№ 156
гр. Севлиево, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101457 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу И. К. С., ЕГН **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата в
общ размер на 6512.87 лв., от които: главница - 1694.20 лева /хиляда шестотин
деветдесет и четири лева и 0.20 ст./; непогасено падежирало договорно
възнаграждение - 501.65 лева /петстотин и един лева и 0.65 ст./, дължимо за периода от
15.01.2020г. до 15.03.2021 г. - дата на изтичане на погасителния план; възнаграждение
по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1584.15 лева /хиляда петстотин
осемдесет и четири лева и 0.15 ст./, дължимо за периода от 15.01.2020г. до 15.03.2021 г.
- дата на изтичане на погасителния план, и Законна лихва върху вземанията в размер
на 2732.87 лева /две хиляди седемстотин тридесет и два лева и 0.87 ст./ за периода от
16.04.2018г. - датата на изпадане в забава до 11.11.2024г. - датата, предшестваща
депозирането на исковата молба в Съда. Претендира се законна лихва от датата на
подаване на настоящия иск (12.11.2024г.) до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитор, и ответника, в
качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит
№**********. Сочи, че с ответника, чрез назначения му особен представител адв.
Христофор Северинов, са били страни по гр.д. № 603/2019г. на Районен съд Севлиево,
Гражданска колегия. Претенцията на ищеца по гр.д. № 603/2019г. на Районен съд
Севлиево обхващала сумата 9072.00 лв., неизплатени парични задължения по ДПК №
**********, включваща: 3000.00 лева - главница, 2270.04 лева - договорно
възнаграждение и 3801.96 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
С Решение № 17 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 603/2019г. на Районен съд Севлиево,
са били присъдени само вноските с настъпил договорен падеж, към датата на
1
формиране силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, съобразно
договора за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018 г. и погасителния план
към същия, а именно вноските с падеж от 15.04.2018 г. до 15.12.2019 г., в следните
размери: 1305.80 лева - главница; 1768.39 лева -договорно възнаграждение(договорна
лихва); 2217.81 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно
с претенцията за законна лихва върху главницата. За останалата част от
претендираните суми, Съдът е приел, че не е настъпила изискуемостта на същите до
приключване на съдебното дирене, поради което предявените искове са отхвърлени
като неоснователни.
Понастоящем погасителният план бил изтекъл на дата 15.03.2021 г., налице било
неизпълнение на задълженията на длъжника по този ДПК и за дружеството е налице
материален и правен интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по
Договор № **********, а именно - вноските с падеж от 15.01.2020г. до 15.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тях за периода 16.04.2018г. (датата на изпадане в
забава) до 11.11.2024г. (датата на депозиране на исковата молба в Съда).
Излагат се подробни съображения за основателност на предявените претенции.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба
Районен съд Севлиево, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното гр. д. № 603/2019 г. по описа на РС - Севлиево, се установява,
че с Решение №17 от 20.01.2020 г., постановено по гр.д. № 603/2019 г. по описа на РС
– Севлиево е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53
Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. – управител и И.Х.Г. – управител,
съществуват парични вземания за: сумата от 1305,80 лева, представляваща главница;
сумата от 1768,39 лева, представляваща договорно възнаграждение(лихва) и сумата от
2217,81 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, към длъжника И. К. С., с ЕГН **********, от гр.
***************************; като са отхвърлени предявените искове, в частите за
разликата над сумата 1305,80 лева до сумата 3000,00 лева, представляваща главница;
за разликата над сумата 1768,39 лева до сумата 2270,04 лева, представляваща
договорно възнаграждение(лихва) и за разликата над сумата 2217,81 лева до сумата
3801,96 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, като неоснователни; за които вземания е издадена заповед № 196/29.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 332/2019 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
За да постанови Решението си, РС – Севлиево е приел, че за част от вноските не
е настъпил падеж, поради което исковете са били отхвърлени в тази им част.
В настоящото производство, предмет на делото са вноските с настъпил падеж
след постановяване на Решение №17 от 20.01.2020 г., постановено по гр.д. № 603/2019
г. по описа на РС – Севлиево, което обуславя допсутимостта на настоящото
2
производство, предвид новонастъпилия факт – а именно твърди се настъпил падеж на
останалите вноски по договора за кредит.
Установява се от договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018
г., общи условия и погасителен план към същия, искане за отпускане на потребителски
кредит от 20.02.2018 г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 20.02.2018 г., преводно нареждане от 20.02.2018 г. и извлечение по сметка
към договор № **********/20.02.2018 г., че на 20.02.2018 г. ищцовото дружество е
предоставило на ответника - И. К. С., кредит в размер сумата 3000,00 лева, като
страните уговорили, следните параметри на договора: общо задължение по договора за
кредит и пакет от допълнителни услуги – 9072,00 лева; общ размер на вноската по
договора за кредит и пакет от допълнителни услуги – 252,00 лева; срок на кредита -
36 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 146,39 лева; дата на погасяване на
вноска 15 - ти ден от месеца, считано от 15.04.2018 г.; годишен процент на разходите
(ГПР %) - 49,90; годишен лихвен процент – 41,17; лихвен процент на ден – 0,11;
дължима сума по кредита – 5270,04 лева; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 3801,96 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги - 105,61 лева. Със споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги страните се договорили, че клиентът може да поиска да се
възползва от приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане
плащането на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
По делото е представено и извлечение по сметка към горепосочения договор, от
което е видно, че по същия не са постъпвали плащания от страна на ответника.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
съобразно което по процесния договор за кредит нямас постъпили плащания. Вещото
лице е посочило, че ГПР по процесния договор за кредит е в действителен размер от
147,548 %.
Друго относими доказателства не са ангажирани по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, да
докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника валиден, в
съответствие с изискванията на ЗПК, договор за потребителски кредит със
съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника
заемната сума, изискуемост на вземането, както и че е договорена възнаградителна
лихва в посочения от ищеца размер, както и такса за уведомяване на длъжника.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и забава в
погасяването на същия за процесния период. Във връзка с възражението на ответника,
съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе по евентуален неравноправен
характер на клаузите за допълнителен пакет от услуги, поради което е дал възможност
на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства. В тежест на
3
ответника е разпределено да докаже, че е заплатила претендираните суми.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по ЗПК,
като съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на който
кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с разсрочено
плащане. Чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а съгласно чл. 11, ал. 2
ЗПК общите условия са неразделна част от договора. Съдът приема за установено, че
между страните е сключен договор за заем, по силата на който е предоставен заем в
размер на 3000 лв., който следва да се върне в рамките на 36 м, при размер на
погасителната вноска от 146,39 лв., при ГЛП от 41,17 % и ГПР 49, 90 %. Към договора
е сключено допълнително Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, за който пакет се дължала сумата от 3 801,96 лв. с размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 105,61 лв. Настоящият съдебен
състав приема, че споразумението към момента на сключване на договора противоречи
на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, които са императивни, поради
което цялото споразумение е нищожно. Това е така, защото в чл. 10а, ал. 2
ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета
допълнителни услуги („приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“)
представляват именно услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради
което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На следващо
място, същото по размер превишава два пъти размера на договорената
възнаградителна лихва, т. е. е сключена при изначална липса на еквивалентност на
престациите и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна, съответно заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, водещо
до кумулиране на възнаграждение наред с погасителните вноски по кредита (видно и
от разсрочване на вноските по пакета в основния договор наред с вноските по
главница и възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на кредита. На
следващо място, съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПК да не
е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т. е. 50%). С невключването на
възнаграждението по пакета за допълнителни услуги се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд,
анализирайки договореното споразумение стига до извод за неравноправния характер
на споразумението относно цената на отпуснатия кредит. При включване на
възнаграждението, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е налице нищожност на
споразумението за допълнителен пакет от услуги. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК урежда, че
договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е
4
такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл. 19,
ал. 4 ГПК води до последиците на чл. 22 (конкретно вр. чл. 11, ал., 1, т. 10 ЗПК) и чл.
23 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (така
и Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 10792/2019 г. на Възз. III-в състав
на Софийски градски съд; Решение № 262416 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 11890/2019
г. на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд; Решение № 262316 от 06.04.2021 г. по
в. гр. д. № 1799/2020 г. на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд и др.).
Обстоятелството, че договорът е изменен с Анекс № 1/01.04.2020 г. не санира
нищожността на споразумението (така и Решение № 150/20.03.2020 ВКС, ТК, т. дело
№ 279/2019 г. и Решение № 141/27.02.2020 г. ВКС т. д. № 2245/2018 г.).
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на договора за
потребителски кредит (т. 1 и т. 3 на ТР1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства
(така и Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 23
ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата стойност на кредита.
Доколкото ответникът – потребител, съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата СсЧе, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, не е
извършвал плащания, след като се дължи чистата стойност на кредита от 3000 лв., а
ищецът претендира главница в размер на 1694,20 лв., предявеният иск се явява
основателен до този размер, а за останалите суми подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат двете страни. Съобразно
уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер от 100 лв. или разноските в общ размер възлизат на 249, 60 лв.
Ответникът не е сторил разноски и не претендира такива, поради което не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПК И. К. С., с ЕГН **********, от гр.
*************************** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В, сумата в размер на 1694,20 лева /хиляда шестотин деветдесет и четири
лева и двадевсет ст./ – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
20.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: непогасено падежирало
договорно възнаграждение - 501.65 лева /петстотин и един лева и 0.65 ст./, дължимо за
периода от 15.01.2020г. до 15.03.2021 г. - дата на изтичане на погасителния план;
5
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1584.15 лева
/хиляда петстотин осемдесет и четири лева и 0.15 ст./, дължимо за периода от
15.01.2020г. до 15.03.2021 г. - дата на изтичане на погасителния план, и Законна лихва
върху вземанията в размер на 2732.87 лева /две хиляди седемстотин тридесет и два
лева и 0.87 ст./ за периода от 16.04.2018г. - датата на изпадане в забава до 11.11.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. С., с ЕГН **********, от гр.
*************************** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В сумата в размер на 249,60 /двеста четиридесет и девет лева и
шестдесет ст./ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6