Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4756
12.12.2019
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание
на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18274 по описа на съда
за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 38 от ЗУЕС.
Депозирана е искова молба от Сграда в режим на етажна
собственост – ТК „Ф.” с адрес: ****, срещу В.П.Д. ***, с която се предявява
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата етажна
собственост сумата в размер на 1590.28 лв., представляваща дължими разходи за
стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата
за периода от месец юни 2015 г. до месец май 2018 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15911 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно: магазин № *** с площ от
19.90 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г.
било овластено „Сиенит Инвест” ООД да събере сумите за заплащане на консумативи
за общите части в сградата, като дружеството да възложи събирането на тези суми
по отношение на първия етаж от сградата на „Тракия – 2002” ООД. Твърди също, че
самостоятелните обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой, като
между тях, по равно, се разпределяли разходите за поддръжка и управление на
общите части. За периода от месец 06.2015 г. до 05.2018 г. поддържа, че всеки
етажен собственик на първия етаж от сградата дължал сумата от общо 1590.28
лева., която включвала разходи за вода, пожароизвестяване, почистване на общите
части, заплата работници, осигуровки, почистващи материали, топлинна енергия и
лихви и охрана. Твърди, че ответникът не заплатил задълженията си, поради което
било депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК, станало повод за образуване на
ч.гр.д. № 15911 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив и за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която ответникът възразил.
Последното обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника
е постъпил отговор на исковата молба. На първо място изтъква неправилност при определянето на дължимите суми
за управление и поддръжка на общите части, като сочи че в правилника било
уредено да се извършват съобразно дела на всеки собственик в общите части.
Освен това сочи, че на първия етаж има
91 обекта, а не 90, както се твърди в исковата молба. Нямало и решение на ЕС
относно вида и размера на претендираните разходи, като то не можело да бъде
заменено от приетата в комплекса практика за равно разпределение на разходите.
Дори да се приемело, че в нормата на чл. 51 ЗУЕС законодателят е определил
начина на формиране на тези разходи, липсвала яснота за определянето им по вид.
Липсвало и основание разходите да се разпределят единствено на първия етаж,
нито можело да се прецени, че претендираната сума съответствала точно на
припадащата му се част от разходите. Възразява, че не били представени и
доказателства за извършените от страна на ищеца разходи. Иска се отхвърляне на
претенцията и присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Налице е идентичност
между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 15911 по описа на ПРС за 2018г. От
страна на длъжника по това дело е постъпило възражение, след получаването на
заповедта, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на
настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен
срок.
С решение от
10.06.2010г. на ОС на ЕС е избран управител на етажната собственост, който е
упълномощен да сключи договор за управление на първия етаж от сградата с
„Тракия 2002“ ООД и договор за управление на втори и трети етаж с трето лице.
Наред с това са взети решения събирането на сумите за плащане на консумативи за
първия етаж да се възложи на „Тракия 2002“ ООД. На 21.06.2010г. е сключен
договор между ЕС, представлявана от управителя „Сиенит инвест“ ООД и „Тракия
202“ ООД, с който е възложено управлението на първия етажа, както и събирането
на разходите от собствениците на обекти в него, с изключение на тези
собственост на дружеството управител.
Взетите решения са
валидни и са породили действие. Предмет на делото не е оспорване на самите
решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а
това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на
заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага
с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това
има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В
тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна
по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на
искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От негова страна, нито в
писмения отговор, нито в проведените съдебни заседание, не бяха наведени
твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС
решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва
да се считат за стабилизирани. (в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК)
По силата на чл. 6
ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата. В настоящия случай с
доклада на делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е
бил собственик на обект в сграда за периода, поради което съдът прима това за
доказано.
От представената
заповед на началника на СГКК, както и от представената справка за технически
показатели и схеми от кадастралната карта се установява, че процесната сграда е
в режим на ЕС, като има три етажа, на които са разположени множество
самостоятелни обекти. На първия етажа са разположени 91 самостоятелни обекта,
от които 89 с предназначение за търговска дейност (магазини), с площ по 19.90
кв.м. и 2 с предназначение за офис и площ по 10.80 кв.м. Всички търговски
обекти са собственост на различни лиза, вкл. ответникът, а двата офиса са
собственост на „Сиенит Инвест” АД;
Видно от
заключението на изготвената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК и неоспорено между страните, в
счетоводството на „Тракия 2002“ ООД са надлежно осчетоводени фактури, доказващи
извършени плащания по поддръжка и управление на общите части на първия етаж на
етажната собственост за процесния период, както следва: за вода- общо 9968.67
лева; абонаментно почистване - общо 21 600 лева; почистващи препарати и
материали- общо 2322.94 лева; заплати чистачка- общо 13796.86 лева; осигуровки
чистачка - общо 6829.63 лева; топлинна енергия - общо 31 611.64 лева; охрана
- общо 55 530 лева и пожароизвестяване - общо 1468.80 лева. Общият размер
на разходите е 143 128.54 лева. За всички описани разходи са сключени
договори между оправомощеното с договора от 2010г. дружество „Тракия-2002“ ООД
и трети лица изпълнители на съответните услуги. От така приложените документи и
приетите две експертизи се установява, че има отделен договор с ВиК-Пловдив,
отделно отклонение за първия етаж и отделен водомер, договор за абонаментно
почистване на фасадата на първия етаж, разпределение на цената за поддръжката
на противопожарната инсталация за всеки от трите етажа, отделен договор за
охрана на първия етаж и трудово правоотношение с трето лице работник на
длъжност чистач/хигиенист относно етажа, като за входовете на сградата и
периферията й, почистването се извършва съгласувано със служителите отговарящи
за тази дейност на втори и трети етаж. Подписано е и споразумение между
„Тракия-2002“ ООД и „Сиенит инвест“ за разпределение на изразходваната топлинна
енергия относно първи и втори етаж (където инсталацията е обща) съответно 48%
на 52%. Така събраните доказателства разкриват достатъчно фактическо и
юридическо обособяване на разходите за поддръжка и управление на първия от
втория и третия етаж на сградата. Тъй като общите части принадлежат на всички
собственици, независимо къде са разположени, в действителност не може да се
говори за пълно обособяване на разходите. Извършеното разделяне на разходите по
разположение на общите части на съответния етаж, на три съобразно броя на
етажите и приблизително поравно за топлинна енергия (защото засяга инсталацията
за два етажа), обаче е добросъвестно и постига баланс между правата и
интересите на всички собственици на обекти в сградата- както на първия, така и
на втория и третия етаж. Тук следва да се има предвид и че причина за това
разделяне на разходите е именно желанието на етажните собственици и взетото в
тази насока решение от 2010г.
Всички посочени
разходи попадат в дефиницията на разходи по ползването, стопанисването и
поддръжката на общите части, дадени в Раздел II, член II.1 от Правилника за
вътрешния ред на сградата, приет с неоспореното от етажните собственици Решение
на ОС от ЕС от 10.06.2010 г. и обвързва всички етажни собственици. Предвид така
събраните доказателства се доказва извършването на описаните разходи за
поддръжка на първия етаж от етажната собственост.
Възражението за
липса на решение на ЕС за размера на вноските за управление и поддръжка на
общите части е неоснователно. Стойността на вноските принципно се определя от
цената на услугите необходими за извършването на тези дейности, като ЕС не е
задължена да определя фиксирано месечно плащане. Това би могло да се направи за
удобство и яснота на етажните собственици, но не означава, че когато разходите
за определен период са по-големи, собствениците са освободени от заплащането
им. Съгласно чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. Това е така обаче, само доколкото етажните собственици
не са решили друго, като следва да се вземе предвид, че нормата регулира
отношения в жилищна сграда, а в търговски център. Видно от текста на Протокола
за проведено общо събрание на етажната собственост от дата 10.06.2010 г. в
конкретния случай етажните собственици са предвидили различен режим на
разпределяне на разходите. В решението по т. 1 от дневния ред не е определена
пропорцията на разпределение на разходите между отделните собственици/
ползватели на обекти, находящи се на първия етаж. Това съотношение е определено
с решението по точка Втора от дневния ред, с която е приет Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост, задължителен за всички етажни
собственици. В чл. I.6 и чл.II.1 от същия е предвидено, че всеки
съсобственик/ползвател участва в заплащането на
разходите за поддръжка на общите части съразмерно с дела си от общите части в сградата.
По този ред, за да
се изчислят дължимите от ответника суми, следа да се вземе предвид общата
стойност на разходите за първия етаж и притежаваните ид.ч. на всички
собственици на обекти на етажа. Общият сбор на ид.ч. за обектите на първия
етажа е равен на 29.008% (89*0.322%+2*0.175%). Така, за да се разпредели общата
сума за управление и поддръжка на общите части за първия етажа (143128.54 лева)
между всички притежатели на обекти на него, тя следва да бъде разделена на
общия сбор на общите части (29.008) и умножена по притежаваните от ответника
(0.322). По този начин се установява, че общата сума дължима от ответника за
процесния период е в размер на 1588.78 лева ((143128.54/29.008)*0.322). За
разликата над този размер до исканите 1590.28 лева претенцията е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При заплащане на
разноските за поддръжка и управление на първия етаж не следва да вземат участие
собствениците на самостоятелни обекти, находящи се на втория и третия етаж,
доколкото между отделните етажи на сградата е
налице достатъчна степен на обособяване. Освен това, този метод на
разпределение на разходите е възприет от самата ЕС с решението по т. 1 от ОС на
10.06.2010 г. По-горе вече бе обосновано, че това решение не е обжалвано по
реда на чл. 40 от ЗУЕС, следователно дори и хипотетично да се предположи, че то
е незаконосъобразно, то обвързва със задължителна сила етажните собственици и
те не могат да искат неговия инцидентен контрол в рамките на настоящия исков
процес.
Относно разноските:
Вземането за
разноски по заповедта е дължимо по съразмерност, като според мотивната част на
т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Направеното възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение е основателно и същото следва да бъде намалено до предвидения в
НМРАВ минимум от 341.32 лева. Същото се отнася и до адв. възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение, за което следва да се
намали до 200 лева.
За исковото производство
възнаграждението не следа да бъде намалявано предвид фактическата му сложност,
проведените съдебни заседания и приетите доказателства. Не следа да бъде
присъждано възнаграждение за обезпечително производството, тъй като такова не е
провеждано отделно.
Съразмерно на
уважената част от иска дължимите разноски за д.т., експертизи и адв.
възнаграждения са в размер на общо 2130.31 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата от 0.38 лева за
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните по делото, че В.П.Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда, представляваща ТК „Ф.“, с административен
адрес: ****, с **** ****, сумата от 1588.78 лева- главница, представляваща
разходи за стопанисване и управление на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, представляваща ТК „Ф.“, относно първи етаж, за периода месец юни
2015г.- месец май 2018г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата НАД 1588.78 лева
ДО 1590.28 лева, за която сума е била издадена Заповед № **** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15911/2018 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА В.П.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща ТК „Ф.“, с административен адрес: ****, сумата от 2130.31 лева- разноски по ч.
гр. дело № 15911/2018 г. по описа на ПРС и по гр.д. № 18274/2018г. по описа на
ПРС, XIV гр.с.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на сграда, представляваща ТК „Ф.“, с административен адрес: *****, да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, сумата от 0.38 лева- разноски по гр.д.
№ 18274/2018г. по описа на ПРС, XIV гр.с.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.