РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр. Пловдив, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора Здр. Я., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1833 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Н.П.К. ***, обжалва Решение № 1022 от 20.05.2022
г., постановено по АНД № 1029/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 18 н.с.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-008053
от 20.08.2021 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Пловдив, с което на жалбоподателя Н.П.К. е било наложено административно
наказание глоба от 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за нарушение по
посочения законов текст.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се
сочи, че съдът не е отчел наличието на маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се отмяна и на потвърденото с
обжалваното решение наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно
призован жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив, не е депозирал отговор
по касационната жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева моли първоинстанционното решение да се
остави в сила поради неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е направил коректни и
законосъобразни изводи относно доказаността на описаното в наказателното
постановление нарушение, което впрочем не е било и оспорено от страна на
жалбоподателя. Правилна е била и преценката на съда относно приложимия
материален закон, като е извършен подробен анализ на елементите от фактическия
състав на нарушената разпоредба от КЗ и законосъобразно е прието, че
приложената санкционна норма е съответна на установеното нарушение и
определеното наказание отговаря на предвиденото в закона и с оглед вида на
нарушителя.
Съдът, постановил обжалваното решение, е изложил и подробни мотиви по
основното възражение на жалбоподателя К., като е достигнал до обоснования
извод, че нарушението не съставлява маловажен случай. Настоящата съдебна
инстанция напълно възприема изложеното от районния съд досежно степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, която не предполага нарушителят
да бъде само предупреден от наказващия орган, респективно съда, а изисква
санкционирането му с предвидената в КЗ глоба. В тази насока, действително се
установява, че жалбоподателят не е санкциониран друг път по КЗ, но същевременно
в качеството му на водач на МПС, в каквото качество е извършил и процесното
нарушение, е бил многократно санкциониран преди процесния случай по реда на
ЗДвП. Последващото поведение по незабавно сключване на договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите правилно
е посочено от районния съд, че не влияе пряко върху изводите относно евентуална
маловажност на нарушението, още повече, че е видно, че това поведение е
манифестирано от собственика на автомобила, а не от жалбоподателя, който е
нарушител в случая в качеството му на водач на МПС, което е било без сключена и
действаща задължителна застраховка. Нещо повече, при извършена справка на публичната
страница на Гаранционен фонд, става ясно, че за въпросния автомобил предходно
действалата застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е била с
изтекъл срок още към 16.07.2021 г., а нарушението е констатирано на 30.07.2021
г. В тази насока и обстоятелството, че то е било отстранено веднага,
съпоставено с посочените по-горе други обстоятелства, не може да доведе до
извод за наличие на маловажност на конкретното нарушение. Не е основателно в
тази връзка и възражението на жалбоподателя относно това, че нарушението не
било извършено виновно. Напротив, както става ясно и от свидетелските показания
относно заявената от водача при извършената му проверка причина за допускане на
нарушението, а и това е отразено от жалбоподателя във въззивната и касационната
му жалби, очевидно е, че нарушението е извършено виновно при форма на вината
непредпазливост. Преценката на органа, издал наказателното постановление
относно липсата на основание за приложение института на маловажен случай на
административно нарушение е била подложена на коректна проверка за
законосъобразност от първоинстанционния съд, който, в резултат на същата, е
достигнал до законосъобразния извод за потвърждаване на наказателното
постановление.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1022 от 20.05.2022 г., постановено по АНД № 1029/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 18 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: