№ 565
гр. Варна, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110108414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Варна,
ул. „Я.“ ** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет
на Заповед № 261072 от 09.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16378/2020г. по описа на ВРС за
следните суми: сумата от 695.61 лева, представляваща незаплатена главница
по договор за потребителски кредит № 529465/30.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
67.57 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2019г. до
02.08.2019г.; сумата от 29.95 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.07.2020г. до 15.12.2020г. В условията на евентуалност в случай,
че не бъдат уважени установителните претенции, ищецът предявява
осъдителна претенция, по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
695.61 лева, като платена без основание в полза на ответницата на
30.07.2018г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.07.2018г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 529465, по силата на
който ищцовото дружество е предоставило на ответницата заем в размер на
1
1200 лева, а ответницата се е задължила да върне сумата съгласно
погасителен план на 12 месечни погасителнни вноски. Договорът за кредит
бил сключен от разстояние. Ответницата попълнила заявка за кандидатстване
за кредит от разстояние. След одобрение сумата бил изпратен линк за
потвърждение , който бил активиран от ответницата. В изпълнение на
договора по микросметка на ответницата в Изипей АД на 30.07.2018г.
ответното дружество превело сума в размер на 415.08 лева. С остатъка от
сумата в размер на 784.92 лева съобразно попълненото от ответницата
заявление било погасено нейно предходно задължение към ищцовото
дружество по договор за потребителски кредит № 525509/21.05.2018г.
Падежът на дължимите от ответницата вноски по процесния договор за
кредит настъпил на 02.08.2019г. По кредита били постъпили частични
плащания в размер на 718 лева.
В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че
по договор за потребителски кредит № 525509/21.05.2018г. е направила
плащания в по-голям размер от тези, за които ищецът е представил
доказателства. Не оспорва сключването на процесния договор от 30.07.2018г.
за сумата от 1200 лева. Твърди, че по същия е направила следните плащания:
198 лева на 03.09.2018г., 198 лева на 06.10.2018г., 197 лева на 22.11.2018г. и
125 лева на 15.01.2019г., като е заплатила общо 719 лева, а дружеството й е
превело 415,08 лева, поради което счита, че заемът е предсрочно погасен.
Оспорва клаузата за договорна лихва като неравноправна, тъй като заемът е
потребителски и си има законна лихва.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява и не
изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен от разстояние
договор за потребителски кредит № 529465/30.07.2018г. По силата на
договора ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата от 1200
2
лева. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 12 равни месечни вноски в
размер на 193.72 лева. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36 %,
а ГПР е 49,32 %. Предвидено е, че общият размер на всички плащания по
кредита е 1481.18 лева. Уговорено е кредитът да се изплати на заемателя в
деня на подписване на договора по избран от заемателя начин, а именно по
банков път или на каса на EasyPay. В чл.17 от договора е уговорено
задължение на заемателя в срок до 3 дни от получаване на наемната сума да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение за връщане на всички дължими вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция. Съгласно чл.20 при
неизпълнението на посоченото задължение заемателят дължи неустойка в
размер на 2324,64 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска
по кредита и е отразена в погасителния план.
Представени по делото са още погасителния план към договора и
Общите условия към него.
Представен по делото е и сключен между страните договор за
потребителски кредит № 525509/21.05.2018г., по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответницата заем в размер на 800 лева, а същата
е следвало да го върне на 12 месечни погасителни вноски.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че задълженията по договор за кредит №
525509/21.05.2018г. в размер на 784,92 лева са погасени на 30.07.2018г. чрез
рефинансиране след отпускането на нов кредит по договор за потребителски
кредит № 529465/30.07.2018г. за сума от 1200 лева. Предоставеният кредит в
размер на 1200 лева е усвоен за същата сума на 30.07.2018г., като от кредита е
рефинансирано задължението от 784,92 лева по договор за кредит №
525509/21.05.2018г., а разликата от 415.08 лева е получена от ищцата чрез
EasyPay. За периода от 30.07.2018г. до 14.06.2021г. и до изготвяне на
експертизата ответницата е изършила 4 бр. плащания по договор за кредит №
529465/30.07.2018г. в размер на 718 лева, както следва: на 03.09.2018г. за 198
лева, на 06.10.2018г. за 198 лева, на 22.11.2018г. за 197 лева и на 15.01.2019г.
за 125 лева. Задълженията й по процесния договор за кредит за периода от
30.07.2018г. до 18.12.2020г. и до изготвяне на експертизата са в размер на
3
1619,86 лева в т.ч. главница за 1032,47 лева, договорна/възнаградителна лихва
за 146,66 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.20
за 440,53 лева. Обезщетението за забава върху главницата за периода от
14.07.2020г. до 15.12.2020г. е в размер на 44,45 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираната
главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в забава и началната дата
на същата.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор за заем.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
уговорената заемна сума в размер на 1200 лева е предоставена на
ответницата, като с част от същата е погасено задължението й по договор за
кредит № 525509/21.05.2018г., а останалата сума е получила в брой на каса на
EasyPay. Срокът за връщане на заема изтекъл, като падежът на последната
погасителна вноска – 02.08.2019г. е настъпил преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Установи се още, че по договора за заем ответницата е направила само 4
броя плащания в общ размер от 718 лева. Възражението на ответницата, че с
посочената сума предсрочно е погасила договора за заем, тъй като ищцовото
дружество й е превело сума в размер 415,08 лева е неоснователно. Както бе
посочено по-горе, тази сума е преведена в брой на заемателката като остатък
след погасяване на предходен креди със сумата от 784,92 лева. Това
обстоятелство не означава, че ответницата дължи само 415,08 лева, доколкото
с разликата до 1200 лева е погасен друг неин дълг.
Неоснователно се явява и възражението й, че не дължи договорна
4
лихва, тъй като заемът е потребителски и дължи законната лихва. Изрично
предвидена в чл.240, ал.2 от ЗЗД е възможността писмено да се уговори
дължимост на лихва върху предоставената в заем главница. Същата на
практика представлява цената за ползване на заетата сума. От друга страна
съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на
задължението за възнаградителна лихва. ГЛП е уговорен във фиксиран
размер на 36 %, а общият размер на ГПР е 49,32 %., който макар и значително
да приближава не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от
ЗПК. Не са нарушени изискванията и изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй
като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Лихвеният
процент и ГПР са ясно посочени в договора за кредит.
Видно от договора, погасителния план към него и заключението на
вещото лице е, че на ищцата освен дължими суми за главница и договорна
лихва, са начислени и суми за неустойка по чл.20. Посочената клауза съдът
намира за нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, както и на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, но няма да се
спира подробно на същата, доколкото не се претендират вземания за
неустойка. Вещото лице е посочило остатък от дължими суми по кредита
след направените плащания в размер на 718 лева, като е съобразило и
начислената неустойка. Следва да се има предвид, че самият ищец
претендира по-малки суми за главница и договорна лихва от посочените в
експертизата, като очевидно е, че е приспаднал начислените суми за
неустойка, като е отнесъл всички плащания по договора за кредит само към
главницата и договорната лихва. С посочената сума са погасени изцяло
първите седем вноски за главница и договорна лихва и сума в размер на 2,76
лева от осмата вноска. След приспадане на платеното дължимите суми са
както са завени от ищеца - 695.61 за главница и 67.57 лева за договорна
лихва.
Установи се безспорно, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
част от вноските за платени със закъснение, а някои от тях изобщо не са
платени, поради което дължи обезщетение за забава. Изчислена с лихвен
калкулатор законната лихва върху главницата от 695.61 лева за периода от
14.07.2020г. до 15.12.2020г. е размер на 29.95 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
5
се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на направени по делото разноски в размер
на 125 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 300
лева за платено адвокатско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лева за държавна такса и
300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Б.
Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Варна, ул. „Я.“ ** дължи на „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б следните суми: сумата от 695.61 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит №
529465/30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението – 18.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 67.57 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 03.04.2019г. до 02.08.2019г.; сумата от 29.95 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до
15.12.2020г., за които суми е издадена Заповед № 261072 от 09.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
16378/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Варна, ул. „Я.“
** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б сумата от 725 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 325 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6