№ 3008
гр. ., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110108315 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Ю. В. Г.
искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
дължимостта на следните суми: 1784.68 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С..,
абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.04.2023 г., до окончателното изплащане; сумата 255.27 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2020г до 20.03.2023г. върху цената на топлинната енергия;
сумата 39.47 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2020г до м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 05.04.2023г., до окончателното изплащане и сумата 7.14 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2020г. до 20.03.2023г. върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството и на наемател на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
1
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез назначения от съда особен
представител, е депозиран отговор на исковата молба. Излагат се аргументи, че исковата
молба се явява нередовна поради липса на изброяване на всяка сума по всяка отделно
издадена месечна фактура, като се навеждат и твърдения,че е налице несъответствие между
заявената претенция в заповедното производство и в исковото производство.Подчертава се,
че ответницата е наемател на имота, поради което същата не се явява носител нито на
правото на собственост, нито на вещното право на ползване. Предвид това се сочи, че
ответницата не е клиент на топлинна енергия. Твърди се, че е налице облигационно
отношение между ответницата и ., а не с „.“ ЕАД. Поддържа се, че не са ангажирани
доказателства абонатния номер, по който е извършено начисляването на суми, да е
предназначен за процесния имот.Релевирано е възражение за давност. Оспорва ответницата
да е получавала фактури, както и че такИ. са били издавани реално. Сочи се, че общите
условия на дружеството са противоречиви и неясни в частта, касаеща лихвите за забава.
Оспорва се и претенцията за дялово разпределение с аргументите, че не е налице сключен
договор с „..“ ЕООД и „.“ ЕАД, а приложения по делото договор с етажните собственици е
изтекъл. Моли се да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни.
Третото лице-помагач „..“ ЕООД не оспорва предявените исокве, като представя
документи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата .., по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие.
По делото не се спори и че ап.., находящ се в гр. ., ж.к. „.“ бл..., вх.Б, се намира в
сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
2
договор, сключен между етажните собственици и „..“ ЕООД за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода /л.18-19 от делото/. Следва да се
посочи, че изтичането на срока на договора не води до прекъсване на присъединяването на
сградата към топлоснабдителната система.
По отношение на наличието на облигационна връзка между страните, с оглед
изричното оспорване в тази насока от страна на ответницата, Софийски районен съд приема
следното:
Ответникът не оспорва, че се намира в облигационно отношение със ., дори напротив в
отговора на исковата молба се заявява категорично, че има качеството наемател. Това
обстоятелство се потвърждава и от представените по делото доказателства. Видно от
неоспорената заповед № .г, издадена от кмета на ., район „.“, /л.15 от делото/ Ю.на В. Г. била
настанена заедно със семейството си в ап.., находящ се в гр.., ж.к. „.“ бл. .., вх. Б. Съгласно
действащата към 07.04.2000г. разпоредба на чл. 43, ал. 3 ЗОС /изм. ДВ бр. 96, 05.11.1999г/,
настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината, като по аргумент от
ал. 4 на същата разпоредба, в . заповедта се издава от кмета на съответния район. Следва да
се отбележи, че към датата на постановяване на заповедта за настаняване не е съществувала
нормата на чл. 45а ЗОС /нов – ДВ бр.101 от 2004/, в която е предвидено настаняването на
наематели да се осъществява по предвиден в отделна наредба ред. Предвид това следва в
случая да се съобрази разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗОС
/приет с ПМС № .г, отменен на 22.03.2005г/, съгласно която заповедта се връчва по реда на
ГПК и влиза в сила от датата на фактическо предаване на жилището. Следователно за да
възникне наемно правоотношение между . и ответницата е било необходимо единствено
издаване на заповед за настаняване и фактическото заемане на жилището без да е
съществувало изискване да се изготвя нарочен документ за фактическото предаване на
имота, а че такова предаване е осъществено настоящият съдебен състав намира, че се
установява от съвкупната преценка на представените по делото доказателства, а именно –
подадената от ответницата молба за открИ.не на партида на нейно име за имота, в която
молба като място, където същата живее, е посочен адреса на процесното общинско жилище
/полагайки подписа си върху молбата ответницата изрично е признала това обстоятелство,
което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК/. Индиция за фактическото заемане на жилището е
и подаването на заявление през 2002г до надлежните органи, съгласно което именно адресът
на топлоснабдения имот е посочен като постоянен и настоящ адрес на ответника /съгласно
справка НБДН л. 57 от делото/, а и видно от писмо на . и към настоящия момент именно
ответницата ползва жилището. Следва да се отбележи, че към 07.04.2000г, когато е издадена
заповедта за настаняването на ответницата, не е било необходимо изрично сключването на
договор за наем, за да възникне договорното правоотношение, каквото изискване е въведено
с разпоредбата на чл.22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилище на територията на ., приета с Решение № . по Протокол .
от 14.07.2005 г. Ето защо настоящият съдебен състав намира,че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата Г. е придобила качеството наемател
3
на процесния топлоснабден имот през 2000г. От значение за изхода на настоящия правен
спор е и дали и към настоящия момент съществува наемно правоотношение между
ответницата и . именно за ап.., находящ се в гр. ., ж.к. „.“ бл..., вх.Б, доколкото в заповедта за
настаняване е посочено, че същата е със срок – 3 месеца. Ето защо следва да се разгледа
въпросът е дали с изтичане на срока на настаняването автоматично се достига до
прекратяване на наемното правоотношение. Такова основание за прекратяване на наемното
правоотношение с общината е предвидено към настоящия момент в чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, но
същата разпоредба не е била в сила към датата на издаване на настанителната заповед за
ответницата, нито към датата на изтичане на поставения в нея тримесечен срок. Съгласно чл.
46 ЗОС, в редакция изм. ДВ, бр. 96 от 1999г, наемните правоотношения се прекратяват по
реда на ЗЗД. Следователно към датата на възникналото на наемно правоотношение между . и
Ю.на Г., а и към изтичането на посочени в заповедта за настаняване срок, отношенията
между общината и наемателя са се уреждали по общите правила на чл.228-239 от ЗЗД.
Именно в чл. 236, ал.1 ЗЗД е предвидено, че ако след изтичане на наемния срок използването
на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се
счита за продължен за неопределен срок. Същевременно видно от писмо изх. № .г /л.14 от
делото/ . изрично потвърждава, че ползването на процесния имот от страна на ответницата е
продължило и след м.07.2000г и до „настоящия момент“ /09.03.2023г./, т.е след изтичане на
срока от три месеца, като липсват твърдения и доказателства да съществува
противопоставяне от страна на . за това. Ето защо в конкретната хипотеза следва да се
приема, че наемното правоотношение между Ю. Г. и . са се трансформирало от срочно в
безсрочно. Следователно и към исковия период от м.05.2019г до м.04.2022г. ответницата е
била наемател на процесния топлоснабден имот, обстоятелство, което не се оспорва в
отговора на исковата молба, а дори се потвърждава изрично.
Според разпоредбата на чл. 5 от Наредбата №1 за ползване на топлинна енергия (отм.),
действаща преди ответницата да е придобила качеството наемател на топлоснабденото
жилище, потребители на топлинна енергия са собственици или наематели на жилища,
които използват топлина енергия за отопление, вентилация и битови нужди. След
изменението на нормативната уредба обаче и приемането на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.) – чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката - §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год., отм., бр. 54 от 2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год.) и чл. 153 от ЗЕ, съгласно които „потребител на топлинна енергия
за битови нужди“ е това физическо лице - собственик или ползвател на имот, наемателите
са били изключени от кръга на лица, които по силата на закона придобИ.т качеството
потребител на топлинна енергия.
В настоящия случай от ищцовото дружество е представено доказателство, че на името
на ответницата Ю.на Г. в качеството и на наемател е била открита партида за
топлоснабдения имот и то по нейно желание, видно от представеното по делото молба с вх.
№ ./13.04.2000г., подадена лично от Ю.на В. Г. до „.“ ЕАД за открИ.не на партида на нейно
име за процесния ап.., находящ се в гр. ., ж.к. „.“ бл.., вх.Б, ет.11, неоспорена от ответника.
4
Изявлението направено в молбата за открИ.не на партида настоящият състав цени по реда на
чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден факт, а именно, че на името на ответника Г. в
качеството и на наемател има открита за предоставеното на нея за ползване жилище
партида, т.е че същата е направила изрично изявление за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца.
Следва да се отбележи, че в действителност ответницата Г.И. не е нито собственик,
нито вещен ползвател на процесния топлоснабден имот /в каквато насока са оспорванията
в отговора на исковата молба/, но съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.
С оглед така дадените задължителни за настоящия състав разяснения, и установените
факти по делото, следва да се приеме, че от ищцовото дружество е доказано при условията
на пълно и главно доказване, че ответницата Г. в качеството си на наемател на общинското
жилище се е намирала в облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия с
„.“ ЕАД считано от 13.04.2000г /когато е подала молба за открИ.не на партида/, доколкото
същата е ползвала със съгласието на собственика по силата на наемно правоотношение
жилището, и по нейно искане в качеството и на наемател е открита партида на нейно име за
ползвания от нея имот. Същевременно между страните по делото не се спори, че
наемодателят . е била собственик на процесния топлоснабден имот, както и че същата е дала
съгласие в качеството си на собственик и наемодател да се открие партида на името на
ответницата Г.И. във връзка с ползването на топлинна енергия с процесното жилище. Следва
да се отбележи, че за възникването на договорно правоотношение между страните по делото
не е необходимо сключване на писмен договор, тъй като съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР).
Следователно писмена форма на договор не е необходима, като е достатъчно общите
условия да са влезли в сила, което обстоятелство не се оспорва от ответниците.
Същевременно по делото не е установено и ответницата да е упражнила правото си на
възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
5
Същевременно заверен препис от Общите условия е приложен към исковата молба, от които
е видно, че същите са били публикуване съгласно законоустановените изисквания във в-к
Монитор, приложение Финансист.
При съобразяване на всичко изложено до тук следва да се приема за доказано при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че именно ответницата Г. е
материално легитимирана да отговаря за заплащане на процесните суми за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г до м.04.2022г, доколкото същата макар и в да не
е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, изрично в качеството си на
наемател със съгласието на собственика на жилището е пожелала с подаване на заявление да
открИ.не на партида да встъпи в правоотношения с „.“ ЕАД.
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество от страна на ответницата Г. се излагат аргументи, като е направено
изрично оспорване за липса на реална доставка. Ето защо следва да се разгледа и въпроса
дали по делото е доказано осъществяването на реална доставка. Във връзка с това
настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба . от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящият състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените по
делото документи, се установява, че в топлоснабдения имот за исковия период е начислявана
сума за сградна инсталация и ., но не са начислявани суми за отопление на имота, нито суми
за отопление на общите части.
От вещото лице изрично е посочено, че за имота през исковия период не е осигурен
достъп, обстоятелство което се потвърждава и от представените протоколи от третото лице-
помагач, но въпреки това от „.“ ЕАД не е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота. Извършено е изчисление обаче на отдадената топлинна енергия за сградна
инсталация съобразно Наредба .г. на база пълния отопляем обем на жилището – 78 куб.м.
Съгласно констатациите на вещото лице за периода м. 03.2019г. до м.04.2020г. не е
извършвана проверка за метрологичната годност на общия топломер, като смяната на
топломера е извършена през м.04.2020г. Предвид това настоящия състав съобразявайки и
изрично направените оспорвания в тази насока от ответницата, приема, че за периода от
м.05.2019г до м.04.2020г., от ищеца не е установено количеството на топлинната енергия
доставена до сградата, поради което за посочения период не се дължи заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация. За останалата част от исковия период съдът
намира, че е доказано осъществяването на доставката на топлинната енергия, както и
коректното и изчисляване, с оглед посоченото от вещото лице в заключението по съдебно-
техническата експертиза.
6
Предвид това, ответницата Г. дължи заплащането на доставанета до имота, който е
ползвала като наемател, топлинната енергия за сградна инсталация изчислена на база пълен
отопляем обем съобразно формулата, посочена в съдебно-техническата експертиза за
периода от м.05.2020г до м.04.2022г.
Доказана е и доставката на топлинна енергия за ., предвид констатациите на вещото
лице, че до имота не е осигурен достъп за отчитане на водомер за топла вода, но
начисляването е извършено съгласно нормативните изисквания при неосигурен достъп – на
база един потребител при служебно определен разход от 140 л на денонощие за периода от
м.05.2020г до м.04.2022г /при съобразяване на липсата на метрологично годен топломер за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г./.
Следователно доколкото не е доказана доставката на топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. – м.04.2020г. за този период искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на размера на дължимите от ответницата суми, настоящият състав
приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не в.е на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че потребената от топлинна енергия за период от 01.05.2020г до
30.04.2022г е на стойност 1309.87 лева.
7
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза в така посочена сума не са
включени стари задължения и корекции за предходни периоди, както и стойност на фактури
за извършена услуга дялово разпределение.
Същевременно по делото не се твърди да са извършвани плащания от страна на
ответницата, съответно и не са ангажирани доказателства в тази насока.
Следва да бъде разгледано и своевременно направеното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла давност от ответника. Във връзка с това съдът приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през це. исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2020г. (първият месец от периода, за който е доказано извършването на доставка) е
станало изискуемо на 15.07.2020г. и от този ден е започнал да тече тригодишният давностен
срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият би изтекъл на 15.07.2023г., но е бил прекъснат с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.04.2023г. Следва да се
отбележи, че в случай е ирелевантно, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за
период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ Ето
защо Софийски районен съд намира, че релевираното от името на ответницата възражение
за изтекла давност се явява неоснователно.
Ето защо Софийски районен съд намира, че по делото е установена дължимостта на
сума в размер на 1309.87 лева, представляваща цена за доставената, но незаплатена
топлинна енергия до имота с абонатен номер . за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., до
който размер искът се явява основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 1784.68 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
8
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата
дялово разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. В настоящия случай видно от ангажираните доказателства по делото се
установява, че именно „.” ЕАД е извършило и услугата дялово разпределение за сградата, в
която се намира топлоснабдения имот.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да се
прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период
съгласно данните от представените извлечения от сметки /л.28 от делото/ е в размер на 39.47
лева за исковия период. Неоснователно се явява релевираното възражение за изтекла
погасителна давност и по отношение на това вземане, при съобразяване на това, че за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 39.47 лева
/размер определение по реда на 162 ГПК/ за период от м.03.2020г. до м.04.2022г.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
9
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2020-
2021г. е издадена на 31.07.2021г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2021г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2021г. до
20.03.2023г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2020г.-м.04.2021г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2022г. за сумите касаещи
периода от м.05.2021г до м.07.2022г се дължи обезщетение за забава за периода от
15.09.2022г. до 20.03.2023г. Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде
определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 187.35 лева. Предвид това предявените
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата Г. следва да бъде уважен за
сумата от 187.35 лева и за периода от 15.09.2021г. до 20.03.2023г, като за разликата над
187.35 лева до пълния предявен размер от 255.27 лева и за периода от 15.09.2020г до
14.09.2021г следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответницата
да е била поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответницата би изпаднала в забава за заплащане на цената
на услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответниците не са ангажирани. Ето защо искът
за сумата в общ размер на 7.14 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер на 67.55 лева, съразмерно с уважената част
от исковете, които да бъдат възложени в тежест на ответницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част и в исковото производство. По делото са представени доказателства за
сторени разноски в размер 41.73 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за
вещи лица и 260 лева за особен представител. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция
Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството
извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е
определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал.
10
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд
счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в
наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД
извършените процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и процесуално
представителство само в едно съдебно заседание, а делото не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение
следва да бъде 100 лева. Следователно общият размер на сторените разноски е 701.73 лева.
Предвид това в тежест на ответницата Попова следва да бъдат възложени разноски за
исковото производство в размер на 516.80 лева, съразмерно с уважената част на иска.
Ответницата също имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но от
същата е била представлявана от особен представител и не е сторила такИ..
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „. №., срещу Ю.на В. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр..., е., ап. ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ю.на В. Г., ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сума
в размер на 1309.87 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С.., абонатен номер ., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г., до
окончателното изплащане; сумата 187.35 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2021г. до 20.03.2023г. върху цената на топлинната енергия; сумата 39.47 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2020г до
м.04.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.04.2023г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за стойността на
доставената топлинна енергия за разликата над 1309.87 лева до пълния предявен размер от
1784.68 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторната лихва върху цената на топлинната енергия за разликата над 187.35 лева до
пълния предявен размер от 255.27 лева и за периода от 15.09.2020г до 14.09.2021г. и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
сумата от 7.14 лева за периода от 16.05.2020г. до 20.02.2023г.
ОСЪЖДА Ю.на В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр..., е., ап. ., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „. №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 516.80 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд и сумата от 67.55 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
11
„..” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12