РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Ихтиман, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Н. Ж., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № 8637/18.04.2024г., издадено от Началника на отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено
на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
административно наказание „глоба“ в размер на 4000,00 лева за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата вр. чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „а“ вр. ал. 1, т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Делото е изпратено на Районен съд Ихтиман по подсъдност от Софийски
районен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развити са
подробни съображения. Жалбоподателят иска съдът да отмени наказателното
постановление като неправилно, алтернативно да го измени като намали
размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона
минимум.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище от пълномощника на въззивника, което
реферира към приложеното по делото на СРС становище, в което са изложени
1
подробни съображения относно незаконосъобразността на атакувания
санкционен акт. Цитира съдебна практика. Иска наказателното постановление
да бъде отменено, алтернативно изменено чрез намаляване размера на
наложеното административно наказание.
В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител
по закон или по пълномощие. Постъпило е писмено становище чрез
пълномощник юрк. Георги Николов, който оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни съображения по същество на спора. Иска от
съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и
правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол и е подадена в
законосутановения 14 - дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 5 от
делото/, поради което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 20.03.2024г. в 13:14ч. на АМ „Тракия“, км 23+600, на 100м. след
разклона за с. Вакарел посока на движение София - Пловдив жалбоподателят
П. Н. Ж. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет
оси - МПС марка „Волво“ и полуремарке с три оси.
Същият бил спрян за проверка от свидетелите А. М. А. и Р. Й. Г. и двамата
на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. В хода на проверката било
установено, че водачът извършвал превоз на товар царевица.
При извършеното измерване от контролните органи с техническо средство -
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС модел DFW - KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5м е установено, че са
превишени максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
при измерено разстояние между осите – 1,32 м. сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е била 33.095 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11,
тоест налице е било превишаване с 9,095 т. Измереното натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС било 12.835т., при максимално
допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4,
буква „а“ от Наредба № 11, като превишаването било с 1.335 т.
За констатираното нарушение, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство, превозващо царевица без надлежно разрешително в
рамките на специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл.
8, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 0009974 от 20.03.2024г. от А. М. А. - на
длъжност „инспектор“ при Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ и в присъствието на свидетеля Р. Й. Г..
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,
2
предл. 2 ЗП във вр. с чл. 7, ал.1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1, чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/2001 г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, като след съставянето му препис от същия е връчен на жалбоподателя,
който е подписал акта като е посочил бланкетно, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 8637/18.04.2024 г. от В. Б. А. – Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53
от ЗАНН вр. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (за краткост ЗП),
при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4
000,00 /четири хиляди/ лева за извършено административно нарушение на на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б.
„а“ вр. ал.1, т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Препис от наказателното постановление бил връчен лично на
жалбоподателя на 30.04.2024 г., видно от известие за доставяне на л. 5 по
делото.
От свидетелство за регистрация на МПС /л.16-17 от делото/ се установява,
че товарен автомобил влекач марка „Волво“ и полуремарке марка
„Щварцмюлер“ се ползват по договор за лизинг от „МП Къмпани“ ЕООД,
ЕИК: *********.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и приложението към него се установява, че електронната везна тип
DFW е от одобрен тип /л.41-52 от делото на СРС/. От представените по делото
заявления за последваща периодична проверка съгласно Наредба за средствата
за измерване, подлежащи на метрологичен контрол /л. 52-60 от делото на СРС/
се установява, че електронната везна, с която е извършено измерването тип
DFW, сериен № 118844 е преминала последващи периодични проверки, като
последната такава е преминала на 24.04.2023г., с резултат съответства на
одобрения тип, видно от поставения стикер /л. 60 от делото на СРС/.
От приетата по делото Заповед на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /л. 29-31 от делото на СРС/ се установява,
че електронната везна е преминала проверка в изискуемия период.
От представените на английски език и в официален превод на български
език сертификат и декларация за съответствие на джобни ролетки е видно, че
устройството ролетка идент. № 1302/18, 5мм, с което е извършено
измерването на процесното ППС, е в рамките на система за управление на
качеството и отговаря на изискванията на Директива 2014/32/ ЕС.
Видно от Заповед № РД -11-247/31.03.2022г., че актосъставителя,
изпълняващ длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ има правомощието да
осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, в това число и контрол
по отношение на максимално допустима обща маса, осови натоварвания,
габаритни размери на натовареното или празно пътно превозно средство.
3
От Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ се
установява, че лицето Виолета Богданова Асенова в качеството на
„Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол към Агенция пътна инфраструктура е
определена да издава наказателни постановление по съставени от
оправомощени от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ актове за
установяване на административни нарушения.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя
Адриан Ангелов и свидетеля по акта Р. Г., които съдът цени като достоверни
доказателствени източници, тъй като същите са логични и последователни и
се подкрепят от останалите събрани в производството писмени
доказателствени средства.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В настоящия случай съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановления са
съставени от длъжностни лица, действащи в пределите на тяхната материална
и териториална компетентност съгласно Заповед № РД -11 -247/31.03.2022г. и
съгласно Заповед № РД -11 -246/31.03.2022г. и двете, издадени от
Председателя на УС на АПИ.
Съдът не споделя възражението на въззивника за липса на материална
компетентност на актосъставителя. Съгласно чл. 36 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, контролът на извънгабаритните ППС се осъществява от
служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на
съответната служба за контрол при МВР, като видно от редакцията на нормата
съответната служба на МВР имат само спомагателно действие, а не са и
възложени контролни функции, както твърди жалбоподателят.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са
нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Не следва да се споделят възраженията на въззивника за допуснати
съществени процесуални нарушения в производството, изразяващи се в
4
непосочване на място на извършване на нарушението и неяснота на
обстоятелствата, при които е извършено.
Както в акта, така и в наказателното постановление ясно е посочено мястото
на нарушението, като ясно е описана и фактическата обстановка.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата за дейности за
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Съгласно чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тежко пътно превозно
средство или състав от пътни превозни средства (ППС) е такова с допустима
максимална маса по - голяма от стойностите по чл. 6 и натоварване на ос по -
голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно § 1, т. 11 и т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата „допустими максимални маси“ са максималните
маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6, а „допустими максимални
натоварвания (маси) на ос“ са максималните маси на ос или на група оси,
използвани за ППС, посочени в чл. 7 от Наредбата.
Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, както от обективна, така и от субективна
страна.
Следва да се отбележи, че процесният пътен участък, на който е установено
нарушението - АМ Тракия, км 23+300, на 50м. преди разклон за село Вакарел,
безспорно е част от републиканската пътна мрежа, съгласно чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата автомагистралите са републикански пътища. Горното
обстоятелство се установява и от Списък на Републиканските пътища в
Република България, утвърден в т. 1 от Решение № 959 от 31.12.2018г. на
Министерски съвет – Приложение № 1, т. 1., който списък е публичен, поради
което непредставянето му по делото от АНО не е основание съдът да счете за
недоказано обстоятелството дали процесният пътен участък е част от
Републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (за
краткост Наредбата) сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркетата и полуремаркетата, когато разстоянието между осите е над 1,3м.,
както е в настоящия случай – 1,32м., е 24 т.. В случая е измерено натоварване
от 33,095т., или превишаване на допустимото такова с 9,095т. Съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, б.“а“ допустимото максимално натоварване на единичната
задвижваща ос на ППС на съчленено ППС с пет, шест или повече оси е 11,5 т.,
а в случая измереното натоварване на задвижващата ос е 12,835т., или с 1,
335т. повече от допустимото.
Електронната везна и ролетката, с които е извършено измерването са
технически изправни съгласно приетите по делото писмени доказателства.
В случая при измерването е установено, че натоварването на задвижващата
единична ос и сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
надвишават допустимите параметри по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ, поради което ППС се явява „тежко“ по смисъла на чл. 3,
т. 2 вр. вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
5
03.07.2001г. на МРРБ.
Установи се, че жалбоподателят като водач на процесното ППС е
извършвал превоз на товари без да е е разполагал с изискуемото съгласно чл.
8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ разрешително за извършване
на дейности в рамките на специално ползване на пътищата. При извършената
проверка такъв документ не е представен пред контролните органи от водача.
Безспорно е налице извършеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
предл. 2 от ЗП, доколкото така изчислените стойности на натоварването на
осите са в нарушение на допустимите такива по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП въвежда редица забрани за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение, включително движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Установи се, че в
настоящия случай процесното ППС е тежко, именно заради това е следвало да
е налице издадено разрещително за ползване на пътя, каквото не е
представено.
С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано извършването на
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата от
жалбоподателя, чиято административнонаказателна отговорност е
законосъобразно ангажирана, доколкото, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредбата във вътрешността на страната, съответните служби за контрол
при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача
на иювънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката
се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Жалбоподателят като водач на процесното тежко ППС е отговорното лице
за така извършеното нарушение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП,
предвиждаща ангажиране на административнонаказателната отговорност на
физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗП, тоест
физическите лица, извършващи движение на извънгабаритно и/или тежко
ППС без предварително издадено разрешение от съответната администрация
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, какъвто именно е и
настоящия случай.
Неоснователно е наведеното възражение, че жалбоподателят не е годен
субект на административно наказателна отговорност, тъй като нямал
качеството „превозвач“. Позоваването на чл. 15, ал. 3 от Наредбата е
превратно. Горният текст очертава кръга субекти, които са длъжни да подадат
в АПИ или съответното ОПУ/община заявление за издаване на разрешително
за превозване на товари извън допустимите норми и съгласно нормата тези
субекти са собственика на ППС или лицата, които извършват превоза. Като
последните са именно водачите на ППС, а не превозвача – в смисъл
юридическото лице, с какъвто легален термин Закона за пътищата и
Наредбата не боравят.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че
жалбоподателят П. Н. Ж. е управлявал тежко ППС над установените норми за
натоварване без съответно разрешително, поради което правилно е подведен
под административнонаказателна отговорност.
Както в АУАН, така и в НП ясно и точно е описано деянието,
6
квалифицирано като административно нарушение и същото съответства на
приложения административнонаказателен състав. В конкретния случай
изпълнителното деяние е „извършване на движение“ на извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, което е осъществено именно от водача
на пътното превозно средство, независимо от това кой е търговецът -
превозвач, кой е собственикът/лизинговият ползвател на процесното ППС и в
чия тежест е било задължението да поиска издаването на разрешение за
такова.
Водачът на ППС, след като е бил наясно, че неговият работодател не му е
предоставил разрешение за движение на тежко ППС е следвало да провери
какви са натоварванията, съответно параметрите на ППС с пълния му товар и
да не нарушава забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП.
С разпоредбата на чл. 53 от Закона за пътищата е предвидено налагане на
административно наказание „глоба“ на физическите лице, нарушили нормата
на чл. 26, ал. 2 от ЗП, а в настоящия случай движението на тежко ППС е
осъществено именно от водача на превозното средство, чиято е отговорността
за извършеното нарушение. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата в това число
движение на тежки ППС без за това да има надлежно издадено разрешение.
Именно поради това субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от
ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя,
а не само това, което е собственик на ППС или има качеството на превозвач.
Последното се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага, както на физическите лица
– нарушители на разпоредбата на чл. 26 от ЗП, които извършват движение на
тежки ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя или лица, които наредят да бъде извършено движение на
такива пътни превозни средства. Ето защо въззивникът е от кръга на
субектите на визираното нарушение.
Административно наказателната отговорност на водача в конкретния случая
е реализирана по реда и на основание Закона за пътищата, регламентиращ
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътнатата инфраструктура. При движение на извънгабаритно и/или тежко
ППС по пътищата без разрешение несъмнено се нарушават нормите на ЗП,
тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават
неговите правила, то в съответствие със закона е и отговорността да се търси
на основание на същите от органите, контролиращи неговото изпълнение.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината
– съзнателна непредпазливост. Нарушителят е предвиждал извършването на
деянието и принципната възможност за надвишаване на допустимото
натоварване на осите и максималната маса на превозното средство при
неговото товарене, но е проявил самонадеяност като необосновано е разчитал
на субективни фактори, каквито в конкретния случай се явяват надценените
му способности да прецени тежестта на товара.
7
Не са налице основания за приемане на маловажност на деянието. Касае се
за неизпълнение на административно задължение, което засяга важни
обществени отношения, свързани с управлението на безопасността на
пътищата в страната, поради което деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай на административно нарушение. В случая не са налице
факти и обстоятелства, които да обосновават по – ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Преди всичко не става дума за незначително по
размер надвишение на максимално допустимото натоварване на оста, налице
е превишение с 9,095 тона, както и превишаване на натоварването на
задвижващата ос с 1.335т., което увеличава рисковете относно безопасността
на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. Фактът, че липсва увреждане на пътя или на трети лица не
може да мотивира извод за маловажност на нарушението с оглед на неговия
формален характер.
По размера на наказанието:
По отношение на наложената санкция „глоба“ в размер на 4 000 лева, съдът,
намира за необходимо да отбележи, че предвидената в разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 ЗП санкция е в относително определен размер от 1 000 до 5 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил „глоба“ над
предвидения в закона минимален размер и над средния такъв.
Съдът намира, че размерът на определеното административно наказание е
явно несправедлив.
От една страна следва да бъдат приети мотивите на административно
наказващия орган за тежестта на административното нарушение, което е от
естество да увреди пътната инфраструктура в страната, в допълнение
претоварването на ППС над допустимите норми само по себе си е
предпоставка за причиняване на пътни транспортни произшествия вкл. и
такива уреждащи човешкото здраве и живот. От друга страна, при определяне
размера на административното наказание АНО не е държал сметка и само
формално е взел предвид обстоятелството, че до този момент жалбоподателят
не е бил санкциониран за такова нарушение. В допълнение, макар и годен
субект на административно наказателна отговорност, жалбоподателят е
превозвал товара в рамките на изпълнение на служебните си задължения към
дружеството - ползвател на процесния товарен автомобил и доколкото,
съгласно разпоредбите на ЗП последното също е годен субект на
административно наказателна отговорност за такова нарушение, то
непропорционално е негативите от извършеното административно нарушение
да бъдат претърпени единствено от водача на ППС като същият бъде
санкциониран с административно наказание близко до максималния
предвиден в закона размер.
Ето защо при процесa на индивидуализация на отговорността на
жалбоподателя, липсата на отегчаващи отговорността факти мотивира съда да
приеме, че справедливото административно наказание в случая се явява
„глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Съдът констатира че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклите фази на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
8
административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът, намира че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде изменено единствено в насока намаляване на наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева, а в останалата си част - потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. В процесния случай учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН чрез процесуалния си представител по
пълномощие е направило искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Според чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита при дела по ЗАНН е от 80,00
лева до 150,00 лева.
С оглед степента на фактическа и правна сложност на делото, която не се
отличава от обичайните случаи на такъв тип дела, обстоятелството, че
разглеждането на същото е приключило в две съдебни заседания,
извършените процесуални действия от пълномощника на въззиваемата страна
– подаване на аргументирано писмено становище, от съдът намира, че
справедливият размер на ЮКВ, който следва да се присъди е сумата от 100,00
/сто/ лева.
Мотивиран от изложеното, съдът, основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр. ал. 2,
т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8637/18.04.2024 г., издадено от
В. Б. А. – Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „глоба“ на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА П. Н. Ж., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 27е
НБПП на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Председателя
на Управителния съвет сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
9
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10