Р Е Ш Е Н И Е
Номер 152 31.10.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На трети октомври
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА И.
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 123 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от
АПК.
Образувано е по жалба на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, УЛ. ...,
представлявано от управителя Й. Л. Б. против Ревизионен акт /РА/ №
03002521003010-091-001/29.09.2021г., издаден от с. Й. г.-Началник на сектор
„Ревизии“ и А.В.Д.-гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с
Решение № 297/ 21.07.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна.
С горепосочения Ревизионен акт, във връзка с непризнато право на
приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки –лечебни растения /билки/ от
доставчик „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“ ЕООД, ЕИК
206 038 668, по 42 фактури за данъчен период /д.п./м.02/2021г.-в
общ размер на 4 211.30; за д.п. м.03/2021г. - в общ размер на
3 799.00 лв.; за д.п. 04./2021г. - в общ размер на 3 648.00 лв.; за
д.п. 05/2021г.- в общ размер на 18 225.80 лв.; за д.п. 06/2021г.- в общ
размер на 17 844.75 лева, в тежест на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“
ЕООД гр.Търговище са установени задължения за внасяне за Данък
добавена стойност /ДДС/ и лихви, за данъчни периоди -м.02,03,04,05,06 на
2021г., както следва главница за ДДС в общ размер от 47 728.85
лева и лихви в общ размер от 1 472.25 лева.С жалбата Ревизионният акт се
оспорва в цялост. В същата като основание се навежда неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилност на
изводите на ревизиращия орган за липса на реалност на
доставките по процесните фактури, издадени от „Акаунт
Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“ ЕООД, ЕИК 206 038 668. Непредставянето
на документи, данни и обяснения от доставчика не може да обоснове автоматичен
извод за липсата на технологична, кадрова обезпеченост и реалност на
доставките. Доставчикът „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“
ЕООД е потвърдил издаването на процесните фактури с включването им в
дневниците за продажби. Излага се становище, че в ревизионната преписка не се
съдържат данни за данъчна измама или злоупотреба с право. Знанието в ДЗЛ, че
съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
сделката е опорочена, поради измама с ДДС не се призюмира, а следва да е
установено и доказано от данъчния орган. Не следва органът по приходите да
създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на
доставчика си, каквито той няма. Налице е последваща реализация от страна
на оспорващото дружество на стоките по процесните фактури, което
доказва, че доставките по същите са реално извършени. Моли се РА в оспорената
да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Производството пред
Административен съд – Търговище е приключило с решение по същество, с което
съдът е отхвърлил жалбата на „ХЕРБА БИЗНЕС
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище,
УЛ. ..., представлявано от управителя Й.Б.против Ревизионен акт /РА/ №
03002521003010-091-001/29.09.2021г., издаден от с. Й. г.-Началник на сектор
„Ревизии“ и А.В.Д..-гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с
Решение № 297/ 21.07.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна.
Това решение е отменено с
решение № 7250/03.07.2023 г. по административно дело № 4138/2023 г. на
Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от
друга състав на съда.
Касационната
инстанция е извършила проверка на правилността на първоинстанционното съдебно
решение и е установила, че съдът не е съобразил молба от 25.07.2022 г. от
дружеството, чрез а.. М. където изрично е посочен съдебен адрес:***, партер,
офис 9. Страната е била лишена от правото й да участва в съдебното производство
чрез надлежно упълномощения процесуален представител, тъй като постановените по
делото определения по хода, съобщенията и призовките, в нарушение на чл. 39,
ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, не са връчвани чрез а.. М. на посочения съдебен
адрес.
На следващо
място административният съд не се е произнесъл по оспорването, направено от
жалбоподателя с молба от 25.07.2022 г., че РА, РД и ЗВР, издадени като
електронни документи, са подписани от съответните органи по приходите с валидни
КЕП. Т.е. следва компетентните органи по приходите да установят, че са
притежавали и положили на електронните документи валиден квалифициран електронен подпис, приравнен на саморъчен
подпис съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
В резултат на
инстанционната проверка е образувано настоящото съдебно производство, което по
аргумент от чл.221, ал. 1 и чл.226, ал.1
АПК е ново и се движи по общия
процесуален ред за водене на производствата пред първата
съдебна инстанция, като производството започва от първото незаконосъобразно
процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.
Жалбоподателят
„ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Търговище, УЛ. ..., представлявано от управителя Й.Б.е
призован на съдебен адрес:***, партер, офис 9.
Указано е на ответната страна да сочи доказателства относно РА, РД и
ЗВР, издадени като електронни документи, че са подписани от съответните органи
по приходите с валидни КЕП и да установи, че са притежавали и положили на
електронните документи валиден квалифициран електронен подпис, приравнен на
саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
В
съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, К.Д. – главен юрисконсулт, в писмена молба
по делото изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Претендира за присъждане на юрк. възнаграждение.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Със Заповед № Д-799/10.05.2021г. на Директора на ТД на
НАП-Варна, с. Й. г. -началник сектор „Ревизии“ е определена за орган
по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии , съгласно
чл.112 от ДОПК, считано от 10.05.2021г.
Въз основа
на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002521003010-020- 001/26.05.2021
г., издадена от с. Й. г.
-началник сектор „Ревизии на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК
на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД гр.Търговище е възложена ревизия с обхват:
за задължения за Данък добавена стойност /ДДС/ за периода
01.02.2021г.-30.04.2021г., Заповедта е връчена електронно на дружеството
на 31.05.2021г., съгласно приложеното по делото удостоверение за извършено
връчване по ел. път/стр.94/. При извършената в съдебно заседание
проверка на съдържанието на представеното по делото СД беше установено, че
посочената Заповед е подписана от издателя и с. Й. г. -началник
сектор „Ревизии“ на 26.05.2021 г.
с квалифициран електронен подпис /КЕП/, с валидност на подписа от 19.04.2021г.
до 19.04.2022г.
С
горепосочената Заповед като дл.лица, които да извършат ревизията са
определени А.В.Д.-гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията и Д.Х.П.
-гл.инспектор по приходите.
Със ЗИЗВР
№ Р-03002521003010-020- 002/20.07.2021г., издадена от с. Й. г. -началник
сектор „Ревизии“ обемът на ревизията е изменен като данъчния период е
определен от 01.02.2021г. до 30.06.2021г. и срокът на ревизията е удължен
до 31.08.2021г. Заповедта е съобщена на дружеството по ел. път на 21.07.2021г.
При извършената в съдебно заседание проверка на съдържанието на представеното
по делото СД беше установено, че посочената Заповед е подписана от издателя
и с. Й. г. - началник сектор „Ревизии“ на 20.07.2021г. с
валидност на подписа от 19.04.2021г. до 19.04.2022г.
За констатациите, установени в ревизионното производство е
съставен Ревизионен доклад /РД/ № № Р-03002521003010-092-001 от
10.09.2021г. издаден от А.В.Д. -
гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, Д.Х.П. -гл.инспектор по приходите.
В хода на
ревизионното производство е установено следното:
Оспорващото дружество „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД през
ревизирания период е извършвало дейност по покупко-продажба на лечебни растения
– билки. През посочения период същото е упражнило право на приспадане
на пълен данъчен кредит в общ размер на 47 728.85 лева по 42
фактури, издадени в периода от 02/2021г. до 06/2021 от „Акаунт
Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“ ЕООД, ЕИК 206038 668, описани по данъчни периоди в таблица на стр. 8-9 от РД. Предмет на доставките са билки -плод шипка, бръшлян, корени и
върхар коприва, левурда, глог цвят, лист и цвят липа, бял бъз.
В хода на ревизионното производство от „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД
гр.Търговище са изискани документи /фактури и съпроводителни
документи/, писмени обяснения относно-идентификационни
данни за контакт с доставчика, лицето, което е комуникирало с дружеството, конкретното
лице на което са предадени сумите за разплащане по доставките, за чия сметка е
транспорта, конкретно МПС и шофьор,в кой обект са приети стоките и пр./ всичко
относно доставките от „Акаунт мениджмънт консултинг -А.М.С“ ЕООД.
От страна на
дружеството е представен Договор с доставчика -„Акаунт мениджмънт
консултинг -А.М.С“ ЕООД, с предмет доставката на лечебни растения. С договора е уговорено доставчикът да снабди ревизираното
дружество със следните
количества стоки: за 2021 г. - 130 т; за 2021 г. - 150 т; за 2022 г. - 150 т., като прави впечатление, че в договора годината 2021 г. е вписана два пъти. Уговорено е още
транспорта на стоките да бъде чрез фирма по избор на доставчика и за негова
сметка. Ревизираното
дружество е представило фактури и придружаващи ги документи /стокови
разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи/, подробно описани в таблица на стр. 10-15 от
РД. Представило е и удостоверения за билкозаготвителни
пунктове/складови бази в с. Славяново и с. Дралфа, издадени съответно на
01.02.2021 г. и на 03.06.2021 г. /л. 69/; Книги за изкупени и реализирани и
налични количества билки л. 74 и л. 71/. Установено е, че Книгата за обект с. Дралфа е
започната на 03.06.2021 г.,
както и че в книгите има непопълнени реквизити, правени са
корекции, има заличавания и нови вписвания в полета „доставчик“ и „количество“. Установява се, че в последните не са попълвани данни в
полето „съпровождащи документи“ за всички доставчици, няма вписвания в полета
„реализирано количество" и „налично количество“. В книгата за базата в с.
Славяново няма записвания след 30.05.2021 г, а в книгата за обект в с. Дралфа
записванията са от 05.06.2021 г. до 30.06.2021 г.
На „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД са извършени две
насрещни проверки, при които той не е представил никакви доказателства за
фактурираните на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД доставки.
От
данните в информационния масив на НАП ревизиращите
органи са установили, че „Акаунт
мениджмънт консултинг - А.М.С" ЕООД за данъчни периоди от м. 02/2021 г. До
м. 05/2021 г. вкл. по ЗДДС е подавало нулеви СД за ДДС. За данъчен период м.
06/2021 г. дружеството е подало СД за ДДС с резултат ДДС за внасяне и
декларирани касови продажби, с предмет „продажби на услуги Аква Банкя“, „продажби
на храни и напитки -ресторант“, продажби на храни и напитки Аква Банкя“. За горепосочените месеци като данъчни периоди не са установени декларирани от посоченото дружество продажби към „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“
ЕООД.
В хода на ревизионното производство ревизиращите органи са
установили несъответствие между датите на издаване на част от фактурите, датите
на фискалните бонове към тях и датите на РКО за извършени разплащания по тях.
При съвкупното обсъждане на всички факти и
обстоятелства ревизиращият орган не е признал на оспорващото
дружество право на приспадане на данъчен кредит по сделките с
доставчик „Акаунт мениджмънт консултинг - А.М.С" ЕООД по 42 фактури, по периоди и фактури, подробно описани на
стр.27-28 от РД.
В хода на ревизията при съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателства ревизиращият екип е приел, че не са налице
безспорни доказателства за извършени реални доставки на стоки от Акаунт мениджмънт консултинг -
А.М.С" ЕООД към „ХЕРБА
БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД.
Въз основа на тези си изводи ревизиращият орган не е признал на
оспорващото дружество правото на приспадане на данъчен кредит
по процесните фактури от доставчик „Акаунт
мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД по данъчни периоди и в общ
размер, както следва: За дан. Период м. 02/2021 г. – в общ размер на
4 211,30 лв.; За дан. период м. 03/2021 г. – в общ размер на 3 799,00
лв.; За дан. период м. 04/2021 г. – в общ размер на 3 648,00 лв.; -
За дан. период м. 05/2021 г. - в общ размер на 18 225,80 лв.; За
дан. период м. 06/2021 г. – в общ размер на 17 844,75 лв. На основание чл. 175
от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходи са начислили и лихви
за просрочие върху дължими суми за ДДС.
Така съставения Ревизионен доклад № Р-03002521003010-092-001 от
10.09.2021г. с констатациите от извършената проверка е връчен на „ХЕРБА
БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД по ел.път на 10.09.2021г.
При извършената в съдебно заседание проверка на съдържанието на
представеното по делото СД беше установено, че посочения РД е подписана от
издателите му А.В.Д. - гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, Д.Х.П. -гл.инспектор по приходите на 10.09.2021г. с КЕП с
валидност на подписа за Д.Х.П. от
16.04.2021г.-16.04.2022г., а за А.В.Д. с
валидност от 04.06.2021г.-04.06.2022г.
Срещу РД от страна на оспорващото дружество е подадено възражение
с вх.№11106/24.09.2021г.
Приемайки възражението за неоснователно ревизиращият екип е издал
оспорения Ревизионен акт № 03002521003010-091-001/29.09.2021г. Последният е
издаден от с. Й. г. -Началник на сектор „Ревизии“ и А.В.Д. -гл.инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна. При извършената в съдебно заседание проверка на
съдържанието на представеното по делото СД беше установено че посочения РА е
подписан от издателите му на 29.09.2021г. с КЕП с валидност на подписа за с. Й.
г. от 19.04.2021.-19.04.2022г., а за А.В.Д.
с валидност от 04.06.2021г.-04.06.2022г.
С посочения РА № 03002521003010-091-001/29.09.2021г. по
отношение на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД гр.Търговище са установени задължения
за внасяне за Данък добавена стойност /ДДС/ и лихви както следва: за
данъчен период-02/2021г. ДДС главница- 4211,30лв. и лихва върху посочената сума
от - 231,64 лева; за данъчен период - 03/2021г. ДДС главница- 3 799,00 лева и
лихва върху посочената сума от - 177,30лв; за данъчен период - 04/2021г. ДДС
главница- 3 648.00 лева и лихва върху посочената
сума от 139,85лв.; за данъчен период - 05/2021г. ДДС главница-18 225,80 лв.
и лихва върху посочената сума от 541,75лв; за данъчен период
- 06/2021г. ДДС главница-17 844,75 лв. и лихва
върху посочената сума от 381,71лв. или общо главница за ДДС в общ размер от
47 728.85 лева и лихви в общ размер от 1 472.25 лева.
Ревизионния акт № 03002521003010-091-001/29.09.2021г. е
връчен на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД на 14.10.2021г.
Същият е обжалван от „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП
с жалба вх. № Р-03002521003010-В3Р-001-И/27.10.2021г.
По подадената жалба е постановено Решение № 297/ 21.07.2021г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна. С посоченото Решение Ревизионният акт
в обжалваната му част е изцяло потвърден. В решението си
решаващият орган е приел за недоказано реалното извършване на доставките
по процесните 42 фактури и е извел извод, че законосъобразно
ревизиращият орган не е признал на оспорващото дружество право на приспадане на
данъчен кредит по тях. Решението е подписано от Диян Желязков-началник на отдел
„ДОП“, Дирекция „ОДОП“-Варна, ЦУ на НАП. Съгласно приложената по делото Заповед
№ЗЦУ-ОПР-18/02.06.2021г. на Изпълнителния директор на
НАП дл.лице Диян Желязков е определено да осъществява функциите
на Директор на „ОДОП“-Варна при отсъствие на Св. Петков Директор на
„ОДОП“-Варна. Видно от приложената по делото Заповед №
13017/17.12.2021г. на Изпълнителния директор на НАП в периода от
20.12.2021г.-23.12.2021г. Св. Петков е
бил в полагаем платен годишен отпуск.
Решението е съобщено на дружеството на 19.01.2022г. Жалбата
срещу РА е подадена от „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД до Административен
съд-Търговище на 02.02.2022г. с вх.№205.
На основание
чл.193 и следващи от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е било открито производство по оспорване истинността
на електронни документи, издадени чрез ИС „Контрол“, подписани с ел. подписи,
относно автентичността /авторството/ на електронните подписи, както следва
:Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002521003010-020- 001/26.05.2021
г., ЗИЗВР № Р-03002521003010-020- 002/20.07.2021г., Ревизионен
доклад /РД/ № № Р-03002521003010-092-001/ 10.09.2021г. и Ревизионен акт
/РА/ № 03002521003010-091-001/29.09.2021г.
На основание
чл.193 и следващи от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е било открито производство по оспорване истинността
/автентичността на подписа и верността на съдържанието/ на фактури за доставка,
издадени от „Акаунт мениджмънт консулт – А.М.С“ ЕООД, описани по данъчни
периоди в таблица на стр. 8-9 от РД, както и представените от страна „Херба
бизнес консулт“ ЕООД към тях стокови - разписки, кантарни бележки, приемо -
предавателни протоколи, подписани от името на П. Х. .
Истинността
/автентичността на подписа и верността на съдържанието/ на Договор за покупко -
продажба на стоки от 01.02.2021 г. /л.12-14 от адм.преписка/ положен от името
на П. Х. .
Истинността
/автентичността на подписа и верността на съдържанието/ на Разходни касови
ордери л.53 -65 гръб, положен от името на П. Х. .
На основание
чл.193, ал.3 от ГПК е указано на
жалбоподателя, че в негова тежест е да установи твърдяната неистинност на
документите, чието съдържание е оспорено от гледна точка на авторството на
положения подпис и верността на съдържанието.
Допуснати и назначени са били съдебно-техническа
експертиза и съдебно-икономическа
експертиза на основание чл. 195 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Същите са заличени поради
невнасяне на определения от съда депозит.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като
подадена срещу такава част от РА, която е била обжалвана по административен ред
като задължителна положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3
от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен
орган, при спазване на изискването на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. Посочената
заповед е подписана от издателя си с валиден КЕП.
С оглед направеното от
оспорващото дружество, с молба с вх. № 1379/25.07.2022 г.
(по адм. д. № 18/2023 г. на Адм. съд – Търговище) оспорване на Заповедта
за възлагане на ревизия (ЗВР), Ревизионен доклад (РА) и Ревизионен акт
(РА), на основание чл.184 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК,
съдът е извършил визуализация на електронните документи, съдържащи се на
оптичния носител електронен диск, представен от ответника по делото, находящ се
в папка № 2, на стр. 371 от административната преписка приложена по адм. дело №
18/2022 г. по описа на Адм.съд - Търговище.
От поместената информация в края на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е видно,
същите са издадени в оригинал чрез ИС „Контрол“ и са подписани с електронен
подпис. Не е спорно, че изброените
актове са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ
и това води до приложение на фикцията на ал. 2, че изискването за писмена форма
е спазено. Тези обстоятелства са удостоверени по предвидения ред с разпечатки
на записите в информационната система. Електронните документи са представени по
делото и като възпроизведени на хартиен носител, заверен от ответната страна
съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК.
При дефинирането на понятията за електронен подпис и електронна
удостоверителна услуга, ЗЕДЕУУ препраща към определенията на тези понятия в
пряко приложимия Регламент (ЕС) № 910/2014. Според съображение 49 от
Регламента, с него се установява принципът, че правната сила на електронен подпис
не може да бъде оспорена на основанието, че той е в електронна форма или че не
отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. Принципът е
възпроизведен изрично в разпоредбата на чл. 25 от Регламента. Правната сила на
електронните подписи се определя от националното право, с изключение на
изискването КЕП да има същата сила като саморъчния подпис (така и съображение
63). Съгласно чл. 3, § 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис
означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за
електронни подписи. С § 15 от същата разпоредба квалифицираното удостоверение
за електронен подпис е определено като удостоверение, издадено от доставчик (§
20) на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на
Приложение I на Регламента. По чл. 25, ал.1 ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани
удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на
титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25,
ал. 5 ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно
удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. В
същия смисъл и при събиране на идентични доказателства е актуалната практика на
ВАС.
Фактическа обстановка по делото е сходна с
изложеното в решението на СЕС по дело C-362/21, съгласно т. 43 от което:
„...чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за
да може един електронен подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“.
Първо, електронният подпис следва да е „усъвършенстван електронен подпис“,
който съгласно чл. 3, т. 11 от този регламент трябва да отговаря на
изискванията, посочени в чл. 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден
от „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно
чл. 3, т. 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в
приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на
„квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на чл. 3, т. 15
от Регламент № 910/2014. Съгласно тази разпоредба е необходимо въпросното
удостоверение да бъде издадено от „доставчик на квалифицирани удостоверителни
услуги” и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този
регламент. Проверката за съответствие с изискванията на приложение I не следва
да се извършва единствено формално, тъй като „...обстоятелството, че имената на
титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са
транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на титуляря да се
счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на този чл. 3, т. 12,
стига този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на
подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния
съд“ (т. 4 от диспозитива). В случая липсват доказателства за възможна манипулация в оригиналните документи, такава не е доказана по делото, или
невъзможност за установяване на свързаността с титуляря на електронния подпис.
Ревизионното производство е проведено и РД е издаден
от оправомощените със ЗВР лица. Обемът на ревизията /вид задължения и
данъчни периоди/ съвпада с възложения със ЗВР и ЗИЗВР обем. Ревизионното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК. РА е издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни
квалифицирани електронни подписи.
Решение
№ 297/21.12.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, както и ел. носител/СО/,
съдържащ квалифицирани ел.подписи на органите по приходите възложили и издали
РА и РД. РА и РД, създадени като
електронни документи са подписани с електронен подпис от лицата посочени като
техни издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверението. Във връзка с
удостоверяване на факта, че към датата на подписване на Заповед за възлагане на
ревизия, Заповед за изменение на ЗВР, Ревизионен доклад и Ревизионен акт, органите
по приходите, подписали документите с ел. подписи са имали валидно издадени квалифицирани
ел.подписи от сертифициран доставчик, са приети следните разпечатки:
-
справки от сайта на Държавната агенция „Електронно управление“ - електронно
връчване,
Система за електронно валидиране на електронни документи - за всеки един от подписаните
с електронни подписи документи. В справките се съдържат данни за лицето, положило
подписа, за това, че документът не е променян след полагане на подписа, че съдържанието
отговаря на съдържанието на документа, срок на валидност, както и идентифициращи
данни за лицето положило подписа и период на валидност на КЕП;
-
сертификати, издадени на „Борика“ АД от техния официален сайт.
-справки
от сайта на Европейската комисия (ЕК) на електронен адрес: за валидността на
КЕП на органите по приходите, участвали в ревизионното производство.
Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. Същите са
съобщени на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД.
Решение № 297/ 21.07.2021г., с което РА е потвърден е издадено от
надлежно оправомощено лице да осъществява функциите на Директор на
„ОДОП“-Варна, при доказано по делото отсъствие на последния, поради ползване на
платен годишен отпуск.
По изложените съображения, съдът намира обжалвания РА и
потвърждаващото го Решение за постановени от компетентенни органи,
при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и
съдържание.
По отношение на съответствието на обжалвания РА с
материалния закон, съдът намира следното:
Легална
дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която норма /в приложимата й редакция/, доставка на стока по смисъла
на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката. Според разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗДДС доставка на услуга е
всяко извършване на услуга. Облагаема, съгласно чл.12, ал.1 ЗДДС, е
доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на
изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно
събитие (чл.25, ал.1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а
услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за
извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното
лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на
основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква
правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от
Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС, е уредил право на
регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за
целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му
доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този
закон. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършена доставка на
стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС или реално извършване на услуга по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не настъпва, съотв. –
не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС,
а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално
свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС,
поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на
чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС (аналогична на чл. 178, б. „а” от Директива
2006/112/ЕО).
От така посочената регламентация следва извода, че наличието на
действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху
стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за
възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка
следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект
има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената
справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не
е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по
чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗДДС, респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова
право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е
реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за
да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с
правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери
дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са
използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32
от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/. Ако след преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи
извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и
услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. В същото време СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане
на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно
релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния
закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната
действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват
преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява
стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от
страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени
сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и
естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове
извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят черпи право на приспадане на данъчен кредит от
спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му
с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2
от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, негова е тежестта да докаже всички факти, на
които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му вкл. от гл.т
проявлението на юридически факти по осъществяване на доставката. Жалбоподателят
носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесната фактура, тъй
като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в
това твърдение се състои възражението му за материална незаконосъобразност на
РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде
сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите.
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както
административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е
останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда,
като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните
процесуални действия.
Съдът приема, че в настоящото производство жалбоподателят
не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото
на данъчен кредит.
Не
се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С“ЕООД. Това
се доказва от дневниците за покупките за ревизираните периоди и СД за ДДС,
подадени по електронен път в НАП от жалбоподателя.
Предмет
на спор в настоящото производство е въпросът реално ли са извършени доставките,
фактурирани от „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД, налице ли са
безспорни доказателства за това, респективно налице ли е право на приспадане на
данъчен кредит за жалбоподателя.
Предвид
разпоредбите на ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя
по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка.
При преценката дали е възникнало, за получателя по доставките, право на
приспадане на данъчен кредит, органите по приходи имат правомощия да проверят
дали реално е осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което
представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно, за
възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката.
Органите
по приходи могат, в рамките на предоставените им от ДОПК правомощия, да извършат
проверки, относно факти и обстоятелства, които пряко или косвено установяват
наличието или липсата на реално осъществена доставка. Такива са наличието на
техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършването на фактурираната
доставка, от кои конкретни лица са извършени услугите, как е калкулирана
стойността на услугите. какви разходи са вложени при изпълнението им и др.,
като обстоятелства и фактически действия, обосноваващи успешното доказване реалността
на доставките.
Предвид
изложеното, органите по приходи са предприели действия по извършване на
насрещни проверки на „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД, приобщаване
на доказателства от други административни производства; анализирали са и
данните в информационните масиви на НАП.
Във
връзка със спорните доставки от жалбоподателя са представени копия на процесните
фактури ведно със стокови разписки по част от доставките, кантарни бележки,
РКО, приемо-предавателни протоколи за част от доставките, фискални бонове за
разплащания в брой, договор с доставчика.
От
страна на доставчика не са представени никакви доказателства досежно
доставките.
При преценката на доказателствата следва да се има предвид, че всички представени
от жалбоподателя доказателства са частни писмени документи по см. на чл. 181 от ГПК и не се ползват с материална доказателствена сила, поради което същите
следва да бъдат преценени в съвкупност с всички останали факти, обстоятелства и
писмени доказателства.
След
преглед на документите в преписката се установи, че представените Договор между
жалбоподателя и „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД, фактури от
процесния доставчик, стокови разписки/приемо-предавателни протоколи и кантарни
бележки са неистински/неавтентични документи. Подписът, положен на тях от името
на представляващия „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД П. Х. съществено се различава от подписа на същото
лице, положен в нотариално заверено съгласие и образец от подпис на П. В. Х., публикуван
в Търговския регистър към Агенция по вписванията. След като изброените документи
са неистински, то същите не могат да се разглеждат като достоверни доказателства
за извършени доставки и за приемане-предаване на стоката, предмет на доставките.
В
представените РКО за „получил сумата“ са положени визуално различни подписи,
които съществено се различават от подписа на П. Х. , положен в нотариално
заверено Съгласие и образец от подпис на П. В. Х., публикуван в ТР при Агенция
по вписванията В РКО не е вписано името на физическото лице, получило сумите
като плащане по процесните доставки, т.е. не са ясни страните, участвали в
стопанската операция. В нито един РКО не е вписан номер на фактура за доставка,
по която се извършва плащане. Кой РКО към коя фактура се отнася е възможно да
се определи единствено по съвпадение на стойността, вписана в тях.
Съдът
приема за правилни изводите на адм.орган, че са налице различия в датите на
съставяне на РКО и датите на касовите бонове, приложени към фактурите за
доставка. Различията са описани в таблицата на стр. 10-15 от РД. Действително,
към ф-ра 00..15/01.02.2021 г. /л. 320/ са приложени РКО от 01.02.2021 г./л. 248
гр./ и касов бон от 08.02.2021 г. /л. 319/. Към ф-ра № 00..17/02.02.2021 г. /л.
314/ са приложени РКО от 02.02.2021 г. /л. 248 гръб/ и касов бон от 09.02.2021
г. /л. 313/. Разлика в датите на съставяне на РКО и касовия бон се откриват и
за ф-ри № 00..18/03.02.2021 г. /л. 310, л. 248 гръб и л. 309/; ф-ра № 00..20/12.02.202
1г. /л. 309, л. 247 и л. 306/; ф-ра № 00..26/24.03.2021 г. /л. 303. л. 245 и л.
302 ф-ра № 00.31/28.04.2021 г. /л. 290 гръб. л. 243 и л. 289/; ф-ра № 00..48/30.05.2021
г. /л. 265 гръб.л. 239 ил. 265 гр./; ф-ра № 00..46/28.05.2021 г. /л. 267 гръб,
л. 240 гръб ил. 267 гр./; ф-ра № 00..50/15.06.2021 г. /л. 263 гръб. л. 238 и л. 263 гръб/; ф-ра №
00..53/21.06.2021 г./л. 260 гръб, л. 238 гр. И л. 260 гр./; ф-ра №
0060/29.06.2021 г. /л. 253 гр., л. 237 гр. и л. 253 гр; ф-ра №00..58/29.06.2021
г. /л. 255 гр., л. 237 гр. и л. 255 гр; ф-ра № 00..57/29.06.2021 г. /л. 256
гр., л. 237 и л. 256 гр. ф-ра № 00..61/30.06.2021 г. /л. 252 гр.л. 237 гр. и л.
252 гр./; ф-ра № 00..63/30.06.2021 г. /л. 250 гр.. л. 236 и л. 250 гр. ф-ра № 00..62/30.06.2021
г. /л. 251 гр., л. 236 и л. 251 гр.; ф-ра № 00..64/30.06.2021 г. /л. 249 гр.л.
236 и л. 249 гр./
Правилна
е и констатацията за дублиране на номера на РКО - РКО № 62/28.05.2021 г. за
разплащане по ф-ра № 00..44/26.05.2021 г. /л. 269 гръб и л. 240 гръб/ и РКО №
62/28.05.2021 г. за разплащане по ф-ра №00..45/28.05.2021 г. л.268 гр. и л. 240
гр./. РКО и касовия бон обективират една и съща стопанска операция -разплащане
в брой по доставка. Наличието на разлики в датите на документите, обективиращи
едно и също плащане по една и съща доставка е недопустимо и обосновава извод,
че тези документи не отразяват вярно стопанската операция, следователно са
недостоверни. Те. не са налице достоверни доказателства за извършени
разплащания по процесните доставки.
От
документите в преписката се установява, че не са налице доказателства за транспортиране
на стоките, предмет на процесните фактури. Нито жалбоподателят, нито доставчика
са представили доказателства за транспортиране на стоките.
По
отношение процесните доставки нито жалбоподателят, нито доставчикът са
представили достоверни доказателства за приемане-предаване, транспортиране на
изследваните стоки, разплащане по доставките. Изложените обстоятелства следва
да се разгледат в съвкупност и със следните факти и обстоятелства, констатирани
от органите по приходи: „Акаунт мениджмънт консултинг А. М.С" ЕООД не е
декларирал в СД за ДДС и дневници за продажбите и до настоящия момент
фактурите. издадени на жалбоподателя, при извършените насрещни проверки, въпреки
че са му връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, доставчикът
не е представил никакви доказателства за процесните доставки, т.е. „Акаунт
мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД не потвърждава на практика, че с осъществил
доставки към жалбоподателя, обективирани с изследваните фактури.
На
следващо място, за да изпълни процесните доставки следва да разполага с наети
работници. Не са налице доказателства за кадрова обезпеченост на „Акаунт мениджмънт
консултинг А.М.С" ЕООД за извършване на фактурираните доставки, предвид че
всички декларирани от това дружество трудови договори са за длъжности, обслужващи
съвсем различен тип дейност /ресторантьорство. обекти за развлечение/. Доставчикът
не е посочил конкретни изпълнители на изследваните доставки. Не с представил
никакви счетоводни и търговски документи, удостоверяващи извършването на
стопанска дейност. От дневниците за покупките на доставчика не се установяват покупки,
които биха могли да обслужват дейността продажба на лечебни растения. Доставчикът
не е представил доказателства по какъв начин е придобил стоките, предмет на
процесните фактури - чрез покупка от други търговци или чрез дейност събиране
на билки, кои и колко лица са участвали в тази дейност, предвид големия обем
фактурирани билки; не е представил счетоводни регистри, сочещи движението на
материалните
запаси в предприятието. Всички гореописани факти и обстоятелства, преценени в
съвкупност, налагат извод в подкрепа на изводите на ревизиращите органи по
приходите, че не са налице достоверни доказателства за извършване на реална доставка
на стоки от „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД към жалбоподателя по
процесните фактури.
Практиката
на СЕС приема. че доставката подлежи на данъчно облагане само ако между
доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран
предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. В т. 29 на
решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 СЕС напомня, че борбата с
отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и евентуална злоупотреба
е призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО цел и води до забрана на
напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност
са създадени с цел получаване на данъчно
предимство. Отчитането на действителното икономическо и търговско положение
представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (т.42 от
решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11).
С
арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно
публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото
правило на чл. 154, ал. Гот ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя
на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникванетому. В
тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по
облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/.
Това разбиране е залегнало и в практиката на СЕС, в решението от 21.06.2012 г.
по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а също и в решението по дело С-285/11 и
дело С-566/07. В този смисъл са решението на СЕО по дело С-152/02, в което за
признаване право на приспадане на данъчен кредит се поставят две условия:
наличие на фактура и осъществена доставка по фактурата. В същия смисъл е
решението на СЕС по дело С-324/2011. Позоваването на практиката на СЕС не
освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие
на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата
от които е осъществяване на доставка на стоки в случая. Правото на Европейския
съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване
на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални
правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на
ревизираното лице.
В
практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал, че реалността на доставката
на стока или услуга обуславя правото на данъчен кредит. Ако доставките са действително
извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават
доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде
безспорно доказателство за фактическото изпълнение на твърдяните доставки. За фактическото
осъществяване на доставките във всеки случай трябва да се представят безспорни
писмени доказателства по изпълнението им. Като страни по една и съща доставка
следва и получателят, и доставчикът да притежават безспорни и убедителни доказателства
за извършването й. В конкретния случай такива безспорни доказателства не са
представени както от жалбоподателя, така и от неговия доставчик.
Неоснователно
е изложеното в жалбата твърдение, че при наличие на последваща реализация, то
следва да се приеме, че доставките са реално извършени и да не се доказва
данъчен кредит.
Последващата
реализация на стоките може да бъде само косвено доказателство за реалността на
процесните доставки. При положение, че не е доказано, че прекият доставчик е
прехвърлил собствеността върху процесните стоки, наличието на последваща
реализация на същите по вид и количества стоки не може да обоснове извод за
реалност на процесните доставки, тъй като доставчикът може да ги е получил от
другаде или да ги е произвел сам. Наличността на определена стока при
ревизирания субект и последваща реализация на същата, не установява, че същата
е в резултат на доставка по осчетоводени фактури, които са оспорени като
отразяващи нереални доставки. За да са налице всички предпоставки на чл. 68 и
чл. 69 от ЗДДС за възникването и упражняването на правото на приспадане на
данъчен кредит преди всичко, следва да се докаже с безспорни доказателства
реалното осъществяване на фактурираните доставки. Характерът и количествата
стоки по процесните фактури предполага съответните средства за съхранение и транспортиране,
за наличието на каквито документи при доставчика липсват данни. Непредставянето
на счетоводна документация лишава от възможността за проверка относно редовността
на счетоводната отчетност, установяваща заприходяване на съответната стока.
Съхранението, транспортирането и предаването на същата на получателя, както и осчетоводяването
на съпътстващи доставките разходи. Следва да се има предвид, че „Акаунт
мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД не едекларирал в СД за ДДС и дневници за
продажбите и до настоящия момент фактурите, издадени на жалбоподателя. което
безспорно води до извод, че същите не са намерили счетоводен израз в
счетоводните регистри на прекия доставчик.
В
тежест на жалбоподателя е да докаже, че са налице законовите изисквания/основания
за упражняване на правото на данъчен кредит, което той не е сторил.
По
данни в информационния масив на НАП органите по приходи са установили, че
„Акаунт мениджмънт консултинг - А.М.С" ЕООД за данъчни периоди по ЗДДС от
м. 02/2021 г. до м. 05/2021 г. вкл. е подавало нулеви СД за ДДС. За данъчен
период м. 06/2021 г. дружеството е подало СД за ДДС с резултат ДДС за внасяне и
декларирани касови продажби, с предмет „продажби на услуги Аква Банкя“,
„продажби на храни и напитки - ресторант“, продажби на храни и напитки Аква
Банкя“. Не са декларирани продажби към „Херба бизнес консулт“ ЕООД.
В
кантарните бележки, придружаващи фактурите за покупки от „Акаунт мениджмънт
консултинг А.М.С" ЕООД от м.02/2021г., м.03/2021г. и м.04/2021г. е вписан обект
- склад Омуртаг, претеглил - Й. Ботунски. Жалбоподателят няма склад в гр.Омуртаг, а в с.
Славяново.
Налице
е несъответствие между датите на издаване на част от фактурите; датите на фискалните
бонове към тях и датите на РКО за извършени разплащания по тях, състоящо се в
документирано плащане с РКО преди да са издадени фактура и/или касов бон /напр.
фактури с Д№ 46, 53, 57, 58, 60, 61, 62, 63 и 64/,- според придружителните
документи към фактури за продажба, издадени от жалбоподателя на клиента „Ира
еко“ ООД с № 1, 3, 5, 6, 9 в периода 01.02.2021 г.-17.03.2021 г. стоките са
натоварени от база на „Херба бизнес консулт" ЕООД в с. Дралфа. За посочения
период на издаване на цитираните фактури дружеството -жалбоподател няма функциониращ
обект в с. Дралфа. За последния е издадено Удостоверение за билкозаготвителен
пункт /складова база/ на 03.06.2021 г. от МОСВ, Регионална инспекция Шумен,
според което билкозаготвителния обект в с. Дралфа е регистриран от 01.06.2021
г. Книгата за изкупени, реализирани и налични количества билки в складовата
база в с. Дралфа е започната на 03.06.2021 г. клиенти на жалбоподателя
декларират, че стоките са транспортирани до техни складове от и за сметка на
„Херба бизнес консулт" ЕООД от склад в с. Дралфа, дори и в периоди преди
да бъде регистриран пункта. Жалбоподателят декларира, че не разполага със собствени
и наети транспортни средства и транспорта на стоките при тяхното придобиване и
последваща продажба е за сметка на доставчика/клиентите.
Според
част от документите, придружаващи фактурите за продажби /складови разписки,
стокови разписки и кантарни бележки/ изпращач/доставчик са други юридически лица
- ПК „Алианс 2018“; Кооперативен съюз Търговище и ПК „Зора“, а не
жалбоподателя.
Според
част от документите, придружаващи фактури за продажби, издадени от жалбоподателя
с № 25, 32, 34,35,39 и 40 има транспортни документи /товарителници и пътни
листи/, с маршрути /място на натоварване/ бази в с. Лиляк и гр. Провадия,
където жалбоподателят няма регистрирани бази.
В
част от документите, придружаващи фактурите за продажби, издадени от жалбоподателя
/складови разписки, стокови разписки и кантарни бележки/ за предавач/продавач е
вписано С. или Ст. Д. и единичен случай с вписано лице В.. В дружеството-жалбоподател
няма назначени по трудови правоотношения лица с такива имена. Представен е
подписан Граждански договор между жалбоподателя и С. Г. Д., но договора е от
дата 01.05.2021 г. В част от документите е вписан за изпращач Й. Ботунски,
представляващ жалбоподателя, но същият е свързано лице и с други юридически
лица със сходна дейност ПК „Алианс 2018“; Кооперативен съюз Търговище, ПК
„Зора“ и др. кооперации/.
Представените
кантарни бележки към фактурите са с последователни номера, от което органите по
приходи са извели извод, че при доставките от физически лица не са издавани
кантарни бележки и, че същите са новосъздадени за нуждите на ревизионното производство.
Книгите
за изкупуване и реализация на билки от с. Славяново и с. Дралфа са попълнени до
30.05.2021 г. и до 30.06.2021 г.; след тези дати няма записвания по тях; правени
са корекции по тях в полетата „изкупено количество" и „доставчик“; не са попълвани
данни в полетата „реализирано количество" и „налично количество". С
оглед на това, че липсват записвания след 30.06.2021 г. края на ревизирания
период до датата на представянето им на
органите по приходи през м. 08/2021 г., книгите са третирани като новосъздадени
за нуждите на ревизионното производство.
Съгласно
данни от фактури за покупки се установява, че един и същи вид билки са закупени
от „Акаунт мениджмънт консултинг АМ.С" ЕООД на многократно по-високи стойности,
отколкото от останалите доставчици на жалбоподателя. Например закупена е левурда
от ОП „Разград лес“ при ед. цена за кг - 0,03 лв., а от „Акаунт мениджмънт консултинг
А.М.С" ЕООД е закупена левурда по 1,60 лв./кг /ф-ри № 32, 33, 34/;
закупени са корени от коприва от ДГС Търговище при ед. цена за кг - 0,03 лв., а
от „Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД с ед. цена 2,50 лв./кг /ф-ри №
26, 27, 28 и 29/; закупен е бръшлян от ДГС Търговище при ед. цена за кг- 0,03
лв., от ПК „Алианс 2018" с ед. ц. 1,30 лв./кг, а от „Акаунт мениджмънт
консултинг А.М.С" ЕООД с ед.ц. по 3,90 лв./кг /ф-ра № 20/, закупен е глог
цвят от ДГС Търговище при ед. цена на кг- 0,01 лв., а от „Акаунт мениджмънт
консултинг А.М.С" ЕООД с ед. ц. 2,50 лв./кг, 2,90 лв./кг и 3,00 лв./кг 1ф-ри
№35, 36, 37 и 42/.
Разплащанията
към всички контрагенти, доставчици и клиенти на жалбоподателя, са извършвани по
банков път. Единствено разплащанията с основния доставчик „Акаунт мениджмънт
консултинг АМ.С" ЕООД са осъществявани в брой. От жалбоподателя са представени
РКО, извеждани на компютър, като на един лист има по четири ордера с различни
дати и за плащания към различни доставчици; на всички РКО има положени подписи
с химикал със синьо мастило за "броил" и "получил" сумите,
т.е. би следвало да са оригинали. Органите по приходи са приели, че РКО са
новосъздадени за целите на ревизията.
След
съпоставка на данните от представените фактури за покупки, фактури за продажби
и Книги за изкупуване и реализация на билки органите по приходите отново са установили
несъответствия между закупеното и продадено количество билки, описано на стр.
24-25 от РД.
На
„Акаунт мениджмънт консултинг А.М.С" ЕООД са извършени две насрещни проверки,
при които той не е представил никакви доказателства за фактурираните на жалбоподателя
доставки. Доставчикът не е декларирал в Дневниците си за продажби и СД за ДДС
фактурите, по които получател е жалбоподателя. Доставчикът не разполага с кадрови
потенциал за извършване на доставките, тъй като наетите по трудов договор лица са
на длъжности, касаещи друг вид търговска дейност. От декларирани в дневници за покупките
данни не се установяват покупки на билки - единствено в данъчен период м. 06/2021
г. са декларирани покупки на стоки, консумативи и СМР; основно покупките са от "Метро
Кеш Енд Кери България" ЕООД и две доставки на услуги на малки стойности от
доставчици с предмет на дейност "производство на офис техника без
компютърна" и "други дейности по почистване".
Не
са налице доказателства за извършен транспорт на процесните стоки - жалбоподателят
декларира, че транспорта на стоките при закупуване на билките от „Акаунт
мениджмънт консултинг АМ.С" ЕООД е за сметка на доставчика. По данни в информационния
масив на НАП доставчикът притежава един лек автомобил Мерцедес, който не е
пригоден за товарна дейност; не е декларирал покупки на транспортни услуги.
Задължителна
материална предпоставка за възникване правото на данъчен кредит е наличието на
действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в
данъчния документ като получател на доставката.
Изискването за
наличие на облагаема доставка като предпоставка за възникване на правото на
данъчен кредит по чл.167 и чл.63 от Директивата за ДДС е транспонирано с
разпоредбите на чл.25, чл.68,ал.2 от ЗДДС.
С Решение от
31.01.2013г. по дело С-643/11, СЕС е постановил, че правото на съюза и
принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране
допускат на получател на фактура да се откаже правото на приспадане на ДДС,
платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена
облагаема сделка. Това разбиране е залегнало и
в практиката на СЕС в Решение от 21.06.2012
г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а също и в Решенията по дело С-285/11
и дело С-566/07. Неустановяването
на реално извършени доставки в общностната практика се приема за
данъчна измама, за която не може да се признае правото на данъчен кредит.
Установяването на
факта на действителното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното
реално предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на
въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането
на стоката, заприхождаването й при получателя, физическата й
наличност при получателя, като последното изисква и установяване на
възможността за съхраняването й, съответно за извършването
на последващи продажби. Издаването на фактури между участниците в
сделката, т.е. документалното оформяне на сделката само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице реална доставка.
По изложените съображения, съдът приема за недоказано по делото,
че доставките по оспорените фактури с доставчик „Акаунт
Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“ ЕООД, ЕИК 206 038 668, описани в РА
стр.3-4, са реално осъществени и стоките по тях са реално получени.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че по
отношение на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД не е налице задължителната
материална предпоставка – реално извършени облагаеми доставки на стоки
по процесните фактури от доставчика Акаунт
Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“ ЕООД, за възникване на право на
дружеството за приспадане на данъчен кредит и РА в оспорената му част се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон.
По делото не са ангажирани от страна на „ХЕРБА БИЗНЕС
КОНСУЛТ“ ЕООД доказателства за неправилно установяване в РА на размерите
на ДДС-главница и лихви, с оглед на което съдът приема за правилно
установени, размерите на задълженията на дружеството по РА.
По отношение открито производство по оспорване истинността на
представените документи от жалбоподателя, не се сочат доказателства, което е в негова
тежест.Същите следва да се приемат за неистински.
Съдът извежда извод, че следва жалбата на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“
ЕООД срещу РА № 03002521003010-091-001/29.09.2021г., потвърден с Решение № 297/
21.07.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При така следващия се от правния спор резултат, следва искането на
процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на
разноски да бъде уважено. Следва на ответника по оспорването да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1,т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на това, че оспорването по жалбата е изцяло отхвърлено при интерес в
общ размер на 49 201.1 лева / 47 728.85 лв.-общ размер на главници и
1472.25 лв.-общ размер на лихви/ на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 758.27 лв.
за всички инстанции.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, УЛ. ...,
представлявано от управителя Й. Л. Б. против Ревизионен акт /РА/ №
03002521003010-091-001/29.09.2021г., издаден от с. Й. г. -Началник на сектор
„Ревизии“ и А.В.Д. -гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с
Решение № 297/ 21.07.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който не
е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки –лечебни
растения /билки/ от доставчик „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А.М.С.“
ЕООД, ЕИК 206 038 668, по 42 фактури за данъчен период
/д.п./м.02/2021г.-в общ размер на 4 211.30; за д.п. м.03/2021г. - в общ
размер на 3 799.00 лв.; за д.п. 04./2021г. - в общ размер на 3 648.00
лв.; за д.п. 05/2021г.- в общ размер на 18 225.80 лв.; за д.п. 06/2021г.-
в общ размер на 17 844.75 лева и
лихви, за данъчни периоди -м.02,03,04,05,06 на 2021г., както следва: главница
за ДДС в общ размер от 47 728.85 лева и лихви в общ размер от
1 472.25 лева.
ОСЪЖДА „ХЕРБА БИЗНЕС КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Търговище, УЛ. ..., представлявано от управителя Й. Л.
Б. да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/-София, разноски по
делото в размер на 13 758.27 лв.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: