Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 404
12.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №236 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.П.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0254-000032 от 29.01.2021 г., издадена от К. С. К., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Жалбоподателят счита обжалваната Заповед за необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че на 29.01.2021 г. в Д., бул.„Д.Б.“, управлявал собствения си лек автомобил „Р..“ с рег.номер Х … ВТ. Около 11,45 часа бил спрян за проверка от полицейски служители, на които подробно обяснил, че преди няколко дни в Д. му била извършена проверка, и за това, че видимо не отговарял на медицинските изисквания, му бил съставен Протокол и иззето СУМПС. Тъй като искал да ползва законното си право на възражения, отказал да подпише документа. Не само, че не му бил издаден препис, но и към настоящия момент не му била връчена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.170, т.1 от ЗДвП – за отнемане на СУМПС, която не била в законна сила. Все още очаквал да му бъде връчена такава, за да обжалвал по надлежния ред. Неговите обяснения не били кредитирани и му бил съставен АУАН №АА 543793/29.01.2021 г. за това, че виновно бил нарушил чл.150 А, ал.1 от ЗДвП. Наред с това му били отнети 2 бр. рег.табели.
Моли с оглед изложените обстоятелства, обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, ведно с произтичащите законни последици.
Ответникът, полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2021 г. от А. Г. Й., на длъжност КО гр.ООР при РУ Димитровград, в присъствието на свидетеля Н. С. В. – служител МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА №543793, срещу М.П.С. ***, за това, че на 29.01.2021 г. около 11.45 часа в гр.Д., на бул.„Д.Б.“ посока изток, управлява лек автомобил „Р. М.“ с рег.№Х… ВТ, след като СУМПС е отнето с ПАМ 21-0239-000011 от 11.01.2021 г. по чл.171, т.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Като доказателство са иззети СРМПС II част №********* и 2 броя табели регистрационен номер Х …ВТ.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя М.П.С., който срещу подпис на 29.01.2021 г. е получил екземпляр от АУАН, без да посочи възражения по него.
Като част от административната преписка по делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000011 от 11.01.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с която на основание чл.171, т.1, б.„а“ от ЗДвП на М.П.С. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“ и отнет документ – СУ МПС №*********. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен и съдебен ред. Под текста на заповедта е попълнена разписка, съгласно която на 11.01.2021 г. М.П.С. отказва да получи препис от заповедта, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля В. К. Д., служител при РУ Димитровград, с посочен адрес.
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000032 от 29.01.2021 г., издадена от К. С. К., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на М.П.С.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на лек автомобил Р. с рег.№Х…. ВТ за срок от 7 месеца, като са отнети: СРМПС №********* и два броя регистрационни табели.
Заповедта е обоснована с това, че А. Г. Й., на длъжност Командир отделение към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е съставил АУАН №АА 543793/29.01.2021 г. против М.П.С., като водач на МПС, за това, че на 29.01.2021 г. около 11.45 часа в гр.Д., на бул. „Д.Б.“ в посока изток, управлява лек автомобил „Р.. М.“ с рег.№Х…ВТ, след като СУМПС е отнето със ЗППАМ №21-0239-000011 от 11.01.2021 г. по чл.171, т.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП – който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, на 12.02.2021 г. М.П.С. е получил препис от съставената ЗППАМ срещу подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 12.02.2021 г. чрез РУ Димитровград, където е регистрирана под вх.№254 000-1160 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Съгласно служебна бележка от Началника на Сектор КАПОЧР в ОДМВР Хасково, К. С. К. заема длъжност полицейски инспектор V ст. в гр.ПК на сектор ОП при РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, с което е удостоверено, че същият е полицейски орган измежду посочените в т.10 от цитираната заповед, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването ѝ в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“
В мотивите на процесната заповед е посочено, че на определена дата и място М.П.С. управлява индивидуализиран лек автомобил, след като преди това Свидетелството му за управление на МПС е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП с цитирана с номера си ЗППАМ от 11.01.2021 г. Така извършеното фактическо мотивиране на акта е напълно достатъчно за адресата на приложената мярка да разбере в коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези е наложена принудителната мярка Прекратяване на регистрацията на ППС, както и да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат, и такива не се твърдят в жалбата.
Обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на управлявания от него лек автомобил на практика не е спорно. Другото релевантно обстоятелство, че към датата 29.01.2021 г. Свидетелството за управление на МПС на М.П.С. е било временно отнето – до отпадане на отговорността, по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, с издадената му ЗППАМ №21-0254-000011 от 11.01.2021 г., също не се оспорва по делото, и се доказва по несъмнен начин от представените писмени доказателства.
Единственото конкретно предявено в жалбата възражение – че след като М.П.С. не бил подписал посочената ЗППАМ от 11.01.2021 г., то тя не била влязла в сила, не намира нормативна опора и е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК, в приложимата ѝ редакция, административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл.18а, а според чл.18а, ал.7 от АПК, съобщаването може да се извърши и чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган, което се удостоверява писмено, с подпис на извършилото го длъжностно лице. В процесния случай е несъмнено, че М.П.С. е уведомен за издаване на ЗППАМ от 11.01.2021 г. на същата дата, като отказът му да подпише разписката за получаване на екземпляр от този административен акт е надлежно удостоверен с подпис на свидетел. В самата жалба това обстоятелство се потвърждава от оспорващия. Неправилно същият счита, че след като не е подписал ЗППАМ, то тя не е влязла в сила, или не е произвела целения правен резултат. Предвиденият в закона 14-дневен срок за обжалване на ЗППАМ от 11.01.2021 г. е изтекъл на 25.01.2021 г., и при липса на данни за обжалването ѝ по надлежен ред, заповедта, с която е отнето Свидетелството за управление на МПС на водача С. е била стабилен административен акт към 29.01.2021 г. Поради това съдът намира, че са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000032 от 29.01.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: