Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.07.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 108 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260030 от 18.09.2020 г.
по гр.д. № 142/2020 г. Районен съд – гр. С. е осъдил П.н.Р.Б. да заплати, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на Л.М.В. сумата 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, уронване на престижа и доброто му име в обществото,
приятелския му кръг и семейството, причинени от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2,
вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което е оправдан с присъда № 17 от
16.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 405/2017 г. на Окръжен съд – София,
потвърдена с решение от 13.03.2029 г. по в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. на
Апелативен съд – София, ведно със законната лихва от 09.04.2019 г., като е
отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от
15 000 лв. С решението съдът е осъдил П.н.Р.Б. да заплати на Л.М.В. на
същото основание сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва от 09.04.2019 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от П.н.Р.Б. с
която е отправено искане същото да бъде отменено в осъдителните му части и
постановено друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В условията на алтернативност
е отправено искане за намаляване размера на присъдените обезщетения. Сочи се в
жалбата, че ищецът не е представил доказателства за действително причинени
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство – не са налице доказателства за твърдените
в исковата молба последици върху здравето на ищеца, както и за твърдените психически
и емоционални негативни състояния, настъпили в резултат на повдигнатото му
обвинение. Оспорва извода за засегнато професионално и кариерно развитие на
ищеца в резултата на воденото срещу него наказателно производство, с довод, че
към момента на ангажиране на наказателната му отговорност същият е бил
преустановил професионалните си изяви и развитие и е навършил пенсионна възраст.
Излага се и довод, че прокуратурата не е разпространявала информация за
воденото срещу ищеца наказателно производство, както и че наказателното
производство е приключило в разумен срок. Поддържа се, че претенцията на ищеца
за неимуществени вреди е завишена и не отговаря на икономическия стандарт в
страната и на съдебната практика по аналогични случаи, включително тази на ЕСПЧ,
като същата не е съобразена с вида и интензитета на упражнената спрямо ищеца
принуда. По отношение на присъдения размер на обезщетението за имуществени
вреди, жалбоподателят излага възражение, че съдът не е обсъдил направеното с
отговора на исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца в
наказателното производство адвокатско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба не е представил отговор на
същата. В съдебно заседание същият, чрез пълномощника си адв. А., оспорва
жалбата.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
по гр.д. № 142/2020 г. на Сливнишки районен съд е образувано по искова молба на
Л.М.В., с която срещу П.н.Р.Б. е предявен иск за заплащане на сумата
15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неоснователно
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва от влизането в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. №
405/2017 г. на СОС – 09.04.2019 г., както и иск за заплащане на сумата 5 000 лева,
представляваща общ размер на направените от ищеца в наказателното производство
разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното производство и в
двете съдебни инстанции.
Твърди се в исковата молба, че на
23.03.2017 г. срещу ищеца било образувано досъдебно производство № 14/2014 г.
по описа на ОСлО-СОП, пр. преписка № 2512/2013 г. на СОП, за престъпление по
чл. 282, ал.2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК. По внесения от СОП
обвинителен акт срещу ищеца било образувано н.о.х.д. № 405/2017 г., в което
като граждански ищец се конституирала община С. с предявен срещу него
граждански иск в размер на 125 521,92 лв. По делото била постановена
присъда от 16.05.2018 г., с която ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и отхвърлен предявения срещу него граждански иск. По
протест на СОП срещу първоинстанционната присъда било образувано в.н.о.х.д. №
1138/2018 г. на САС, приключило с решение от 13.03.2019 г., влязло в сила на
09.04.2019 г. с което присъдата била потвърдена.
Ищецът твърди, че вследствие на
воденото срещу него наказателно производство му били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, уронване на престижа и
доброто му име в обществото, приятелския кръг и семейството му. Воденото срещу
него наказателно производство станало достояние на съгражданите му, сред които
ищецът бил известен като бивш кмет, а преди това – заместник кмет, тъй като в
процеса били разпитвани като свидетели много бивши служители в общинската
администрация. Често чувал въпроса: „Вярно ли е, че си ощетил общината с над
100 000 лева?”. Ищецът изпитвал срам да излиза пред хората и притеснения и
страх от изхода на делото, като допълнително се притеснявал от предявения срещу
него граждански иск в значителен размер. Опасността да остане без доходи и с
големи задължения, които да наследят децата и внуците му, силно тормозело
ищеца и го депресирало. По време на
наказателното производство се влошило здравословното състояние на ищеца – преди
всяко съдебно заседание и след това кръвното налягане и кръвната захар на ищеца
показвали много високи стойности. Въпреки оправдателната присъда, повдигнатото
и поддържано обвинение причинило на ищеца трайни отрицателни емоции, които
продължавали и към настоящия момент. Фактът на пълното му оневиняване не станал
известен на обществото и не довел до реабилитация в отношението на обществото
към него, като честта, личното достойнството и доброто име на ищеца не били
възстановени напълно.
Ищецът твърди, че в хода на
наказателното производство заплатил възнаграждения за адвокат, както следва:
1000 лв. за досъдебното производство, 2000 лв. за първа съдебна инстанция и
2000 лв. за втора инстанция, които разноски представляват пряка и
непосредствена последица от воденото и поддържано срещу него наказателно
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът – Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор при
РП-С., оспорва размера на предявените искове. Счита, че претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи и икономическите
стандарти в страната към момента на твърдяното увреждане. Сочи, че наказателното
производство срещу ищеца е протекло в разумен срок, спрямо ищеца не е била
взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, като от
значение е и обстоятелството, че спрямо ищеца е била постановена оправдателна
присъда още на първа инстанция. Твърденията на ищеца, че било уронено доброто
му име, узнаването на производството от голям кръг лица, както и за
здравословни проблеми, не бил подкрепени с доказателства. Ответникът възразява,
че по делото не са представени доказателства за осъществено процесуално
представителство на ищеца в наказателното производство и за извършено плащане
на адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа
страна:
От материалите в приложеното
н.о.х.д. № 405/2017 г. по описа на СОС, се установява, че постановление от
23.03.2017 г. по досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на ОсЛС при СОП
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал.
2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК за това, че на 20.09.2007 г. в гр.
С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т 1, б. „б” от НК,
което заема отговорно служебно положение – кмет на община С., с цел да набави
за себе си облага /да осигури отчитане на извършена цялостна рехабилитация на
уличното осветление на общината, както и да осигури предимство на кандидатурата
си за кмет в изборната кампания
На 03.07.2017 г. внесен
обвинителен акт в Окръжен съд – София, въз основа на който е образувано
н.о.х.д. № 405/2017 г. В производството пред СОС са проведени четири открити
съдебни заседания, на които ищецът е присъствал заедно с упълномощения си
защитник си адв. Л. А.. На 16.05.2018 г.
е постановена присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение и е отхвърлен предявения срещу него от Община С. граждански иск в
размер на 125 521,92 лв.
Срещу
присъдата е подаден протест от прокуратурата, по повод на който е образувано
в.н.о.х.д. № 1138/2018 г. на САС. Въззивното производство е протекло в четири
открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично и с упълномощения
си защитник адв. Л. А.. На 13.03.2019 г.
постановено решение, с което САС е потвърдил изцяло първоинстанционната
присъда. Видно от направеното отбелязване върху първоинстанционната присъда,
същата е влязла в сила на 09.04.2019 г.
Според показанията на св. М. Т.,
през
Според показанията на св. М. М.
/дъщеря на ищеца/, срещу баща й се водело наказателно производство за това, че
е ощетил общината с голяма сума пари. Наказателното производство се отразило
много неприятно на ищеца, който бил обществена личност /4 години бил заместник
кмет и 4 години – кмет на община С./, както и на цялото му семейство. След
завеждане на делото заболяванията, които имал ищецът, се обостряли. След всяко
заседание кръвното му се повишавало, често викали спешна помощ. В града се
разбрало за делото, клиенти питали свидетелката вярно ли, че баща й ще влезе в
затвора. Ищецът, който преди това бил спокоен човек, станал изнервен и избухлив в резултат на
преживения огромен стрес. Пренесъл се да живее на село с цел да избегне
контактите си с хората от С., които го питали дали ще влезе в затвора, и
изпитвал неудобство от тях. Бил потиснат, със сринато самочувствие, отказвал да
празнува личните си празници. Страхувал се, че ако бъде осъден, децата му
трябва да плащат паричните суми по обвинението. Свидетелката дала на ищеца общо
5000 /веднъж 1000 лв. и после два пъти по 2000 лв./, за да плати на адвокат във
връзка с воденото срещу него дело, като лично присъствала на заплащането на
тези суми на адвоката. По време на повдигане на обвинението ищецът работел на
ръководна длъжност в „Г.”, след това работел в мина „Б.Б.” като охрана.
По делото са приложени копия на
три броя договори за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащане в
брой на договорените адвокатски възнаграждения на упълномощения адвокат
съответно за досъдебното производство и двете съдебни инстанции, в общ размер
от 5000 лв.
От така
установените по делото факти, правните
изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно
основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на
сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и страдания, уронване на престижа и доброто име в
обществото, приятелския кръг и семейството му, вследствие на повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1,
пр. 3 и пр. 4 от НК, по което обвинение ищецът е оправдана с окончателен съдебен акт, и за заплащане на сумата 5000 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконното
обвинение, представляваща общ размер на заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения за защита в наказателното производство.
Исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца в
резултат на неоснователното обвинение в извършване на престъпление, са предявени
срещу пасивно легитимирания ответник – П.н.Р.Б. Съгласно
чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
гражданите, от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. Процесуално легитимирана
на представлява държавата в тези случаи е П.н.Р.Б. защото тя е поддържала
неоснователното обвинение. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите
органи и е компетентният орган, който повдига
и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. С оглед на това исковете са
допустими.
Отговорността на ответника е
обусловена от безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищецът е
оправдан с окончателен съдебен акт по повдигнатото му обвинение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
неимуществените и имуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение подлежат на обезщетяване по реда на този
закон и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за тези вреди е
обективна, тъй като възниква независимо от това дали те са причинени виновно от
конкретното длъжностно лице, извършило вредоносното действие.
В тежест на ищеца по предявения
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже причинната връзка между
неоснователно повдигнатите срещу него обвинения за престъпленията, по които е
оправдан, и настъпването на конкретните
твърдени факти, които са му причинили психически страдания, от своя страна
представляващи неимуществени вреди в неговата правна сфера. Размерът на
обезщетението за тези вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ. По смисъла на посочената разпоредба на чл. 52 от ЗЗД
справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица
конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Правнорелевантни
обстоятелства за определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или
повече отделни престъпления; дали ищецът е оправдан по всички обвинения, а по
други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на
взетата мярка за неотклонение и другите наложени му ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин се е отразило всичко това на ищеца,
конкретните негови емоционални преживявания и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно
състояние, семейни отношения, приятелски и социални отношения, професионален
статус, обществен отзвук и пр. При преценка на конкретните обстоятелства и
тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, като
база за определянето на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
се има предвид и икономическия показател – стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането. Обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Образуването на наказателно
производство, респ. привличането на едно лице като обвиняем и предаването му на
съд неминуемо причиняват негативни психически изживявания на лицето, изразяващи
се в обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от
бъдещото развитие на производството признаването на лицето за виновен в извършване
на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се презумират
като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване, и не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва такива
вреди.
Конкретният размер на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди се определя въз основа на посочените
по-горе критерии, определящи интензитета на тези вреди с оглед отражението им в
емоционалното състояние на пострадалия и социалния му статус.
В настоящия случай, за определяне
на справедливия размер на обезщетението следва да се отчетат следните
установени в настоящото производство обстоятелства:
Ищецът е бил обвинен в
престъпление по служба по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4
от НК, извършено от него в качеството му на кмет на община С.. Престъплението е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Предмет на длъжностното престъпление е
сключване на договор за текущ ремонт на уличното осветление в гр. С. като част
от проект, финансиран от Международен фонд по договор за безвъзмездна финансова
помощ за пилотен проект за рехабилитация на уличното осветление, сключен с
Европейската банка за възстановяване и развитие, без да е имал правомощия за
това, като от деянието са произлезли значителни вредни последици за община С..
Срещу подсъдимия е бил приет в наказателното производство граждански иск в
значителен размер /125 521,92 лв./.
Установено е от гласните
доказателства, че образуваното срещу ищеца наказателно производство му е
причинило силен емоционален дисконфорт, същият се е затворил в себе си,
преустановил е социалните си контакти, като е напуснал гр. С. е се е установил
да живее на село далече от обичайната си среда. Безспорно е установено, че
настъпилият психологически срив е довел до промяна в поведението на ищеца, който
се е дистанцирал от обичайната си социална среда, затворил се е в себе си и е
променил съществено начина си на живот. Като бивш кмет на община С., а преди
това и заместник кмет, ищецът е бил познат на неограничен кръг от живущите на
територията на града и околностите. Предвид това си качество на обществена
личност, заемаща ръководна функция в управлението на общината, повдигането
срещу ищеца на обвинение за престъпление по служба безспорно е довело до
значителни негативни емоционални последици, изразяващи се в притеснение от обществения
отзвук на делото и респ. от компрометиране на доброто му име сред жителите на общината
и престижа му като лице, призвано да служи за задоволяване на обществените
интереси и благополучието на голям кръг от хора. Установява се от свидетелските
показания, че наказателното производство е станало достояние на хората от града
/което е възможно предвид обстоятелството, че по делото като свидетели са
разпитвани служители на общината/, в резултат на което ищецът е бил подложен на
негативни коментари и въпроси от страна на хората от града. Ищецът е бил
семеен, с две деца които също са били познати в града, има и внуци. Същият е
изпитвал притеснения освен за неговия обществен имидж в резултат на
наказателното производство, така и за отражението върху социалния живот на
децата и внуците му, както и притеснения за възникването на значителни парични
задължения при евентуалното му осъждане и уважаване на предявения срещу
него в наказателното производство
граждански иск, които биха били в тежест на семейството му. Към момента на
привличането му като обвиняем ищецът е бил на 65- годишна възраст, която
възраст предполага по-интензивна уязвимост към стресови фактори и по-трудно
преодоляване на страховете и изобщо на негативните емоционални последици от
такива фактори.
Установено е, че ищецът имал
добросъвестно процесуално поведение в хода на цялото наказателно производство
като не е ставал причина за несвоевременно извършване на процесуално-следствени
действия с негово участие или за отлагане на делото в съдебната му фаза.
От друга страна, при преценката
на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението следва да се вземат
предвид и следните обстоятелства: Спрямо ищеца е била взета най-леката марка за
неотклонение „подписка” и не му налагана друга мярка за процесуална принуда в
хода на наказателното производство. Наказателното производство е приключило в
срок от две години, който не може да се приеме за неразумен. Развитието на
наказателното производство в двете му фази /досъдебна и съдебна/ не се отличава
с особена интензивност на намесата на държавата в личната сфера на ищеца. Твърдението в исковата молба за влошаване на
здравословното състояние на ищцата в резултат на образуваното и водено
наказателно производство не е доказано по делото. Разпитаните свидетели сочат,
че ищецът е имал заболявания, възникнали преди образуване на наказателното
производство, като няма данни за настъпило влошаване на състоянието му във
връзка със съществуващите заболявания на ищеца, нито да са настъпили нови
такива в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Няма
представени медицински документи относно здравния статус на ищеца. Не се установява в резултат на воденото
наказателно производство да възникнали проблеми със съществени и трайни
последици за съществуването на семейната връзка на ищеца, както и да са
настъпили трайни и неотстраними последици в живата
на ищеца в социален аспект. Към момента на образуване на досъдебното производство ищецът не е бил кмет
на община С.. Същият е работел в търговско дружество към този момент.
Обвинението е за престъпление по служба, но няма твърдения, нито данни по
делото ищецът да е останал без работа вследствие на повдигнатото му обвинение.
Няма твърдения за намерение у ищеца и негови планове за осъществяване на
конкретна обществена дейност или професионална реализация, които да са били
осуетени поради образуваното срещу него наказателно производство. Не са установени
претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия – нито като
негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт.
След съвкупна преценка на горните
обстоятелства, формиращи критерия за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на неоснователно повдигнатото
срещу него обвинение, и при отчитане на икономическите стандарти в периода на
увреждането, съдът намира, че обезщетение в размер 3000 лева е справедлива
парична компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което искът е основателен до този
размер. За разликата над тази сума до
уважения размер на претенцията за неимуществени вреди от 12000 лв. искът е
неоснователен, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено в частта за сумата над 3000 лв. до присъдения размер от 12000
лв., като се отхвърли иска в тази му част.
Основателен е предявения от ищеца
иска за имуществени вреди, изразяващи се в общия размер на заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в досъдебната фаза и в двете съдебни инстанции, в общ
размер от 5000 лв. По делото са представени доказателства за действително
заплатени от ищеца суми за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство в претендирания размер от 5000 лв. Така заплатените суми
съставляват направени от ищеца разходи, т.е. намаляване на имуществото му,
което е в пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу него наказателно
преследване. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на така
претендраните разходи за заплатени адвокатски възнаграждения, не са относими
към размера на иска за имуществени вреди, след като е установено, че разноските
са направени в резултат на незаконното обвинение. С оглед на това обжалваното
решение в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер
на 5000 лв., следва да бъде потвърдено.
Върху сумите на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди ответникът дължи законна лихва за забава от
датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение, т. е. от 09.04.2019 г. до окончателното й изплащане /в
този смисъл е и т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция, решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. Л. А. адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за
разликата над дължимия минимален размер по чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. от 730 лв. съобразно уважената част от исковете до присъдения
размер от 890 лв.
Пред въззивната инстанция ответникът
по жалбата има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Последният е
представляван безплатно по чл. 38, ал.2 Закона
за адвокатурата, поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимото на пълномощника
адвокат Л.А. от САК възнаграждение в минималня
предвиден в Наредба №1/2004 г. размер от 730 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 142/2020 г. на
Районен съд – гр. С., В ЧАСТТА, с
която е уважен предявения от Л.М.В. срещу П.н.Р.Б. иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018 г. по н.о.х.д. №
405/2017 г. на Окръжен съд – София, за размера над сумата 3000 лв. до сумата
12000 лв., ведно със законната лихва от 09.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за разноските за разликата над сумата 730 лв. до
сумата 890 лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.М.В. срещу П.н.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.
282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018 г. по н.о.х.д. № 405/2017 г. на
Окръжен съд – София, за размера над сумата 3000 лв. до сумата 12000 лв., ведно
със законната лихва от 09.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 142/2020 г. на
Районен съд – гр. С., В ЧАСТТА, с
която П.н.Р.Б. е осъдена да заплати на Л.М.В. на основание основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и В ЧАСТТА, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и
пр. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018 г.
по н.о.х.д. № 405/2017 г. на Окръжен съд – София, ведно със законната лихва
върху сумите от 09.04.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на адв. Л.А.А. – САК, с адрес ***, пл.
„Съединение” № 2, възнаграждение за безплатна правна защита пред въззивната
инстанция в размер на 730 лв.
В частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 12000 лв. до пълния му
предявен размер от 15000 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.