Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83
11.07.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на трети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 226 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. №226/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на ответника по делото - Н.В.Н.,
подадена чрез адв. Н.Х. и поправена с молби от
12.04.2019 г. и от 03.06.2019 г., против решение № 47/07.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 160/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд в
осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ищеца В.Н.Н. сумата от 13 320,95 лв., с
която се е неоснователно обогатил вследствие на извършени от другата
страна в собствения му имот полезни разноски за строително - монтажни работи - изградена през 2014 г. баня и
тоалетна (3 276.97 лв. с ДДС) и изграден през 2016 г. битов навес
(10 043,98 лв. с ДДС), както и сумата от 1 505,12 лв. за
обогатяването, вследствие на извършени необходими разноски за ремонт на покрив
на къщата през 2015 г. и със същото решение е осъден за разноски.
Въззивникът е настоявал, че решението
на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно по изложени съображения за
постановяването му в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон,
както и за необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и за
отхвърляне на иска.
Ищецът
В.Н.Н., чрез адв. Р.М., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е
оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й
без уважение, за потвърждаване на обжалваната част от
решението на окръжния съд и за присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните
чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба
и отговора.
Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по искова
молба на
В.Н.Н., с която
против Н.В.Н. са предявени искове по чл.59 от ЗЗД: - за
заплащане на сумата
от 34700 лв., с която ответникът се обогатил вследствие извършени
от ищеца подобрения в собствения му поземлен имот и
сграда (ПИ с идентификатор 61710.502.6099 по КККР на гр.Разград, одобрени със заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Разград, ул. „Янтра” 16, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел XXVI, и построената в имота сграда със застроена площ от 46 кв.м с идентификатор 61710.502.6099.2 по КККР на гр.Разград), включваща: 3 100
лв. за изградена през 2012 г. инсталация за парно отопление; 2 800 лв. за изградена през 2014г. баня и тоалетна; 2 800 лв. за подмяна на дограмата на къщата с ПВЦ дограма и троен
стъклопакет; 26 000 лв. за изграден през 2016г.
битов навес; както и за заплащане на сумата от
7 650 лв. представляваща обогатяване,
вследствие на извършени от ищеца необходими разноски в същия имот: 3 050 лв. за ремонт през 2013г. на
северна стена и покрив на пристройка и 4 600
лв. за ремонт през 2015г. на покрива на къщата.
В исковата си молба, ищецът е твърдял, че на 29.02.2012 г. с
нотариален акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от 29.02.2012г. заедно с бившата си съпруга са продали на сина си (ответника Н.Н.)
процесната къща, заедно с 260/498 ид. части от дворното място, като си запазили
пожизненото право на ползване върху имота. Ответникът живеел в този имот и през
годините извършил сочените ремонтни работи, с които ответникът, като собственик,
се обогатил.
Ответникът Н.Н.,
чрез адвокат Х., е оспорил
исковете и по съображения за неоснователността им, включително и с предявено
възражение за погасяване по давност на част от претенциите, е молил за
отхвърлянето им.
С решението си, окръжният съд е уважил част от исковете,
а друга част – отхвърлил, като предмет
на настоящото производство е само решението в осъдителната му част - за сумата
от 13 320,95 лв., с която ответникът се
е неоснователно обогатил вследствие на извършени от другата страна в собствения
му имот полезни разноски за строително-монтажни
работи - изградена през 2014 г. баня и тоалетна (3 276.97 лв. с ДДС) и
изграден през 2016 г. битов навес (10 043,98 лв. с ДДС), както и сумата от
1 505,12 лв. за обогатяването, вследствие на извършени необходими разноски
за ремонт на покрив на къщата през 2015 г.
Варненският апелативен съд, като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло, но отчасти недопустимо в обжалваната му част. Това е така,
тъй като ищецът е претендирал сумата от 2 800
лв. за изградена през 2014 г.
баня и тоалетна, докато окръжният съд е уважил претенцията и осъдил
ответника за сумата от 3 276,97
лв., т.е. в по-висок размер. Следователно, в частта за
горницата над претендираната сума от 2 800 лв. до присъдената такава от
3 276,97 лв. решението е недопустимо като произнесено свръх петитум,
поради което подлежи на обезсилване с частично прекратяване на производството.
В останалата част, решението е неправилно, поради следните
съображения:
Установено е по делото, че с нотариален
акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от 29.02.2012г. на Невена Стоянова -
нотариус с район на действие РС – Разград, вписан под № 291, в регистъра на
Нотариалната камара, ищецът и бившата му съпруга П.
Р. Н. са продали на ответника (техен
син) процесния поземлен имот ведно с построената
в него жилищна сграда, като продавачите си запазили пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота. Безспорно е също така,
че ищецът живее в къщата и ползва земята, като от показанията на свидетелите М.
А. Й.,
И. Й.
Б., А. Н. К. и И.
В. Г. се установява и че същият е извършил описаните в
исковата молба СМР през процесния период. Последното се
потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно -
техническата и оценителна експертиза, което заключение
съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано, компетентно и
безпристрастно дадено.
В процесния случай се претендират разноски за вещта,
необходими и полезни, от ищеца - лице ползващо вещта въз основа на учреденото
му от собственика вещно право на ползване върху нея.
Съгласно
разпоредбата на чл.56 от ЗС правото на
ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Според
чл. 57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване
на правото на ползуване. При предаване на имота се съставя опис, а при липса на
опис се предполага, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро
състояние – чл. 57, ал.2 ЗС. Ползвателят не отговаря за овехтяването и
изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба - чл.57, ал.3
ЗС.
Според наложилото се в правната теория
становище (И. Д. Правен режим на подобренията, изд. Сиела, 2014 г.;
проф.д-р Г.Б., Вещно право, изд. Авалон“ 2004 г.; Р., Право на ползване,
Собственост и право, 2002, кн.5),
ползвателят няма право на обезщетение независимо от вида на разноските, които е
направил в имота на собственика (необходими и полезни). Така въпросът за
необходимите разноски следва да се реши съобразно провилото „Комуто ползите,
нему и тежестите“, а що се касае до полезните разноски, тях законът изрично
поставя в тежест на ползвателя с разпоредбата на чл. 57 от ЗС. Тезата се
аргументира и с това, че ползвателят сам преценява какви подобрения да направи,
за да увеличи добивите от вещта, които остават негова собственост. Наред с това
следва да се отчита, че в повечето случаи правото на ползване се учредява безвъзмездно,
с оглед на което не би било справедливо тези разноски да бъдат възложени на
собственика. На последно място, неприложими са и правилата за неоснователно
обогатяване, тъй като собственикът има основание да придобие ползите от
разноските и то е чл. 92 от ЗС – подобренията остават за собственика на имота
по приращение. Към тези аргументи се посочва още, че за полезните разноски на
ползвателя законът не е предвидил изрично правила, аналогични на чл.72 -74 от
ЗС относно полезните разноски на владелеца, с оглед на което да се приеме, че от
гледна точка на действащия закон ползвателят не
разполага с такива права. Необходимите разноски също следва да останат за
ползвателя, поради задължението му да върне вещта в състоянието, в което я е
приел.
По своя юридически замисъл правото на ползване
представлява признатата и гарантирана от закона възможност на носителя му да извлича
ползите от чуждата вещ. Срещу възможността безпрепятствено (вкл. и от
собственика) да се ползва от имота и да събира плодовете от него, на ползвателя
се вменяват задълженията, визирани в разпоредбите на чл. 57 от ЗС: да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да
застрахова вещта, да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползване, както и да я поддържа в състоянието,
в което я е приел. Изискването за запазване на вещта в това състояние, в
което му е предадена, е проведено последователно: според разпоредбата на чл.
57, ал.2 от ЗС при предаване на имота следва да бъде съставен опис (в противен
случай се предполага до доказване на противното, че вещта е предадена в добро
състояние), съгласно ал.4 на същата разпоредба ползвателят не отговаря само за
овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба
(по арг. от противното за всички други промени той е отговорен спрямо
собственика), а чл.61 от ЗС предоставя право на собственика да иска от съда да
прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му
предупреждение, съществено променя вещта. Интересът на собственика от
учредяване на право на ползване (независимо дали то е възмездно или
безвъзмездно) е да обезпечи състоянието на вещта, което да остане такова,
каквото е било то при предаване на владението й. Този интерес се признава от
закона, той е правен интерес. На това условие се съгласява и ползвателят, който
приема да извлича ползите от вещта срещу полагане на грижата да бъде запазен
имотът в същия вид. Рискът следователно от погиването или повреждането на
имота, е за ползвателя. Това е така, защото той носи задължението да върне
имота в състоянието, в което го е получил. Ето защо ако разноски по поправяне
или запазване на имота се наложат, те ще останат в тежест на ползвателя по
силата на това негово задължение. В този смисъл може да се приеме, че в
хипотезата на направени необходими разноски от ползвател принципът „комуто
ползите, нему и тежестите“ намира отделно, конкретно приложение. Ползвателят не
полага грижа за чужд (на собственика) интерес, а покрива своята отговорност,
която иначе би била ангажирана. Във всяко възникнало правоотношение по повод
извършени разноски в изцяло или отчасти чужд имот, централен елемент заема
противоречието в интересите на извършилия разноските и субекта, за който остава
резултата от тях. С оглед изложеното се налага изводът, че в колизията между
интересите на ползвателя и собственика по повод направени разноски, законът
отдава предпочитания на последния. Следователно необходимите разноски,
извършени от ползвател в имота, остават в негова техжест така, както ги е
направил, без да има право да претендира обезщетение от собственика за тях.
За разлика от
необходимите разноски, които са наложителни за запазване на вещта, подобренията
нямат такъв характер – по дефиниция те представляват такива разходи, които без
да са били необходими, обективно повишават стойността на имота. И тук отправна
гледна точка следва да бъде интересът на собственика – учредител на правото на
ползване, който цели запазването на имота си в състоянието, в което го предава
на ползвателя. Той има право да търси връщането му след прекратяване на ползването
му, в състоянието на описа, а това означава нито по-лошо, нито по-добро.
С оглед изложеното, се налага извода, че ползвателят няма
право да получи обезщетение за сторените от него необходими и полезни разноски
за вещта, поради което и претенциите за заплащане на сумите,
с която се е неоснователно обогатил вследствие на извършени от другата страна в
собствения му имот полезни разноски за строително-монтажни
работи - 2 800 лв. за изградена
през 2014 г. баня и тоалетна и 10 043,98 лв. за
изграден през 2016 г. битов навес,
както и сумата от 1 505,12 лв. за обогатяването, вследствие на извършени
необходими разноски за ремонт на покрив на къщата през 2015 г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, решението
следва да бъде отмено и в частта на присъдените в тежест на ответника разноски.
С оглед изхода от въззивното производство, ответникът има право на разноски, но
такива той не е претендирал, поради което и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения,
Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 47/07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 160/2018 г. по описа на Разградския
окръжен съд в ЧАСТТА, с която Н.В.Н. е
осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати
на В.Н.Н. обезщетение за неоснователно обогатяване, вследствие на извършени от другата страна в собствения му поземлен имот и сграда (ПИ с идентификатор 61710.502.6099 по КККР на гр.Разград, одобрени със заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Разград, ул. „Янтра” 16, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел XXVI, и построената в имота сграда със застроена площ от 46 кв.м с идентификатор 61710.502.6099.2 по КККР на гр.Разград)
полезни разноски за строително-монтажни
работи - изградена през 2014 г. баня и тоалетна за горницата
над сумата от 2 800 лв. до присъдените 3 276.97
лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение
№ 47/07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 160/2018 г. по описа на Разградския
окръжен съд в ЧАСТТА, с която на осн. чл. 59
от ЗЗД Н.В.Н. е
осъден да заплати на В.Н.Н. обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие на извършени от В.Н. в собствения на Н.Н. поземлен
имот и сграда (ПИ с идентификатор 61710.502.6099 по КККР на гр.Разград, одобрени със заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Разград, ул. „Янтра” 16, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел XXVI, и построената в имота сграда със застроена площ от 46 кв.м с идентификатор 61710.502.6099.2 по КККР на гр.Разград) полезни
разноски за строително-монтажни
работи – 2 800 лв. за изградена през 2014 г. баня и
тоалетна и 10 043,98 лв. за изграден през 2016 г. битов навес, както и сумата от
1 505,12 лв. за обогатяването, вследствие на извършени необходими разноски
за ремонт на покрив на къщата през 2015 г., както и в ЧАСТТА, с която Н.В.Н. е осъден да заплати на В.Н.Н. сумата от 1 328,22 лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.Н. против Н.В.Н. искове по чл.
59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване
вследствие на извършени от него
в собствения на ответника поземлен имот и сграда (ПИ с
идентификатор 61710.502.6099 по КККР
на гр.Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в град Разград, ул. „Янтра” 16, с площ от 531
кв.м, в квартал 181, парцел XXVI, и построената в имота
сграда със застроена площ от 46 кв.м
с идентификатор 61710.502.6099.2 по КККР
на гр.Разград) полезни разноски за строително-монтажни
работи от 2 800 лв. за изградена
през 2014 г. баня и тоалетна и от 10 043,98
лв. за изграден през 2016 г. битов навес,
както и сумата от 1 505,12 лв. за обогатяването, вследствие на извършени
необходими разноски за ремонт на покрив на къщата през 2015 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните
и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: