МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 216 ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА
На 27.02.2018 г. Варненският окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия Й.Р.Р. за извършени престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.1,
пр.4, алт.1 от НК.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че подс.Раев на
29.10.2015г., в гр.Варна - в сградата на Затвора - гр.Варна, без надлежно
разрешително, разпространил на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Р.Р.М. високорисково наркотично вещество /прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел, увито в прозрачно
полиетиленово пликче под формата на топче, запечатано
чрез затопляне, съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество, представляващо
хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 % - на стойност 41.40 лв.
Второто повдигнато на подс.Р. обвинение е за това, че на 01.12.2017г., в
с.Разделна, обл.Варна - в сградата на Затворническо
общежитие от открит тип „Разделна" към Затвора -гр.Варна, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества: 2 бр. прозрачни целофанови плика, увити с черна скоч лента и оформени по
този начин като цилиндричен пакет, като:
единият от които два целофанови плика - съдържащ кафяво на цвят прахообразно
вещество, представляващо хероин с нетно тегло 4.35 грама и съдържание на
активно действащ компонент диацетилморфин 28.47 % -
на стойност 282.75 лв.;
другият от които два целофанови плика - съдържащ бяло на цвят прахообразно
вещество с нетно тегло 5.03 грама, съдържащо амфетамин,
като съдържанието на амфетамин е 3.1% - на стойност
150.90 лв., с цел разпространение
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура поддържа обвинението, което счита за безспорно и
категорично доказано. Иска подсъдимият да бъдат признат за виновен и за
извършените от него деяния му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”
съответно за срок от 2 и 3 години, изтърпяването на които да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок, както и кумулативно наложеното наказание „глоба” в
размер на 5 000 лв.
Защитникът на подс.Р.
заявява, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод за
вината на подсъдимия, същото почива само на предположения, освен това реално
представлява активно мероприятие на полицията и лишени от свобода лица, целящо
незаконосъобразно да обвини неговия подзащитен. Не са
налице доказателства за обективна и субективна съставомерност
на вменените престъпления. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Р., не признава вината си,
моли за оправдателна присъда.
От фактическа страна, съдът
като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Подсъдимият Й.Р. ***. През последните
15 години той бил вписан в АК-Варна и работил като адвокат, предимно по
наказателни дела. По повод на упражняваната от него професия, имал право да се
среща с лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода" или с МНО
„задържане под стража”, намиращи се в някое от местата за лишаване от свобода,
сред които - Затвора - гр.Варна и затворническите общежития към Затвора -
гр.Варна, находящи се в гр.Варна и с.Разделна. Във
всяко от посочените места имало определен ред, който се спазвал при посещение
от страна на адвокати и повереници.
На 29.10.2015 год. Р. посетил сградата
на Затвора - гр.Варна, находяща се на адрес гр.Варна,
ул."Христо Смирненски" №19, за да се срещне с И.М.Я. и Р.Р.М., на които бил защитник по водени срещу тях наказателни
производства. На първия пост в затвора бил записан според установения ред в
книгата за посетители. Там трябвало до остави на съхранение забранените за
внасяне вещи. В единия от джобовете на якето си, с което бил облечен Р. оставил
прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел,
увито в прозрачно полиетиленово пликче под формата на
топче, запечатано чрез затопляне, съдържащо кафяво на цвят прахообразно
вещество. Впоследствие, след назначаване на СХЕ е установено, че това вещество
представлява хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно действащ
компонент диацетилморфин 31.78 %. Описаната вещ не
била установена от служителите на затвора и останала в джоба му при влизането в
сградата.
След като Р. бил вписан според
правилата в книгата за посетители, служител в Затвора -гр.Варна го придружил до
намиращото се в сградата на Затвора помещение за свиждания. Друг служител в Затвора
-гр.Варна завел в помещението за свиждания св.Р.Р.М.
и И.М.Я., с които преди това подсъдимият заявил, че желае да се срещне.
Пръв къв Р.
се отправил Р.М. /както се вижда от записите на охранителните камери/. Двамата
с Р. за кратко време остават под самата камера и реално извън нейния обхват,
при което Р. успял да предаде на М. полиетиленовото
топче, което последния поставил в устата си. Срещата между двамата е много
кратка, като М. излиза от помещението и при връщането си в килията, при
извършена проверка от служителите на Затвора в устата му е намерено въпросното
топче. На задържаните лица се извършва проверка преди отИ.то
им на свиждане и след неговото осъществяване. Именно при спазване на тези
правила свидетелите И.И. и Л.Д., надзиратели в
затвора, извършили проверка на М. и намерили топчето, за което последният
обяснил, че е наркотик и че го е получил именно от Р..
Щателна проверка била извършена
впоследствие е на другия лишен от свобода –Я., но в него не били установени
забранени вещества.
От назначената по делото СХЕ се
установява, че намереното у М. кафяво на цвят прахообразно вещество,
представляващо хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно действащ
компонент диацетилморфин 31.78 %.
Хероинът представлява високо рисково
наркотично вещество -включен е в Списък I /Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съгласно цените, посочени в
Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, към 29.10.2015г.
стойността на горепосоченото количество от 0.46 грама хероин със съдържание на
активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 %
възлизала на 41.40 лв.
Й.Р. не притежавал надлежно
разрешително да държи или да разпространява горепосоченото количество хероин.
Било образувано ДП, по което се
разследвал единствено Р.М. и едва през 2017 год. е повдигнато обвинение и на Й.Р..
На 01.12.2017 год. към 09.30 часа св.Я.М.,
работещ в Сектор Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода към ГД
Национална полиция, получил анонимен сигнал на личния си телефон, че адвокат на
име Д. Р. ще внесе наркотици в ПТО-Разделна. Част от длъжностната му
характеристика била да проверява подобни сигнали. В изпълнение на задълженията
си, М. отишъл около 12.00 часа в Разделна и се срещнал със Зам.директора на
общежитието. Там изчаквал евентуалното пристигане на посочения адвокат, като
предупредили служителя от Пост 1 да ги уведоми в случай, че същият пристигне, а
на служителя от Пост 2 по-късно било разпоредено да
задържи адвоката на поста, преди да е осъществена срещата с задържаните лица,
при които отивал.
Около 14.00 часа Р. отишъл до
намиращата се в с.Разделна, обл.Варна сграда на ЗООТ
„Разделна" към Затвора - гр.Варна. До там пристигнал с такси, управлявано
от св.И.В.. Последният работил като таксиметров шофьор в Триумф такси. Той
получил поръчка чрез централата на фирмата. Когато отишъл на посоченото място,
бил посрещнат от жена, която му дала найлонова торбичка и сумата от 50 лв.,
като му казала, че трябва да отиде до с.Тополи, откъдето да вземе един човек и
да го закара до Разделна. Оставила му и телефонен номер на човека, който
впоследствие се оказал Й.Р.. Закарал го Разделна и останал да го чака пред
затворническото общежитие.
Й.Р. се явил на пост №1, където
обяснил, че идва на свиждане с лишените от свобода Д.Т.Г. и П.А.Я., което било
вписано в регистъра за служебни посещения. Постовият от Пост 1 уведомил за
посещението постовият от Пост 2- св.Г.Г., който
разпоредил от своя страна двете задържани лица да бъдат свалени в стаята за
свиждания. През това време за посещението били уведомени Я.М. и Зам началника-М.Д.. Двамата тръгнали към Пост 2, където
вече бил пристигнал и Р., до където съгласно установения ред, служител в ЗООТ –
Разделна го придружил. Пост №2 се намирал на входа на корпуса, в който били
настанени лишените от свобода. На него се извършвала проверка на вещите на
лицата, които идвали на свиждане с лишени от свобода. В момента там се
намирали: св.Я.М., св.М.Д., работещ на длъжност ИНОД в ЗООТ -Разделна при
Затвора - гр.Варна, св.Г.Г., старши надзирател в ЗООТ
- Разделна при Затвора - гр.Варна и св.К.Ж., командир на отделение в ЗООТ -
Разделна при Затвора - гр.Варна. Р. преминал през поставения на пост №2 рамков металдетектор, след което св.Я.М. му казал, че ще бъде
извършена обстойна проверка на вещите му и го поканил да извади всичките си
вещи. Р. извадил от джобовете си кутия цигари, лична карта, адвокатска карта,
парична сума, дебитни карти и прозрачна чанта за документи, съдържаща
пълномощни. М. го подканил втори път да извади всичко, което носи в себе си,
при което Р. извадил от единия от джобовете на якето, с което бил облечен
цилиндричен предмет във формата на пура, обвит в черна непрозрачна скоч лента,
като впоследствие било установено от назначената СХЕ, че съдържа 2 бр.
прозрачни целофанови плика, единият от които съдържащ
кафяво на цвят прахообразно вещество, представляващо хероин с нетно тегло 4.35
грама и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин
28.47 %; а другият - съдържащ бяло на цвят прахообразно вещество с нетно тегло
5.03 грама, съдържащо амфетамин, като съдържанието на
амфетамин е 3.1%.
При изваждането на този предмет Р. бил
задържан, разпоредено му било да седне на един стол в
близост до масата, на която били поставени всички вещи и да изчака идването на
служители на Четвърто РУ - ОД на МВР - Варна, на които бил предаден случая и
които започнали извършването на процесуални действия.
Р. бил отведен в Четвърто РУ, където
му били снети обяснения, а последствие бил задържан и му било повдигнато
обвинение. Там били разпитани и всички присъстващи на случилото се, както и
таксиметровия шофьор, които чакал до последно пред затворническото общежитие.
От заключението на приобщената по
делото СОЕ се установява, че пазарната оценка на процесните
наркотични вещества за веществото хероин е 282.75 лв., а за количеството амфетамин е 150.90 лева.
От назначените по делото съдебно
психиатрични експертизи, се установява, че при подс.Р.
е констатирано неврологично заболяване Епилепсия, което датира още от млада
възраст, то обаче не е довело до качествени и количествени изменения на
съзнанието, което обуславя психическа годност да възприема факти от значение за
делото и при желание да дава годни показания.
Изложените обстоятелства съдът счита
за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите И.И., Л.Д., Асен М., М.Д.,
Г.Г., К.Ж., И.В., М.П. и др.разпитани по делото
свидетели, както и заключенията на вещите лица, като всички доказателства по
делото са взаимно допълващи се.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съда
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Съдът намира, че подсъдимият Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпления както
следва:
-престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, предл. 5, алт. 1 НК за това че на 29.10.2015 г., в
гр. Варна, в сградата на Затвора - Варна, без надлежно разрешително,
разпространил на Р.Р.М. високорисково наркотично
вещество хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно действащ
компонент диацетилморфин 31.78 % - на стойност 41.40
лв.
-престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр.1, предл. 4, алт. 1 НК за това, че на 01.12.2017
г., в с. Разделна, обл. Варна - в сградата на
Затворническо общежитие от открит тип „Разделна" към Затвора - Варна, без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества: хероин с нетно тегло 4.35 грама и съдържание на активно действащ
компонент диацетилморфин 28.47 %, на стойност 282.75
лв. и амфетамин с нетно тегло 5.03 грама, със съдържание
на активно вещество 3.1%, на стойност 150.90 лв.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на
гражданите, с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите
създават за човешкото здраве. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.354а, ал.1 от НК, е осъществено от подсъдимия чрез упражняването на трайна
фактическа власт - държане на наркотични вещества хероин и амфетамин,
които според критериите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се явяват високорискови такива. Хероинът и амфетаминът са наркотични вещества, тъй като имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са под
контрол съгласно ЗКНВП по Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните
вещества от 1961 год. Те са вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях и забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Същите не са били предназначени
само за лична употреба, а с "цел разпространение", което се определя
от тяхното количество и вида в който, същите са били намерени. Местата, на
които подсъдимият е внесъл наркотичните вещества –Затвора-Варна и ЗООТ Разделна
обосновават желанието му за тяхното разпространение.
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия,
кореспондират помежду си и на другите данни по делото.
Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като същите в пълнота
са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на
останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната
достоверност и правдивост.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано, физическо лице.
За да достигне до тези свои изводи,
настоящият състав на съда прецени следните обстоятелства по делото:
Безспорно установено по делото е, че
на датата 29.10.2015 г. подс.Р. ***, където обявил,
че ще проведе свиждане с лишените от свобода Р.Р.М. и
И.М.Я.. Подсъдимият преминал през първи пост на сградата, където бил записан в
регистъра на посетителите и където трябвало да остави всички неразрешени за
внасяне в затвора вещи. През това време двамата задържани били приготвени също
за свиждане, като били свалени в помещение в близост до стаята за свиждане,
където според правилата им била извършена физическа проверка, каквато се прави
винаги при извеждане на даден лишен от свобода на свиждане. След това М. и Я.
били въведен в стаята за свиждане, където ги чакал Р., който бил техен адвокат.
В същото помещение се намирала и адв.Н.И. с друг
лишен от свобода.
Пред съдебният състав бяха изгледани
записите от двете камери, които се намират в това помещение. От тях се вижда,
че Игнатова и нейния клиент седят на пейката и водят разговор, като през цялото
време не мърдат от местата си.
През това време М. се приближава към Р.,
двамата се оттеглят към ъгъла на стаята, като само в този малък периметър
реално липсва обхват на камерите. През това време Я. се движи по дължината на
стаята напред-назад и чака реда си за среща с адвоката. Разговорът между М. и Р. е кратък, като не се вижда на записа, никой
от тях не мърда от мястото си, не се движи до момента, в който М. отново се
появява в обхвата на камерите и директно излиза от стаята, а към Р. се
приближава Я. и двамата повеждат разговор.
При влизането и излизането от стаята
за свиждания М. е придружен от надзирател, каквито са правилата. На всички
лишени от свобода се извършва обиск при влизането на свиждане и при излизането.
Именно на такъв обиск е бил подложен М. след проведеното свиждане с Р.. Това е
станало в специално помещение, като обиска е извършено от Л.Д. в присъствието
на И.И.. На Д. му направило впечатление поведението
на задържаното лице и той го накарал да отвори устата си, където видял някакво
топче. Св.Д. заявява, че го е хванал за гърлото за да не го глътне и го накарал
да го изплюе. Бил запитан какво е това, при което задържания му отговорил, че е
наркотик и го е получил от Р.. М. посочил и за кого е предназначен наркотика,
но тази своя версия сменил неколкократно. Тези
обстоятелства били отразени и в докладни записки от служителите на затвора,
сред които е и тази на инс.Валя Ангелова.
Техните свидетелски показания се
потвърждават и от приобщените по делото доказателства. На първо място на М. е
била извършена проверка преди да бъде въведен в стаята за свиждане. От записите
се вижда, че той се отправя директно към Р., при когото остава няколко минути и
веднага напуска стаята. През това време нито се навежда към земята, нито се
отклонява по пътя си, за да се приемат за достоверни показанията на Я. и Б.М.,
че М. е намерил процесното топче някъде хвърлено в
стаята за свиждане. Това е невъзможно поради няколко обстоятелства: първо
защото от разпита на надзирателите в затвора се установява, че след всяко
свиждане се извършва проверка на стаята. На второ място от приложените копия от
тетрадките, в които се отразяват посетителите, е записано, че преди Р. е влязла
за свиждане единствено адв.Н.И. и същата е все още в
стаята за свиждане, когато там влизат Р. и М., така че няма как друго лице да е
хвърлило наркотика в стаята /доколкото такова не е влизало в стаята/, а
по-късно М. да го е намерил, още повече, че ако действително тази версия е
вярна, то наркотика трябва е подхвърлен за конкретно лице, а не просто така, за
който го намери. На последно място който намери някакво подхвърлено топче няма
да го сложи в устатата си просто така, без да знае какво точно е неговото
съдържание. При тези обстоятелства съдът намира тази лансирана версия за
абсолютно недостоверна.
Като съобрази горните обстоятелства
съдът намира, че М. е получил именно от Р. процесния
наркотик, сложил го е в устата си и се е опитал да го внесе в корпуса на Затвора,
но извършената проверка след проведеното свиждане е предотвратила това негово
намерение.
Не може да се приеме, като основателно
възражението на защитата, че деянието е недоказано, тъй като М. е сменял
версията си многократно, за което в показанията си говори и св.Б.М.. Вярно е,
че този свидетел казва, че М. е сменил версията си на кого е наркотика, но това
касае лицето, за което е бил предназначен и евентуалното желание самият М. да
се оневини за престъплението, което също извършва. Това обаче няма никакво
значение за фактите, по какъв начин е придобил наркотика самият той.
Показанията на М. също следва да бъдат ценени внимателно, тъй като той също е
потенциален подсъдим в случай, че действително наркотика е бил предназначен за
него, което обяснява и желанието му по всякакъв начин да отрече връзката си с
него.
Деянието от субективна страна е
извършено виновно - при пряк умисъл. Това следва от начина, по който е
осъществено деянието и начина по който е бил опакован наркотика. Подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на извършваното от него престъпление и е желаел
настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на второто възведено на
подсъдимия обвинение, съдът го намира за доказано от събраните по делото доказателства.
По делото е установено, че подс.Р. в края на
м.10.2017 год. се е срещнал в ЗООТ Разделна със св.П.Я., по искане на
последния. Двамата провели разговор по повод на наказателните дела, които имал Я..
Р. обещал да ги проучи и при възможност да се заеме със защитата му. При това
посещение Я. му подписал пълномощно и двамата се разбрали да се чуят и видят
през останалите дни. Срещата била осъществена със съдействието на С.К., която
била приятелка на Я., а впоследствие сключила брак с него. К. намерила Р. по
телефона, уговорила се с него да го вземе и да го закара до Разделна, след
което да го върне обратно, както и се случило.
На 01.12.2017 год. Р. отново имал
уговорка с Я. да го посети в ЗООТ Разделна. Двамата се уговорили, че отново
транспорта му ще бъде организиран от К., но самата тя няма да го придружи.
Имало уговорка и че Р. ще му предаде пакет от нея, за който последният
обяснява, че е считал, че е кореспонденция.
Съдът приема, че Р. е имал уговорка
именно с Я., тъй като той е водил с него множество телефонни разговори. В
изпълнение на тази уговорка при него е отишъл таксиметров автомобил, които го е
закарал до затворническото общежитие и който е трябвало да го върне обратно. На
таксиметровия шофьор е предадена торбичка за Р. / като за нея той изобщо не е
изразил учудване/ и сума пари, които да покрият разходите по пътуването. В тази
част съдът кредитира напълно обясненията на подсъдимия, не ги кредитира обаче в
частта им относно предмета, който е следвало да предаде на Я. и знанието какво
е неговото съдържание, но за това ще бъдат изложени съображения по-късно в
мотивите.
На същият ден- 01.12.2017 год. св. И.В.
работил като таксиметров шофьор към фирма Транстриумф.
Около обяд през централата на фирмата той получил поръчка за транспорт, като
началната точка била кооперация около Руското училище. Свидетелят отишъл на
посочения адрес, където при него отишла руса жена, която му предала найлонова
торбичка и сумата от 50 лв. и го уведомила, че трябва да отиде до с.Тополи,
откъдето да вземе един човек и да го закара до Разделна. Предоставила и
телефонен номер на човека, чрез който двамата да уточнят мястото, от което да
го вземе. Св.В. е категоричен, че не може да разпознае жената, тъй като двамата
се видели за много кратко време. Той отишъл на посочения адрес в с.Тополи, от
там взел подс.Р. и двамата отишли до Разделна. По
пътя му предал торбичката, като Р. погледнал в нея, взел от там цилиндричния
предмет, обвит в непрозрачен черен скоч и го сложил в джоба си. Не задавал
никакви въпроси за торбата и съдържанието й.
Около 14.00 часа двамата пристигнали
пред ЗООТ Разделна. Св.В. останал да чака в таксито, а подс.Р.
отишъл на Пост 1, където бил вписан в книгата за посещения и заявил, че идва на
свиждане на лишените от свобода П.Я. и Д.Г., което също било вписано в книгата.
Р. трябвало да изчака на място докато двете лица бъдат заведени до стаята за
свиждане, а самият той –да бъде придружен от надзирател до Пост 2, където се
извършвала същинската проверка.
Служителят на Пост 1 бил предупреден
да уведоми началниците си когато дойде някой адвокат за свиждане, преди същият
да бъде отведен до стаята за свиждане. Това се наложило, тъй като същият ден
към 09.30 часа св.Я.М., който работил към Сектор Оперативно обслужване на
местата за лишаване от свобода, получил анонимен сигнал, че адвокат с имена
Данчо Р. ще внесе наркотици в ЗООТ Разделна и част от работата му била да
проверява подобни сигнали. М. отишъл около обяд в затворническото общежитие и
заедно със св.М.Д., инспектор надзорно-охранителна дейност в Разделна, изчакали
в кабинета на началника на общежитието, за да видят дали ще се появи някой.
Служителят от Пост 1 ги уведомил за идването на Р. и двамата се отправили към
корпуса на общежитието. На Пост 2 М. заварил Р., който тъкмо бил преминал през
рамката на металдетектора и бил от вътрешната страна.
М. отишъл при него и му казал, че ще му бъде извършена лична проверка, като му
предложил да извади всички предмети от джобовете си. Той извадил пари,
документи, адвокатска карта, ключове. М. го запитал дали това е всичко и го
подканил ако има други вещи да ги извади. Р. бил видимо притеснен, което било
забелязано от всички присъстващи на място лица. Вторият път извадил от джоба си
цилиндричен предмет, под формата на пура, обвит с черна, непрозрачна скочлента. М. накарал Р. да седне на един стол, сложил му
белезници и уведомил дежурните на Четвърто РУ-Варна, които следвало да изпратят
дознател и дежурен екип за отработване на случая.
Свидетели на описаното станали Г.Г.-надзирател, постови на Пост 2, К.Ж.- командир на
отделение, М.Д., който наблюдавал от вътрешната страна на решетката, до където
стигнал през служебния вход. Бил извикан и лишения от свобода П.М., на когото
било обяснено, че трябва да наблюдава и да се увери, че до идването на
полицейските служители никой нищо не е пипал.
Лишените от свобода П.Я. и Д.Г., които
били свалени за свиждане, били качени отново в спалните помещения на втория
етаж.
След известно време пристигнал екипа
на Четвърто РУ-Варна, който поел случая. Всички лица били отведени в
полицейското управление за снемане на обяснения, а след установяване на
съдържанието на цилиндричния пакет била изготвената експертна справка, в която
е посочено, че в него се съдържат хероин и амфетамин,
било образувано и ДП. Впоследствие била изготвена и СХЕ.
Реално описаното по-горе не се оспорва
от подсъдимия и неговия защитник. Оспорва се обаче субективната съставомерност, като се излагат твърдения, че Р. е имал
съзнанието, че в цилиндричния пакет е имало кореспонденция за Я., а не
наркотични вещества.
Тези възражения не се споделят от
настоящият състав на съда, поради следните съображения:
Факт е, че Р. се е срещнал с Я. само
един път преди инкриминираната дата, когато му е било подписано пълномощно и
той е поел ангажимента да проучи делата му и да му съобщи дали може да му окаже
помощ по някакъв начин. При тези обстоятелства не може да се приеме, че те са
изградили толкова близки отношения, че без никаква причина подсъдимият да хукне
да се среща с него без никакъв повод, че и да му носи кореспонденция. Факт е,
че в местата за лишаване от свобода няма пречка за свободна кореспонденция на
лишените от свобода и външния свят и това е било добре известно на Р., който не
само е бил адвокат с дългогодишен стаж, но е работил основно в областта на
наказателното право.
На следващо място видът на
цилиндричния предмет по никакъв начин не отговаря на възможността да е
кореспонденция- обвит с непрозрачна скоч лента, неподдаващо при натиск и
определено забранено за внасяне, в противен случай Я. би го получил при
обикновено свиждане, а не при адвокатско, където не се извършва принципно
щателна проверка на посетителите. В затворите и затворническите общежития по
неправомерен начин се внасят телефони, сим-карти и
наркотици. Видът на инкриминираният пакет е такъв, че изключва възможността
вътре да има телефон или сим-карти, така че
единственото което може да съдържа е именно наркотични вещества. Р. не е
случаен гражданин. Той е адвокат по наказателни дела с дългогодишен стаж, така
че единствено като защитна теза съдът приема твърденията му, че си е мислил, че
носи кореспонденция. Кореспонденцията не изглежда по този начин,
кореспонденцията представлява лист изписана хартия, която спокойно може да бъде
поставена сред останалите документи, които носи със себе си адвоката и не би
направило никакво впечатление, като това е най-лесния начин за предаването й.
В същото време при поканата да извади
всичко от джобовете си Р. е извадил притежаваните от него вещи, с изключение на
именно инкриминирания предмет. Едва при втората покана да извади всичко, когато
е станало ясно, че няма да може да го укрие, той го е направил като е бил видимо
притеснен.
Не може да се приеме, че
обстоятелството, че ще му бъде извършена проверка е притеснило толкова много
подсъдимия, а не обстоятелството, че той е знаел, че носи в себе си наркотични
вещества. Това негово противоправно поведение не е
първото през живота му. От материалите по делото се установяват още три такива
случая. Първият от тях е случай през 2014 год., когато Р. *** мобилен телефон,
батерия и зарядно и го е предал на лишен от свобода.
За този случай в показанията си говори св.М., който заявява, че реално познава Р.
от тази случка. За нея се съдържат и писмени материали, а именно решение на
АК-Варна от 08.04.2015 год., от което се установява, че му е наложено
дисциплинарно наказание.
Вторият случай е през 2015 год., който
представлява първото обвинение по настоящото дело.
Третият случай е на 24.11.2017 год.,
когато на адвокатско свиждане с лишеният от свобода Д.Т.Г. е предал плик със сим-карти, което се установява от разпитите му в ДП и по
време на съдебното следствие.
Случаят на 01.12.2017 год. е
четвъртият, за който по това дело се съдържат данни за неправомерното поведение
на подс.Р. и който говори, че той не е наивният,
добронамерен човек, за какъвто го представя защитата му, а лице упражняващо
адвокатска професия, която използва и за неправомерна дейност.
Именно поради тези съображения съдът
приема, че при съвкупната преценка на материалите по делото, може да направи
извода, че и това вменено на подсъдимия престъпление е субективно съставомерно.
Деянието от субективна страна е
извършено виновно - при пряк умисъл. Това следва от начина, по който е
осъществено деянието и начина по който е бил опакован наркотика. Подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на извършваното от него престъпление и е желаел
настъпването на общественоопасните последици.
Причини за осъществяване на
престъплението са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин и не
зачитане на установения правов ред.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимият излага становище, че Р. е жертва на активна постановка от страна на
полицейските служители и със съдействието на лишените от свобода. Тези
твърдения съдът намира за несъстоятелни поради следните съображения:
На първо място по делото липсват
каквито и да било доказателства, от които да се установява, че има лица, които
да са решили да организират някаква постановка, така както твърди защитата.
Не може да се приеме, че това са
лишените от свобода Я. и Г., тъй като и за двамата се установява, че те са имал
само една среща с Р. преди датата 01.12.2017 год. При тези обстоятелства няма
причина всичко да е било организирано от тях с цел да бъде заловен Р. с
наркотици, а те да се възползват от това и да получат по-благоприятно отношение
от страна на затворническата администрация. В случай, че двамата лишени от
свобода са имали желание да облекчат положението, то те са можели да съдействат
на затворническата администрация по всякакъв друг начин – можели са да
съдействат за открИ. на неразрешени вещи в други
лишени от свобода, каквото по делото има данни, че се притежават в затворниците
и ако това е условие за облекчаване на положението им, може да бъде сторено
много по-лесно, а не да се осъществява толкова сложна схема с участието на
адвокат, неустановено трети лица, таксиметрови шофьори, длъжностни лица и т.н.
Няма и никакво обяснение каква би била причината именно Р. да бъде избран за
жертва на тази сложна схема, която се описва от защитата.
Вярно е, че Я. и Г. се преместени в
корпуса на затвора, но това е станало от съображения за сигурност, за да няма
напрежение сред лишените от свобода, а не като някаква награда, още повече, че ноторно известно е, че режима в Затвора е много по-тежък от
режима в Затворническите общежития.
В пледоарията си защитата изразява
твърдения, че случилото се на 01.12.2017 г. е активно мероприятие организирано
от полицията и в частност от св.Я.М.. За подобно твърдение по делото също не се
съдържат никакви данни. Не може да се приеме, че служители на полицията ще
сторят това само за да отчетат задържането на някой адвокат, а защо пък от 1500
адвоката във Варна е избран именно Й.Р. има още по-малко логично обяснение.
Не може да се приеме, че всичко е било
организирано от св.Я.М. с цел да се покаже в благоприятна светлина пред
началниците си, тъй като по делото не се установява той да е получил някакви
облаги от тази реализация и на следващо място той реално е изпълнил
задълженията си така, както са отразени в длъжностната му характеристика. При
получаването на съобщението, М. е отишъл в Затворническото общежитие в Разделна
и е уведомил администрацията за целта на посещението си. Предупреден е бил
надзирателя на Пост 1 да уведоми, в случай че дойде някой адвокат за свиждане,
като дори не е било посочено име. При идването на Р., същият е бил придружен до
Пункт 2, където се провеждат свижданията и се извършва проверка на посетителите
и именно там Р. е поканен да извади всички носени в него вещи, като при втората
покана той е извадил и инкриминирания пакет. След неговата поява е извикан и
разследващ екип от полицията. От описаното се установява, че реално всички
действия са били извършени според правилата и в никакъв случай не може де се
приеме, че са били насочени към активна постановка срещу подс.Р..
Съдът приема, че именно Я. се е обадил
на Р. и се е уговорил с него да го посети в затворническото общежитие и да му
донесе определена пратка. Възможно е дори още тогава да го е уведомил за
съдържанието на пратката, още повече, че проведения разговор между тях е довел
до твърдението на Р., че телефона му може да се подслушва, но това не го
притеснява. Именно Я. е организирал транспорта на Р. до Разделна и предаването
на пакета с наркотици от руса жена на таксиметровия шофьор, който от своя
страна го предал на подсъдимия. По делото не се установи с категоричност коя е
тази жена, възможно е да е свидетелката С.К., а възможно е и да е някоя друга,
но предвид обстоятелството, че биха се уличили в престъпление, то нормално е и К.
и Я. да отричат участието си в описаните събития.
Вярно е, че по делото са депозирали
показания Д.Д. и Л.Т., които твърдят, че са разбрали,
че Я. и Г. желаят да направят постановка на някакъв адвокат, но реално техните
показания са изолирани и противоречащи на събраните по делото доказателства,
поради което съдът не ги кредитира. Нещо повече, тези двама свидетели твърдят,
че Д. е уведомил за предстоящите събития св.Ж., но последния категорично отрича
това обстоятелство. В случай, че действително Ж. беше уведомен на обяд на
01.12.2017 год., че ще се случва нещо, то на първо място той е нямало как да
каже, че вече е късно, тъй като Р. все още не е бил отишъл в ЗООТ и на второ
място няма как да не помни подобен разговор, както той твърди, тъй като при
развилите се събития след това не може да не свърже казаното от Д. със
случилото се, ако действително такъв разговор е бил проведен.
Поради всичко изброено до момента
съдът намира, че твърденията на защита за постановка по отношение на подсъдимия,
която да го уличи в престъпление, са неоснователни.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние
и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и
като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:
-смекчаващи отговорността
обстоятелства- често съдебно минало, заболяване;
-отегчаващи – дисциплинарни нарушения,
свързани с реда на посещение в местата за лишаване от свобода.
При установената фактическа обстановка
и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието, след като се
съобрази с целите на генералната и специалната превенция, съдът намира, че
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. трябва да бъде
определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наложи наказание „Лишаване от свобода" в размер на минималния, предвиден
за престъплението, а именно - за срок от две години за всяко от двете
престъпления, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба"
в размер на 5 000 лева. На осн.чл.23, ал.1 НК съдът
определи подсъдимият да изтърпи най-тежкото от двете наложени му наказания, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години, към което присъедини и
наказанието „глоба” в размер на 5000лв.
По отношение на подс.Р.,
съдът прецени, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок, за какъвто счита размера от 3 години.
За индивидуализацията на наказанието
следва да се отчете и степента на обществената опасност на дееца, която се определя при анализ на всички
данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало,
противообществени прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост.
Определеното наред с основното и кумулативно, в минимален размер наказание
„Глоба" от 5 000 лева, се явява оправдано и изпълнимо от подсъдимия, като
съдът счита, че чрез него ще се постигнат заложените от закона цели.
Определяйки вида и размера на така
наложените наказанията, съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение
за тяхната индивидуализация. Всяко от наложените наказания е съответно на
целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние и
на подсъдимия.
По отношение на приложените по делото
веществени доказателства на основание чл. 53, ал.2, б."а" от НК съдът
прецени, че следва да се отнемат в полза на Държавата иззетите наркотични
вещества, предадени на съхранение в ЦМУ-София, които след влизане на присъдата
в сила да се унищожат по съответния ред. Същото се отнася и са приложените по
делото 1 бр. магнитен носител CD - R Verbatim 700 mb. - съдържащ информация, изпратена от "Теленор България"ЕАД и опаковки от наркотичните
вещества, които след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
По отношение на приложените по делото
веществени даказателства 1 бр. micro
SD карта, с надпис „Ьехаг 300 х 32 GB" от видеорегистратор в таксиметров автомобил, 1 бр. адаптер /преходник/ и 1 бр. прозрачна пластмасова кутийка за
съхранение на SD карта, съдът намира, че същите следва да се върнат на И.И.В..
На основание чл.189, ал.З от НПК съдът
възложи на подсъдимият съдебните разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :