РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1342
Град Пловдив, 14 юни 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря **, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 526 по
описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.К. ***, представлявана от адвокат Х.Д.-
пълномощник, обжалва Заповед №17-1030-001207 от 30.06.2017г. на началника на
група в сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив, за
прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Претендира се от жалбоподателката, чрез
пълномощника адв.Д., отмяна на оспорената заповед
поради незаконосъобразност Твърди, че изложената фактическа обстановка е
различна от действителната – описани са кумулативно отказ да се извърши
проверка с дрегер и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В
тази връзка твърди, че в административнонаказателното производство са представени
доказателства за дадена кръвна проба и извършена експертиза, резултат от която
е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,78 на хиляда, което е било
известно на административния орган, въпреки това процесната заповед била
издадена. Развива съображения, че процесната заповед била антидатирана, както и
че следвало да се изчака досъдебното производство, преди да бъде издадена ПАМ.
Претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на “МВР”-
Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да
встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок на 08.02.2018г., видно от
представения пощенски плик и датно клеймо, като заповедта е била връчена на
25.01.2018 г. на лицето, при наличието на правен интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
.
На 30.06.2017г., около 00:50ч. е извършена проверка от служители в С”ПП”
при ОД на “МВР”- Пловдив, на бул. “**, гр. ***. В рамките на
проверката е установено, че жалбоподателката К.
управлява лек автомобил, марка “***с рег.№***, лична собственост. Лицето е поканено
да бъде изпробвана с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510”, с фабричен №ARDM 0244, за установяване на евентуална употреба на
алкохол, на което тя отказва. К. заявява на проверяващите, че е изпила две чаши
вино. Прието е за установено, че К. не представя на проверяващите контролен
талон към притежаваното от нея СУМПС. ***- ***в сектор ”Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пловдив, издава на жалбоподателката талон за медицинско изследване с № 0428586,
представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, за явяване в “МБАЛ Пловдив” до 02:40ч.
на 30.06.2017г. Видно от посочения талон, същият е връчен на К. в 02:00ч. на
30.06.2017г.
По делото е приетото с представената администратвна преписка заверено
копие на протокол № 559 от 30.06.2017г. /л.24/ за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. В изпратените за изследване
проби кръв, взети от Т.К., е доказано наличието на 1,78 промили етилов алкохол
в кръвта. Според приетото по делото заверено копие на протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, кръвната проба е
взета от жалбоподателката К. на 30.06.2017г. в
03:20ч., т.е. четиридесет минути след определения в Талон за медицинско
изследване с № 0428586 краен срок за вземане на кръвна проба - 2,40 часа на
30.06.2017 г.
По делото е прието заверено копие на постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.11.2017г. на прокурор при Районна прокуратура -
Пловдив, с което е прекратено производството по досъдебно производство № 352 по
описа на V-то Районно управление при ОД на МВР - Пловдив, водено за
престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс против жалбоподателката
К., тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на К. не е установена по
надлежния ред, доколкото кръвната проба е взета 40 минути по-късно, а именно в 03:20ч.
на 30.06.2017г./ от крайния срок - 02:40ч.
на 30.06.2017г..
За установеното на жалбоподателката е съставен АУАН за нарушения,
изразяващи се в отказ да й бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, както и непредставянето на КТ към
притежаваното СУМПС, които се квалифицират като административни нарушения по
смисъла на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са
иззети като доказателства: СУМПС №***; свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство, част ІІ-ра (малък талон) №***;
както и два броя регистрационни табели. В АУАН е посочено, че К. отказва да
подпише акта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на един свидетел -
Николай Марков Динков, съгласно чл.43, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП предвижда, че ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед
№8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която заповед
са определени служби/структури на МВР за контрол по ЗДвП, между които са и областните
дирекции на МВР. Представена е и заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Прието е
заверено копие на заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г. на министъра на
вътрешните работи, с която заповед инспектор Матей Василев Матов, издал оспорената
в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността началник на група
“Административно-наказателна дейност и отчет на водачите” в сектор ”Пътна
полиция“ към Отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР- Пловдив.
От представените доказателства за оправомощаването на органите за
контрол по ЗДвП, съдът направи извод, че оспорената заповед се явява издадена
от компетентен орган.
Съгласно разпоредба на чл.171, т.2А от ЗДвП (в редакция към
30.06.2017г.), предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба
на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
По делото в настоящото производство не се обори установеното с АУАН обстоятелството,
че К. е отказала да бъде проверена за употреба на алкохол в издишания въздух с
техническо средство при извършената на място проверка на 30.06.2017г., а и от
самата жалбоподателка не е оспорвала това обстаятелство. Следва да се има
предвид и нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, където е предвидено, че редовно
съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. Разпоредбата несъмнено урежда отношения, свързани с установяването
и реализирането на административнонаказателната отговорност на лицата, но
същата се явява приложима и по отношение на ПАМ, като се има предвид, че с
оглед налагането на процесната мярка, съдът изследва и наличието на
административното нарушение. В този смисъл констатациите на АУАН не са оборени
с надлежни доказателствени средства.
Нещо повече, издаденото НП въз основа на АУАН, съставен при проверкта
към настоящия момент е влязло в сила, предвид постановеното решение по частно
адм.н. дело № 1502/2018 г. по описа на Административен съд –Пловдив, с което е
оставено в сила постановеното от Районен съд – Пловдив определение, с което
жалбата на К. против НП е оставена без разглеждане.
Съдът намира, че не са налице изтъкнатите нарушения от жалбоподателката
отосно представения талон за медицинско изследване, тъй като кръвната проба за
концентрация на алкохол е дадена 40 минути по-късно от крайния час, в който
следва да бъде предоставена пробата, за да се приеме, че отказ не е налице.
Поради това съдът намира, че административният акт е издаден при наличието на
изпълнено фактическо основание - отказ на водач на МПС да бъде проверен с
техническо средство за евентуална употреба на алкохол, поради което за
съответствието на оспорения акт с материалния закон е необходимо установяване
наличието, на която и да е от алтернативно изброените хипотези в нормата на
чл.171, т.2А от ЗДвП. Установено е с АУАН, че същата е отказала да извърши
проба с дрегер, както и не е спазила предписаното в талона за кръвна проба – да
даде изследване за наличието на алкохол най-късно до 2,40 ч на 30.06.2017 г. Ето
защо съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Относно възраженията за
антидатиране на заповедта, съдът намира същите за неоснователни. Фактът, че
заповедта е била връчена на лицето по-късно се обосновава с обстоятелството, че
е било налице образувано досъдебно производство, което евентуално би било от
значение за продължаване на административно-наказателното и административното
такова. Видно е, че заповедта е изведена със съответния пореден номер и дата, тъй като по делото е
представена и друга заповед за ПАМ с изх.№ 17-1030-001206 от 30.06.2017г. за
налагане на санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателката, а
доказателства от страна на същата не са ангажирани за обосноваване на тези
нейни твърдения за антидатиране.
В заповедта е посочено и обстоятелството, че жалбоподателката е
управлявала автомобила, без да носи контролен талон към СУМПС, с което е
нарушено изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното е неотносимо към наложената ПАМ, но същото не се отразява на
установените безспорни обстоятелства за отказ да извърши проба с дрегер или да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателката.
Предвид казаното, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат
сторените по делото разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К. ***, представлявана от адвокат Х.Д.-
пълномощник, обжалва Заповед №17-1030-001207 от 30.06.2017г. на началника на
група в сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив, за
прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
ВГ