№ 52
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“
АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу решение №273/13.04.2020 г. по
т.д.127/2019 г. по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и
„ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, иск с правно
основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ за прогласяване по отношение на кредиторите на
несъстоятелността нищожността на договор за покупко-продажба от 24.10.18 г. на
обособена част от масата на несъстоятелността на предприятието на МОССТРОЙ-ВАРНА
АД, състояща се от поземлен имот с идент.№10135.513.163, находящ се в гр.Варна,
кк.Зл.пясъци, с площ 9001 кв.м., заедно с изградената в него жилищна сграда със смесено
предназначение, завършена до етап груб строеж, с идент.№10135.513.163.6, ведно с
намиращото се в жил.част на секция А движимо имущество /преместваемо обзавеждане/,
сключен между синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност като продавач, и
ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ ООД като купувач, обективиран в нот.акт 171/24.10.2018 г. на
нотариус А.Александров, вписан в АВ с вх.рег.№29507, акт 172, том LXXVI, дело
№16515/25.10.18 г., като неоснователен.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната страна „ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Насрещната страна „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, не е подала писмен отговор.
Третото лице помагач „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество
регистрирано в Република Маршалови острови, е подало писмен отговор, в който оспорва
1
жалбата.
Синдикът на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност е подал писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и частна жалба от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност срещу определение №261043/23.12.2020 г. по т.д.127/2019 г. по описа на
ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност, за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за
заплащане на държавна такса.
Насрещните страни, не са подали отговор на частната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП“ АД, със седалище гр.Варна, в качеството му на кредитор с прието вземане на
„МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност за прогласяване по отношение на
кредиторите на несъстоятелността нищожността на договор за покупко-продажба от
24.10.18 г. на обособена част от масата на несъстоятелността на длъжника „МОССТРОЙ-
ВАРНА“ АД – в несъстоятелност , състояща се от поземлен имот с идент. № 10135.513.163,
находящ се в гр. Варна, кк. Зл. пясъци, с площ 9001 кв. м., заедно с изградената в него
жилищна сграда със смесено предназначение, завършена до етап груб строеж, ведно с
намиращото се в жил. част на секция А движимо имущество /преместваемо обзавеждане/,
сключен между синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност като продавач и
„ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ“ ООД като купувач, обективиран в нот. акт N 171 на нотариус Ал.
Александров, вписан в АВ с вх. рег. №29507, акт 172, том LXXVI, дело №16515/25.10.18 г.
Ищецът излага, че сделката не е сключена по установения в производството ред
предвиден в чл.718 от ТЗ, тъй като синдикът при провеждане на прякото договаряне, не е
дал възможност на другите участници да подобрят финансовите си предложения, като е
класирал за купувач и сключил договор за продажба с последния участник в преговорите.
Наред с това излага, че синдикът е съкратил определения период за преговори, с което е
нарушил решението на събранието на кредиторите и даденото съобразно с него разрешение
от страна на съда, както и че е нарушил и разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ, като не е водил
преговорите с грижата на добър търговец.
Ответниците „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност и „ИМПЕРА
ТРЕЙДИНГ“ ООД, синдикът на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност,
конституиран като съищец на осн. чл.649, ал.3 от ТЗ и третото лице помагач „ИНФИНИТ
УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество регистрирано в Република Маршалови острови са
оспорили иска като неоснователен.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното
2
конституиране на синдика са допустими. Продажбата на права от
масата на несъстоятелността, включително от синдика по реда на прякото договоряне е
предвидена от закона и представлява същността на процеса по осребряване, чрез който в
масата на несъстоятелността да се съберат парични средства за удовлетворяване на
кредиторите. Съобразно разпоредбата на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, нищожна спрямо
кредиторите на несъстоятелността е извършена след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност не по установения ред в производството сделка с право
или вещ от масата на несъстоятелността. Няма спор, че ищецът – въззивник в настоящото
производство има качеството на кредитор с прието вземане спрямо длъжника „МОССТРОЙ-
ВАРНА“ АД – в несъстоятелност, поради което е легитимиран да предяви някой от
посочените в чл.649 от ТЗ искове, като с оглед изложените твърдения относно нарушения на
процедурата по продажба на вещи на несъстоятелния длъжник, предявеният иск следва да се
разгледа по специалния състав на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ.
Съдът намира, че установеният в закона ред за извършване на продажба по чл.718 от
ТЗ изисква, вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ,
или имуществено право да са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата
не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал, да е налице
предложение от синдика за продажба, което да съответства на взетото решение от
събранието на кредиторите по чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, разрешение на съда по несъстоятелността
и спазване на изискванията предвидени в чл.718, ал.3 и 4 от ТЗ. В процедурата по чл.718 от
ТЗ, синдикът е обвързан не от друго различно и нарочно за тази процедура решение на
събранието на кредиторите, а от същото решение, въз основа на което са проведени
продажбите на имуществените права на длъжника чрез търг с тайно и явно наддаване, като
продажбата по чл.718 ТЗ може да е само по отношение на същите имущества предлагани от
синдика за продажба на търг с явно и тайно наддаване. Няма пречка, събранието на
кредиторите преди даване на разрешение за продажба по реда на чл.718 от ТЗ, със
съответното мнозинство да промени някой от визираните в чл.677, ал.1, т.8 ТЗ
обстоятелства, но не и да определя правила, по които синдикът да преговаря, стъпки на
наддаване и прочие параметри на преговорите. Решаването на тези въпроси е предоставено
на синдика, който е длъжен да положи дължимата грижа на добрия търговец и при
условията на пазара относно търсене и предлагане да потърси купувачи и да продаде
имуществото по възможно най-високата цена, като за неизпълнение на тези си задължения
носи имуществена отговорност.
В случая, синдикът е депозирал искане за свикване на събрание на кредиторите, на
което да бъде обсъдено предложението му за продажба на обособена част от предприятието
на несъстоятелния длъжник чрез пряко договаряне от синдика по реда на чл.718 от ТЗ.
Предложението е било предмет на разглеждане на проведеното на 09.07.2018 г. събрание на
кредиторите на „Мосстрой - Варна“ АД (в несъстоятелност), като въз основа на взетото
решение, синдикът на несъстоятелния длъжник е отправил до съда по несъстоятелността
предложение за продажба на обособена част от масата на несъстоятелността чрез пряко
договаряне. С определение от 26.07.2018 г. по т.д.1260/2016 г., съдът по несъстоятелността е
разрешил на синдика да извърши продажбата съгласно реда, определен в решението на
събранието на кредиторите от 09.07.2018 г., като е приел, че синдикът е надлежно
легитимиран да насочва изпълнение върху активите на несъстоятелния длъжник съответно
на произнасянето на колективния орган по управление на масата на несъстоятелността на
целите на производството по несъстоятелност.
Съобразно предложението, възприето от събранието на кредиторите и даденото от
съда разрешение, синдикът е обявил в бюлетина на Министерството на икономиката
процедурата за продажба чрез пряко договаряне за периода 30.07.2018 г. до 17.00 ч. на
27.08.2018 г. Определянето на този срок, не е в нарушение на приетата процедура по водене
на преки преговори, доколкото датата 30.09.2018 г. е приета като крайна за сключване на
3
предварителен договор, като при избора на купувач е спазено изискването, предварителният
договор да не бъде сключван в първите 14 дни след публикуване на обявлението, т.е. не
преди 13.08.2018 г.
Неоснователно е възражението на въззивника, че при преговорите синдикът е
следвало да информира всеки от кандидатите за ценовите предложения на останалите
участници, доколкото от една страна даването на възможност за подобряване на
направените крайни ценови оферти не е предвидено в решението на събранието на
кредиторите, а от друга, както се посочи по-горе, организирането и провеждането на
преговорите е изцяло в оперативната самостоятелност на синдика. Няма спор, а и от
представените по делото доказателства се установява, че синдикът е водил преговори с
всички заявили интерес потенциални купувачи, които са отразени в протокол с отбелязване
на крайното ценово предложение. Даването на възможност за наддаване или подобряване на
направено ценово предложение, не е предвидено нито в разпоредбата на чл.718 от ТЗ, нито
в предложението на синдика или решението на събранието на кредиторите, на което е
обсъдено, поради което и не може да представлява порок, водещ до недействителност на
сделката. Отделно от това, всеки от участниците е подписал без възражения протокола от
приключилите преговори, съгласявайки се с вписаната в него цена като крайна такава.
Неоснователно е и възражението, че с продажбата на обособената част от
имуществото на длъжника е нарушена забраната на чл.718, ал.З от ТЗ, тъй като по делото не
са ангажирани доказателства от които да се направи извод, че при продажба на отделни
вещи и активи би се реализирала по-висока продажна цена.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ, на чието нарушение се позовава
въззивника, то същата определя дължимата от синдика грижа при осъществяване на
правомощията му, като неизпълнението на задълженията му е основание да се ангажира
било имуществената отговорност за вреди, било същият да бъде освободен от длъжността с
последица препястването на възможността му да упражнява професията. По никакъв начин
неполагането на дължимата грижа от синдика, която касае изпълнение на задълженията му
като орган на несъстоятелността по отношение на длъжника и кредиторите, като
неизпълнението на тези задължения влече последици и в отношенията на синдика с тези
субекти, а по никакъв начин не може да повлече нищожност на сделката, а още по-малко
поради противоречие със закона.
Анализът на събраните по делото доказателства, обуславя извода на съда, че
атакуваната сделка е извършена по установения в производството по несъстоятелност ред,
доколкото преговорите са проведени с всички заявили интерес кандидати, по реда на
постъпване на заявленията им за участие, като оферентът „Импера Трейдинг“ ООД е
предложил най-висока крайна цена за закупуване на имота - 7 007 007 лева. Договорът за
продажба по реда на чл.718 от ТЗ, в предвидената от закона нотариална форма е сключен на
24.10.2018 г., като продажната цена е изплатена изцяло преди сключването му, по особената
банкова сметка на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД (в несъстоятелност).
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението, следва да бъде потвърдено изцяло, като съдът препраща и
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
По частната жалба:
Поради отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ,
съдът на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ е осъдил несъстоятелния длъжник да заплати от масата на
несъстоятелността, държавна такса в размер на 151 254.95 лева. С обжалваното определение
№261043/23.12.2020 г. е отхвърлена молбата на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
4
несъстоятелност, за измененеи на решението в частта относно присъдените разноски за
заплащане на държавна такса.
Предвид избрания от законодателя подход със специалната уредба на чл.649, ал.6
ТЗ, при отхвърляне на който и да е от исковете, изброени в разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ,
вкл. на такъв по чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, какъвто е разгледан в настоящият спор, държавната
такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на длъжника „МОССТРОЙ-
ВАРНА“ АД - в несъстоятелност. Законодателят не е разграничил отговорността за разноски
в зависимост от субекта, упражнил правото да предяви исковете по чл.649, ал.1 ТЗ, предвид
на което и такова разграничение, макар и да е разумно, не може да бъде сторено и от съда. В
този смисъл и макар искът по настоящият спор по чл. 646, ал.1, т.3 ТЗ да е предявен от
кредитор, който е и станал причина за разходите по делото, а не от синдика, държавната
такса по отхвърления иск, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. При
формиране на горния си извод настоящият състав на съда съобразява и съдебната практика
по чл. 649, ал. 6 ТЗ по решение № 238 от 15.01.2019 г. по т. д. 2668/2017 г., ТК, I ТО на
ВКС.
Ето защо, направеният от първоинстанционния съд извод относно липсата на
основание за изменение на решението в частта за разноските е правилен, постановения от
него акт е законосъобразен, поради което частната жалба, следва да бъде оставена без
уважение.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ, несъстоятелният длъжник следва да бъде осъден да
заплати от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт държавна
такса за въззивното производство в размер на половината от първоначално определената, а
именно 75 627.48 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №273/13.04.2020 г. по т.д.127/2019 г. по описа на ОС -
Варна, с което е отхвърлен предявения от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна срещу „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна и „ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, за прогласяване по
отношение на кредиторите на несъстоятелността нищожността на договор за покупко-
продажба от 24.10.18 г. на обособена част от масата на несъстоятелността на предприятието
на МОССТРОЙ-ВАРНА АД, състояща се от поземлен имот с идент.№10135.513.163,
находящ се в гр.Варна, кк.Зл.пясъци, с площ 9001 кв.м., заедно с изградената в него
жилищна сграда със смесено предназначение, завършена до етап груб строеж, с идент.
№10135.513.163.6, ведно с намиращото се в жил.част на секция А движимо имущество
/преместваемо обзавеждане/, сключен между синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност като продавач, и ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ ООД като купувач, обективиран в
нот.акт 171/24.10.2018 г. на нотариус А.Александров, вписан в АВ с вх.рег.№29507, акт 172,
том LXXVI, дело №16515/25.10.18 г., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност срещу определение №261043/23.12.2020 г. по т.д.127/2019 г. по описа на
ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност, за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за
заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м-ст
5
"Св.Никола“ 60, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
апелативен съд, сумата от 75 627.48 (седемдесет и пет хиляди, шестстотин двадесет и
седем лева и 48 ст.), представляваща дължимата държавна такса за настоящото
производството, на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6