№ 25015
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Гражданско дело №
20221110110407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ФИ“ ЕАД, с която срещу Н. Е. М. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10840,67 евро, представляваща
дължима главница по договор за банков кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г.,
сключен между „ПИБ“ АД и Н. Е. М., вземанията по който са прехвърлени от „ПИБ“ АД с
договор за цесия от 08.06.2021 г. на „ФИ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 2273,33 евро, представляваща договорна лихва за периода от
09.10.2017 г. до 19.07.2020 г., за които суми на 01.12.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.
Ищецът твърди, че на 19.07.2010 г. е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-
004130 между „ПИБ“ АД и Н. Е. М., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 15900 евро. Посочва, че кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 20.07.2020 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 18 %.
Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Поддържа, че крайният срок
на договора е настъпил на 20.07.2020 г., поради което към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК вземането за главница и лихва е било изискуемо. Сочи, че на 08.06.2021 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „ПИБ“ АД и „ФИ“
ЕАД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за банков
кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г. е изкупено от ФИ“ ЕАД. Сочи, че длъжникът е
бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по
отношение гореописаното парично вземане е „ФИ“ ЕАД. Поддържа и, че ответникът следва
1
да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н. Е. М.,
с която оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди недействителност на
договора за цесия поради липса на дата и предмет. Оспорва договор за банков кредит №
000LD-R-004130 от 19.07.2010 г., като твърди, че подписите, положени в него не изхождат
от ответника Н. Е. М.. В условие на евентуалност релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба констатира, че на 01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, съгласно която последният следва да
заплати суми, както следва: сумата от 15900 евро, представляваща неизплатена главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до изплащане на вземането и
договорна лихва в размер на 2273,33 евро за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г. В
исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявяват исковете само за част от
вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение от 01.12.2020 г., като видно
от съдържанието на исковата молба, се претендира сумата от 10840,67 евро, представляваща
дължима главница по договор за банков кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г. и
сумата от 2273,33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до
19.07.2020 г. Предвид изложеното заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта
за разликата над 10840,67 евро до 15900 евро (т.е за сумата от 5059,33 евро).
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявените
искове, съдът приема, че е сезиран с установителн иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „ПИБ“ АД и ответника по договор за потребителски
кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в
исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
както и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за цесия, по силата
на който „ФИ“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „ПИБ“ АД срещу
ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
По наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията
по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
2
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да
бъдат допуснати. Съдът констатира, че същите не са заверени „вярно с оригинала“, поради
което на ищеца следва да се дадат указания в тази връзка.
Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със
задачите, посочени в исковата молба, както и по въпроса редовно ли е водено
счетоводството на ищеца във връзка с процесния кредит.
С оглед направеното в отговора на исковата молба оспорване на истинността
(автентичността) на договор за банков кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г., на ищеца
следва да се дадат указания в двуседмичен срок да заяви дали ще се ползва от оспорения
документ, като в зависимост от отговора съдът ще предприеме последващи действия по
направеното оспорване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52
състав, в частта за сумата от 5059,33 евро, представляваща дължима главница по договор за
банков кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в
тази част.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства, като указва на ищеца в срок до о. с. з. да завери „вярно с оригинала“
приложените към исковата молба писмени доказателства, като в противен случай същите
няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в
исковата молба и по въпроса редовно ли е водено счетоводството на ищеца във връзка с
процесния кредит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Т. И., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението по реда чл. 193, ал. 2 ГПК с
писмена молба до съда да заяви изрично дали ще се ползва от оспорения по реда на чл. 193,
ал. 1 ГПК от ответника договор за банков кредит № 000LD-R-004130 от 19.07.2010 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2023 г. от
15:30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
3
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение може да се
обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд, а
в останалата му част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4