Р Е Ш Е Н И Е
№ 260269
гр.Пловдив, 28.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на втори септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4821 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0017971 на ОДМВР
Пловдив за налагане на
глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система с който на Б.А.А. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателката Б.А.А. по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител адв.Х.Р. в съдебно заседание
атакува процесния електронен фиш и моли съда
да го отмени като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОД МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С административната
преписка е представено писмено становище от процесуален представител на
въззиваемата страна с което се счита за неоснователна жалбата и представят съображения по същество за потвърждаване на
издадения ЕФ като правилен и законосъобразен.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.06.2020г. в гр.Пловдив,
на бул.“Асеновградско шосе“ срещу номер 1 бил
установен и заснет с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) „TFR1 – M“ №
546 лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 240“ с рег.№ ***. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила
след приспаднат толеранс от 3 % е 77 км/ч при ограничение на
скоростта от 50 км/час за населено място.
В последствие била
направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република
България, от която било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателката Б.А.А..
В последствие, на 07.07.2020г. е била направена
справка в сайта на „Гаранционен фонд“ и установено, че към дата 04.06.2020г.
МПС с ДКН *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
За нарушение разпоредбата на чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ е бил издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0017971 с който на жалбоподателката Б.А.А. на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание
глоба в размер на 250 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, серия Г № 0017971 издаден от ОДМВР Пловдив, с приложен към него снимков материал от клип № 13923, Справка от сектор Пътна полиция
Пловдив за намерени фишове, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
„TFR-1M“, Протокол за използване на АТСС, Снимка на разположението на АТСС,
Справка за регистрация на МПС, Проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
От събраните в
хода на настоящето
производство доказателства съдът намира като безспорно
установено, че административното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е установено с автоматизирано техническо средство/система АТСС, което нарушение
е описано в атакувания ЕФ по следния начин:
„ На 04.06.2020г. в 08:27 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“
срещу номер 1 посока гр.Асеновград, МПС НЕ Е СКЛЮЧИЛО ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ. Нарушението
е установено с АТСС TFR1 – M. с МПС МЕРЦЕДЕС ЦЛК 240 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ***.
С оглед така описаната фактическа
обстановка и предвид обстоятелството, че нарушението е установено с АТСС,
то по мнение на настоящия състав е приложима разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се
налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
В така цитираната правна
норма са описани съществени елементи от състава на административното нарушение
– същото да е установено с АТСС и е нарушението да е установено по
време на управление на МПС.
Във
връзка използването на АТСС за установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР 1/2014г. на ВАС се
потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания. Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и
след законодателните изменения от 2018г.
следва да са налице следните условия: - използваното техническо
средство да е от одобрен тип; - техническото средство да е преминало през последваща метрологична
проверка; -да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система; -техническото средство да е разположено и използвано съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на
нарушението посочено в издадения ЕФ е използвана АТСС „TFR1
– M“ с радар
№ 546.
АТСС „TFR1 – M“ е одобрен тип за което имам надлежно издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, което
удостоверение е със срок на валидност 24.02.2020г. По делото не се установи
този срок на валидност на удостоверението да е било продължено и надлежно да е
било издадено допълнение към удостоверението от Института по метрология.
Така изложеното обосновава заключение че използваното АТСС не е от
одобрен тип, поради което и процедурата по установяване на нарушението е
опорочена и обуславя безусловна
отмяна на санкционния акт, базиран на
това използване на АТСС.
Освен изложеното съдът констатира и друга нарушение на процесуалните
правила определящо отмяна на издадения ЕФ поради следното:
Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ безспорно съставлява
правното основание, въз основа на което се издава процесния Електронен фиш.
Анализът на приложения по делото екземпляр на обжалвания електронен фиш
показва, че в същия липсва посочване на правното основание за неговото
издаване, а именно нормата на чл.638, ал.4 от КЗ. Като правно основание в
електронния фиш е посочена разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ която гласи че налице
по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице“.
Така посоченото правно основание указва единствено възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на физическите лица
(което може да бъде приложено чрез установяване на административното нарушение
с АУАН и издаване на наказателно постановление), но не и възможността за
съставяне на електронен фиш по специалния ред, изрично регламентиран с нормата
на чл.638,
ал.4 от КЗ.
Законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и
това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е
формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като
състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност при нарушение
на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се реализира със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление ,
съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.
В атакувания
ЕФ имаме друга диференцирана процедура, регламентирана
в нормата на
чл.647, ал.3 от КЗ която
не е упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна
квалификация, съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на
електронния фиш би била – чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
С разпоредбите на КЗ законодателят е въвел
особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за
заплащане на определените по размер глоба или съответно имуществена санкция.
Този ред е приложим само по отношение на
собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило,
въведено в
чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административно-наказващия орган досежно конкретното нарушение, което се
твърди, че е осъществено от наказаното лице.
Съдът намира, че така вмененото
на жалбоподателката
Б.А. нарушение,
посочено като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
води
до невъзможност да се разбере за
какво е наложено
наказанието – дали
за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управлението на
собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Описаните съществени нарушения на процесуалните
правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателката Б.А. действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 380 лв., което е изплатено изцяло към момента на
сключване на договора.
По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства
по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и
върху фактите. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум
следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал
минимален размер от 300 лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да
заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по
съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдъ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0017971 на ОДМВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система с който на Б.А.А. от гр.Пловдив,
ЕГН ********** на основание чл.638, ал.1,
т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив,
представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р.да заплати на Б.А.А. от гр.Пловдив, ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен
съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.