№ 138
гр. Монтана, 09.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниВАНЯ ПЕТРОВА ГЕОРГИЕВА
заседатели:ЕЛКА ЦВЕТАНОВА СТАНЕВА-
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
и прокурора Г. Н. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Частно
наказателно дело № 20221630200206 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.306, ал.1 и сл. от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ ЦВ. АНТ. Д., редовно призован чрез електронен адрес и
доведен от Затвора гр. Враца, се явява лично.
ЗА РП МОНТАНА, редовно призована, се явява прокурор Г.Б..
ЯВЯВА се адв. Е.Ц. от АК – Монтана, определен за служебен
защитник на осъдения Д..
ОСЪДЕНИЯТ - Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
СНЕМА самоличността на осъдения, както следва:
ЦВ. АНТ. Д. – роден на ххххг. в гр. Видин, живущ в гр. Монтана, обл.
Монтана ул. „Ч.” №12, понастоящем в ЗОЗТ – гр.Бойчиновци към Затвора –
1
Враца, българин, български гражданин, без образование, безработен, живее
във фактическо съжителство, осъждан, ЕГН **********.
НА основание чл.94, ал.1, т.4 и т.6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения ЦВ. АНТ. Д. адв.
Е.Ц. от АК - Монтана.
СЪДЪТ разяснява на страните правото да направят отвод на състава
на съда, прокурора и секретаря.
АДВ. Ц. – Нямаме искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отводи.
ОСЪДЕНИЯТ – Нямам искания за отводи.
АДВ. Ц. – Уважаеми г-н Председател и г-да Съдебни заседатели,
уважаеми г-н Прокурор, в качеството ми на служебен адвокат на подзащитния
ми Ц.Д. изразявам становище лично от негова страна, че поддържам изцяло
така представената от него молба по делото. Други доказателства няма да
сочим. Да бъдат приети представените по делото.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че молбата е изцяло неоснователна. Ще
посоча в хода по същество по какви съображения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените по делото доказателства: писмо изх. №
198/04.03.2022г. от Затвора Враца и 2 бр. справки за съдимост - рег. №
511/25.02.2022г. и № 571/08.03.2022г.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изложат доводи във връзка с
допустимостта на молбата.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Поддържам молбата си. Имам болна майка и искам
да изляза, остават ми 6 /шест/ месеца. Ако може да ми се признае това, което
съм лежал в миналото, за да изляза по-бързо.
ПРОКУРОРЪТ – За мен молбата е неоснователна изцяло, тъй като
2
кумулация на осъжданията му през 2015 и 2016г. е извършена, да не говорим,
че тия присъди са изтърпени. Няма налице основания за кумурилане на тези
изтърпени наказания с наказанията, които търпи в момента по последните му
осъждания, по които също е извършена кумулация. За мен искането в молбата
е изцяло неоснователно.
АДВ. Ц. – Аз съм длъжна, уважаеми г-н Районен съдия, уважаеми г-н
прокурор, да поддържам докрай искането на моя подзащитен и ще Ви моля да
разгледате представените по делото документи като считам, че са налице
предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за групиране на наложени наказания
по присъдите на подзащитния ми и да се наложи едно общо наказание което е
по-благоприятното за него, защото следва да се изходи не от наказанието по
присъдата, а от остатъка на същото, т.е. от наказанието, за което осъденият
не е бил помилван и след като се определя по съвкупност по-тежкото
наказание, тогава следва да приспаднете действително изтърпяното
наказание, предварителното задържане и времето, намалено поради работа, в
тази насока тълкувателна съдебна практика и да определите първоначалния
режим на изтърпяване на наказанията, съгласно чл.52 от ЗИНЗС и в тази
насока Ви моля да се произнесете със съдебен акт като уважите претенцията
на подзащитния ми.
СПОРЕД настоящия съдебен състав, след съвещание, молбата на
осъдения ЦВ. АНТ. Д. следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати, защото съдът приема, че молбата
на Д. е недопустима и тъй като е недопустима не следва изобщо съдът да се
произнася по същество, т.е. да излага доводи дали молбата му е основателна
или неоснователна. За прегледност съдът излага следните доводи, защо
приема, че молбата на Д. е недопустима:
След като се запозна с всички данни по съдимостта на Д. настоящият
съд установява, че през 2005г. е извършено възможното групиране по НОХД
№472/2004г. на МРС, в сила от 02.07.2005г. Видно от справката за съдимост
на 29.09.2008г. Д. е бил УПО с изпитателен срок от 6 /шест/ месеца по повод
на извършеното групиране с присъдата по НОХД №472/2004 г. на МРС.
С присъда по НОХД №30212/2010г. на МРС, влязла в сила на
23.10.2010г. е пак извършвано възможно към тогавашния момент групиране
спрямо Д.. Видно от справката за съдимост групираното наказание с
3
посочената по-горе присъда е изтърпяно от Д. на 13.05.2011г.
С определение от 07.10.2011г. по ЧНД №50190/2011г. на МРС отново
е извършено възможното групиране с конкретно посочените присъди. Видно
от справката за съдимост общото наказание по посоченото ЧНД е изтърпяно
от Д. на 23.05.2012г., след като определението по ЧНД №50190/2011г. на
МРС е било влязло в сила на 25.10.2011г.
С определение от 30.10.2013г. по ЧНД № 50303/2013г. на МРС, влязло
в сила на 15.11.2013г. отново е било извършено възможното групиране
спрямо Д. на конкретно посочени присъди. Видно от справката за съдимост
това определение е било изпълнено и съответно общото наказание, което е
било и увеличавано, е било изтърпяно на 21.12.2013г.
С определение от 29.07.2015г. по ЧНД №50458/2015г. на МРС, влязло
в сила на 14.08.2015г. за пореден път е било извършено възможното
групиране спрямо Д., като общото най-тежко и увеличено наказание е било в
размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца Лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим.
С присъда по НОХД № 493/2016г. на МРС, влязла в сила на
18.07.2016г. пак е извършено групиране спрямо Д., а видно от справката за
съдимост общото наказание е било изтърпяно на 28.12.2018г., след като Д. е
бил условно предсрочно освободен /УПО/.
Последното възможно групиране спрямо Д. е извършено с
определение №260087/09.12.2020г. по ЧНД №1524/2020г. на МРС,
потвърдено след обжалване с Решение от 24.02.2021г. по ВЧНД №4/2021г. на
МОС, влязло в сила на 24.02.2021г. С така цитираното последно определение
е извършено групиране на последните влезли в сила присъди по НОХД
№488/2020г. и НОХД №1236/2020г., и двете на МРС, като общото най-тежко
и увеличено наказание в размер на 2/две/ години и 6 /шест/ месеца Лишаване
от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е извършено необходимото приспадане
на изтърпяната част от наказанието Лишаване от свобода.
Видно от писмо №198/20 от 04.03.2022г на Затвора Враца към
настоящия момент Д. е изтърпял от наказанието Лишаване от свобода 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца към 04.03.2022г. общо 1 /една/ година 7 /седем/
месеца и 10 /десет/ дни с остатък към 04.03.2022г. 7 /седем/ месеца и 26
4
/двадесет и шест/ дни. Като се имат предвид всички данни за съдимост на
осъдения в актуалната справка за съдимост няма как към настоящия момент
отново да се извършва групиране, така че да бъде удовлетворено желанието
на Д. да се приспадат предишни му изтърпени две години и три години.
Съдът, след като се запозна с данните за съдимост на Д., ако е било
налице условие за приспадане, то се е извършвало към момента на
съответното групиране, като данните са отразени в справките за съдимост.
Към настоящия момент няма нова влязла в сила присъда, която да задължава
настоящия съд да извършва ново групиране и съответно ново приспадане по
чл.25, ал.2 от НК.
Поради изложените доводи настоящият съд счита, че молбата е
недопустима, не следва да се разглежда по същество, защото можеше да се
разглежда по същество само ако имаше нова влязла в сила присъда, а
производството по делото следва да се прекрати.
НА ОСНОВАНИЕ горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на
осъдения ЦВ. АНТ. Д. по съображения, подробно изложени в
обстоятелствената част на определението.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 206/2022г. на МРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в
седмодневен срок пред МОС.
СЪДЪТ определи на съдебните заседатели възнаграждение за участие
в съдебно заседание в размер на сумата от 20.00 лева за всеки един от тях,
което да бъде изплатено от бюджета на съда.
ПРОТОКОЛЪТ приключи в 11:10 часа и бе изготвен в съдебно
заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
5
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6