Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 07.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 232 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Делото е образувано по искова молба на А.Б.Ц.,***, срещу Г.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с която се иска прекратяване на брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Иска се възстановяване на предбрачното фамилно име Бекова. Твърди се, че страните сключили граждански брак на 19.07.2014 г., след което заминали за Германия. Преди това от съвместното съжителство имали две деца, които не са припознати от бащата. През ноември 2014 г. се върнали в България, а след това ответникът заминал сам за Германия. Твърди се, че ответникът живеел в Германия с друга жена, а през април 2018 г. му се родило момче.
Ответникът Г.С.Ц. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 2, вх. А, ет. 1, ап. 2, на дати 10.05.2019, 18.05.2019, 23.05.2019 и 29.05.2019 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е било залепено уведомление на 18.06.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 15.07.2019 г. няма активен трудов договор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.С.Ц. чрез назначения му особен представител адв. Р. подава писмен отговор, в който изразява становище за допускане на развод, но не по вина на ответника. Не възразява срещу промяна на фамилното име на ищцата.
В съдебното заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа предявения иск, както и желанието си за прекратяване на брака.
В съдебното заседание ответникът Г.С.Ц. чрез назначения му особен представител адв. Р. изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представените удостоверение за раждане от *** г., че Бисер Аниев Беков е роден на *** г. в гр. София, като негова майка е А.Б. Бекова, а бащата е неизвестен.
Видно е от представените удостоверение за раждане от *** г., че Виолета Аниева Бекова е родена на *** г. в гр. София, като нейна майка е А.Б. Бекова, а бащата е неизвестен.
Видно е от удостоверение от 19.07.2014 г., че Г.С.Ц. и А.Б. Бекова са сключили граждански брак на 19.07.2014 г. в гр. Елин Пелин, за което е съставен акт за граждански брак № 0019/ 19.07.2014 г. След брака съпругата носи фамилното име Ц..
Според служебна справки от НБД Население от 07.07.2020 г. Г.С.Ц. няма деца и е с постоянен и настоящ адрес ***. Според справка от ГДИН към МВР Г.С.Ц. многократно е влизал и излизал от територията на Република България за периода от 01.01.2010 г. до 27.01.2020 г., като е отбелязано, че данните не са изчерпателни за всички пътувания след 01.01.2007 г. Според справка от НОИ Г.С.Ц. няма регистриран трудов договор след 02.10.2012 г.
Установяват се от показанията на свидетелката Магдалена Симеонова Бекова, майка на ищцата, че страните са разделени от 2017 г., като свидетелката не го е виждала от тогава. Г. и А. били в Германия. По телефона Г. казал на синът на ищцата Бисер, че си намерил друга жена, която се казвала Силвия. Сега А. живеела при родителите си заедно с двете си деца.
Установяват се от показанията на свидетеля Тошко Бисеров Беков, брат на ищцата, че А. и Г. живели в чужбина. После А. се върнала с децата си и не поддържала контакт с Г..
Установяват се от показанията на свидетелката Любка Валентинова Костова без родство със страните, че тя се познавала със страните от шест години. По телефона А. казала на свидетелката, че са се разделили с Г., а след това свидетелката Любка Валентинова Костова видяла последния в МОЛ Сердика. Г. бил с друга жена и държал някакво бебе, за което твърдял, че е негово.
Съдът прецени показанията на свидетелите Магдалена Симеонова Бекова и Тошко Бисеров Беков съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като констатира, че не са налице доказателства, които да противоречат техните показания. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и кореспондират помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и съществуването му следва да се основава на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 2 СК, а отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Основания на иска за развод са всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Настъпилата фактическа раздяла от 2017 г. е основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е налице възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. По време на фактическата раздяла няма данни да са съществували нормални отношения между съпрузите. Липсата на лични контакти и на съвместно полагане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните. Двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. Между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение и привързаност, като този брак не е в техен интерес. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
Относно вината:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая е оттеглено искането за произнасяне относно вината, а с определение от 07.07.2020 г. производството е било прекратено в тази част.
По искането на ищцата с правно основание чл. 53 СК:
Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Предвид желанието на ищцата същата следва да възстанови предбрачното си фамилно име Бекова.
По разноските:
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски. Ищцата следва да заплати разноските за окончателна държавна такса при решаване на делото за развод в размер на 20,00 лв., както и 15 лева по молбата за промяна на фамилното име.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Г.С.Ц., ЕГН **********, и А.Б.Ц., ЕГН **********, сключен на 19.07.2014 г. в гр. Елин Пелин, за което е съставен акт за граждански брак № 0019/ 19.07.2014 г., ЧРЕЗ РАЗВОД, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата А.Б.Ц. да носи фамилно име БЕКОВА.
ОСЪЖДА А.Б.Ц.,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 35 лв. (тридесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: