Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1469 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от 1/ А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, 2/ А.Ф.Ю., ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща чрез своята майа и законен представител А.С. Сименова, ЕГН ********** и 3/ С.Ф.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен
представител А.С. Сименова, ЕГН **********,
срещу Агенция Пътна Инфраструктура, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ *, представлявано
от Г. Т.– председател на Управителния съвет, кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл.49 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от по
150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и финансови
притеснения, причинени от смъртта на техния годеник /за първата ответница/ и
баща на вторите двама ответници/ - Ф. Ю.
А., ЕГН **********, настъпила на 24.10.2017г. в резултат на ПТП, възникнало на първокласен път „I-9” –
държавна собственост, управлението на който било възложено на
ответника и който не бил изпълнил вменените му по ЗП задължения и не бил
осигурил безопасни условия за движение.
Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за
присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 24.10.2017г. до окончателното изплащане на задълженията.
В условията на
евентуалност, ответникът е направил и възражение
за съпричиняване с правно основание чл.
51 ал.2 от ЗЗД, доколкото ищецът бил извършил нарушения на ЗДвП.
С определение No 6095 / 01.10.2019г. е конституирано като трето лице
– помагач на страната на ответника „Хидрострой“
АД,
ЕИК *********
, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, бул. „Шандор Петьофи“
13-15, представлявано и управлявано от Н.П., на основание чл. 219 от ГПК.
ИЩЦАТА А.С.
твърди, че от
октомври 2013 г., след церемония за годеж, била във фактически съжителство с
Ф. Ю. *** Чифлик в част от къщата на родителите му. Живели щастливо и правили планове
за бъдещето, като имали всичко
необходимо. Дъщеря им А.Ф.Ю.
се родила
през лятото на 2014г, а след 3 години през
2017г. се родил
и синът им
С.Ф.Ю.. Ищцата А. твърди, че мужът й Ф. бил много
грижовен, помагал в грижата за децата, с работа и помощ в
домакинството. Сам осигурявал прехраната на семейството, като бил добър и търсен майстор и работел в строителството. Ищцата твърди, че правели планове
за бъдещето и мечтаели заедно да вдигнат голяма
сватба, да заведат
децата на почивка на море и на планина, да ги изпратят на
училище, да се научат на занаят, да купят колело и да ги учат да карат.
Били
много сплотено семейство в любов, грижа и разбирателство.
На 24.10.2017г.
ищцата А. научила, че мъжът й Ф. починал
на място след претърпяно ПТП, като колата, която бил управлявал се блъснала в
неочаквано изкочил кон на пътното платно, на първокласен път от “I-9”, съвпадащ
с път от Европейската пътна мрежа „Е87“ в посока от Варна към Бургас, преди
разклона за Ново Оряхово, преди да влезе в с. Старо Оряхово – Варненска област,
който бил част от Републиканската пътна мрежа. След удара, конят се бил претърколил през тавана
на автомобила от страната на водача - мъжа на ищцата, след което колата се
претърколила през мантинелата през таван и паднала на колела в канавката на
3,5м. по ниско от пътя. Конят смачкал покрива на колата от към шофьорската
страна, от удара главата и врата на водача били пострадали невъзвратимо. На мястото
на инцидента пристигнали дежурен лекар, който установил смъртта и полицаи от
4-то РУ при ОДМВР Варна, които съставили протокол за ПТП.
Започнали неотложни
действия от разследващ полицай. В хода на разследването била назначена
съдебномедицинска експертиза, която установила причината за смъртта на
пострадалия Ф. А., несъвместима с живота
черепномозъчна травма с тежка контузия на мозъка, счупване на черепни кости -
черепния покрив и многофрагментно счупване на черепната основа, вдишана кръв в
трахея, бронхи, и бели дробове. Причинените травматични увреждания отговаряли
на механизна на произшествието и били в пряка връзка с настъпилото ПТП с
„безстопанственни коне" - с неустановен собственник, които били изкочили
на пътното платно в тъмната част на денонощието. Наказателното производство
било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Варна от 18.02.2019г. по
дело №3225/2017 по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Варна.
Ищцата твърди, че
децата й останали без баща, без опора в живота, щели да растат белязани от този
непел инцидент, нямало да почустват бащината ръка на рамото си, нямало да могат
да споделят най - светлите моменти от живота си с него, те били лишени от
бащина любов, грижа,съвет. Твърди, че тя и децата – другите двама ищци били
подложени на огромен стрес, неутешима мъка, страдание и безспокойство и
финансови лишения. Ф. бил единственият
работещ член на семейството, който осигурявал не само материалната им издръжка,
но бил и духовната опора, спътник в живота, за ищцата А. като жена и майка и на
децата им – А. и С..Семейството им било изключително задружно и сплотено, в
любов. Всички били много привързани един към друг. Винаги, когато имал свободно
време когато Ф. не е бил на работа,
семейството прекарвало времето си заедно.
Твърди, че мъката и
страданията
продължавали
и до днес, щели да
продължат и в бъдеще.
Сочи, че когато казала
на дъщеря си А. за смъртта на баща й, детето пожелало да отиде при него и да го
прегърне. Моментът, в който тя обяснила на децата за смъртта на баща им бил
неописуемо тежък за тримата ищци.
Повече от година
ищцата А. нямала никакви доходи, не можела да работи, трябвало да се грижи за
тримесечното си бебе и малката си дъщеря. Семейството нямало никакви доходи,
получила отказ от НОИ за наследствена или сирашка пенсия за децата. Роднини й
помагали с пари и физически за оцеляването им. Децата започнали да се
разболяват много и често влизали в болницата с асматични пристъпи на едното
дете.
След навършване на
година от смъртта на Ф. , ищцата решила да се премести във Варна, близо до
родителите й, за да й помагат с финансова грижа и грижа за децата и за да
можело ищцата А. да си намери работа, за да преживяват, а децата да са на
градина и ясла.
Ищците твърдят, че са
им били причинени неимуществени вреди, в следствие на ПТП, причинено от
внезапно появили се, животни коне, представляващи заплаха за безопасността на
движението и прпятствие, на първокласен път от „1-9", съвпадащ с път от
Европейската пътна мрежа „Е87", в посока от Варна към Бургас, преди
разклона за Ново Оряхово, преди да влезе в с. Старо Оряхово - Варненска област,
който бил част от Републиканската пътна мрежа съобразно чл.3, ал.2 ЗП.
Ответникът не бил спазил вменените му задължения по закон за осигуряване на
безопасни условия на движение съобразно ЗП. С бездействието си е допуснал
наличието на заплаха, препятствие, застрашаващо движението, на пътя довело до
тежко ПТП причинило смъртта на Ф. Ю. А.
- починал на 24.10.2017г.
В допълнителна
уточняваща молба ищците сочат, че ответникът е изцяло отговорен за настъпването
на произшествието, тъй като не бил изпълнил задължението си за поддържане на
пътя в състояние, което да осигурява безаварийно и безопасно движение на пътните превозни
средства по него. В пътния участък били попаднали неконтролируеми животни -
кон, което било недопустимо с оглед на безопасността, и в разрез с изискванията
на закона за осигуряваие на бързо и сигурно движение, каквото
било предназначението на този най -висок клас път. първокласен път. На ответника било задължението да контролира
дейността и на тези, на които е възложил дейностите по изпълнение на вменените
и чрез законовите норми задължения.
В съдебно заседание
поддържат исковата молба, молят за уважаване на претенциите.
В срок по чл.131
от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба. Излага
становище, че исковата
претенция е допустима, но е неоснователна и като такава я оспорва изцяло.
Не оспорва
твърдението, че път 1-9 е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа
от Агенция „Пътна инфраструктура" (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата),
както и обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се
извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление-Варна (на
основание чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата).
Оспорва твърдението,
че причинените неимуществени вреди на ищците са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП , реализирано на 24.10.2017 г. при управление от Ф. Ю. А. на лек автомобил „Фолксваген Голф"
с рег.№В 0018 КМ, по път 1-9, в тъмната част на денонощието, който ударил
внезапно изскочило на пътното платно животно-кон. В резултат на удара шофьорът
на автомобила бил починал.
Счита, че в
конкретния случай, единствената и изключителна вина за настъпване на
произшествието носел Ф. Ю. А.. Както бил
приел представителят на държавното обвинение /единствената страница от
Постановление за прекратяване на наказателно производство по дело №3227/2017 по
описа на IV РУ при ОД на МВР Варна/ , Ф. А.бил управлявал собствено моторно
превозно средство без да имал правоспособност затова, в тъмната част на
денонощието, при мокър и хлъзгав асфалт със скорост от 120-130 км/ч, без
поставен предпазен колан и в непосредствена близост до началото на населено
място с.Старо Оряхово.
Сочи, че няколко били
нарушенията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , които бил извършил Ф.
А.при управление на лекия автомобил:
На първо и основно
място, Ф. А.бил неправоспособен водач, а като управлявал авотомобила същият бил
нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Второто нарушение
било на разпоредбата на чл.21 от ЗдвП, като Ф. А.управлявал автомобила със
скорост над разрешената /120-130 км/ч/, още повече, че бил превозвал и товар на
задната седалка-дърва за огрев.
Третото нарушение
било на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, като движението, в случая е било нощно
време, при мокър и хлъзгъв асфалт , превозващ товар на задната седалка и със
скорост над допустимата от закона и несъобразена с атмосферните условия, с
превозвания товар и конкретните условия на видимост.
Четвъртото нарушение
било на чл. 137а от ЗДвП, като именно
липсата на поставен предпазен колан била една от причините да се получат
травми, които били довели до смъртта на А..
След като бил
извършил всички тези нарушения на закона,
Ф. А.сам се бил поставил в тази ситуация и според ответника
отговорността за нещастния случай била именно негова. АПИ не следвало да носи
отговорност за неговото неправомерно поведение, съответно ищците не биха могли
да се облагодетелстват от неговото противоправно поведение.
Твърди, че Агенция „Пътна
инфраструктура" не следвало да носи отговорност за появата на животно на
пътното платно. Налице било едно „случайно деяние", а не неизпълнение на
законово задължение.
По отношение на
мястото, за което се твърдяло, че е настъпило произшествието / в близост до
началото на населено място с.Старо Оряхово, преди отклонението за с.Ново
Оряхово , т.е. в близост до кръстовище на две населени места/, АПИ нямало
задължение да поставя предпазни огради, които да възпрепятстват навлизане на
животни на пътното платно, още повече, че в близост до кръстовище, това било
абсолютно невъзможно.
Счита, че АПИ не
следвало да носи отговорност за появата на безстопанствени животни на пътя.
Съгласно Нормата на чл. 41 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), според която
безстопанствените животни се настанявали от органите и организациите по чл. 40,
ал.2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137,ал.1 от ЗВМД, следвало да се тълкуват
именно във връзка със задължението за предотвратяване на появата на животни на
неподходящи места, какъвто бил настоящият случай. Община Долни чифлик би
следвало да носи отговорност за наличието на безстопанствени животни на нейната
територия. Доколкото разпоредбите са включени в Гл. пета „Безстопанствени
животни" от ЗЗЖ, то определени дейности следвало да касаят всички
безстопанствени животни, а в случая както било посочено в прокурорското
постановление било установено, че блъснатият кон бил безстопанствено животно и
отговорността следвало да е на съответната община.
Твърди още, че
Агенция „Пътна инфраструктура" била изпълнила изцяло задълженията си по
чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени били необходимите работи за
обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на
разпоредбите на ЗДвП.
Сочи, че Агенция
„Пътна инфраструктура" не следвало да носи отговорност в конкретния случай
- първо заради изключително неправомерното поведение на починалото лице и второ
АПИ не следвало да носи отговорност за чужди нормативно вменени задължения по
ЗЗЖ. В условията на евентуалност твърди, че била налице висока степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице.
В случай, че съдът
намери за основателни претенциите за присъждане на обезщетение, то счита, че
предявените искове за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от загубата на съжител и баща били изключително завишени по
размер. В тази връзка изрично оспорва
твърдението, че тримата ищци били претърпели и търпят болки и страдания в
резултат на смъртта на Ф. Ю., които да
обосновават искането за обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тях
по отделно в размер на по 150 000 лв. Оспорва и твърдението, че първата ищца е
била в съвместно съжителство с починалия.
В съдебно заседание
оспорват исковата молба и молят за отвхърляне на претенциите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146 ал.1 т.4 от ГПК, че в 1/ При управление от Ф. Ю. А. на лек автомобил „Фолксваген Голф"
с рег.№В 0018 КМ, по път 1-9, в тъмната част на денонощието, на 24.10.2017г., ударил внезапно изскочило на пътното платно
животно-кон, като в резултат на удара шофьорът на автомобила Ф. починал, както и че 2/ Път 1-9 е път от
републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура" (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата), както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното й звено - Областно пътно управление-Варна (на основание
чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата).
Видно от препис-извлечение
от акт за смърт, находящ се на л.9 от делото,
два броя удостоверение за раждане, находящи на л.7 и л.8 от делото, баща
на децата – ищци по делото - А. Ф. нова Ю. и С. Ф. нов Ю. е починалият на
14.10.2017г. Ф. Ю. А.. От удостоверение
за наследници /л. 10/ се установява, че именно двете деца са законни наследници
на починалия Ф. Ю. А..
Видно от материалите по ДП
No
3225 / 2017г. по описа на IV РУ - ОД – МВР –Варна, че същото е било образувано
по повод на това, че на 24.10.2017г. на главен път I- 9 Варна- Бургас на около 140 м. преди табелата за с. Старо Оряхово при
управление на МПС, неизвестен извършител е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е допуснал по непредпазливост причиняване на смърт на Ф. Ю. А., ЕГН ********** от с. Детелина,
управлявал л.а. Фолксваген Голф с рег. No В0018КМ. ДП е приключило със заключително мнение от 08.02.2019г. на
разследващия полицай за прекратяване на основание чл. 24 ал.1 т.4 от НПК.
Видно от писмо от
раследващия полицай при IV РУП – Варна, на
12.02.2019г, разследването по ДП е било приключено, като същото е било
изпратено във ВОП, с мнение за прекратяване на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр.
ал. 24 ал.1 т.1 НПК. На 29.05.2019г. в IV РУП – Варна е постъпило постановление на прокурор при ВОП –Л. за
прекратяване на досъдебното производство. /л.106/.
От изисканата от ОД на
МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ информация /л. 130/, се установява, че на
лицето Ф. Ю. А., ЕГН ********** няма
издадено СУМПС, като същото е неправоспособен водач. Приложена е и справка за
наложени наказания, от която е видно,че лицето има съставено 9 бр. наказателни
постановления за периода 2011 – 2016г.
По делото е
изготвено, излушано и прието заключението на в.л. К. по допуснатата САТЕ /л.
143 – 148/, което съдът кредитира. От същото се установява, че на 24.10.2017г,
около 23:00ч по главен път„1-9" в посока от гр.Варна към с. Старо Оряхово
се е движил ла. "ФОЛГСВАГЕН ГОЛФ" с рег.№ В 0018 КМ, като същото е
претърпяло ПТП на около 140 метра преди табелата за с. Старо Оряхово. ПТП-то е
възникнало извън границите на населеното място. Преди
табелата „с.Старо Оряхово", указваща началото на населеното място, автомобилът
е навлязъл в ляв завой, като е блъснал преминаващ през пътното платно
безстопанствен кон. След удара автомобилът е напуснал пътното платно в дясно по
посока на движение, като е спрял в отводнителен канал. В седствие от
настъпилото ПТП водачът Ф. Ю. А., ЕГН **********
е починал, както и удареният безстопанствен кон. След навлизането на лекия
автомобил в лекия ляв завой, водчът не е имал геометрична видимост по - голяма
от видимостта му в следствие на осветеността от късите светлини. Няма данни по
делото за наличие на пътен знак от групата на предупредителните знаци
„А21" - „Възможност от поява на домашни животни" или „А22" -
„Възможност от поява на диви животни". От
снимковия материал на Албума приложен към ДП №3225 / 2017г не се вижда налично
съоръжение / мрежа /, която да предпазва пътя от изкачане на животни на пътното
платно. Предпазните колани, не предпазват тялото на
пътниците от удар нанесен отгоре на долу. Пътното
платно е от едрозърнест асфалт, мокър, износен и покрит с локви от валящия в
момента на огледа дъжд. В момента на огледа е определена силно намалена
видимост в следствие на силен насрещен вятър и обилен дъжд, като огледът е
извършен в тъмната част на денонощието на 25.10.2017г около 00:45 ч. Няма данни по ДП за следи от спирачен път и
каква е дължината им. Анализът
на данните от показанията на очевидеца и от протоколите за оглед показват, че
водачът не е успял да реагира с натискане на спирачен педал, а характерът на
деформациите по предната част на автомобила и силно деформираната предна част
на тавана на купето, косвено потвърждават горе описаната скорост на движение,
непосредствено преди удара от около 140,0 км/ч, като най-вероятна. Опасната
зона на спиране на л. а. „ФОЛГСВАГЕН ГОЛФ 2" при движение със скорост
140.00км/ч е 190,30 м
По делото е
изготвено, излушано и прието заключението на в.л. д-р Д.
по допуснатата СМЕ /л. 182 – 186/, което съдът кредитира. От заключението се
установява, че на 24.10.2017год. в 23.13часа е подаден сигнал за настъпило
пътнотранспортно произшествие в близост до с. Старо Оряхово. Проведен е бил
оглед на местопроизшествие, при което е установено, че в резултат на процесното
ПТП е загинал Ф. А.. От приложените по
делото свидетелски показания по досъдебно производство е видно, че произшествието
е станало към 22.30 часа, като непосредствено след него А. е починал на място,
тоест на 24.10.2017год. към 22.30 часа е настъпила смъртта на А.. Смъртта
е настъпила в лекия автомобил „Фолксваген" на главен път 1-9 на около
200м. преди табелата за с. Старо Оряхово, посока гр.Варна -гр. Бургас. При
извършената съдебномедицинска аутопсия е установена тежка черепно-мозъчна
травма - счупване на костите на черепа, тежка контузия на мозъка, мозъчния
ствол, която е и непосредствената причина за смъртния изход. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани със значителна сила в областта на главата, респективно удари от
детайли от купето на лекия автомобил. Тези
травматични увреждания са резултат на гореописания механизъм , респективно при
удари от детайли от купето на лек автомобил в посока отпред назад, от ляво
надясно със значителна сила, до степен да доведе до счупване на костите на
черепния покрив и основа. Всички
установени травматични увреждания са във връзка с процесното
ПТП.
За
установявана на психоемоционалното състояние на ищците, съдът е допуснал и
назначил СПЕ /л. 188 – 192/, изготвена от в.л. д-р А., която съдът кредитира.
От заключението на вещото лице се установява, че в психоемоционалното състояние
на ищцата А.С. водещи са депресивни и конверсионни симптоми, като остатъчни от
прекараната протрахирана Реакция на скръб. Детето А.Ю. е с нормално
нервно-психично развитие, но тревожно и притеснително, като в детските му
представи баща му е още част от семейството. Пътният
инцидент на 24.10.2017г. при който е загинал Ф. Ю. А. е причинил значима психотравма на А.С. с
последваща протрахирана Реакция на скръб /тежко депресивно състояние от
реактивен тип/. Оплакванията са продължили повече от година, като към момента
на изследването са налице остатъчни /резидуални/ депресивни и конверсионни
симптоми.
По делото
от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Л. З.С. и Ю. А. Ю., чиито показания
съдът кредитира, като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото, след като съобрази възможната тяхна заинтересованост. Свидетелите сочат, че А. и починалият Ф. не
са имали граждански брак, но са живеели на семейни начала. Правили са сватба по
техните традиции, на която присъствали много хора. Ф. се е грижел за семейството, което е живяло в
дома на родителите на Ф. . Имали две деца – момиче и момче. Семейството имало
планове да си купи къща. След смъртта на Ф. , ищците живели още близо година в
дома на родителите му, а после се преместили при майката на А.. Децата
боледували често, а А. страдала от астма. А. трудно преодоляла смъртта на Ф. и до ден днешен имала оплаквания - често забравяла, не била добре, имала оплаквания и от зъбите. Свидетелката С. споделя, че внучка й А. сънувала баща си и казвала, че той е „при Господ“.
По инициатива на ответната страна е разпитан свидетелят И.И., чиито
показания съдът кредитира. Същият твърди, че познава Ф. от село Детелина, тъй като и И. живеел там.
Бил е с Ф. по време на инцидента в
колата, като пътували от центъра на село Детелина до село Старо Оряхово, където
играли хазартни игри. На връщане, преди село Старо Оряхово, се появил кон и ги
блъснали. Ф. управлявал автомобила
„Фолксваген“, но нямал шофьорска книжка. Не си били сложили коланите. Движели се с около 140 км/ч и леко валяло,
било около 21:30 ч. - 22 ч. След удара
свидетелят не помни нищо, а след като се
събудил разбрал, че Ф. бил починал. Свидетелят твърди, че нямало други животни на
пътя, имало само кон в червен цвят. Имало поставен знак за опасност от диви
животни по пътя, бил точно преди да влязат в село Старо Оряхово.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съставът на
непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД урежда
една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за
лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод
изпълнението, на която е причинена вреда, като в
този случай отговорността е винаги производна, обективна такава. Предявените
искове за неимуществени
и имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД
изисква доказването на следните предпоставки за уважаването му: описаните в
исковата молба вреди; противоправно поведение, което може да
се изразява в действие или бездействието на лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между
вредите и това поведение.
С оглед на
гореизложеното и предвид конкретните фактически твърдения на страните, в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деяние, което може да се изразява в действие или бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя,
като последната се предполага до доказване на противното.
Безспорно се приее по
делото, че при управление от Ф. Ю. А. на лек автомобил „Фолксваген Голф"
с рег.№В 0018 КМ, по път 1-9, в тъмната част на денонощието, на 24.10.2017г., ударил внезапно изскочило на пътното платно
животно-кон, като в резултат на удара шофьорът на автомобила Ф. починал, както и че Път 1-9 е
път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура" (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата), както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното й звено - Областно пътно управление-Варна (на основание
чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата).
Ищците твърдят,
че ответникът не бил изпълнил задължението си за поддържане на пътя в
състояние, което да осигурява безаварийно
и безопасно движение на пътните превозни средства по него, като позволил
изкачането на безстопанствения кон на пътното платно, като именно и тези
обстоятелства бяха вменени в доказателствена тежест на ищците.
Съобразно чл. 3 ал.2
от Закона за пътищата, републикански пътища са автомагистралите,скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Именно в ал.7 и ал.8 на посочената разпоредба
са изрично посочени конкретни характеристики, които трябва да притежават автомагистралите
и скоростните пътища, като изброяването
е подробно. По отношение на
републиканските пътища от първи клас подробно изброяване не е направено от
законодателя, като чл. 5 от ЗП е приложим в конкретния случай, в който се
казва, че пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи:
1.обхват на пътя; 2. пътни съоръжения; 3. пътни принадлежности.
В пар.1 т.3 и т.4 са посочени точно какво представляват пътните съоръжения и
пътните принадлежности. Сред пътните принадлежности, законодателят е поставил и
оградите, но те са характеристики единствено на автомагистралите и скоростните
пътища, но не и на процесния път от първи клас. Сред другите принадлежностни и съоръжения на
пътя няма такива, които да препятстват появата на безстопанственото животно,
което в процесния случай е кон. Поставянето на пътен знак от типа А21 - "Възможна е поява на домашни
животни" и А22 - "Възможна е поява на диви животни", според чл. 34 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, е наложително за сигнализиране на пътен
участък, в който е възможно внезапно навлизане на животни върху платното за
движение. Вещото лице по САТЕ сочи, че в кориците на делото няма данни за наличието на такъв знак. За
обстоятелството са събрани гласни доказателства от прекия очевидец и оцелял
участник в ПТП-то свидетелят И., който
твърди, че такъв знак е поставен още преди да влязат в с. Старо Оряхово.
Като вид изключителна
държавна собственост републиканските пътища се управляват от АПИ, а управлението
им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на
пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя - чл.19 от
Закона за пътищата. В Наредба №
РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, обн. ДВ,
бр.91/12г., приложима и по отношение на републиканските пътища, са определени
видът, обхватът, техническите изисквания, нормите и правилата и периодичността
на работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към
организацията и технологията за тяхното изпълнение.Поддържането на пътищата,
съгласно чл.2, включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на
необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя,
за предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за
осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и принадлежности,
както и за реда за водене на техническата отчетност на пътищата.Съгласно чл.10
текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които
имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности
в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за
строителни продукти.Към текущото поддържане се отнасят и дейностите, свързани с
отстраняване на единични повреди и деформации по елементите в обхвата на пътя,
пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им
развитие.
Съдът приема, че ищците не успяха да
проведат надлежно доказване за фактите и обстоятелствата, че задължението на
АПИ за поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно и
безопасно движение на ппс по него не е
изпълнено. Други конкретни твърдения от
ищците, че не са осигурени безопасни условия за движение липсват, като в този
смисъл и съдът приема, че внезапната поява на диво животно на магистралата не е
в резултат от неизпълнение на задължението за поддръжката и обезопасяването на
процесния път.
По делото не се установи
противоправно деяние, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилата
вреда, като само на това основание исковата претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане, ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят
на ответника сторените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от 1/ А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, 2/ А.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез своята майка и законен представител А.С. Сименова, ЕГН ********** и 3/ С.Ф.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен
представител А.С. Сименова, ЕГН **********,
срещу Агенция Пътна Инфраструктура, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ *, представлявано
от Г. Т.– председател на Управителния съвет, кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл.49 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от по
150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и финансови
притеснения, причинени от смъртта на техния годеник /за първата ответница/ и
баща на вторите двама ответници/ - Ф. Ю.
А., ЕГН **********, настъпила на 24.10.2017г. в резултат на ПТП, възникнало на първокласен път „I-9” –
държавна собственост, управлението на който било възложено на
ответника и който не бил изпълнил вменените му по ЗП задължения и не бил
осигурил безопасни условия за движение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането – 24.10.2017г. до окончателното изплащане на задълженията, като неоснователни.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач
на ответника „Хидрострой“ АД, ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1606, бул. „Шандор Петьофи“ 13-15,
представлявано и управлявано от Н.П.
ОСЪЖДА 1/ А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, 2/ А.Ф.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен
представител А.С. Сименова, ЕГН **********
и 3/ С.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и
законен представител А.С. Сименова, ЕГН **********,
ДА
ЗАПЛАТЯТ на Агенция Пътна Инфраструктура, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ *, представлявано
от Г. Т.– председател на Управителния съвет,
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: