодично там с П., един два пъти годишно, за да се разходят и да го видят. Не е виждала ограда на това място, винаги било в едно и също състояние -обрасло с буйна растителност. Не е виждала други хора да работят на това място. От 2002г. до сега нямало никакви признаци да се стопанисва.

От показанията на посочените свидетели, които съдът кредитира, тъй като се основават на техните непосредствени впечатления и съответстват на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че в началото на 80-те години В.Г. започнал да се грижи за процесното място, да го поддържа, оградил мястото с телена мрежа с колове и изградил шахтов кладенец. Извършването на посочените действия от него е логично и достоверно с оглед придобиването на собствеността върху имота с договора за замяна от 26.11.1982г.

От показанията на свидетеля Я. се установява, че В.Г. е полагал грижи за мястото, изкопал в него кладенец и го посещавал редовно до смъртта си през 1991г., след което мястото било занемарено и обрасло. Наследниците на В.Г. го посещавали 1-2 пъти годишно, за да го нагледат, но не и да го обработват, което се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели на ищците.  

През цялото време, от придобиване на собствеността през 1982г. до датата на исковата молба ищците заплащали дължимите местни данъци и такси за този недвижим имот, за което са представени писмени доказателства.

От друга страна, свидетелите П. и Д.А., който живеят на същата улица,  свидетелстват, че след 1994/95г. В.М. започнал да поддържа мястото, което било запустяло, започнал да го чисти, поставил пръстен на кладенеца, който преди това си бил там, оградил го с колци и арматурна мрежа. Приятелката му садила там зеленчуци. От показанията им следва да се направи извод, че В.М., като собственик на имот, намиращ се близо до процесния, започнал да го поддържа, като го косил и го почиствал от време на време, поставил пръстен на кладенеца. В този смисъл са и признанията на В.М., който в писмения си отговор излага твърдения, че започнал да строи къща в съседен имот и тъй като процесния пустеел от дълги години го завладял през м.април 1996г. и установил фактическа власт върху него. Признатите от ответника М. обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите П. и А., посочени по –горе.     

От това, че М. е поддържал и почистил съседния имот не може да се направи извод, че той е установил постоянно, непрекъснато владение върху него и че това владение е било явно и несъмнено и като такова спокойно. Според свидетелите Я. и Е.на това място имало кладенец, който се ползвал от съседите. Когато Е.отишъл да почисти мястото по молба на П.Г. една съседка се зарадвала, че се е появил някой да се погрижи за това място, като до кладенеца имало утъпкана пътека. Наличието на кладенец в имота, който се е ползвал от съседите и от М., вероятно е дало основание на същия да почисти имота, за да му е по-удобно да ползва кладенеца. Според свидетеля П. В. изчистил процесното място, направил там един дървен клозет от шперплат, който впоследствие изгнил и се развалил. Изчистил герана 1-2 пъти от наноси. М. ползвал празния имот до около 2015г.  в смисъл минавали през него, а сега никой не идва на това място.   Два пъти М. чистил мястото, вкарал  булдозер, изрязал дървета.

От показанията на посочения свидетел се налага извод за това, че извършваната от М. поддръжка на имота не е била постоянна, а се е изразявала в почистване един път с булдозер, 1-2 пъти почистил кладенеца от наноси, направил тоалетна, която впоследствие изгнила. Посоченото не дава основание да се направи извод за постоянно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, а за инцидентни дейности по поддръжката, за да се осигури възможност за преминаване, да се почисти, за да не пречи при ползването на имота, собственост на М., както и да се ползва безпрепятствено кладенеца.

По скоро в случая става дума за търпими действия, които не могат да се оприличат на фактическа власт, а са израз на добросъседски, нормални човешки отношения, отличаващи се с откъслечност, несистемност и чрез тях не може да се придобие недвижим имот по давност и да се приеме, че е налице постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено владение.

От събраните по делото гласни доказателства следва да се направи извод, че в периода  от 1996г. до 2013г. В.М. е почиствал от време на време процесното дворно място, почиствал е и кладенеца, но тези действия са свързани по-скоро с осигуряване на достъп до кладенеца на него и на други съседи, отколкото да представлява действие, с което да е установил трайна фактическа власт върху имота. Именно поради това, че не са извършени действия, с които М. да установи фактическа власт  по несъмнен и явен начин, когато ищците са посещавали имота 1-2 пъти годишно, не са установявали да са извършени фактически действия, които да доведат до промяна на неговото състояние на занемарен и обрасъл имот. Ако В.М. беше установил явно и несъмнено фактическа власт върху имота, когато през 2013г., 5-6 години преди разпита на свидетеля В.П. на 12.09.2019г.,  колегата на П.Г. - И.Е., е отишъл да почисти мястото е щял да бъде възпрепятстван и състоянието му не би било, както е посочил той в показанията си, а именно - пълна джунгла, напълно непроходимо, имало една пътека от съседно място към бунара, който не знае кога е правен, но бил с бетонни пръстени. Мястото било обрасло с къпини, трънки и дървета.  Имало ограда единствено между мястото и горния имот, а  откъм улицата и съседното място няма ограда.

С оглед установените по делото факти съдът приема за опровергана доказателствената стойност на констативен нот. акт №73/2009г. в частта, в която е направен извод от нотариуса, че В.М. е придобил процесния имот по давност, тъй като не са ангажирани доказателства той да е упражнявал върху него постоянно, непрекъснато,  явно  и необезпокоявано владение, извършвайки действия, които да обективират намерението му да го владее като свой. Както е посочено по–горе,  установява се В.М. да е почиствал от време на време имота, но не и да е установил трайно владение върху него. Именно поради това ищците посещавайки имота си 1-2 пъти годишно след 1991г. не са установили наличие на промени в неговото състояние, които да бъдат индикация, че трето лице владее имота като свой.

Установява се, че с договор за покупко-продажба  от 23.08.2013г. В.М. е продал на ответниците М.Д. и Х.С. процесния недвижим имот, като се е легитимирал като собственик с конст. нот. акт №73/2009г., чиято доказателствена стойност е опровергана в настоящото производство, поради което към датата на сключване на договора за покупко-продажба продавачът не е бил собственик на продавания имот, тъй като не се установи да го е владял като свой в периода  от 1999г. до 2013г. Следователно договорът за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№145/2013г., не е породил правни последици и вещно-прехвърлителен ефект по отношение правото на собственост върху този имот и с него ответниците М.Д. и Х.С.  не се легитимират като собственици на същия.

Неоснователно е възражението им за придобиване по давност на процесия имот като добросъвестни владелци, тъй като от  23.08.2013г., когато са подписали договора за покупко-продажба и е предадено владението върху имота, до датата на исковата молба-17.11.2017г. не е изтекъл период повече от 5 години, който да е достатъчен за придобиването му по давност като  добросъвестни владелци, поради което не следва да се обсъждат събраните гласни доказателства за установяване на посочените обстоятелства.

Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен констативен нот.акт№73, том II, рег.№1570, нот.дело №262/2009г. на нотариус Слава Пилякова. 

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците направените по делото разноски в размер на 3477,71лева.

По изложените съображения, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Л.Г. с ЕГН********** и П.В.Г. с ЕГН**********  срещу  В.Б.М. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН********** и Х.Г.С. с ЕГН********** субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че  А. Л.Г. с ЕГН********** е собственик на ¾ идеални части, а П.В.Г. с ЕГН********** е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, вилна зона "Люлин", представляващ УПИ IV-255 от кв.1 по плана на гр.София, м.в.з. "Люлин", одобрен със заповед №РД-50-09-198/28.06.1989г., целият с площ от 980квм., при съседи улица, УПИ VI-257, УПИ VII-256, УПИ XI-249, УПИ XII-250, УПИ III-250 по нот.акт за собственост № 189, том XV, нот.дело№2660/1982г. на Първи софийски нотариус, който по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, представлява  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4324.490 с площ от 977кв.м., при съседи имоти със следните идентификатори: 68134.4324.255, 68134.4324.250, 681.14.4324.249, 68134.4324.256, 68134.4324.257 и 68134.4324.1017. 

ОТМЕНЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 73, том. II, рег. № 1570, нот. Дело №262 от 2009г. на нотариус Слава Пилякова, вписан  в Службата по вписванията с вх.рег.№ 72125 от 04.06.2009г., акт№16, том LXII, дело № 13623/2009г.

 ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН********** и Х.Г.С. с ЕГН********** да заплатят на А. Л.Г. с ЕГН********** и П.В.Г. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 3477,71лева.
            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                              

                                                СЪДИЯ: