РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 2 361 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК,
с оглед дадени задължителни указания с определение 1020/12.04.2023 г. на САС,
ГО, 10 състав по гр.д. 2664/2022.
Инициирано е по молба на ищеца,
инкорпорирана в депозираната от същия въззивна жалба, в която са наведени твърдения за пропуск на
съда досежно законната лихва от датата на прекратяване на наказателното
производство.
Ответникът не е заявил становище в срока по
чл. 250 ал.2 от ГПК.
Не са налице и процесуалните предпоставки
на чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК за разглеждане на искането в открито съдебно
заседание.
С постановеното по делото съдебно решение 261827/01.06.2022
г. настоящият съдебен състав е присъдил законна лихва върху определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Формиран
е извод в мотивите на съдебното решение, че такава, с оглед компенсаторния й
характер, се следва от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който
воденото наказателно производство е прекратено. Настоящият съдебен състав е
пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на лихва от тази дата до
датата на депозиране на исковата молба в съда т.е. в частта на претенцията,
именувана в исковата молба като „мораторна лихва“. Поради което са налице предпоставките
на чл. 250 от ГПК и постановеното по делото съдебно решение следва да бъде
допълнено в този смисъл.
При прочит на въззивната жалба на ищеца се
установяват твърдения за липса на произнасяне по претенция за 9 513, 96
лв. – разлика в трудовото възнаграждение на ищеца, което съдът не сторил /стр.
12 в делото на САС/. За процесуална икономия и в случай, че въззивната
инстанция прецени, че същите касаят друго инкорпорирано искане по смисъла на
чл. 250 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи
следното: Липсва произнасяне в диспозитива на съдебното решение за горната сума
поради липсата на заявен иск за същата. В уточнителната си молба от 22.03.2021
г. ищецът изрично е посочил вида и естеството на претендираните имуществени
вреди. Сред тях претенция за имуществена увреда с оглед по-ниско трудово
възнаграждение не е заявявана, поради което съдът не следва да се произнася по
такава.
Поради което
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
на
основание чл. 250 ал.1 от ГПК постановеното по делото съдебно решение
261827/01.06.2022 г. като:
ОСЪЖДАП.на Р България – с адрес: гр. София,
бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 и 4 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Д.Л.Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Н.Д. мораторната лихва върху присъденото с решението
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на
постановление от 21.03.2019 г.,
постановено по ДП 2/2015 г. по описа на ГД „БОП“, МВР, представляващо пр.пр.
332/2015 г. по описа на СП до 21.02.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: