Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С Присъда № 275/ 23.02.3007г., постановена по НОХД № 1745/ 2006г. по описа на ВТРС, подсъдимият П. Т. Т., ЕГН *, е признат за виновен, в това че 04-05.07.2006г. в с. М., община П.Т., действайки в условията на опасен рецидив, от зала ”АТЦ” на БТК – С., район Г. П.Т., отнел чужди движими вещи, собственост на БТК - Г. С., на обща стойност от 248.50лв от Владението на Й.С.И. – техник І-ва степен в БТК - Г. С., район П.Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”А” и “Б”, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Против така постановената Присъда във ВТОС като въззивна инстанция е постъпила жалба от защитника на осъдения П. Т.. Чрез жалбата се твърди, че не е уважено направено искане за приложението на чл. 59, ал. 2 от НК и се обжалва постановената от първоинстанционния съд Присъда в тази й част. В съдебно заседание подсъдимият Т. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят В.- проÛурор И., счита депозираната жалба за процесуално допустима, но за неоснователна по същество.Счита, че искането на жалбоподателя по чл.59 ал.3 от НК за приспадане на времето през което жалбоподателя е бил задържан по друго наказателно производство следва да се прецени с оглед изискванията на чл.23 – 25 от НК, което не е предмет на настоящото дело. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция след като провери Присъдата по повод депозираната жалба, както и нейната правилност и законосъобразност, съгласно изискванията на чл.314 от НПК, като взе предвид становището на В. и след като съобрази събраните допълнително и приобщени към делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното: Депозираната въззивна жалба следва да се преценява в два аспекта.Ако настоящия състав приеме, че с нея по същество се атакува присъдата на ГОРС, тъй като това е изписано в заглавната част на жалбата, то мнението на съда, че в този аспект жалбата е неоснователна по следните причини: В производството пред първата инстанция по безспорен начин е установено, че на 04-05.07.2006г. в с. М., община П.Т., действайки в условията на опасен рецидив, подсъдимият П. Т., от зала ”АТЦ” на БТК – С. , район Г. П.Т., отнел чужди движими вещи, собственост на БТК - Г. С., на обща стойност от 248.50лв от владението на Й.С.И. – техник І-ва степен в БТК - Г. С., район П.Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. По делото са изготвени и приети като доказателства съдебно-дактилоскопна експертиза и съдебно психиатрична експертиза, разпитани са свидетели, от което първоинстанционният съд по безпорен начин е установил вината на дееца и факта, че е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Като резултат от извършените процесуални действия подсъдимият Т. е признат за виновен на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”А” и “Б”, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК и осъден на десет месеца лишаване от свобода.По същество в жалбата си подсъдимия не сочи от какво е недоволен и какви са му исканията по отношение на постановеното присъда и затова настоящия състав счита, че поради горните съображения същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Втория аспект който съда следва да обсъди е второто оплакване на жалбоподателя от текстовата част на жалбата.На третия абзац от нея е посочил, че обжалва Присъдата в частта, в която не е уважено направено искане, за приложението на чл. 59, ал. 2( стар текст) от НК за приспадане на времето, през което спрямо него е била взета мярка неотклонение задържане под стража по НОХД № 300/1996 г. по описа на ВТРС. Видно от приложената документация от производството пред първата инстанция в свидетелството за съдимост няма отразяване на такова наказателно производство, а така също и след внимателна проверка на първоинстанционното производство не се констатира такова искане да е било отправяно към съда. Дори и да е било отправено, за да се приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 2( стар текст), респ. ал.3( нов текст) от НК, деянията по отношение на които тя може да намери приложение трябва да отговарят на изискванията на чл. 23, ал.1 от НК. В случая жалбоподателят е посочил, че иска приспадане от периода на задържане под стража за образувано срещу подсъдимия НОХД № 300/1996г., завършило с оправдателна присъда.Видно от изисканата служебно и приложена справка съдимост на подсъдимия Т., същият е осъждан общо пет пъти за престъпления против собствеността, но в нея не фигурира НОХД № 300/1996г. Съдът счита, че не са налице условията за приложението на чл. 59, ал. 2( стар текст), респ. ал.3( нов текст) от НК по отношение на деянията извършени от подсъдимия П. Т. в рамките на настоящото производство. Преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и извършените процесуални действия, по отделно и в тяхната съвкупност,както и депозираната жалба, ВТОС като въззивна инстанция намира Присъда № 275/ 23.02.3007г., постановена по НОХД № 1745/ 2006г. по описа на ВТРС за правилна и законосъобразна, а депозираната жалба за неоснователна по същество.По отношение на второто искане съдът счита, че в това производство същото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното и на осн. Чл. 338 от НК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 275/ 23.02.3007г., постановена по НОХД № 1745/ 2006г. по описа на ВТРС като правилна и законосъобразна. ОСТАВЯ без разглеждане искането за приложение на чл.59 ал.2 като недопустимо в настоящото производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |