Р Е
Ш Е Н И Е
№ 516
гр.Р., 24.ХІ.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
25 октомври през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Г. гр.д.№ 187 по описа за 2017 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.135 ЗЗД.
„Банка ДСК“ЕАД гр.С. твърди,че на
27.ХІ.2007 год.сключила договор за инвестиционен кредит в размер на 1800000
лева с „Екопроект С“ООД ,за обезпечаването на който
кредитополучателят издал запис на заповед за сумата 1835190 лева,платима без
разноски със срок на предявяване 109 месеца,считано от датата на сключване на
договора .Записът на заповед бил авалиран от две
физически лица-Ц.С.Г.,управител на дружеството кредитополучател и първата
ответница Д.Ц.Г..Поради просрочие на кредита банката
предприела действия по обявяването му за предсрочно изискуем и за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на паричното задължение по чл.417 ГПК.На
13.ХІІ.2016 год.записът на заповед ,авалиран от
първата ответница,й бил предявен за плащане и тъй като такова не последвало,банката
поискала и РС-Р.издал заповед за незабавно изпълнение.На 24.VІ.2016 год.между
двете ответници бил сключен договор за продажба на
недвижим имот-самостоятелен обект в сграда, представляващ офис от 130
кв.м,срещу сумата от 60000 лева,платена в деня на продажбата.Банката счита,че
този договор я уврежда като кредитор на първата ответница и са налице
предпоставките за обявяването му за недействителен по отношение на нея на
основание чл.135,ал.1 ЗЗД като в исковата молба са изложени подробно обстоятелствата,свързани
с качеството на длъжник на ответницата ,увреждащия характер на сделката и наличието
на знание за увреждане от страните по нея.На това основание иска от съда
прогласяване на недействителността на извършената продажба по отношение на
банката,като претендира и всички разноски в производството.
В писмен отговор ответницата Д.Ц.Г.
оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава.Твърди,че атакуваната
сделка предшества предявяването на записа на заповед,когато според нея е
възникнало задължението й към ищеца.Оспорва качеството му на кредитор ,тъй като
не бил спазен срока за предявяване,задължението било погасено по давност и
съществувала възможност интересът на кредитора да отпадне при евентуално
съдебно отричане на съществуване на вземането.
Ответницата Е.Й.Г. също оспорва
изцяло предявения иск по подробно изложени в писмен отговор възражения. Обстоятелството,че
първата ответница е длъжник на ищеца й станало известно едва с получаването на
препис от настоящата искова молба.Твърди,че не запозната с условията на
договора за кредит,сключен между Банката и „Екопроект
С“ООД и за дадените обезпечения,а при учредяването на договорна ипотека върху
нейни имоти била представлявана от пълномощник.Оспорва също наведените
твърдения за фактически отношения с
първата ответница,които създават вероятност за знание за съществува на
задължения на ответницата към банката.Твърди,че с управителя на
дружеството-кредитополучател били съпрузи до 2010 год.,но от 2006 година били
фактически разделени.Учредените договорни ипотеки като обезпечение на кредита
били част от уговорката за уреждане на имуществените отношения с бившия й
съпруг.По тези и други подробно изложени в отговора възражения счита предявения
иск за неоснователен и иска отхвърлянето му със законните последици.
Съдът като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.ХІ.2007 година между „БАНКА
ДСК“ЕАД и „ЕСОПРОЕКТ С“ООД е сключен договор за инвестиционен кредит в размер
до 1 800 000 лева,с краен срок на погасяване 27.ХІ.2016
год.Договорените обезпечения на кредита са посочени в раздел V,като в т.17.2
като такова е посочено издаване на запис на заповед от кредитополучателя,платим
на предявяване без разноски и протест ,за размера на кредита и дължимите
едногодишни лихви ,със срок,надвишаващ с един месец срока на кредита и авалиран от съдружниците Ц.С.Г. и
първата ответница Д.Ц.Г..Записът на заповед е издаден от „ЕКОПРОЕКТ С“ООД за
сумата 1835190 лева на 27.ХІ.2007 год.,със срок на предявяване за плащане 109 месеца от датата на договора за кредит и авалиран от съдружниците Ц.Г.и Д.Г..
В изпълнение на раздел V.т.17.1 от
договора за кредит за обезпечаване вземането на Банката е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот-пъб клуб с кухня с общо
застроена площ 1153,69 кв.м,намиращ се в административно търговски комплекс“Е.“
в град Р.,собственост на Ц.С.Г. в качеството му на ЕТ „Екопроект-Цветан
Георгиев“ и втората ответница Е.Г. като едноличен търговец ЕТ“Е.Г.-Е.-М“.Договорната
ипотека е учредена с нот.акт № 166,т.ІХ от 7.ХІІ.2007
год.на нотариус А.М. с район на действие РРС,като при извършване на сделката ипотекарните длъжници били
представлявани от първата ответница като техен пълномощник.С анекс № 1от
23.V.2008 год. са договорени допълнителни обезпечения на вземането на ищеца,в
изпълнение на които с нотариален акт № 15 т.ІV от 28.V.2008 год.на нотариус
рег.№ *** с район на действие РС-гр.-В. в полза на кредитора е учредена
договорна ипотека върху офис със
застроена площ от 125,66 кв.м по ул.“Л.К.“№ ** в град В.,собственост на Ц.С.Г.
и Е.Й.Г.,представлявани от пълномощник Н.А.Н..При договорени нови условия по
договора за кредит за неговото обезпечаване е учредена нова договорна ипотека
върху съсобствения на Ц.Г.и Е.Г. в качеството им на
еднолични търговци недвижим имот пъб клуб в търговско
административен комплекс „Е.“в град Р.с нот.акт №
107,т.І от 28.ХІІ.2009 год.на нотариус рег.№ *** с район на действие РРС,като
при изповядване на сделката двамата са представлявани от пълномощник И.Г.В..
Поради допусната забава в плащанията
на главницата и лихвите по кредите Банката упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем и за принудително събиране на задълженията на
кредитополучателя „Екопроект С“ЕООД подала заявления
за издаване на заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ,по които
съответните съдилища се произнесли положителни/заповеди и изпълнителни листи на
л.46-51 от делото/.На 13.ХІІ.2016 год.записът на заповед от 27.ХІ.2007 год.е
предявен за плащане на авалиста –ответницата Д.Г. .Поради
липса на доброволно плащане в полза на Банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 399/2017 год.на РРС,с които първата
ответница е осъдена да заплати на ищцовата банка
сумата 250000 лева,част от дължимата главница по записа на заповед,ведно със
законната лихва от 25.І.2017 год.до окончателното й изплащане.
На 26.ІV.2016 год.с нот.акт
№ 51 т.ІІ на нотариус рег.№ *** с район на действие РРС между двете ответници
е сключен процесния договор,с който Д.Ц.Г. продава на
Е.Й.Г. недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********.1.26 –офис с площ от 130 кв.м в гр.Р.,по ул.“О.П.“№ 14 за сумата
60000 лева,платена по банков път в деня на продажбата,при запазено пожизнено
право на ползване на продавача върху продадения имот.
По делото е установено,че
ответницата Е.Г. и Ц.С.Г.,съдружник и управител на дружеството-кредитополучател
„Екопроект С“ООД са били съпрузи от 29.ХІ.1981 год. до
9.VІІ.2010 год.,когато с решение на РС-гр.В. бракът им е прекратен поради
развод,но са фактически разделени от 2008 година.Ответницата Д.Г. е майка на Ц.С.Г..След
смъртта му на 8.ХІІ.2010 год. ответницата Д.Г. е едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството „Екопроект
С“ЕООД.Пред Окръжен съд гр.Т. е висящо производство по несъстоятелност на
търговското дружество под № 87/2012 год.по описа на съда,в което Банката е
поискала присъединяване като кредитор на основание сключения договор за кредит
и издадените заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.Към молбата е
приложен препис от договора от 27.ХІ.2007 год./на л.279-292 от делото/.В същото
производство е прието вземането на ответницата Е.Г. в качеството й на едноличен
търговец ЕТ“Е.Г.-Е. М“ към „Екопроект С“ЕООД.Установено
е,че между ответници са извършвани и други сделки на
разпореждане с имота,предмет на иска по ч.135 ЗЗД в периода 2006 год.-2009 год.,както
и че участват в управителните органи на „ДАРС 1991“ЕАД,учредено през 2012
година.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Според
правилото на чл. 135 от Закона
за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които неговият длъжник го
уврежда, стига при осъществяването им длъжникът да е знаел за увреждането. За
да е успешен отменителният иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което длъжникът
е договарял, също да знае за увреждането, защото по отношение на предмета на
сделката то също е кредитор спрямо длъжника. Презумпция за знание е установена
само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника. За всички останали лица, ако те добросъвестно са
придобили възмездно преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не
засяга правата, придобити от тази възмездна сделка.
Следователно,за успешното
провеждане на иска ищецът следва да установи,че е кредитор на ответницата Д.Г.,че
сключената между двете ответници сделка го уврежда и че
втората ответница-купувач по атакувания договор за продажба на недвижимия
имот,също е знаела за увреждането.Установените по делото обстоятелства след
анализ на събраните доказателства обосновават извода,че изброените предпоставки
са налице.Ответницата Д.Г. като съдружник в „Екопроект
С“ООД ,длъжник на Банката по сключения договор за инвестиционен кредит от
27.ХІ.2007 год.,е авалирала запис на заповед от
същата дата.Авалът има обезпечителна функция и цели
да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето,за което
се дава,тъй като авалистът е солидарно отговорен с
издателя на ефекта.Задължението на менителничния
поръчител представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ
юридически факт-едностранната правна сделка авал.Това
определя и пасивната легитимация на авалиста по иск
по чл.135 ЗЗД./в този смисъл решение № 386/25.ІІІ.2015 год.по гр.д.№ 1490/2014
год.на ІV г.о. на ГК на ВКС/.Изложеното води до извода,че Банката има качество
на кредитор по отношение на първата ответница.Възраженията й,свързани с недължимост на сумата,респ.липса на такова качество,не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.За задължението на първата
ответница Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист.Поддържаните от нея възражения следва да са предмет на
производство по установяване съществуването на вземането,за каквото по делото
няма данни ,нито наведени твърдения в тази насока.Съдът по иска по чл.135 ЗЗД би
бил обвързан единствено с решение,с което със сила на пресъдено
нещо е отречено съществуването на задължението на първата ответница към
Банката.Неоснователно е и възражението,че сделката предшества възникването на
задължението,обосновано с предявяването за плащане на 13.ХІІ.2016
год.,т.е.около 8 месеца след атакуваното разпореждане.Вземането е възникнало с авалирането на записа на заповед на 27.ХІ.2007 год.Записът
на заповед следва да бъде предявен в срок до 27.ХІІ.2016 год.,което ищецът е
сторил с връчването на нотариална покана на 13.ХІІ.2016 год.
Всяко намаление на
имуществото на длъжника затруднява кредитора при събиране на вземането
му.Атакуваната сделка,с която първата ответница възмездно е отчуждила недвижим
имот уврежда интересите му,поради което съдът приема ,че и тази предпоставка за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е налице.
Материалноправната предпоставка по чл.
135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - "знание за
увреждането" у ответника-приобретател по
атакувания с иска по чл. 135
от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор
("лицето, с което длъжникът е договарял"), има субективен характер и
е в тежест на доказване за ищеца. Именно предвид този неин субективен характер,
ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна предпоставка, много рядко разполага с
преки доказателства за обстоятелството, дали ответникът-приобретател
по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за
увреждането на ищеца.В разглеждания случай е налице верига от косвени
доказателства,които в своята съвкупност са достатъчни да обосноват извод,че и
двете ответници са съзнавали увреждането на ищеца при
сключване на процесната сделка.Ответниците
са в близки родствени отношения по сватовство.Първата е майка на Ц.С.Г.,управител
на „Екопроект “ООД ,а втората ответница е била негова
съпруга до 2010 год.Тя е ипотекарен длъжник на Банката и е учредила в нейна полза ипотеки
върху недвижими имоти,подробно разгледани по-горе,като част от обезпеченията по договора за кредит от 27.ХІ.2007 год.Авалираният от първата ответница запис на заповед също е
част от обезпеченията на вземането по този кредит и е
изрично уговорено в раздел V,т.17.2 от договора,както впрочем и учредяването на
договорните ипотеки.Логично е при обезпечаване на чуждо вземане ипотекарният длъжник да се запознае с всички условия на
договора за кредит,касаещи неговият размер,условия и срок на погасяване,уговорените
обезпечения,за да защити адекватно своите интереси и предвид евентуално принудително
изпълнение,което може да претърпи.Обстоятелството,че при сключване на
договорите за учредяване на ипотеки не е участвала лично,не променя този извод.Ето
защо съдът приема,че още към сключване на договорните ипотеки втората ответница
е узнала за даденото и от първата ответница обезпечение по същия кредит чрез авалиране на записа на заповед.Ипотекираните от втората
ответница недвижими имоти са предмет на принудително изпълнение.По образуваните
от Банката изпълнителни дела е приложен договорът за кредит,и тъй като втората ответница е страна по тях в
качеството й на ипотекарен длъжник,то несъмнено са й
известни всички условия по него.Такъв извод следва и от обстоятелството,че в
образуваното производство по несъстоятелност на „Екопроект
С„ ЕООД както Банката ,така и тя в качеството й на ЕТ“Е.Г.-Е. М“ са кредитори с
приети вземания и Банката е основала вземането си на договора за
кредит,представен по делото,с който ответницата е имала възможност да се
запознае.По делото е установено,че Е.Г. и Ц.Г.били във фактическа
раздяла,предшестваща прекратяването на
брака им,от 2008 год.Данните по делото сочат,че между двете ответници съществуват отношения,свързани със съвместно
учредяване или управление на търговски дружества-„ДАРС 1991“ЕАД .Дружеството е
учредено през 2012 год.,двете са част от състава на СД,като управлението му е възложено
на Е.Г. от Д.Г. като председател на СД. Данните от имотния регистър пък
установяват извършени сделки с недвижимия имот ,предмет на атакувания с иска по
чл.135 ЗЗД договор в периода 2006-2009 год.Всичко това сочи,че и след
настъпилата раздяла и прекратяване на брака между Е.Г. и Цветан Георгиев,между
двете ответници са поддържани отношения,свързани с
упражняване на търговска дейност,разпореждане и управление на недвижима
собственост.Тази съвкупност от доказателства по преценка на съда обосновава
извод за наличие на знание за увреждане у ответниците
при извършване на процесната сделка.
По изложените съображения съдът
счита иска за основателен и доказан.На основание чл.78,ал.1 ГПК възлага в
тежест на ответниците разноските на ищеца в съдебното
производство в размер на 4814,74 лева-платена държавна такса,такса за вписване и съдебни удостоверения, и 450 лева юрисконсултско възнаграждение ,определено по правилата на
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ по ЗПП.Тъй като ищецът не
дължи разноски,то липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 ЗА на представлявалия ответниците
адвокат.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за недействителна по
отношение на „БАНКА ДСК“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С.,община О.,
ул.“М.“№ 19,ЕИК ********* сделката,сключена с нотариален акт № 51,т.ІІ от
26.ІV.2016 год. на нотариус Шилков,рег.№ *** на
Нотариалната камара с район на действие района на РРС,,вписан в СВ-Р.с вх.рег.№
3373,акт № 70,т.14 от 26.ІV.2016 година,с която Д.Ц.Г. ЕГН ********** продава
на Е.Й.Г. ЕГН ********** следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********.1.26,намиращ се в град Р.,ул.“О.П.“№ 14,етаж 1,обект
А-2.6,с предназначение на самостоятелния обект-офис,намиращ се в сграда № 1,разположена
в поземлен имот с идентификатор *********,с площ от 130 кв.м,заедно с 3%
идеални части от общите части на сградата,заедно с 0,857% идеални части от
поземлен имот с идентификатор *********,находящ се в
град Р.,ул.“О.П.“№ 14 с площ от 993 кв.м.,за сумата 60000 лева платени по
банков път.
ОСЪЖДА Д.Ц.Г. ЕГН ********** и Е.Й.Г. ЕГН ********** да заплатят на „БАНКА
ДСК“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С.,община О., ул.“М.“№ 19,ЕИК
********* сумата 4814,74 лева разноски в съдебното производство,както и 450 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ: