Решение по дело №794/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 50
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20211001000794
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000794 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, вписано
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 срещу
решение № 260836/ 26.05.2021 г. по т.д. № 1996/2020 г. по описа на СГС, VI-8
състав,с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на
„Електроснабдяване България" ЕООД сумата от 57 806,89 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, полица № 0306X0513604, ведно със законна лихва, считано от
16.10.2020 г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 3034, 86 лв.,
представляваща лихва за забава върху присъдената главница, за периода от
10.04.2020 г. до 15.10.2020 г„ както и сумата от 5100,64 лв., представляваща
разноски по делото.Подържа се,че обжалваното решение е
незаконосъобразно.Неправилно първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателя да бъдат служебно изискани в цялост
материалите по образуваното във връзка с процесното събитие ДП № 455/
2020 г. по описа на 4 РУП СДВР доколкото в отговора на исковата молба са
1
наведени твърдения за предоставяне на недостоверни данни от страна на
застрахования във връзка със заявеното събитие и/или със застрахованото
МПС. Предоставянето на неверни данни пред застрахователя относно
настъпилото събитие и/или застрахованото МПС представлява и изрично
изключен риск, съобразно уговореното между страните в сключения
застрахователен договор и приложимите към същия Общи условия. Съгласно
текста на т. 14.8 от Общите условия за застраховка „Каско" на МПС,
застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение при
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за
застрахователното събитие. В случая пред застрахователя са представени
ключове, като един от тях е без метална пластина и не е за застрахованото
МПС. Дори да се установи, че посоченият ключ е за застрахованото МПС,
той не е представен в цялост. Подържа се,че пред застрахователя са
представени неверни данни и по отношение на обстоятелствата по настъпване
на заявеното събитие. Съдът неправилно не уважил направеното възражение
от жалбоподателя за наличие на изключени рискове по т. 16.14.2, т. 16.14.3 и
т. 16.14.4 от Общите условия, съгласно текстовете на които застрахователят
не носи риска и не дължи плащане на застрахователно обезщетение в
случаите, в които застрахованото МПС не е било затворено и/или заключено,
сигналноохраиителната му система не е била включена, ключовете и/или
СРМПС са били оставени в МПС или без необходимия контрол извън него,
както и когато ключовете и/или дистанционното управление са били отнети
и/или изгубени преди настъпване на събитието, но застрахованият не е
уведомил своевременно и надлежно застрахователя.Неправилно
първоинстанционният съд е приел възражението на ответника, че ищецът
няма право да получи застрахователно обезщетение, поради наложен от НАП
запор върху застрахованото МПС, за неоснователно. Запорът ограничава
правото на собственика да се разпорежда с вещта. Застрахователното
обезщетение в случая представлява заместваща облага за противозаконно
отнетата вещ - застрахованото МПС, т.е. собственикът на автомобила няма
право да получи застрахователно обезщетение за пълна загуба на МПС,
респективно да се разпорежда със същото.Дори да се приеме, че нарезите на
представения при сключване на договора ключ за МПС са идентични с тези
на представения по преписка по щета № 10020030106312 ключ, то видно от
приетата съдебна автотехническа експертиза, единият от предоставените на
2
застрахователя ключове за МПС е без прилежащата му метална пластина, т.е.
не е изпълнено задължението по т. 59.6.8 от Общите условия за застраховка
„Каско“ на МПС за представяне пред застрахователя на всички заключващи
ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления,
аларма, имобилайзер и др.. като същите следва да бъдат предоставени в срока
по т. 58.2.2 от ОУ, а именно до 24 часа от узнаване за настъпването на
събитието.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде
отхвърлен като бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете
инстанции.
От страна на ответника е постъпил отговор,с който се оспорва
виззивната жалба.Подържа се,че възражението на ожалбоподателя, че
ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него,
без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието е
неоснователно. От неоспореното от страните п прието заключение на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че съгласно снимковия
материал нарезите на ключа към момента на сключване на застрахователния
договор и предоставения за целите на експертизата са напълно идентични. От
приемо-предавателните протоколи към преписката по щета е видно, че на
застрахователя са предоставени и двата ключа от процесното МПС.Това е
опровергава възражението на ответника, че ключ е бил оставен в автомобила
или извън контрол при настъпване на застрахователното събитие и не е
налице соченото от ответника изключение от предоставяното по
застраховката покритие съгласно т. 16.14,2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. ог Общите
условия на застрахователя.Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
3
„Електроснабдяване България" ЕООД против дружеството
жалбоподател.Подържа се,че между страните е сключен договор за
застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0513604, с който е застрахован автомобил
марка Мерцедес ГЛ, рег. № ***, със срок на покритие от 20.10.2019 г. до
19.10.2020 г., клауза “Пълно каско” съгласно общите условия на
застрахователя и застрахователна сума при настъпване на застрахователно
събитие в размер на 67 500 лева.На 13.03.2020 г. в гр. София, ул.“Бяла черква“
настъпило застрахователно събитие – автомобилът бил откраднат, за което
незабавно са уведомени ответникът и органите на МВР. Въз основа на
сигнала е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител
№ 455/2020 г. по описа на 4-то РУП – София (пр.пр. 1710/2020 г.), което към
момента на подаване на исковата молба е спряно поради неоткриване на
дееца.На 13.03.2020 г. е уведомен ответникът, а на 16.03.2020 г. са предадени
всички изискани от последния документи, както и ключовете на автомобила,
като е образувана преписка по щета № 1002003016312. С писмо изх. № 100-
3703/16.07.2020 г. ответника уведомил ищцовото дружество, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение по щетата поради несъответствие
между декларираните от ищеца данни относно фактите и обстоятелствата,
при които е настъпило събитието и действително установеното при
проверките, като е налице изрично изключен по застрахователния договор
риск съгласно уговореното в т. 14.8 от Общите условия.Подържа се в
исковата молба,че липсват основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение в случая, доколкото е налице покрит риск по
застраховката и настъпило застрахователно събитие. Твърди, че
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен
срок, но не по-дълъг от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията за съобщаване и предотвратяване на вредите.Иска се
ответника да бъде осъден да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”
и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0306Х0513604/15.10.2019 г., сключен между ответника като застраховател и
ищеца като застрахован, за настъпило на 13.03.2020 г. застрахователно
събитие със застрахованото МПС, сумата от 3 616,67 лева, представляваща
лихва за забава върху претендираната главница от 60 000 лева за периода от
4
14.03.2020 г. до 15.10.2020 г., и законната лихва върху претендираната
главница за периода от 16.10.2020 г. до окончателното й плащане.
Ответника е оспорил предявения иск като твърди,че лекият автомобил
е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система, че
ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него,
без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието.
Подържа се от ответника, че единият оригинален ключ за лекия автомобил е
бил откраднат и/или изгубен преди датата на заявеното събитие, като
застрахователят не е бил уведомен за това в уговорения срок по договора за
застраховка “Каско” на МПС.
Оспорва се твърдението на ищеца, че от страна на застрахования са
представени на застрахователя всички необходими документи и ключове за
лекия автомобил.Подържа се, че пред застрахователя не са представени
декларираните към момента на сключване на договора за застраховка “Каско”
на МПС два броя оригинални ключове, а на 16.03.2020 г. с приемо-
предавателния протокол е представен един брой ключ без метален нарез, т.е.
не е за застрахованото МПС и се установява липса на идентичност.Според
ответника е налице изключен риск по т. 14.8 от Общите условия за
застраховка “Каско” на МПС, тъй като застрахованият е предоставил
недостоверни данни пред застрахователя относно застрахованото МПС и/или
настъпилото събитие, което представлява още едно основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че от друга страна
неизпълнението на задължението на застрахования да представи на
застрахователя ключа, което е съществено и от значение за настъпване на
риска, води до отказ за плащане на застрахователно обезщетение по
преписката по щета.Според ответника претендираното обезщетение е
завишено и не отговаря на претърпените вреди. Сочи, че при определяне на
размера на обезщетението следва да се вземе предвид действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на установяване настъпването на
застрахователното събитие – в случая 13.03.2020 г.При условията на
евентуалност, ако искът е основателен, ответника е направил възражение за
съпричиняване за намаляване на обезщетението наполовина, поради
неизпълнението на посочените задължения от страна на застрахования,
съгласно уговореното в т. 50.9 и т. 61 от Общите условия.Ответника оспорва
искането за присъждане на лихва, поради неоснователността на главния иск,
5
както и поради това, че не е налице забава на застрахователя, доколкото не са
представени всички изискуеми документи. Иска се предявените искове да
бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено от
фактическа страна следното: По делото е безспорно,че между ищеца като
застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка
“Каско”, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0306Х0513604/15.10.2019 г. за автомобил с марка Мерцедес ГЛ 350, рег. №
***, със срок на покритие от 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г., клауза “Пълно
каско” съгласно общите условия на застрахователя и застрахователна сума в
размер на 67 500 лева.Заплатени са дължимите вноски по застрахователната
премия.Съгласно т. 16.14. от представените Общи условия, не се покрива
претенция по рисковете “Злоумишлени действия на трети лица” и изброени в
клауза “К” и клауза “А”: когато застрахованото МПС е било незатворено
и/или незаключено и/или с невключена или неизправна сигнално-
охранителна система и/или допълнително монтирана система или устройство
за защита (т. 16.14.2.); когато ключовете за МПС и/или дистанционното
управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за
регистрация на МПС - част І и/или част ІІ и/или документите за собственост
на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол извън
МПС (т. 16.14.3.); когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството
за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ, документите за собственост на
МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването на застрахователното
събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили
писмено застрахователя за това, най-късно в тридневен срок от установяване
на отнемането или изгубването им (т. 16.14.4.).Съгласно т. 50.9. от Общите
условия, при неспазване на което и да е било задължение на застрахования по
т. 50, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на
застрахователно обезщетение.По делото е безспорно, че застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие – противозаконно отнемане на МПС на
13.03.2020 г. в гр. София, ул. “Бяла черква” № 22.Пред застрахователя е
образувана преписка по щета,по която са представени приемо-предавателни
протоколи по ликвидационната преписка по щета за предадени документи и
ключове-1 бр. оригинален ключ и 1 бр. оригинален ключ без метален
нарез.Представено е от ответника и удостоверение от СДВР – Отдел “Пътна
6
полоция”, от което е видно, че в централната база на АИС-КАТ на 26.09.2019
г. е наложен запор върху процесното МПС по Постановление за налагане на
обезпечителлни мерки на НАП.От представените удостоверение с рег. №
228000-3261/25.03.2020 г. и удостоверение с рег. № 228000-6469, издадени от
СДВР, 4 РУ се установява, че до момента извършител на деянието не е
установен и автомобилът не е издирен. Представено е и постановление от
01.06.2020 г. по досъдебно производство № 455/2020 г. по описа на 04 РУП
СДВР по пр.пр. № 11710/20 г. по описа на СРП, с което е спряно
наказателното производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.С писмо
с изх. № 100-3703/16.07.2020 г., изпратено от ответника застраховател до
ищеца, с което застрахователят уведомява, че е налице изключен риск по т.
14.8. от Общите условия – предоставени недостоверни данни относно
застрахованото МПС или настъпилото събитие, поради което за
застрахователя не възниква задължение за изплащане на застрахователно
събитие по преписката по щета.Съгласно заключението на назначената по
делото автотехническата експертиза средната пазарна стойност на
застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 59 356 лева.Съгласно заключението от снимковия материал е
видно, че нарезите на ключа към момента на сключване на застрахователния
договор и предоставения за целите на експертизата са напълно идентични.За
целите на експертизата вещото лице направило справка в официалния
представител на марката “Мерцедес” - “Силвър Стар”, където установило, че
ключовете в България не се разчитат, а се изпращат за експертиза в Германия,
където се установява тяхната принадлежност и информацията, която
съдържат.
За да уважи предявените искове в обжалваните размери решаващия съд е
приел следното:Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ.
Застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да
надхвърля застрахователната сума. 3астрахователят може да откаже
изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му
7
от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния
договор. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от
КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния
фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно
отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с
покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на
застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния
договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на
застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на
застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От
друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват
отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие.По делото било установено, че е
налице валидно сключен застрахователен договор между страните действащ
към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 13.03.2020
г.Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по
застраховката, противозаконното отнемане на МПС е покрит риск по
процесната полица.От събраните по делото доказателства било установено, че
процесното застраховано МПС е заявено за откраднато пред органите на
МВР, както и пред застрахователя. Видно от удостоверенията, издадени от
СДВР, 4 РУ автомобила не е намерен, поради което следва да се приеме, че е
настъпило застрахователното събитие.Застрахователят е уведомен на
13.03.20г.-своевременно за настъпилото застрахователно събитие. Във връзка
с предявеното искане за заплащане на обезщетение по договора за
застраховка и с оглед преценката на обстоятелствата около настъпването на
застрахователното събитие са предоставени на ответника застраховател
изискани от последния документи и ключове.С писмо с изх. № 100-
3703/16.07.2020 г., изпратено от ответника до ищеца, застрахователят отказал
да заплати застрахователно обезщетение по щетата, като се позовава на
изключен риск по т. 14.8. от Общите условия, без да сочи какви конкретни
недостоверни данни относно застрахованото МПС или настъпилото събитие
са предоставени.Съдът е приел,че ответника, на който е разпределена
доказателствената тежест, не е представил доказателства относно
възражението, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е
задействана алармената система.Съдът е приел за недоказано и възражението
8
на ответника, че ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила
или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на
събитието. От заключение на съдебната автотехническа експертиза съдът е
приел, че съгласно снимковия материал нарезите на ключа към момента на
сключване на застрахователния договор и предоставения за целите на
експертизата са напълно идентични.На застрахователя са предоставени и
двата ключа от автомобила,с оглед на което било опровергано възражението
на ответника, че ключ е бил оставен в автомобила или извън контрол при
настъпване на застрахователното събитие и не е налице соченото от
ответника изключение от предоставяното по застраховката покритие съгласно
т. 16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от Общите условия на
застрахователя.Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ,
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването
на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.ата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).Съдът е
приел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не могъл да
получи застрахователно обезщетение поради наложен от НАП запор върху
процесното МПС. Запорът ограничава разпореждането от страна на ищеца с
процесното МПС, но не е пречка за претендиране на съответното
застрахователно обезщетение при възникнало застрахователно събитие.
С оглед гореизложеното съдът е приел,че настъпилото застрахователно
събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно
сключен застрахователен договор между страните и представлява покрит риск
по застрахователния договор.Съгласно чл. 400, ал. 3, изр. първо от КЗ, когато
друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото,която в
настоящия случай,съгласно заключението на вещото лице е 59 356 лева към
датата на настъпване на застрахователното събитие.С оглед направенотоот
ответника възражение за прихващане за сумата от 1 549,11 лева,
представляваща стойността на трета и четвърта вноски от застрахователната
9
премия, ведно с дължимия данък върху същите от 2%, от сумата 59 356 лева
съдът е приспаднал 1 549,11 лева, уважил е иска за сумата от 57 806,89 лева,
отхвърлил е иска за горницата над тази сума до 59 356 лева. като погасен
поради извършено прихващане по възражение за прихващане и е отхвърлил
иска за горницата над 59 356 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева,
като неоснователен.Съдът е присъдил е на законната лихва върху присъдената
главница от 57 806,89 лева за периода от 16.10.2020 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното й плащане. По отношение на претенцията
за обезщетение за забава за периода от 10.04.2020 г. до 15.10.2020 г. съдът е
уважил иска за 3 034,86 лева и е отхвърли иска в останалата му част до 3
616,67 лева.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Подържа се,че
неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат служебно изискани в цялост материалите по
образуваното във връзка с процесното събитие ДП № 455/ 2020 г. по описа на
4 РУП СДВР доколкото в отговора на исковата молба са наведени твърдения
за предоставяне на недостоверни данни от страна на застрахования във връзка
със заявеното събитие и/или със застрахованото МПС. Предоставянето на
неверни данни пред застрахователя относно настъпилото събитие и/или
застрахованото МПС представлява и изрично изключен риск, съобразно
уговореното между страните в сключения застрахователен договор и
приложимите към същия Общи условия.
Настоящия състав на съда не споделя посочените съображения на
жалбоподателя.В отговора на исковата молба от страна на ответника-настоящ
жалбоподател не е изразено съмнение или твърдение за представянето на
неверни данни от страна на застрахования пред застрахователя.Поради това и
първоинстанционния съд с определението си от 12.02.21г. е отхвърлил
направеното искане.В жалбата не се излагат съображенията,поради които
жалбоподателя счита,че ако бяха изискани материалите по досъдебното
производство щеше да се стигне до друг правен извод по делото.Не се и сочи
от страна на жалбоподателя в какво се изразяват тези неверни дадни ,които са
подадени от застрахования и какво евентуално щеше да бъде установено ,в
10
случай,че бяха изискани посочените документи.
Подържа се,че СГС неправилно не уважил направеното възражение от
жалбоподателя за наличие на изключени рискове по т. 16.14.2, т. 16.14.3 и т.
16.14.4 от Общите условия, съгласно текстовете на които застрахователят не
носи риска и не дължи плащане на застрахователно обезщетение в случаите, в
които застрахованото МПС не е било затворено и/или заключено,
сигналноохраиителната му система не е била включена, ключовете и/или
СРМПС са били оставени в МПС или без необходимия контрол извън него,
както и когато ключовете и/или дистанционното управление са били отнети
и/или изгубени преди настъпване на събитието, но застрахованият не е
уведомил своевременно и надлежно застрахователя.
Съдът счита,че направеното в жалбата възражение против решението е
неоснователно.С определението си от 12.02.21г. решаващия съд е
разпределил доказателствената тежест като е указал на настоящия
жалбоподател ,че следва да ангажира доказателства относно изключенията
предвидени в КЗ или в Общите условия,които го освобождават от
отговорност за заплащане на застрахователното обезщетение,като установи
причинната връзка между твърдяното неизпълнение на задълженията и
настъпилото застрахователно събитие.От страна на процесуалния
представител на настоящия жалбоподател в съдебното заседание на 20.04.21г.
не е направено възражение по доклада като същевременно не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението за допринасяне от страна на
застрахования за настъпване на застрахователното събитие.
Подържа се в жалбата, че ищецът нямал право да получи застрахователно
обезщетение, поради наложен от НАП запор върху застрахованото МПС.
Запорът ограничавал правото на собственика да се разпорежда с вещта,а
застрахователното обезщетение в случая представлява заместваща облага за
противозаконно отнетата вещ - застрахованото МПС, т.е. собственикът на
автомобила няма право да получи застрахователно обезщетение за пълна
загуба на МПС, респективно да се разпорежда със същото.Съдът счита,че
законосъобразно СГС не е възприел направеното възражение.
Правоотношенията,които са породили налагането на запора от НАП са се
развили или се развиват между НАП и дружеството ищец.Запорът препятства
разпореждането от страна на собственика със запорираната вещ,каквото
11
разпореждане в случая не е налице.В случая застрахования има вземане от
застрахователя за застраховащелното обезщетение,което не е запорирано от
НАП,поради което застрахователят не може да откаже плащане на основание
наложения запор върху автомобила.
Подържа се от жалбоподателя,че дори да се приеме, че нарезите на
представения при сключване на договора ключ за МПС са идентични с тези
на представения по преписка по щета № 10020030106312 ключ, то видно от
приетата съдебна автотехническа експертиза, единият от предоставените на
застрахователя ключове за МПС е без прилежащата му метална пластина, т.е.
не е изпълнено задължението по т. 59.6.8 от Общите условия за застраховка
„Каско“ на МПС за представяне пред застрахователя на всички заключващи
ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления,
аларма, имобилайзер и др.Съдът счита,че възражението е
неоснователно.Както е разяснило назначеното по делото вещо лице в
съдебното заседание от 20.04.21г. само с металната част на ключа превозното
средство не може да бъде приведено в движение,поради това,че в самата
„кутия“ на ключа се съдържа имобилайзер,който блокира подаването на
гориво или ток-т.е. само с металната пластина автомобила не може да бъде
приведен в движение.Макар и формално непредставянето на металната част
на ключа да попада в т. 59.6.8 от Общите условия,то с оглед установеното от
вещото лице,съдът счита,че тази липса не може да доведе до претендираните
от жалбоподателя последици.
С оглед на горното обжаваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.3 във връзка с
чл.273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.С
отговора на жалбата е представен договор за правна помощ между ответника
и процесуалния му представител за сумата от 5 600лв.В представената по
делото молба от 29.10.21г. от страна на жалбоподателя е направено
възражение за прекомерност на договореното възнаграждение от ответника.С
оглед направеното възражение и на основание чл.7,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 264лв.
12

Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260836/ 26.05.2021 г. по т.д. № 1996/2020 г. по
описа на СГС, VI-8 състав .
Осъжда „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на
„Електроснабдяване България" ЕООД,ЕИК ********* направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 264лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13