№ 22
гр. Велико Търново, 17.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500462 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Г. В. В. против Разпореждане № 261/ 23.11.2022 г.,
с което съдът е върнал частната му жалба против Определение № 681/ 27.09.2022 г. по
гр.д. № 395/ 2022 г. по описа на ОС – Ловеч поради неотстраняване в срок на
констатираните от съда нередовности. Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно. Излага, че в указания му от съда срок за внасяне на държавна такса
за производството по частната жалба е направил мотивирано искане за отвод на
съдията-докладчик, с което срокът за изпълнение на указанията бил прекъснат. Вместо
да се произнесе по молбата по чл.23 ГПК и да зачете прекъсването на срока, като
определи нов такъв, ОС – Ловеч постановил обжалвания акт. Моли разпореждането да
бъде отменено. Едновременно с това, на същото основание моли съдът да възстанови
срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса.
Съдът констатира следната фактическа обстановка: ОС – Ловеч е сезиран с иск
от Г. В. В. за обезщетение за неимуществени вреди, като по депозираната искова молба
е образувано гр.д. № 395/ 2022 г. по описа на съда. С Определение № 681/ 27.09.2022 г.
съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че същото не му е
подведомствено, и е постановил изпращане на делото на Административен съд –
Плевен. Против определението в законовия срок е подадена частна жалба ведно с
искане за освобождаване от такси и разноски по делото и за предоставяне на правна
помощ. След служебно събиране на доказателства за имущественото състояние на
ищеца с Определение № 806/ 31.10.2022 г. съдът е отхвърлил молбите на В. за
освобождаване от такси и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ, като
със същото определение е определил на ищеца едноседмичен срок за отстраняване на
1
нередовност от частната му жалба, а именно – да внесе по сметка на ВТАС държавна
такса в размер на 15 лв. Определението е връчено на В. на 08.11.2022 г. На 15.11.2022
г. В. е депозирал искане за отвод на съдията-докладчик. По това искане съдът не се е
произнесъл, а с Разпореждане № 261/ 23.11.2022 г. е върнал частната му жалба против
Определение № 681/ 27.09.2022 г.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, е
неоснователна.
Правилно съдът е констатирал нередовност на подадената от Г. В. частна жалба,
тъй като чл.261 т.4 ГПК изисква към нея да бъде приложен документ за платена
държавна такса. В съответствие с правомощията си по чл.262 ал.1 ГПК съдът е указал
на жалбоподателя, че следва да внесе дължимата държавна такса в посочен срок, като
му е разяснил и последиците от невнасянето й – че ще върне частната жалба. В
определения от съда срок, изтекъл на 15.11.2022 г., В. не е внесъл държавната такса, от
чието заплащане не е бил освободен, при което е възникнало процесуалното основание
на чл.262 ал.2 т.2 ГПК за връщане на частната му жалба. Неоснователно
жалбоподателят счита, че подаването на искане за отвод на съда е обстоятелство,
обуславящо прекъсване на срока за изпълнение на дадените му указания. Законът не
свързва това действие на страната с подобна процесуална последица. Непроизнасянето
по тази молба също не съставлява нарушение в случая, тъй като след постановеното
прекратяване на делото, съдията-докладчик извършва само действия по
администриране на частната жалба и самото дело.
С оглед законосъобразността на обжалваното разпореждане, то следва да бъде
потвърдено. По искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на
съда за внасяне на държавна такса ВТАС не е компетентен да се произнесе.
Произнасянето по реда на чл.64 и сл. ГПК е от компетентността на съда, пред който е
следвало да бъде извършено съответното процесуално действие, срокът за което е бил
пропуснат. При това пропускът следва да се обоснове с особени, непредвидени
обстоятелства, които не е можело да бъдат преодолени, като твърденията подлежат на
доказване.
Тъй като за производството пред ВТАС жалбоподателят не е внесъл дължимата
държавна такса, а искането му за освобождаване от задължението за внасяне на такси и
разноски е оставено без уважение с влязъл в сила акт на ОС – Ловеч, Г. В. следва да
бъде осъден на основание чл.77 ГПК за заплащане на дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261/ 23.11.2022 г. по гр.д. № 395/ 2022 г. по
2
описа на ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА Г. В. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт – по сметка на ВТАС – държавна такса за производството в размер на
15 /петнадесет/ лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано
от връчване на препис от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3