МОТИВИ на Присъда №
103/17.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 216/2020
г. по описа на ОС – Ямбол
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт, с който ЯОП е повдигнала
обвинение против С.Д.Р.,
за престъпления по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” и б. „б” от НК.
В производството
пред ЯОС, подсъдимият се възползва от диференцираната процедура по
глава ХХVІІ от НПК.
В открито съдебно
заседание, прокурорът поддържа обвинението и счита, че по безспорен начин е установено
авторството както на деянието кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4 от НК, така и на това по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Счита, че и по двете деяния следва да се наложи наказание при условията на
чл. 58а от НК, към средния предвиден в закона размер, при баланс на смегчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като се има предвид
поведението му на досъдебното производство и в съдебното заседание, но и като
се отчете високата степен на обществената опасност на личността му. Предлага на
подсъдимия да се определи едно общо наказание, което да не се завишава при
условията на чл. 24 от НК.
Подсъдимият Р.,
при съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
извършеното. Защитникът адв. Д. *** сочи, че подсъдимият признава авторството на извършените
деяния и своята вина и пледира за налагане на минимални наказания. В лична
защита и последна дума подс. С.Р. се присъединява към казаното от защитника и също
настоява за минимални наказания.
ЯОС намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл.
372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, прие за установени фактите, изложени от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
В края на м.февруари **** г. подсъдимият С.Д.Р.,
около 01,00 ч. през нощта, се качил на влак, тръгващ от гр. **** ****** за гр. ********
и тъй като бил без билет, бил свален на ж.п. гара ********. Същият се насочил
към центъра на града и видял фризьорско ателие, намиращо се в гр.******** на
ул. ********** **, на входната врата на което е имало бележка, че няма да
работи една седмица. Фризьорското ателие е собственост на М.К.Р. ***. Подс. Р.
решил да влезе и да извърши кражба от същото, като първоначално успял да счупи
дръжката на входната врата, а след това, използвайки дръжката като техническо
средство, да огъне и отвори вратата. След като влязъл в ателието от шкаф,
намиращ се до прозореца на ателието, подс. Р. взел от портфейл 100 лв. в
банкноти по 20 лева, както и намиращите се в шкафа 100 лева в монети. В друг
портфейл намерил 2 бр. дебитни карти на Банка *** - дебитна карта№ ****************,
собственост на К.К.К. и дебитна карта № ****************, собственост на Г.И.К.,
до които е имало бележка с надпис „мама и тати” и ПИН кодове за същите.
Дебитните карти били собственост на родителите на Р. – К.К. и Г.К.. Подс. Р.
забелязал на перваза под прозореца машинка за подстригване марка „П.”, модел „ER-GP80”,
заедно с кабела за зареждане, които също взел. Стойността на машинката за
подстригване, заедно с кабела, видно от назначената оценителна експертиза, е в
размер на 410 лв. Подс. Р., заедно с отнетите вещи и сумата в размер на 200
лв., излязъл от ателието и отишъл до банкомат на Банка ***, намиращ се встрани
от ателието, до входа на Банка *** в гр. ********, пл. ********** № 1. В 06,53
ч. на **.**.**** г. с дебитната карта, издадена на името на К.К., изтеглил
сумата от 400 лв. Веднага след това, в 06,56 ч., от същото ATM устройство с дебитната карта на името на Г.К.
изтеглил първо сумата от 400 лв., а след това в 06,58 ч. още 400 лв. Общата сума,
изтеглена от подс. Р. от двете дебитни карти, без съгласието на титулярите им,
е в размер на 1 200 лв. Подс. Р. се върнал на ж.п. гарата и с влак се прибрал
обратно в гр. **** ******, като една част от парите изхарчил, а друга дал на
майка си. След разкриване на деянието, същият доброволно предал машинката за
подстригване марка „П.”, модел „ER-GP80”, заедно с кабела за зареждане.
По делото са изготвени съдебно-оценителна и
съдебно-дактилоскопна експертизи.
Подсъдимият С.Д.Р. е роден на *** ***, б. г.,
живущ ***, н., с о. о., не р., ЕГН **********. Същият е осъждан многократно за
престъпления от общ характер, като с Присъда № ***/**.**.**** г. на Районен съд
– Стара Загора, в сила от **.**.**** г., по НОХД № ****/**** г. му е наложено
наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и със Споразумение № ***/**.**.****
г. на Районен съд – Карлово по НОХД № ***/**** г., влязло в сила на **.**.****
г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е наказан
с „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се проведе по правилата на
Глава 27 от НПК.
След анализ на доказателствената съвкупност,
съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство и приобщени по
делото гласни, писмени и веществени доказателства: обясненията на подсъдимия;
показанията на свидетелите М.К.Р., К.К.К., Г.И.К., И. С. И., И. В. И.; протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, справка от „Пътна полиция”,
извлечение от „Банка ***”, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед
на веществени доказателства, разписка за върнати вещи, свидетелство за
съдимост, писма от „Банка ***”, справка от „Банка ***”; дактилоскопни следи,
иззети при извършения оглед на **.**.**** г., намиращи се в запечатан бял плик
и DVD-R в запечатан бял плик.
Съдът изцяло кредитира всички събрани по делото
доказателства, тъй като по отношение на главния факт, те са в хармонично
единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а заключенията
на ВЛ М. Г. Д. и И. И. С., по оценителна и съответно – дактилоскопна
експертиза, са изготвени професионално и при изпълнение на всички законови
изисквания за това.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
доказателствата по делото установяват по безспорен начин обстоятелствата
досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на двете
престъпления и напълно подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимия С.Д.Р., от обективна и субективна
страна е осъществил престъпленията, предмет на обвинението:
– като на **.**.****
г., в периода от 06:53 ч. до 06:58 ч. на същата дата, в гр. ********, пл. **********
№ *, действайки при условията на продължавано престъпление, на ATM устройство е
използвал платежни инструменти – дебитна карта № ****************, издадена от
„Банка ***” ЕАД и дебитна карта № ****************, издадена от „Банка ***”
ЕАД, без съгласието на титулярите им К.К.К. и Г.И.К. ***, като е извършил
транзакции – теглене на пари от ATM и е изтеглил парична сума общо в размер на
1200 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, престъпление по чл.
249, ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и
– като в периода от **.**.****
г. до **.**.**** г., 07:30 ч., в гр.********, обл. *****, от фризьорско ателие,
находящо се в гр. ********, обл.*****, на пл. „**********” № **, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
техническо средство, е отнел чужди движими вещи на стойност 410 лв. и парична
сума в размер на 200 лв., всичко на обща стойност 610 лв., от владението на
собственика им М.К.Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
За престъплението
по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
От обективна страна по
делото се установи, че подс. Р. е
осъществил транзакции – теглене от ATM и е изтеглил парична сума общо в размер
на 1200 лв., използвайки дебитна карта № ****************,
издадена от „Банка ***” ЕАД и дебитна карта № ****************, издадена от
„Банка ***” ЕАД, без знание и без съгласието на титулярите им К.К.К. и съответно
Г.И.К.. Безсъмнено е доказано на коя
дата и час, от кое АТМ устройство, чрез какъв платежен
инструмент, от чия банкова
сметка, ***, е усвоил подсъдимия. Всяко от 2-те деяния осъществява
поотделно състав на едно и също престъпление – това по чл. 249, ал. 1 НК. Те са
извършени през непродължителен период от време (на **.**.**** г., в периода от 06:53 ч. до 06:58
ч.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината на подсъдимия,
при което всяко следващо от тях се явява от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващото го такова, ерго – налице е едно класическо продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК. Безспорно дебитната карта е платежен
инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК – тя е движима вещ (веществено
средство), с използването на което могат да се прехвърлят пари или парични
стойности. Използването на платежния инструмент е извършено на терминално
устройство АТМ – банкомат, лично от
подсъдимия. При всяко деяние той е използвал
съответната дебитна карта, като тегленето на конкретна паричната сума (всичко в
размер на размер
на 1200 лв.) е осъществено без
съгласието на титулярите
им К.К.К. и Г.И.К.. Всички тези
обективни признаци от състава на престъплението се установяват от събраните на
досъдебното производство безпротиворечиви доказателства (детайлно посочени
напред в изражението).
От субективна страна подсъдимият е осъществил
деянието при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му. Логично той като човек с определен житейски опит, посещавал
училище и притежаващ основно образование и с нормален психичен статус, е бил
наясно с общественоопасния характер на деянието (неговата противоправност,
запретеност и наказуемост), съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е настъпването на общественоопасните негативни
последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил
целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на всяко престъпно намерение.
Изводите в тази насока, се извеждат от действията, осъществени от подсъдимия –
използване на чужд платежен инструмент, несъмнено без съгласие на титуляра му,
осъществявайки две деяния.
Ето защо ЯОС намери, че от всички събрани по
делото доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява, че подс. Р.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно подс. Р. с
престъпната си деятелност е осъществил признаците на основния състав на
престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия
по прекратяване владението върху съответните инкриминирани чужди движими вещи на
стойност 410 лв. и парична сума в размер на 200 лв. – всичко на обща стойност
610 лв., от владението на собственика им М.К.Р., както и
установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали.
Налице е прекратяване на фактическата власт на пострадалата върху процесните
вещи, което е настъпило вследствие на деянията на подсъдимия, при липсата на
съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подс. Р. е
осъществил и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел
съответните вещи и пари и ги отнесъл от мястото, с което прекъснал владението
на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна
фактическа власт върху отнетото, като е довършил деянието. Подсъдимият не е
придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го
направи собственик на процесните вещи и пари е установил своята фактическа
власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.
Безспорно в случая по
отношение на подсъдимия е налице квалифициращия признак на престъпния състав на
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като за извършването на кражбата е разрушил преграда,
здраво направени за защита на имот – счупил дръжката на входната врата и огънал
вратата.
Подсъдимият е осъществил и
квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като е използвал
счупената от него дръжката на входната врата за взломяването й. Съгласно
съдебната практика, дръжката се явява техническо средство (предназначено за
извършване на определени технически операции) и представлява създадено от
човека средство (предмет) послужил за извършване на престъплението, като в
случая без използването му, то не би могло да бъде извършено или извършването
му би било затруднено.
По отношение на квалификацията на
престъплението, свързана с личността на подс. Р., процесното деяние е осъществено от него в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК, предвид предходните му осъждания – преди
деянието, при неизтекъл срок по чл. 30, ал. 1 от НК е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една
година, изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1
от НК, както и е бил осъждани два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления, като по поне една от присъдите, изтърпяването на
наказанието не е отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК. Видно от справката
му за съдимост той е бил осъждан с Присъда № ***/**.**.**** г. на Районен съд –
Стара Загора, в сила от **.**.**** г., по НОХД № ****/**** г. като му е
наложено наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и със
Споразумение № ***/**.**.**** г. на Районен съд – Карлово по НОХД № ***/****
г., влязло в сила на **.**.**** г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца.
От субективна страна подсъдимият Р., при
конкретното деяние, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Дееца е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководят постъпките си.
Имайки предвид и факта, че той е и осъждан за престъпление против
собствеността, логично е съзнавал всички елементи от състава на процесното
престъпление и това, че извършва противоправно и общественоопасно деяние от
което ще настъпят целели от него престъпни последици. Осъществил е кражбата с
намерение противозаконно да присвои процесните вещи и пари, като е съзнавал, че
лишава от владение върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за
своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите, се е
разпоредил фактически с тях – похарчил част от парите и дал част от тях на
майка си. Подс. Р. е разбирал противоправния характер на извършеното, но е
целел незаконното си облагодетелстване, като е съзнавал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи и факта, че върши
деянието в условията на „опасен рецидив” – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление извършено като пълнолетен, на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК – по
чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер извършени като пълнолетен,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК
– по чл. 29, ал. 1 б. „б” от НК, и преди да са изтекли 5 години по смисъла на
чл. 30 НК.
Подбудите и причини за извършване на двете
престъплението е желанието на подс. Р. е да се облагодетелства по запретен
начин, ниската му правна култура, както и изградените му престъпни навици.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на
конкретните наказание за двете извършени от подс. Р. престъпления съдът
съобрази, че по делото са налични смекчаващи
отговорността му обстоятелства – неговата млада възраст, процесуалното му
поведение и изразеното съжаление, както и относително невисокия размер на
предмета на престъпленията. Освен смекчаващите отговорността обстоятелства,
като отегчаващи такива се явяват съдебната обремененост на подсъдимия и
престъпната му упоритост при осъществяване на деянията. Затова комплексно, за всяко от двете престъпления ЯОС намира, че констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, а сред тях няма и
изключително по своята същност, така че и най-лекото, предвидено в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко в случая. Затова съдът наложи
наказанията при условията на чл. 54 от НК.
При конкретизация на наказанията, се
отчетоха посочените напред смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Двете предходни
осъждания, определящи извършената от него кражба като такава в условията на опасен
рецидив, не се отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство за това
престъпление, тъй като те са съставомерен елемент, заради което законодателят е
предвидил по-тежко наказание.
Съдът съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК
и така наложи
на подсъдимия наказания:
– на основание чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК – две години
лишаване от свобода, редуцирано от три години лишаване от свобода, както и ГЛОБА в размер на 1500 лв. и
– на основание чл.196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 58а, ал.
1 и чл. 54 от НК – наказание три години лишаване от свобода, редуцирано от
четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Налице са
всички законови условия за кумулиране на двете наказанията, наложени на подс. Р.,
тъй като деянията са
извършени в условията на реална съвкупност – преди да е влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Затова, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът
определи едно общо наказание на подс. Р., а именно най-тежкото по вид и размер
– ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1500 ЛЕВА. Съдът не
намери основание за завишаване на общото наказание, тъй като конкретния случай,
то се определя по съвкупност от 2 деяния, спрямо лице наказан при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и
изразил разкаяние. Затова настоящият състав намира, че за да се изпълнят целите на
наказанието, визирани от законодателя в чл. 36, ал. 1 на НК, не е необходимо
по-продължително пенитенциарно въздействие върху него, като млад човек с
поведение сочещо за преосмисляне на извършеното. Спрямо подсъдимия е налице
законова пречка за прилагане на института на условното осъждане и предвид нормата
на чл. 57, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗИНЗС,
общото наказание от три години лишаване от свобода, следва да се търпи от него
при първоначален СТРОГ режим. Съдът счита, че с това точно общото
наказание, ефекта на поправянето на
подсъдимия, успешно може да бъде постигнат при извеждането му за този срок от
обществото, като по този начин, адекватна защита би получил и обществения
интерес. Тук следва да се отбележи, че наказанието освен възмездие и израз на отрицателна
обществена оценка на извършеното престъпление и на неговия извършител, е и
средство за постигане на конкретни обществени цели, вкл. и за неутрализиране
възможността за вършене на други престъпления от дееца, както и за отправяне на
предупреждение към останалите членове на обществото като се
манифестира нетърпимост към подобно престъпно поведение.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
По отношение на веществените доказателства, на
основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съда постанови приложените по делото
веществени материали –
дактилоскопни следи, иззети при извършения оглед на **.**.**** г., като вещи
без стойност, да бъдат унищожени след влизане на настоящата присъда в сила.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Р., да заплати направените по делото
разноски в размер на 211.55 лв.
в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР – Ямбол.
По изложените съображения, Ямболският окръжен
съд постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: