Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 8168 по описа за 2016г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на А.М.С. предявен срещу З. „У.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,  вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба А.М.С. твърди, че на 14,06,2013г., в 11,05ч, в гр.Благоевград, на кръстовището на ул. „Митрополит Борис“ и ул. „Братя Миладинови“, Р.А. Б. при управление на  л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********, движейки се по ул. „Братя Миладинови“ – път без предимство, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упърлномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като не съобразил поведението си с пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и чл. 47 от ЗДвП, задължаващ водача на ППС приближаващо се към кръстовище да се движи с такава скорост, че при неободимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, като отнел предимството на движещият се по пътя с предимство - ул. „Митрополит Борис“ велосипед марка „Бачини“, управляван от М.Р.С.– син на ищцата, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на последния, за което е постановена присъда с Решение № 444/15,11,2018г. по ВНОХД № 1157/2018г. от САС, оставено в сила с Решение № 84/08.05.2019г. по н.д. № 307/2019г. на ВКС.

Твърди, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112002713904/03,03,2012г., валидна от 07,03,2012г. до 06,12,2013г.

Твърди, че претърпяла и продължава да търпи интензивни болки и страдания от внезапната и нелепа смърт на синът си.  Починалият и брат му били смисълът на живота и. След смъртта на съпруга си им се отдала изцяло. Тримата живеели в едно домакинство. Били изключително близки и много си помагали. Починалият бил нейната опора и надежда за бъдещето.

Излага и, че депозирал пред ответното дружество заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета и определено и изплатено на 22.12.2016г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000,00лв. Т.к. ответника към момента на плащането не е заявил кое задължение погасява счита, че сумата 60000.00лв. съставлява погасяване на част от дължимата към момента лихва върху главницата от 200000.00лв., в размер на 71699.79лв.

Твърди, че изплатеното му обезщетение не репарира изцяло претърпените неимуществени вреди, поради което претендира присъждане на сумата 200000,00лв., представляваща дължимата главница по обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -  до окончателното и изплащане.

Ответника в постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор излага становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за деликвента.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че не е настъпило по описания начин и посочените обстоятелства. Възразява, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********. Същият изчаквал на кръстовището за да предприеме маневра завой наляво без да има възможност да избегне удара. Виновен за ПТП е изцяло починалият, който в нарушение на разпоредбата на чл. 80, т. 2 ЗДвП, като не се движел възможно най близо до дясната граница на платното за движение, а по средата, и разпоредбата на чл. 81, т. 3 ЗДвП, като се движел в непосредствена близост до друго превозно средство, се блъснал в задната, лява част на автомобила.

Възразява, че смъртта на велосипедиста не е пряка, непосредствена последица от ПТП.

В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване от страна на починалия, който е създал условия и е улеснил с поведението си настъпването на вредоносния резултат, като е управлявал велосипеда в нарушение на ЗДвП.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Възразява и, че лихва не се дължи, т.к. вземането е погасено по давност.

В депозираната допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК и допълнителният отговор в срока по чл. 373 ГПК не са изложени твърдения и възражения различни от вече изложените.

Съдът, като взе предвид предмета на спора, становищата на страните и събраните доказателства, и като съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следното от фактическа страна:

С влязлата в сила постановена присъда с Решение № 444/15,11,2018г. по ВНОХД № 1157/2018г. от САС, оставено в сила с Решение № 84/08.05.2019г. по н.д. № 307/2019г. на ВКС, Р.А. Б. е признат за виновен в това, че при управление на  л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********, движейки се по ул. „Братя Миладинови“ – път без предимство, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упърлномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като не съобразил поведението си с пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и чл. 47 от ЗДвП, задължаващ водача на ППС приближаващо се към кръстовище да се движи с такава скорост, че при неободимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, като отнел предимството на движещият се по пътя с предимство - ул. „Митрополит Борис“ велосипед марка „Бачини“, управляван от М.Р.С.– син на ищцата, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на последния

От заключението по приетата САТЕ се установява следното.

Причината за настъпване на произшествието е в действията на Р.А. Б. - водач на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********. Въпреки, че се е движил по път с предимство, т.к. велосипедистът М.Р.С.е имал възможност да спре и да предотврати удара, неговите действия и бездействия също са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

От показанията на разпитаният като свидетел Р.А. Б. се установява следното: Движел се по път без предимство. Не забелязал велосипедиста, т.к. имало микробус, който завивал надясно. Не се движел много бързо. Уверил се, че няма други коли, като се огледал. Спрял на кръстовището за да извърши ляв завой. Чул удара и спрял. Слязъл и видял велосипедиста паднал до задната част на автомобила, до багажника.

От показанията на свидетеля И.Р.С., брат на починалия и син на ищцата се установява, че узнал чрез съобщение от болницата за смъртта на М.Р.С.. Тогава сам съобщил на майка си. След смъртта тя не се чувствала добре. Била с разклатена психика, здравето и се влошило. Възпалени лимфни възли, щитовидна жлеза. Страдала много за починалия. Все плачела и си спомняла за него, казвала, че и липсва. Всяка събота ходела на гробищата. Преди смъртта му били в много добри отношения, като майка и син. Споделяли си, помагали си и се подкрепяли се и финансово. Тримата живеели в едно домакинство след смъртта на баща им. Сега свидетелят живеел с ищцата в едно домакинство.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Р.А. Б. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на М.Р.С.– син на ищцата, за установени в настоящия процес.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Между страните е прието за безспорно и съдът приема за установено,  че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 05112002713904/03,03,2012г., валидна от 07,03,2012г. до 06,12,2013г.

Намира заключенията по приетата САТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото – писмени и гласни му дава вяра изцяло. Намира за обективни и дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления показанията на разпитаните свидетели и ги кредитира изцяло. Тези на свидетеля И.Р.С. цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, т.к. са в съответствие с останалите доказателства и са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления придобити от съвместният живот с ищцата преди и след смъртта на М.Р.С.. Въз основа показанията на И.Р.С. приема за установено, че ищцата е претърпял в като последица от настъпилите травматични увреждания твърдяните физически и емоционални болки и страдания.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на починалия М.Р.С.за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа заключението по приетата САТЕ и останалите доказателства по делото приема за установено, че въпреки, че се е движил по път с предимство велосипедистът М.Р.С.е имал възможност да спре и да предотврати удара. Затова неговите действия и бездействия също са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 10% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на починалия М.Р.С..

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в общ размер на сумата от 100 000,00лв.

При определяне на този размер съдът съобрази, че починалият е дете на ищцата, чиято смърт е настъпила във възраст 39 години, в която значителна част от  животът му предстои. Между него и ищцата, с която е живеел в едно домакинство е имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Всички са си помагали и подкрепяли взаимно. Разчитали са един на друг. Починалият е бил за ищцата опора и надежда за сигурност и грижа в бъдеще. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищцата след ПТП. Тя все плачела, била емоционално нестабилна, спомняла си често за починалия и всяка събота ходела на гробищата. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете за родителя е много тежка и неоценима в пари.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Безспорно е между страните и съдът приема за установено, че в полза на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпилата смърт в размер на 60000,00лв. Настоящият състав приема, че това плащане съставлява част от дължимата главница.

Поради изложеното и предвид установеното 10% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия размера на дължимото в полза на ищцата обезщетение е както следва:

След приспадане от размера на определеното обезщетение от 100000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 1000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 99000,00лв. От него следва да се приспадне и сумата 60000,00лв., представляваща изплатеното доброволно от застрахователя обезщетение или в полза на ищцата следва да се присъди сумата 39000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

За сумата 1000.00лв. представляваща горница над присъдените 39000,00лв.  до определеният размер от 100 000,00лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, за сумата 60000,00лв., представляваща горница над присъдените 39000,00лв. до определеният размер от 100000,00лв., следва да бъде отхвърлен поради установеното плащане, а за сумата 100000,00лв., представляваща горница над присъдените 39000,00лв., до пълния предявен размер от 200000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

Предвид изхода от спора по главният иск главницата от 39000,00лв. следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането - 14,06,2013г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението за погасяване на претенциите по давност. Това е така, т.к. в конкретния случай, приложение намира разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, доколкото регресното право възниква по силата на закона от момента на плащане на определеното обезщетение и давностния срок е пет години. От събраните по делото доказателства се установява, че плащането е извършено на 22,12,2016г., а исковата молба е подадена на 01,07,2016г., т.е. в рамките на давностния срок.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, поради което такива не и се присъждат.

Адв. Б.Е. - САК в качеството на процесуален представител на ищците претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който възлиза на 5530,00лв.

Ответникът  е представил списък за извършени разноски формирани от заплатен хонорар за защита от юрисконсулт и съдебни разноски, които възлизат на 565,00лв.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. Б.Е. - САК в качеството на процесуален представител на ищцата сумата 1078,35лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 455,00лв., представляваща сторените в производството разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1560,00лв., съобразно уважената част от исковете, както и сумата 39,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19, адв. Е.,  сумата 39000.00 /тридесет и девет хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП настъпило на 14,06,2013г., в 11,05ч, в гр.Благоевград, на кръстовището на ул. „Митрополит Борис“ и ул. „Братя Миладинови“, причинено виновно от Р.А. Б. при управление на  л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********, в нарушение на ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на синът и М.Р.С., за което е постановена присъда с Решение № 444/15,11,2018г. по ВНОХД № 1157/2018г. от САС, оставено в сила с Решение № 84/08.05.2019г. по н.д. № 307/2019г. на ВКС, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112002713904/03,03,2012г., валидна от 07,03,2012г. до 06,12,2013г. при З. „У.“ АД,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта -  14,06,2013г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания. за сумата 1000.00 /хиляда/лв. представляваща горница над присъдените 39000,00 /тридесет и девет хиляди/лв.  до определеният размер от 100 000,00 /сто хиляди/лв. - поради установено съпричиняване от 10 %, за сумата 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 39000,00 /тридесет и девет/лв. до определеният размер от 100000,00 /сто хиляди/лв. - поради установеното плащане, а за сумата 100000,00 /сто хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 39000,00 /тридесет и девет/лв., до пълния предявен размер от 200000,00 /двеста хиляди/лв. - като неоснователен,  на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Б.Е. - САК, в качеството на процесуален представител на А.М.С., ЕГН **********, сумата 1078,35 /хиляда седемдесет и осем, 0.35/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19, адв. Е. ДА ЗАПЛАТИ на З. „У.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., сумата 455,00 /четиристотин петдесет и пет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1560,00 /хиляда петстотин и шестдесет/лв., представляваща дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и сумата 39,00 /тридесет и девет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: