Разпореждане по дело №3388/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 444
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20221110203388
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 444
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Наказателно дело частен характер №
20221110203388 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от С. Г. С.
срещу С. Г.а Т., съдържаща твърдения за извършени престъпления от частен
характер.
С разпореждане № 4680/20.04.2022 г. съдията-докладчик е приел, че
тъжбата, с която е сезиран, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от
НПК и е дал указания на тъжителя за отстраняване на констатираните
нередовности.
Разпореждането е било получено от тъжителя срещу подпис на 27.04.2022
г., като дадените указания са били изпълнени съответно на 03.05.2022 г.
(внасяне на държавна такса) и на 09.06.2022 г. (представяне на писмени
доказателства за представителната власт на адв. Спасов).
След като се запозна с материалите на делото съдията –докладчик
намери, че са налице основанията на чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.
81, ал. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство по делото,
поради обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81
НПК, а именно - поведението, описано в нея, не представлява престъпление
от частен характер. Съображенията за това са следните:
При така очертаната фактическа рамка на твърдяното да е извършено
престъпление от частен характер спрямо личността на тъжителя С., съдия-
докладчикът намира, че не е описано деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК,
което да се преследва по тъжба на пострадалия. В случая, както се твърди от
самия тъжител, дъщеря му – подс. Т. е казала в проведения между тях на
08.03.2022 г. телефонен разговор, че съпругът й „може да го убие, когато си
поиска“, респективно, че спрямо тъжителя е отправена закана за убийство,
което „многократно е обсъждано от двамата съпрузи“, като се твърди
последното да е и с цел получаване на имотна облага. В тази връзка следва да
се отбележи, че за инкриминираната престъпна дейност - закана с убийство
по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, тъжителят не е процесуално легитимиран
да инициира наказателно производство за преследване на описаното
1
престъпление и в този смисъл депозираното от него писмено изявление не
съдържа посочените в нормата на чл. 81, ал. 1 от НПК признаци на тъжбата
като процесуален документ, годен да постави началото на производство пред
съд. Законодателят е предвидил, че за престъпленията от общ характер
обвинение пред съд може да повдига и поддържа само прокурорът (чл. 46,
ал.1 от НПК). Правото на пострадалото лице да поддържа обвинението наред
с прокурора възниква едва в съдебната фаза на наказателното производство
посредством конституирането му като частен обвинител. За да може да
упражни това право обаче е необходимо да бъде внесен обвинителен акт в
съда - действие, което е от изключителната компетентност на прокурора.
Ето защо, производството по делото в тази му част следва да бъде
прекратено, като тъжителят би могъл да се обърне към съответните
полицейски органи или прокуратурата.
За съда, респ. за съдията - докладчик, прекратил наказателното
производство от частен характер поради посоченото по-горе обстоятелство,
не съществува задължение да изпрати служебно на прокуратурата препис от
своето разпореждане, нито пък последното би могло да задължи
прокуратурата да образува досъдебно производство. В противен случай би се
стигнало до груба намеса от страна на съда при формиране на вътрешното
убеждение на представителите на държавното обвинение и до нарушаване на
разпоредбите на НПК (чл. 14, ал.1) и Конституцията на страната (чл. 117, ал.
2).
На следващо място, във връзка с инкриминираните в тъжбата изрази:
„Ще се откажа от теб чрез Държавен вестник“ и ”Ще си извадя
ограничителна заповед срещу теб“, съдията –докладчик приема, че същите не
изпълват от обективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от НК или на престъплението „клевета“ по смисъла на чл.
147, ал. 1 от НК, а изразяват субективното мнение на Т. по отношение
личността на баща й, във връзка с влошените отношения помежду им и
наличието на гражданскоправен спор между тях – висящо дело за разваляне
на дарение.
Поради това, че в тъжбата не е описано престъпление, което да се
преследва по тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК,
с оглед на което образуваното наказателно производство следва да се
прекрати и в тази му част.
В принципен план следва да се допълни, че прекратяването на
производството по делото на настоящия етап е допустимо, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията,
посочени в чл. 81 НПК.
За да бъде съдът валидно сезиран, освен да е писмена и да съдържа данни
за подателя и за лицето, срещу което се подава, тъжбата следва да описва
2
„обстоятелствата на престъплението“. При това положение, съдебният орган
(съдия-докладчикът), на когото е възложена проверката по редовността на
тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на
престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да
направи такъв извод, не би могъл да прецени включително и дали съобщеното
в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по съответния
процесуален ред.
Следователно, по аргумент за по-силното основание, при наличието на
изрично предвидено правомощие на съдия-докладчика да прекрати
наказателното производство в случай, че тъжбата не отговаря на изискванията
по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че е длъжен да провери и дали
се твърдят обстоятелства на престъпление изобщо.
Допълнителен аргумент в тази насока е и спецификата на фактическия
състав за повдигане на обвиненията за престъпления, които се преследват по
тъжба на пострадалия, и възникването на фигурата на подсъдимия в
производствата от частно-правен характер, които категорично обуславят
необходимостта от извършване на преценка твърди ли се в тъжбата
престъпление, респективно какво е то.
Последното изхожда именно от обстоятелството, че в производството
от частен характер тъжбата е актът, очертаващ рамките на обвинението,
поради което трябва да съдържа конкретни и безпротиворечиви твърдения
относно обстоятелствата, подлежащи на доказване и обуславящи твърдяното
да е осъществено от подсъдимия спрямо личността на тъжителя
противоправно посегателство. Изпълнението на това изискване на закона е
свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение. В случаите, когато наведените в тъжбата твърдения не
могат да бъдат субсумирани под престъпен състав на престъпление от частен
характер, предаването на съд на лицето, срещу което е насочена тъжбата, е
недопустимо.
Процесната хипотеза по депозираната от С. Г. С. срещу С. С. Т. тъжба е
именно такава, което обуславя произнасянето на настоящия съдебен състав в
съответния смисъл.
Аргументите в подкрепа на този извод са изводими не само от
формални съображения /чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК не предвижда ограничения в
тази насока/, но и от логически и съдържателни такива - оценъчната дейност
на съдия-докладчика дали е налице тъжба, годна да инициира производство
от частен характер, гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само
обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност
на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия.
Това от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност,
каквато именно е целта на правомощието на съдия-докладчика по чл. 250, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК, съдия-докладчикът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 3388/2022 г. по
описа на СРС, НО, 15-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд по реда на Глава XXI от НПК в петнадесетдневен срок от получаване на
препис от него от тъжителя и неговия повереник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4