Присъда по дело №302/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 302 по описа на ПдОС за 2022г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалби на подсъдимата Р. Г. Г. и частния тъжител В. Й.
ИЛ. чрез *а му срещу присъда № 17 от 19.01.2022г., постановена по НЧХД №
1770/2021г. на Пловдивски районен съд.
С атакуваната присъда подсъдимата е призната за виновна за това, че на
11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до *, е разгласила позорни
обстоятелства и е приписала на частния тъжител В. Й. ИЛ. престъпление по
чл.144, ал.3 от НК, като на основание чл.147, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. С присъдата подсъдимата е била
призната за невинна клеветата да е била разпространена по друг начин и е
оправдана по квалифициращия признак на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НК.
В жалбата на подсъдимата Г. се прави оплакване за материална
незаконосъобразност на присъдата, ангажираща административната й
отговорност, както и относно справедливия размер на наложеното й
наказание. Претендира се, че последното е прекомерно завишено, като
поставя наказаното лице в невъзможност да заплати административното
имуществено наказание. Иска се отмяна на постановения осъдителен съдебен
акт или намаляване на наказанието глоба.
В жалбата на частния тъжител И., депозирана чрез *а му *.Ч.П., се
изразява недоволство срещу присъдата в частта й, с която е
индивидуализирано наказанието. Прави се искане глобата да бъде увеличена
над средния размер, предвиден от законодателя.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимата се явява
и се защитава сама. Поддържа своята жалба и желае тази на ответната страна
да бъде отхвърлена.
Частният тъжител В.И. лично и чрез *а си *.Ч.П. изразява становище, че
жалбата на подсъдимата е неоснователна. На свой ред желаят изменение на
постановената от първоинстанционния съд присъда в насока увеличение на
административното наказание, наложено на подсъдимата.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и
изразените в жалбите и в съдебното заседание становища на страните, намира
следното:
Жалбите са процесуално допустими. Подадени са от легитимни страни
в предвидения за обжалване срок. Разгледани по същество, настоящият съд
намери жалбата на подсъдимата за основателна, а тази на частното обвинение
– за неоснователна.
1

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд намира за
несъмнено установена следната фактическа обстановка, която е възприета и
от първоинстанционния съд, със съответно направените уточнения:
Частният тъжител В. Й. ИЛ. бил вписан като * на 24.11.2011г., с л.№*.
Към 14.01.2022г. не бил лишаван от * права и упражнявал без прекъсване *
професия в *. Към 14.01.2022г. бил заплатил месечните вноски към * до
месец декември 2022г. включително /л.131-132 съд.пр.ПРС/.
В Окръжен съд - Пловдив било образувано НОХД №665/2020г. по
внесен от Окръжна прокуратура - Пловдив обвинителен акт, с който лицето *
бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, и
т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с пострадали * и подсъдимата Р. Г. Г..
Последната упълномощила *. В.И. да я представлява по посоченото
производство. По делото била донесена от тъжителя И. и представена на съда
молба, с която Г. искала да бъде конституирана като страна в процеса -
граждански ищец и частен обвинител с предявен гр.иск за присъждане на
обезщетение за имуществени/неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. В
хода на съдебното разглеждане на делото Г. била конституирана като частен
обвинител, но била оставена без уважение гражданската й претенция, с
мотива, че разглеждането на гражданския иск би довело до затрудняване на
наказателното производство за събиране на допълнителни доказателства, а
при предварителното изслушване на страните е било изразено становище от
всички, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдебното следствие по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив било проведено по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на
чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, след като били изслушани становищата на
процесуалните представители на подсъдимия, защитника му и поверениците
на пострадалите. В съдебния протокол било отразено, че Р.Г. била съгласна с
изразеното становище на своя * - *. В.И., съдебното следствие да се проведе
по горния ред, без да се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица.
Съдебното заседание било проведено на 03.06.2020г.
В проведеното на 03.06.2020г. по НОХД №665/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив съдебно заседание съдебният състав констатирал, че *
била със стикер за валидност до 2019г. Поради това обявил почивка от 30
минути, за да представи *. В.И. доказателства за актуалния му * статус. След
обявената почивка *. В.И. предоставил на съда за справка * карта, на гърба на
която вече имало поставен стикер за 2020г., поради което и съдебното
заседание продължило, като приключило с постановяване на присъда №33 от
03.06.2020г. С нея * бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, пр.3, и т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като при
условията на чл.57, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено
наказание от дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
2

Постановената присъда №33 от 03.06.2020г. по НОХД №665/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив била обжалвана от подсъдимия Богоя
Богоев и частните обвинители Р.Г. и * и така било образувано ВНОХД
№450/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решението си ПдАС
потвърдил присъдата на ПдОС. Решението на въззивния съд било оставено в
сила от ВКС. На въззивното производство частният обвинител и настояща
подсъдима Г. не била * от тъжителя И.. Пълномощията си тя оттеглила още
при администриране на жалбата против постановената първоинстанционна
присъда.
Подсъдимата Р.Г. подала до * жалба с вх.№* срещу частния тъжител
В.И. като **. В същата тя изложила следното касателно тъжителя: „по
никакъв начин не ми съдействаше и обясняваше правата ми, а правеше
каквото сам прецени и при това нито веднъж да се запознае с делото“, „този
** не ми издаде никаква разписка или договор за правна помощ, които да ми
послужат да доказвам така направения разход“, „Още исках да бъдат
разпитани хора, спрямо които моят нападател беше извършил побои,
нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха разпитани по делото, и
в крайна сметка се оказа невъзможно поради пропуснатите срокове“, „Така
разбрахме, че се е съгласил на съкратено съдебно следствие, за което аз бях
категорично против, защото ми бяха казали, че така ще му намалят драстично
присъдата, а тя е за умишлено убийство на повече от едно лице“, „Появи се в
заседание с невалидна ** от година и половина, което беше записано в
протокола от заседанието, а заседанието беше отложено“. Наред с това в
жалбата си тя посочила, че тъж.И. заплашвал дъщеря й *, че ще залее лицето
й с киселина и че ще бъде обезобразена, а на другата й дъщеря *, която била
претърпяла исхемичен инсулт след смъртта на баща си, писал и звънял по
телефона, че „ще стане много лошо за всички ни и всички ще сме под ножа“.
По жалбата била образувана дисциплинарна преписка №*, по която
били изискани писмени обяснения от частния тъжител. На 18.12.2020г.
същият депозирал писмено становище. На 07.04.2021г. било проведено
заседание на *. С протокол №7 от 07.04.2021г. било отказано образуването на
дисциплинарно производство по посочената по-горе преписка №23/2020г. по
жалбата на Р. Г. Г. против ** В. Й. ИЛ. и дисциплинарната преписка била
прекратена /л.70-75 съд.пр.ПРС/.
Досъдебно производство №694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР -
Пловдив било образувано на 16.09.2020г. на основание чл.212, ал.1 от НПК с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив, за това,
че на 11.08.2020г. в гр. Пловдив по отношение на * * (дъщеря на подс.Г.) била
отправена закана за убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство
от 24.11.2021г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив било
прекратено наказателното производство по досъдебно производство
3

№694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив, водено за
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК /л.124-128 съд.пр.ПРС/.
Фактите, включени в предмета на доказване в настоящия наказателен
процес, изводими от доказателствената съвкупност, събрана чрез
предвидените в НПК е правилно установена от първия съд. Прочее по
фактите не се спори от страните. Относно фактическата обусловеност на
проведеното съдебно заседание, в което са участвали настоящите страни в
производството по НОХД № 665/2020г. РС обосновано е извел тези факти от
приобщения в настоящото производство протокол от съдебното заседание от
03.06.2020г.на Окръжен съд Пловдив. Последният е доказателствено средство
за отразените в него събития. Развитието на инициираното дисциплинарно
производство пред * и отказът за това, както и относно досъдебното
производство с пострадало лице дъщерята на подсъдимата, са изведени от
приложените по делото писмени доказателства, представени пред ПРС и
служебно изискани от него – документи от дисциплинарната преписка –
протокол и обяснение, както и постановление на РП Пловдив и уведомително
писмо относно движението на дос.пр.№694/20г. В приложената по делото
жалба на подсъдимата до * са вписани инкриминираните изрази, а отразените
на нея входящ № и дата, установяват времето и мястото на извършване на
деянието. Настоящият съд допълнително към доказателствата приобщи на
въззивното производство и материалите по НОХД № 665/2020г.в оригинал
относно фактите по развитие и приключване на наказателното производство,
в което подсъдимата е била пострадала, а тъжителят *.
Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният
съд е изградил върху тези допустими и годни доказателства и
доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, интерпретирани са съобразно действителния им смисъл и
съдържание. В пълнота са били обсъдени доказателствените средства, като не
се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък
подценяване или надценяване на едни за сметка на други. Изложени са
подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на съда по значимите за предмета
на разследване обстоятелства. Следва да се констатира, че неправилно като
източник на доказателства са били игнорирани представените от подсъдимата
разпечатки на проведена комуникация /чат кореспонденция/ в социалните
мрежи /л.58-64 съд.пр.ПРС/. Необосновано контролираният съд ги е
окачествил като писмени доказателствени средства, в каквато насока
закономерно е приел, че те не са изготвени по правилата на НПК. Но на
вниманието му е убегнало, че същите няма пречка да се ценят като писмени
доказателства и е можело да бъдат проверени чрез експертните способи за
доказване или чрез ангажиране на гласни доказателствени средства за тях или
други писмени и веществени такива.
4

Не се спори от страните относно съдържанието на жалбата, което е
несъмнено установено, тъй като е приложена по делото. В хода на
извършваната спрямо него проверка тъжителят се запознал с изложеното в
писмения сигнал – жалбата на Г. и дал писмени обяснения. След като било
отказано образуването на дисциплинарно производство срещу него,
чувствайки се наклеветен от подсъдимата, подал в Районен съд Пловдив
тъжба, въз основа на която тъжба е образувано настоящото наказателно
производство. Значими и подлежащи на обсъждане са онези твърдения в нея,
които са залегнали като теза в частната тъжба, поставила началото на
настоящия наказателен процес.
При правилно установена по делото фактическа обстановка на
извършеното, ПРС е допуснал нарушение на материалния закон като е приел,
че с действията си на 11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до * с
вх. № * подсъдимата Р. Г. Г. е разгласила позорни обстоятелства за частния
тъжител В. Й. ИЛ., и му е приписала престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Изложените мотиви за обективна и субективна съставомерност на
извършеното са несподеляеми. Несъмнено е установено, че инкриминираната
дата и преди нея, при реализиране на действията, по повод на което е
депозирана жалбата на подсъдимата, тъжителят е бил неин * – действащ **,
вписан в * и без да е бил лишен от * права. Същият е бил ангажиран да
защитава правата и законните интереси на подсъдимата в производството по
*. В това производство тя е имала качеството на пострадала от извършено
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 предл. 3-то и т. 9 вр. с чл. 115, вр. чл. 18 ал.
1 от НК. След осъществената процесуална защита от тъжителя, на
11.12.2020г. в гр. Пловдив подсъдимата изготвила и подала писмен сигнал -
жалба в * – заведена с вх. № * г., по която е била възложена проверка с оглед
данни дали да бъде образувано дисциплинарно производство срещу *. В. Й.
ИЛ.. В нея Г. изложила в писмен вид твърдения за действия на тъжителя И.,
реализирани при изпълнение на заеманата от него професия **, конкретно по
горното наказателно производство от общ характер. Спорният по делото
въпрос е дали тези твърдения са били клеветнически и какви са били
подбудите на подсъдимата да ги заяви писмено в депозираната от нея жалба.
В своята практика относно клеветнически твърдения срещу длъжности
лица, направени в писмените жалби до властите (вж. Zakharov v. Russia , №
14881/03, 5 октомври 2006 г.; Kazakov v. Russia, № 1758/02, 18 декември 2008
г.; Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Siryk, цитирано
погоре, и Марин Костов срещу България, №13801/07, 24 юли 2012 г.), ЕСПЧ
се е произнасял многократно, вкл. и с осъдителни спрямо страната ни
решения, относно необходимостта по дела, образувани за набедяване, клевета
и обида спрямо длъжностни лица и такива, осъществяващи обществени
функции, да се има предвид пропорционалността на държавна намеса, като се
изследва задълбочено естеството и точния начин на комуникиране на
твърденията, контекста, в който те са направени, степента, в която засягат
5

съответните лица.
В конкретния случай, описаните от подсъдимата в жалбата до *
оплаквания от дейността на частния тъжител несъмнено представляват
твърдения за неправомерно поведение от негова страна при изпълнение на
служебните му задължения. Тези твърдения са сериозни. Но те не са обидни
или унизителни, не са и клеветнически. По своята същност чрез тях
подсъдимата отправила до надлежния орган по тези въпроси молба за
извършване на проверка и търсене на отговорност при евентуално
установяване на нарушения от страна на вписания към * ** В. Й. ИЛ..
Неправилно първият съд е приел, че вписаните от подсъдимата твърдения в
подадената жалба по * са безспорно установени като неистини.
Дали тъжителят е съдействал на пострадалата по * и настояща
подсъдима, и е обяснявал правата й е събитие, което ако действително е
било осъществено се е състояло между ** и клиент, вкл. и при спазване на *.
На следващо място факт е, че в материалите по *, приложено към настоящото
дело, няма отразяване тъж.И. да се е запознавал с материалите по делото.
Това е изводимо и от изготвените справки от деловодител, изискани от
първоинстанционния съд /л.121-122 съд.пр.ПРС/. Липсата на отразяване по
съответния ред, че *.И. е проучвал делото в деловодството на съда не прави
лъжливо твърдението на Г. в този смисъл. Същите изводи са налице и
относно оплакването на подсъдимата, че * й не е издал разписка или договор
за правна помощ, за да докаже направения разход. Приложените по * договор
за правна помощ и пълномощно, копия от които са приложени и в
настоящото дело, не удостоверяват връчване на екземпляри от тях на
упълномощителя, а искания за присъждане на хонорари не са били
направени. Подсъдимата, бидейки пострадала в производството, *, е искала
да се разпитват свидетели било то за действията на подсъдимия или за
доказване на понесените от нея вреди. В този смисъл е била депозирана и
молба за конститурането й като граждански ищец. Тук следва да се посочи,
че молбата е била донесена именно от * и представена на съда, след като
закъснял за заседанието и в същата е имало неточности при описание на
вредите с алтернативното им посочване имуществени/неимуществени.
Молбата е била подписана от Г., но изразената в съдебното заседание от
03.06.2020г. воля на съда да не приеме за съвместно разглеждане
гражданския иск е единствено негово правомощие. На основание чл.88 ал.2
от НПК, компетентният съд е приел, след като е дал думата на *.И. да уточни
характера на вредите, че исковата претенция ще затрудни наказателния
процес. Отказът на съда да приеме за съвместно разглеждания гражданския
иск, да бъдат разпитвани свидетели и изобщо дали да бъде проведено
съкратено съдебно следствие, за което се изисква съгласие на страни, се
основава на законово регламентирани процедури и интерпретацията им от
непрофесионалист, каквато е подсъдимата, като пропуснати срокове и липса
на съгласие на страна, не може да се свърже с каквато и да е
недобросъвестност в направеното до * оплакване в процесната жалба с
6

насоченост увреда на тъжителя, а не искане за съдействие и проверка.
Изводите в тази насока на настоящия съд не се опровергават от изразеното от
Г. по * съгласие с направените искания от * й тъж.И., на когото тя е имала
доверие. Въпреки това, явно с оглед постановената присъда, тя е останала
недоволна. И е имала право да поиска проверка на действията на *а й.
Изразеното впоследствие несъгласие на подсъдимата Р.Г. с *а й е видно и от
предприетото при пренасянето на делото пред въззивния съд, оттегляне на
пълномощията й от ** В.И.. Така по несъмнен начин се наслагва
убеждението, че подсъдимата Г. в инкриминираната жалба е манифестирала
единствено субективното си убеждение, че производството, в което е
участвала като частен обвинител е протекло при липса на адекватна
процесуална защита и е искала да предизвика проверка на своите твърдения.
На свой ред това не означава, че *.И. не си е свършил добросъвестно
функциите по процесуалното представителство на неговата клиентка, но не
може да се отрече правото на последната да се оплаче пред съответния
компетентен орган.
Що се касае до неналичието на поставен стикер на * на *.В.И. на
заседанието на 03.06.2020г. това е безспорно доказан факт по делото и
отново не може да се приеме, че буквалният израз в жалбата на Г. може да
има инкриминиран заряд, посочвайки, че делото било отложено заради този
пропуск на тъж.И.. Прочее делото е било действително отложено, но с
30минути по-късно същия ден. Не може да се изисква от неюрист правилна и
точна интерпретация на термини от съдебната практика като отлагане или
отсрочване на заседанието с оглед суспендирането му във времето. Следва да
се посочи, че единствено решаващият съд при констатираната нередовност на
представения от * документ, е можел да реши дали производството да
продължи или то да бъде отложено, включително и за друг ден.
Що се касае до твърденията в инкриминираната жалба на подс.Г. за
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, то също е установено, че към
момента на подаването й пред * – на 11.12.2020г. досъдебно производство
№694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив е било висящо. То е
било образувано на 16.09.2020г. на основание чл.212, ал.1 от НПК с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив, за това,
че на 11.08.2020г. в гр. Пловдив по отношение на * * (дъщеря на подс.Г.) била
отправена закана за убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК. Едва година по-късно – на 24.11.2021г. с постановление на
прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив това наказателно
производство било прекратено /л.124-128 съд.пр.ПРС/. Подсъдимата Г.
разполагала и с писмо от 28.06.2021г., адресирано до дъщеря й *, че е
образувано и се води дос.пр.№ 694/2020г., което тя представила с молба пред
РС Пловдив /л.54-57 съд.пр.ПРС/.
Практиката на Съда прави ясно разграничение между критика и обида
7

от гледна точка на това дали могат да бъдат оправдани наказания за такива
твърдения (вж. Skałka v. Poland, № 43425/98, § 34, 27 май 2003 г.; Uj v.
Hungary, № 23954/10, § 20, 19 юли 2011 г.; и Palomo Sánchez and Others v.
Spain [GC], № 28955/06, 28957/06, 28959/06 и 28964/06, § 67, ЕСПЧ 2011 г.).
Границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица
може при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по
отношение на физически лица (вж. Nikula v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ
2002-II; Steur v. the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori
v. Finland, № 37751/07, § 56, 6 юли 2010 г.) и включително това се отнася до
лицата, упражняващи **ска професия. Несъмнено отправените в жалбата
твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното положение на
частния тъжител в качеството му на **, да подкопае авторитета му, да доведе
до дисциплинарно наказание. Но те са направени от подсъдимата, в
качеството й на жалбоподател, при упражняването на възможността в едно
демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно
лице да докл*а твърдяна нередност в поведението на лице, упражняващо *
професия, на орган, компетентен да се справи с такъв проблем. Тази
възможност е едно от предписанията на върховенството на закона (вж.
Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42) и служи за поддържане на
доверието в публичната администрация и при осъществяване на значими
обществени функции, каквато е и осъществяването на процесуално
представителство и защита в дадено съдебно производство.
Нещо повече, по отношение на твърденията на подсъдимата в жалбата й не
може да се приеме, че те са неистина, както необосновано е заключил съдът в
проверявания съдебен акт и което се обсъди по-горе. Без значение е, че
твърденията на подсъдимата не са били приети от органа, който е
компетентен да се произнесе по сигнала, за такива даващи основание за
образуване на дисциплинарно производство срещу тъжителя. Посоченото
произнасяне в благоприятен за тъжителя изход от образуваната
дисциплинарна преписка не води автоматично до недобросъвестност в
действията на оплакалия се - че е подадена жалбата с цел да се навреди на
доброто име на * в обществото. Тъжителят всъщност е инкриминирал с
тъжбата своя субективен прочит на изразените от подсъдимата оценъчни
съждения, собственото си възприятие и тълкуване на думите му. Начинът на
мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са
еднозначни и не подлежат на доказване /В т. см. Р № 80-98-II н. о./.
В националното ни законодателство в чл. 45 от Конституцията правото
на жалба е заложено като основно право на гражданите на РБ. Самият факт,
че жалбата е довела до проверка не може да се разглежда като неправомерно
засягане на репутацията на тъжителя. Целта на тази проверка е била да се
потвърдят или се отхвърлят твърденията на подсъдимата Р.Г., в качеството й
на жалбоподател. Подсъдимата не е действала с намерение да засегне доброто
име и честта на частния тъжител, а е била водена от субективното усещане, че
8

действията му са били несъответни на целта, която са преследвали. Т.е. тя е
упражнила правото си на жалба спрямо реално осъществено процесуално
представителство, страдащо от проблеми според нея. Съмненията й дали
визираните от нея нередности са основателни е било именно целено от нея да
бъдат проверени и при установяване на такива, да бъдат предприети
съответните мерки по *. Твърденията й, изразени писмено в надлежно
депозирана жалба, нямат характер на съзнателно заявена неистина, с цел
увреждане на доброто име и честта на нейния *. Тя единствено е критикувала
неговото поведение. Още повече че не е имала и съзнание, че твърденията й
са неверни. Посочи се и по-горе, че соченото от нея досъдебно производство
за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК към момента на депозиране на
жалбата й пред * е било висящо и разследването по него е продължавало.
Липсват обективните и субективни признаци на престъплението, очертано в
частната тъжба. Поведението на подс.Р.Г. не съдържа обективните и
субективни признаци на престъплението по 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 147, ал. 1от НК. Признаването й за виновна по предявеното й
обвинение и ангажирането на отговорността й е в нарушение на материалния
закон.
Както е прието и в решенията на ЕСПЧ по делото „Маринова и други
срещу България“ (Жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11), „Гинин
срещу България“, „Дончева-Стоянова срещу България“, „Кържев срещу
България“, „Райчинов срещу България“, "Сапунджиев срещу България"(жалба
№ 30460/08г.) ефектът на такова наказание, освен, че е наложено и при
нарушение на материалния закон, би бил задушаване на подаването на жалби
срещу длъжностни лица и в нарушение на чл. 10 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Идентично становище е изразено и в
множество решения на ВКС. Например Р № 111-2000- ІІ н.о. ВКС, Р № 272-
2015- ІІІ н.о., Р № 452-2010-III н. о.). Според цитираните съдебни актове
изявления, направени в писма, жалби или показания до властите, не могат да
се считат за “разгласяване” по смисъла на чл. 147 ал.1 от НК, защото техните
автори не възнамеряват да навредят на репутацията на лицата, за които те се
отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докл*ат нередности
или да търсят помощ от властите. Съгласно Р № 53-2019-III н. о. когато
деецът е упражнил свое право да подава жалба, да докл*а нередности, да
търси съдействие от властите, поведението му не съдържа основните белези
на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от
НК. Това решение на ВКС е постановено по реда на възобновяването, след
осъдително за страната ни решение на ЕСПЧ, постановено по дело
"Сапунджиев срещу България" за нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ. В
посоченото решение ЕСПЧ е приел, че подаване на жалби за нередности до
държавни органи съставлява упражняване на правото на свобода на
изразяване по чл. 10 от Конвенцията, включващо правото на жалба, на
възможността да съобщи за предполагаема нередност на компетентен орган.
Такива действия са опит да се привлече вниманието на властите и да
9

предизвика реакция на длъжностите лица по въпроси, представляващи
обществен интерес, като потенциалното отрицателно въздействие на жалбите
върху репутацията на длъжностното лице, "ако има такова, е твърде
ограничено". А що се касае до качеството на тъжителя на **, в случая
границите на приемливата критика спрямо него са доста по-широки от тези
при обикновените граждани именно, заради осъществяваните от него важни
дейности по * /вж. Решенията на ЕСПЧ Nikula v. Finland, Steur v. the
Netherlands, Fuchs v. Germany, Morice v. France /.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намери, че
обжалваната присъда следва да бъде отменена.
Подсъдимата Р. Г. Г. следва да бъде призната за невинна в това, на
11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до * с вх. № * да е разгласила
позорни обстоятелства за частния тъжител В. Й. ИЛ., а именно: "по никакъв
начин не ми съдействаше и обясняваше правата ми, а правеше каквото сам
прецени и при това нито веднъж да се запознае с делото", „този ** не ми
издаде никаква разписка или договор за правна помощ, които да ми послужат
да доказвам така направения разход", "Още исках да бъдат разпитани хора,
спрямо които моят нападател беше извършил побои, нападения, закани, не
бяха посочени от него и не бяха разпитани по делото, и в крайна сметка се
оказа невъзможно поради пропуснатите срокове", "Така разбрахме, че се е
съгласил на съкратено съдебно следствие, за което аз бях категорично против,
защото ми бяха казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за
умишлено убийство на повече от едно лице", "Появи се в заседание с
невалидна ** от година и половина, което беше записано в протокола от
заседанието, а заседанието беше отложено", както и да е приписала на
частния тъжител В. Й. ИЛ. престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Ето защо съгласно чл. 304 от НПК окръжният съд я оправда по
предявеното й обвинение за извършено престъпление от частен характер по
чл.147, ал.1 от НК.
Доколкото с обжалваната присъда подсъдимата е била частично
оправдана по квалифициращия признак на деянието по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НК, в тази част настоящият съд потвърди съдебният акт.

По изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
10

Номер на акта:	18
Дата:	24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия:	Весела Иванова Евстатиева

Дело:	20225300600302
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Присъда по дело №302/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите