Мотиви
към Присъда №260150/21.09.2021г.
по НЧХД
№ 204 по описа за 2021 година
на
Варненския районен съд, наказателна колегия
На 19.01.2021год.
в РС-Варна е постъпила частна тъжба от С.Я.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Н.Б.А. – Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***, к.к „Зл. Пясъци" ж.к „Сънраиз"
вх.Б, ет. 6, ап.15 с оглед данни за обстоятелства на престъпление, което
се преследва по частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 20.01.2021г. е
образувано производството по настоящото НЧХД.
С разпореждане на
съдията-докладчик от 21.01.2021г. на частния тъжител, е дадена възможност в
7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в
съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи
обстоятелствата на престъплението, досежно време,
място и начин на неговото извършване. На 04.02.2021г., /в дадения 7- дневен
срок/ по делото е постъпило уточнение към тъжба вх.№269041/04.02.2021г., с
което нередовностите в тъжбата са отстранени.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към
нея, с разпореждане от 05.02.2021г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно
заседание. Производството е образувано срещу подс. Н.Б.А. – Ш. с оглед описани в тъжбата
обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред, а именно:
престъпление по чл.182, ал.2 от НК,
извършено 07.11.2020г. в гр.Варна.
В съдебното производство,
частният тъжител участва лично и се представлява от повереник
- адв. Б.Ж.,***, който поддържа тъжбата и уточненията
към нея. Във фазата по съществото на делото адв.Ж. изразява
становище за доказаност на обвинението, както от
обективна страна, така и относно субективната страна. Пледира подс. да бъде призната за виновна по възведеното й с
тъжбата обвинение и да й бъде наложено минимално наказание. Акцентира върху
систематическото място на престъплението по чл.182 в НК, а именно в главата
„Престъпления против брака, семейството и младежта“,
тъй като касаело отношения между родители и деца. Сочи, че по постигнатото
споразумение между страните, частният тъжител е следвало да упражни
родителските си права на 07.11.2020г. и 08.11.2020г. На 06.11.2020г., в
кореспонденция между страните, той
потвърдил това си намерение, като изпратил имейл на подсъдимата. На
07.11.2020г. му било отказано връчването на децата, поради което частният
тъжител използвал дадената от закон
възможност да уведоми служители на Пето районно – Варна, че не се изпълнява
съдебно решение във връзка с определения режим на лични контакти с децата. Счита, че
организацията и провеждането на тържество за имения ден на едно от децата
можели да бъдат съобразени с режима на лични отношения с бащата. Поради това и
пледира за осъждане на подсъдимата.
Във фазата по съществото на делото, частният тъжител Ш. излага своята
гледна точка за отношенията си с подсъдимата. Споделя, че комуникацията между
двамата, относно общите им деца, се осъществява предимно по имейл, тъй като не
желаел да комуникира с подсъдимата по друг начин. Счита, че режимът на лични
контакти следва да се спазва стриктно, както от едната, така и от другата
страна. Намира, че е можело празникът за детето да се организира по начин,
който не нарушава режима му на личен контакт.
Защитникът на подсъдимата адв. М.Г. в пледоарията
си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда. Акцентира върху взаимоотношения между двамата бивши съпрузи,
като счита, че съденият процес се явява начин да се търси възмездие за минали
действия. Излага аргументи, че деянието не е осъществено от субективна страна. Счита,
че за да е налице деяние по Наказателния
кодекс, което да е наказуемо за неспазване на лични контакти, то не следва да е
еднократно такова действие, а да бъде системно нарушаване на този текст от
Наказателния кодекс. Счита, че се касае за пълна липса на извършване на
престъпление или за маловажно такова.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимата
А. - Ш., счита, че не е виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Излага
своето виждане за отношенията си с тъжителя. Твърди, че за процесната
дата е уведомила частния тъжител, че ще се провежда тържество в дома й. Сочи,
че децата са били при него предходната седмица, съобразно постигнатото
споразумение. Твърди, че те са давани на бащата и извън определения режим на
лични отношения, както и че няма желание да възпрепятства режима на лични
отношения между децата и техния баща. В дадената й последна дума, моли да бъде
призната за невинна.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Н.Б.А. – Ш. е роден на ***г***. Тя е българка и има българско
гражданство. Разведена е и не е осъждана. Работи по трудово правоотношение. Притежава
ЕГН **********.
Подс. Н.А. и частният тъжител С.Ш. сключили
граждански брак на 09.06.2010 год. От брака си те имат две малолетни деца Б.-М.С.Ш.,
роден на ***г. и Б.-Е.С.Ш., родена на ***г.
През 2018г. отношенията между съпрузите се влошили. През тази
година частният тъжител Ш. *** с искове
с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/ за развод поради
разстройство на брака, за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо родените през времетраенето на брака ненавършили пълнолетие деца и за
дължимата издръжка. По повод
депозираните искове в РС-Варна било образувано гр.дело №15612/2018г. по описа
на съда.
На 19.04.2019г., поради постигнато между страните споразумение,
основано на сериозно и непоколебимо взаимно съгласи за
прекратяване на брака им, производството по гражданското дело било
преобразувано от брачно, провеждано по исков ред, в охранително производство за
прекратяване на брака по взаимно съгласие, по реда на чл.321, ал.5 от ГПК.
С Решение №1782/24.04.2019г. постановено по гр.дело №15612/2018г.,
състав на ВРС приел, че споразумението между частният тъжител и подсъдимата
удовлетворява изискванията на СК, не противоречи на закона и морала, съблюдава
и защитава интересите на децата. Поради това с горепосоченото решение
гражданският брак, сключен между двамата бил прекратен и било утвърдено постигнатото между съпрузите
споразумение по чл. 51 СК. С него упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца било предоставено на майката Н.А.-Ш..
Бил определен и режим на лични отношения
на бащата С.ш. и родените от брака деца Б.-М.С.Ш. и Б.-Е.С.Ш.. Режимът давал
възможност на частния тъжител да вижда и взема децата, както следва:
1.
Всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа в събота до 16:00
часа в неделя, с преспиване;
2. 15 /петнадесет/
дни през лятната ваканция на двете деца, без прекъсване, съобразно училищния учебен
план (неизменна част от Договора за обучение на всяко дете), което обхваща
периода от 17.07. на всяка календарна година, когато приключва
планираният училищен Ваканционен клуб, до 01.09. на всяка календарна
година, когато започва новата учебна година в училище МФУ „Шарл Перо“, където
се обучават двете деца; За осъществяването на този режим на лични отношения
през лятната ваканция майката следвало да уведоми писмено по имейл бащата
за дните, през които децата ще са при него и ако до 30-ти април майката не е
уведомила бащата в писмен вид по имейл, бащата има право сам да определи
дните, през които ще вземе децата като уведоми писмено по имейл за това
майката до 15-ти май;
3. По една седмица от всяка ваканция през учебната година,
съобразно календара на училищния учебен план в училище МФУ „Шарл Перо“;
4. За всеки рожден ден на
бащата 25 -ти юли - от 17:00 часа до 20:00 часа на същия
ден;
5. Всяка четна година от 9:00 часа
на 24-ти декември до 19:00 часа на 28-ми декември;
6. Всяка нечетна година
от 9:00 часа на 29-ти декември до 19:00 часа на 1-ви
януари.
В съдебното решение било вписано още, че за осъществяване на режима на
лични отношения бащата и настоящ тъжител ще взема и връща децата Б.-Е.
и Б.-М. от жилището, в което те живеят с майката- подсъдимата А.-Ш..
Решението влязло в сила на 24.04.2019г.
След развода, подсъдимата и децата заживели на адрес гр.Варна к.к. „Златни пясъци“ , ж.к „Сънрайз“
, вх.Б, ет.6 , ап.15. Жилището се намирало в комплекс от затворен тип с
контролиран достъп на външни лица.
През учебната 2020/2021 г. малолетните деца на
бившите съпрузи посещавали частно общообразователно училище – МФУ „Шарл Перо“.
Въпреки прекратяване на брака по между им, отношенията между подсъдимата
и частния тъжител не се подобрили, а напротив същите се влошили още повече,
като между страните, по молба на подсъдимата, било образувано дело за домашно
насилие. Липсвала устна вербална комуникация помежду им, като общуването между
тях по повод общите им деца се осъществявало основно в писмена форма, чрез
писане на имейли. В електронната кореспонденцията между тях, с оглед
съблюдаване на режима на лични отношения и начина, по който следвало да се
изпълнява той, предвид издадената заповед за защита в полза на подсъдимата, били
въвлечени и процесуалните представители на бившите съпрузи- адвокатите Б. и Ч..
Съобразно определения в съдебното решение режим, първоначално частният
тъжител вземал децата от дома на подсъдимата в гр.Варна к.к „Златни пясъци“ ,
ж.к „Сънрайз“ , вх.Б, ет.6 , ап.15. След образуване
на делото за домашно насилие, двете деца били предавани на тъжителя от св.Б.А.-
баща на подсъдимата, първоначално чрез брата на Ш., а впоследствие и на самия
него, на около 100 метра от жилищната сграда, в която живеела подсъдимата.
След влизане в сила на съдебното решение относно режима на личен контакт
с децата се случвало частният тъжител да взема децата и извън определения в
решението режим, по негово искане или по молба и уговорки с подсъдимата. Имало и
периоди, в които частният тъжител не
вземал децата съобразно определения режим за лични отношения. Такъв бил
периодът, по време на провежданата от него предизборна кампания за кмет, през
есента на 2019г. Такъв бил и периодът през пролетта на 2020г. /месеците април и
май 2020г./, когато в страната било обявено извънредно положение, поради
пандемията с Ковид 19. През този период, по молба на
подсъдимата, основана на положението на частния тъжител, определящо го като
обществено ангажирана личност, без възможност за ограничаване на социални
контакти, не се осъществявал режима на лични отношения с децата. Впоследствие,
през летните месеци на 2020г. двете деца били при частния тъжител и извън
ограниченията на режима на лични отношения, като прекарали лятната ваканция с
него.
Съобразно календара на училищния учебен план в училище МФУ „Шарл Перо“
за учебната 2020/2021г., в периода от 19.10.2020г. до 30.10.2020г., децата били
в есенна ваканция. В тази връзка подсъдимата и частният тъжител разпределили
режима на лични отношения с тях. По обичайния за тяхното общуване начин, чрез
имейл, двамата се уговорили в периода от 19.10. до 26.10.2020г. децата да бъдат
при подсъдимата, а в периода от 26.10.2020г. до 01.11.2020г. – при частния
тъжител. На 01.11.2020г. децата били върната от частния тъжител при майка им.
07.11.2020г. била първата събота от месец ноември 2020г. Поради това и
съобразно режима на лични отношения с бащата, двете деца трябвало да бъдат
взети от частния тъжител Ш. в 10:00 часа в събота и да бъдат върнати в
дома на подсъдимата до 16:00 часа в неделя.
На 08.11.2020г., съобразно църковния календар, бил Архангеловден и детето Б.-М. имало имен ден.
Поради това подсъдимата решила да организира празненство в дома си, на което да
бъдат поканени съученици и приятели на двете деца. Предвид предстоящия режим на
лични отношение с бащата в периода 07-08.11.2020г., няколко дни по-рано тя
уведомила частния тъжител с имейл, че през уикенда децата ще останат при нея
поради плануван ангажимент с тях. На 06.11.2020г. частният тъжител върнал имейл, че възнамерява
да вземе децата при себе си съобразно установения режим. Още същия ден,
подсъдимата му отговорила с имейл, в който настояла за разбиране от негова
страна, като му съобщила, че с децата организират празненство.
На 07.11.2020 год. (първа събота
от месеца), в 10.00ч., тъжителят Ш.
отишъл до дома на подс. А.-Ш., на адрес *** к.к
„Златни пясъци“ , ж.к „Сънрайз“, вх.Б, като изчакал
на около 100 м. от адреса за довеждане на децата. Тъй като в продължение на 10
минути никой не довел децата, в 10:11ч. той подал сигнал на тел.112, като
потърсил съдействие във връзка с изпълнение на съдебното решение. Уведомил
дежурния оператор, че съобразно съдебното решение трябва да вземе децата, но
никой не ги водел в продължение на 10 минути. Операторът го посъветвал да се
обади по телефона на другия родител, но Ш. отказал, като посочил, че е уведомил
майката с имейл за намеренията си да вземе децата. Приетият сигнал бил
пренасочен към органите на Пето РУ-Варна, от където бил изпратен екип на
полицията, в който били свидетелите С.Р., Г.Т. и И.И..
Около 10.30ч. служителите на реда пристигнали на горепосочения адрес,
където ги чакал тъжителят Ш.. Последният им обяснил, че бившата му съпруга
възпрепятства изпълнението на съдебното решение. Органите на реда отишли до
дома на подсъдимата и провели разговор с нея. От разговора с подсъдимата
станало ясно, че децата не са дадени на бащата във връзка с празненство, както
и че предната седмица същите били при баща си. Полицейските служители изготвили
докладна записка за случая и си тръгнали.
Още същия ден частният тъжител сигнализирал и органите на прокуратурата,
като подал молба до дежурен прокурор при РП-Варна за образуване на производство
срещу подсъдимата за престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Тъй като 07.11.20г.
било почивен ден, молбата до РП-Варна Ш. депозирал чрез органите на Пето РУ-Варна.
С постановление от 19.11.2020г. прокурор при ВРП отказал образуване на
ДП, като се позовал на разпоредбата на чл.193а от НК, съгласно която
наказателното преследване за престъпление по чл.182, ал.2 от НК се възбужда по
тъжба на пострадалия до съда.
На 12.01.2021г. частният тъжител поискал да получи прокурорския акт,
като препис от същия му бил връчен на 15.01.21г.
На 19.01.2021 год., от страна на С.Ш. *** била подадена тъжба против подсъдимата А.-Ш., по
повод на която било образувано настоящото НЧХД.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Н.А.-Ш. е видно, че същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин от гласните, писмени и веществени
доказателства по делото, а именно: обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите С.Р., Г.Т. и И.И., П.Б., Б.А. и М.-М.Д., заверен за
вярност препис от Решение № 1782 от 24.04.2019г. по гр. дело № 15612/2018г. по
описа на РС – Варна, 43 състав, учебен календар за 2020/2021г. на училище „Шарл
Перо“, писмо от РП – Варна №
16303/2020г. от 09.03.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите
по прокурорска преписка № 16303/2020г. по описа на РП – Варна /послужили като насочващи факти относно хода
на съдебното следствие/, писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна рег. №
460000-2078 от 07.06.2021г. ведно със заверено за вярност копие от докладна
записка изготвена от И. И. и писмо от „Национална система 112“ гр. Варна рег. №
105820-209 от 03.06.2021г., ведно с 1 брой СД диск, съдържащ звукозапис, кореспонденция
водена между частния тъжител Ш. и подс. А.-Ш. по ел. поща, справка съдимост и др, като в своята съвкупност така посочените доказателства
са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят до
различни правни изводи.
Съдът напълно кредитира обясненията
на подс. А.-Ш. дадени пред съдебния състав, тъй
като те кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства.
Принципно обясненията на подсъдимата, като устно доказателсвено средство имат двояка
природа – източник на доказателства и
средство за защита. Давайки обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити
своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото ѝ да не дава обяснения,
както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимата А.-Ш. избра да даде
своите обяснения по повдигнатото с тъжбата обвинение в края на съдебното
следствие. С тях същата изрази своето отношение към обвинението, като посочи
своето виждане относно отношенията ѝ с бившия ѝ съпруг и относно
спазването на режима на лични контакти с детето, в това число и относно датата
07.11.2020г.
Обясненията на подсъдимата за влошените
отношения с частния тъжител, ескалирали до производство по Закона за домашното
насилие, за начина по който комуникират помежду си относно отглеждането, възпитанието на общите им деца и относно
осъществяване на режима на личните отношения с тях се подкрепят изцяло от
показанията на свидетелите Б. и А., от приобщената кореспонденция по ел.поща
помежду им /не оспорена по никакъв начин от тъжителя/.В тази част обясненията ѝ
се подкрепят и от приобщения по делото звукозапис изготвен във връзка с
подадения от тъжителя сигнал. От съдържанието на този звукозапис е видно, че
сам частният тъжител е споделил с оператора, че въпросът относно вземането на
децата на 07.11.20г. е бил обсъждан по имейл. Нещо повече от записа се
установява и че частният тъжител не намира за нужно да телефонира на другия
родител какъвто съвет му е даден от оператора на спешния телефон. Т.е. явства нежелание за провеждане на устна комуникация с
подсъдимата, в какъвто смисъл са нейните обяснения, а освен тях и останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Не оборени по никакъв начин, със събраните
по делото доказателства, остават и обясненията на подсъдимата, че е била честа
практика да не се изпълнява с точност режимът на лични отношения, като при
ангажименти на родителите, или поради други фактори се е случвало децата да
бъде вземани от бащата и извън определения в съдебното решение режим, като
компенсация за пропуснато осъществяване на режим на лични контакти. В подкрепа
на тези нейни обяснения са както показанията на св.А.- баща на подсъдимата,
който участва в изпълнението на режима, тъй като е натоварен да предава и взема
децата от бащата, така и показанията на
св.Б.. И двамата свидетели сочат, че по време на обявеното извънредно
положение, в началото на пандемията- през месеците април-май 2020г. предвид
обществените ангажименти на частния тъжител и невъзможността за изолация, и
поради опасността от заразяване със заболяването Ковид
19, режимът не се е изпълнявал, което е било съгласувано между двамата
родители. Поради това и за компенсация на бащата децата са прекарали цялата
лятна ваканция при него. Че режимът не се е изпълнявал през есента на 2019г. и
то не поради вина подсъдимата, а поради предизборната кампания на тъжителя Ш.
свидетелства в показанията си и св.Б..
Обясненията на подсъдимата, че е информирала
частният тъжител, че организира празненство, поради което децата няма да му
бъдат предадени в първата седмица на месец ноември 2020г., както и че е
проведено такова тържество по повод именния ден на по-голямото дете се
подкрепят от всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, а и в
принципен план тези факти не се оспорват от частния тъжител.
Ето защо съдът напълно кредитира
обясненията на подсъдимата, депозирани в хода на съдебното следствие.
По отношение на показанията на св.Б.А.
съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид
фактът, че свидетелят е баща на подсъдимата. Въпреки това неговите показания са
в унисон с установената от съда, на базата на останалите кредитирани
доказателства, фактическа обстановка. Обстоятелството, че А. е баща на
подсъдимата не би могло да компрометира показанията му изначално и
същите да бъдат отхвърлени априори. Това е така, тъй
като на първо място на свидетелят бе разяснено правото да откаже да дава показания
като баща на подсъдимата. На второ място, след като същият заяви желание да
депозира показания, то същото стори пред
съда под страх от наказателна отговорност. На следващо място както бе посочено
по-горе неговите показания кореспондират с останалите кредитирани от съда
доказателства, така, че за съда не възниква съмнение, че показанията му са
искрени и достоверни. Както
бе споменато по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а
тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с
оглед съвкупния анализ на доказателствата.
Като добросъвестни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира
и показанията на свидетелката П.Б.. За тези свидетелка съдът не установи
основания, поради които да я счита за предубедена или заинтересована пряко или
косвено от изхода на делото. Свидетелката е била процесуален представител на
подсъдимата по дело от граждански характер. Тя познава и двете страни по делото
от дълго време и изрази своите възприятия досежно
тяхното поведение и отношенията по между им по повод изпълнение на режима на
лични отношения с децата.
За свидетелката М.-М.Д. съдът също не установи
основания за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Тази
свидетелка съобщи факти и обстоятелства относно организацията и провеждането на
имения ден на детето Б.-М., като сподели и своите възприятия от отношенията
между бившите съпрузи, изградени на базата на споделеното ѝ от
подсъдимата. Показанията ѝ са в унисон с останалите кредитирани
доказателства.
Като достоверни, добросъвестни, логични и взаимнодопълващи се бяха оценени и показанията на
служителите на реда С.Р., Г.Т. и И.И.. Съдът намира, че тримата свидетели са непредубедени
и са случайни очевидци на фактите, които споделят. Между тях, от една
страна и подсъдимата и частния тъжител,
от друга, не са налице предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху
непредубедеността им. Тримата свидетели свидетелстват за възприетото - за
фактите и обстоятелствата споделени им от тъжителя и за установеното в дома на
подсъдимата и споделеното от нея. Макар в показанията им да има известни
фактически различия по повод споделеното с тях от подсъдимата относно
неизпълнението на режима на лични отношения, то безспорно и от показанията на
тримата става ясно, че те са възприели, че поводът за непредаване на децата е
свързан с празненство. Съдът отчете, че тримата свидетели като служители на
реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и
житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнал през ноември
2020г. към момента на с.з. в което са разпитани - а именно към 06.07.2021г. т.е
осем месеца по-късно.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени
по чл. 283 от НПК, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по
отношение на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на
обективната истина. Кредитира и звукозаписа предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР“, като
кореспондиращ с установената по делото фактическа обстановка.
След
като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите
по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимата
Н.Б.А.-Ш. – родена на ***г. в гр.
Плевен, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена,
неосъждана, работи, ЕГН ********** не е осъществила състава на престъплението по чл.
182, ал.2 от НК, за което ѝ е било предявено обвинение с
частната тъжба, а именно за това на 07.11.2020г., в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, на около 100 метра от ж.к. „Сънрайз“, вх.Б като родител на децата Б.-М.С.Ш., роден на ***г.
и Б.-Е.С.Ш., родена на ***г. не изпълнила съдебно решение № 1782/24.04.2019 по
гр. дело № 15612/2018 г. по описа на Районен съд Варна, в частта му относно
определения с решението режим на лични контакти на децата Б.-М.С.Ш. и Б.-Е.С.Ш. с техния баща С.Я.Ш..
До този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.
След
пълен анализ на доказателствата съдът намира, че деянието на подсъдимата само
формално осъществява признаците на престъпление от частен характер, в частност
такова визирано в разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК, като споделя и
становището на защитата в този аспект.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК е
поместено в Глава четвърта „Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел I
„Престъпления против брака и семейството“. Съставът на това престъпление
създава гаранция за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите,
които са разделени или са в бракоразводен процес. Осигурява ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да
се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно
възпитание. От друга страна, непосредствен обект на защита са и правата на родителите за редовни контакти с
децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.
За
да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо от
обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява
или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да
е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. Изпълнителното деяние може да се осъществи в
някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма - неизпълнение на съдебно решение
или осуетяване изпълнението на съдебно решение. Неизпълнението на съдебно решение, като форма на изпълнителлното деяние е формално престъпление. То може да
се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. Другата форма на
изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 НК
- осуетяване на изпълнението, се
осъществява чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може
да бъде изпълнено решението и нейното осъществяване съставлява резултатно престъпление.
От
субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът следва
да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска
това.
В конкретния случай безспорно по делото се
установи, че с Решение № 1782/24.04.2019 по гр. дело № 15612/2018 г. по описа на
Районен съд Варна, влязло в сила на 24.04.19г. е бил определен описаният по-горе режим на
лични отношения между тъжителя и двете му малолетни деца. Установи се също
така, че на инкриминираната дата - 07.11.2020г. бащата не е осъществил лични
контакти с децата си съобразно установения от съда режим. От доказателствата по
делото е видно, че подсъдимата е планувала и организирала отпразнуване на имен
ден на детето Б.-М., на Архангелов ден - 08.11.2020г.,
като подготовката за същия и самият празник са съвпадали с режима на лични
отношения с бащата – съответно първата събота и неделя от месец ноември 2020г. Желанието за организиране
на тържество, с участието на връстници и съученици на
двете деца, е било продиктувано от дългият период на социална изолация,
наложила се поради усложнената епидемиологична обстановка в страната.
Ангажираността на децата през уикенда, попадащ в режима на лични контакти с
тъжителя, е споделено от подсъдимата с частния тъжител, няколко дни преди
07.11.2020г., по утвърдения по между им начин на общуване - чрез съобщение
изпратено на ел.поща, в което тя го уведомила, че децата ще бъдат с нея. В деня
преди уикенда т.е. на 06.11.2020г. частният тъжител е манифестирал своето
намерение да осъществи режима на личен контакт с децата, въпреки споделеното от
подсъдимата наличие на ангажимент с тях. Неговото намерение е станало достояние
за подсъдимата, което е наложило същата да конкретизира, че с децата подготвят
празник и да изрази непреклонната си позиция, че режимът на отношения с бащата няма
да провали празника на децата. От доказателствата по делото е видно и че
подсъдимата не е получила съгласие от тъжителя режимът да се осъществи в други
дни извън посочените в решението. На 07.11.2020г., малко след 10.00ч. същата е
разбрала и от служителите на полицията и че бащата желае да осъществи режима
именно през уикенда съвпадащ с празника на детето, но въпреки това не е предала
децата на баща им. По този начин безспорно от обективна страна е осъществен
съставът на престъплението по чл.182, ал.2 от НК т.к. формално от обективна
страна подсъдимата не е изпълнила
съдебното решение.
ВРС след преценка на субективното
отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни
последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е допускала, че те ще настъпят предвид липсата на съгласие у
частния тъжител. А. -Ш. е съзнавала, че непредавайки децата на техния баща на
07.11.2020г. ще наруши съдебното решение.
Поради това и съдът възприе, че на
датата посочена в частната тъжба реално подсъдимата не е изпълнила съдебното
решение.
Въпреки горното в конкретния случай съдът
намира, че деянието на подсъдимата не съставлява престъпление.
Съгласно легалната дефиниция на понятието
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна на което се
изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно, противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно
от ал. 2 на посочената правна норма законодателят изключва противоправността
на деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В контекста на изложените разсъждения,
според настоящия състав на ВРС извършеното от Н.А. - Ш. деяние, макар формално
да осъществява престъпния състав по чл.182, ал.2 от НК, същото не е престъпно,
поради незначителната по степен обществена опасност, която разкрива. Несъмнено
разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК защитава важни обществени отношения,
свързани със запазване на връзката родител-дете, с недопускане на родителско
отчуждаване, с необходимост грижи по отглеждането и възпитаването на децата да
полагат и двамата родители. Тяхната значимост е преценена принципно от
законодателя при криминализиране на деянието по
чл.182, ал.2 от НК. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното
поведение, то трябва да покаже типичната за този вид прояви степен на засягане
на обекта на деянието, с което да обоснове използване на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В случая, по
разбиране на настоящия съдебен състав, наказателната репресия, предвид конкретиката на настоящия казус не е обществено оправдана.
Съдът отчете, че разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК е с универсална приложимост. Тази норма има своето систематично място
в Общата част на НК, поради което е приложима за всяко едно престъпление
предвидено в Особената част на наказателния закон, както многократно и
категорично е приемал в своите съдебни актове ВКС на РБ (в посочения смисъл ТР №
113-1982-ОСНК на ВС). Единственият критерий е характерът и степента на
обществената опасност на съответното деяние, като понятието за последната е
дефинирано легално в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 НК и именно тя е основанието
за обявяване на дадено деяние за противоправно и
наказуемо, тъй като представлява негово иманентно, вътрешно присъщо, свойство,
което съществува независимо в обективната действителност.
В светлината на гореизложеното, съдът
съобрази действителните подбуди на подсъдимата, за да престъпи съдебното
решение, а именно, за да организира и проведе тържество на едно от децата си по
повод именния му ден. Отчете и обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана,
че по делото отсъстват каквито и да било доказателства за друго умишлено
неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебното решение. Твърденията в
частната тъжба, че подсъдимата и друг път е осуетявала изпълнението на
съдебното решение не се доказаха. В тази връзка тъжителят не ангажира никакви
доказателства. Отсъстват доказателства за други подадени сигнали пред
компетентните органи, преди този предмет на настоящото производство. Безспорно
по делото се събраха доказателства за отклонения от стриктното спазване на
режима на лични отношения и от двамата родители, продиктувани от обществената
ангажираност на частния тъжител, както и от заетостта му в предизборна
кампания, но тези отклонения са били компенсирани в последствие с увеличаване
на престоя на децата при техния баща. Бяха ангажирани и гласни доказателства, а
и писмени такива – съобщения, че двете деца са били при своя баща и извън
определения от съда режим. Виждането на тъжителя и неговия повереник,
че би следвало тържеството да бъде организирано по начин, който да не нарушава
режима на бащата, т.е. след 16.00ч. на 08.11.20г., не би могло да се сподели,
предвид обстоятелството, че се касае за детско тържество, с присъствие на
малолетни деца- ученици, които макар и онлайн са били ангажирани с учебен
процес през следващия ден / в понеделник/. Общоизвестно и нормално е събирането
на деца, още повече малолетни, да се осъществява през деня, а не в тъмната част
на денонощието. Предвид влошените отношения между родителите, липсата на нормална
комуникация и заявеното от тъжителя намерение да вземе децата, въпреки
наличието на организирано празненство от майката, е направила немислима в
нейните представи и възможността децата да бъдат върнати преди тържеството на
08.11.20г.
Съдът напълно споделя виждането на частния
тъжител и неговия поверник, че съдебният акт относно
определения режим на лични отношения на децата с техния баща трябва да бъде
спазван, както и становището им им, че всички
хора са равни пред закона. Именно на тази плоскост съдът разгледа и поведението
на всяка от страните по делото. При това намира за необходимо да посочи, че съдът остана с убеждение, че действителната
подбуда за иницииране на настоящото производство не съставлява обстоятелството,
че е налице еднократно обективно неизпълнение на постановеното съдебно решение /тъй
като както бе посочено по-горе доказателства за други умишлени неизпълнения
няма/, а в съществуващият и задълбочаващ се конфликт между двамата родители,
който несъмнено нанася сериозни вреди на общите им деца. Двамата родители в случая, като образовани хора, с положение в
обществото, следва да са наясно, че техните лични взаимоотношения не са от
значение, тъй като с поведението си, с открито демонстрираната си нетърпимост
един към друг / обстоятелство което стана ясно дори по време на съдебния
процес/, те отчуждават децата си и ги поставят в недопустимото положение да
избират между двамата си родители.
Настоящият съдебен състав не се съмнява нито в
загрижеността, нито в обичта на двамата родители към техните деца. Категорично,
обаче, счита, че липсата на личен контакт между тях, утвърденият модел на
общуване – чрез писмена реч, систематизирана в цитиране на съдебни решения,
дати и часове за техните изпълнения е
във властта на всеки един от тях, а не на държавните органи. Нещо повече със задълбочаващия се конфликт
между двамата родители на практика единствено
се уврежда психиката на децата им в тази крехка възраст, в която същите следва
да изградят модел на поведение, на уважение и разбирателство в семейството
независимо от обстоятелствата, на зачитане на семейните традиции и ценности,
така щото да станат пълноценни членове на обществото.
Тук е мястото да се отбележи, че според чл. 3, т. 1 от
Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991
г., в сила от 03.07.1991 г., висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни лица, от съдилищата, административните или
законодателните органи, а чл. 3, т. 1, т.3 от ЗЗДет
прогласяват принципа на зачитане и уважение на личността на детето, както и осигуряване най-добрия интерес на детето. В тази връзка интересите на
децата в конкретни моменти са от първостепенно значение. Ето защо и
провеждането на тържество по повод имен ден, в компанията на връстници, участието в подготовката му и на двете деца
несъмнено е в интерес на децата и с приоритет пред интересите на родителите. Нещо
повече, по делото не се събраха каквито и да било данни празненство или каквото
и да било друго забавление за децата да е подготвяно по повод именния ден от
страна на другия родител с право да упражнява личен контакт с тях в навечерието
на празника.
Ето защо, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че конкретното засягане на защитените от
престъплението обществени отношения е явно незначително, както с оглед
конкретната проява, така и с оглед данните за личността на подсъдимата, спрямо
която очевидно вече проведеното съдебно производство е оказало нужното
въздействие. Конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била
преувеличена и оценена едностранчиво от страна на частното обвинение. Тук
следва да се посочи, че реализирането на наказателната, съответно реализирането
на административнонаказателната отговорност не е
самоцел на закона, тъй като справедливо е предвидена възможност за оценка на
обществената опасност на конкретното деянието през призмата на неговата малозначителност и предоставянето на възможност на
конкретното лице да се поправи и превъзпита, и не на последно място да осигури
развитие на децата си без обременености в житейския
им път.
Поради всичко гореизложено съдът
намери, че в настоящия случай обществената опасност на
конкретната проява е явно незначителна и не е
оправдано третирането ѝ като престъпление, а следва да се
предостави възможност на конкретното лице да преосмисли поведението си.
Затова, съдът прецени, че деянието, извършено
от подс.Н.А.-Ш. не съставлява престъпление по смисъла
на чл. 182, ал.2 от НК, тъй като е с
явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК ,
поради което на основание чл.304 от НПК я оправда по възведеното ѝ с
частната тъжба обвинение, признавайки я за невинна.
Съдът постанови вещественото
доказателства по делото: 1 брой СД диск с надпис 105820-209/03.06.2021г.
съдържащ записи от телефон 112 да остане към материалите по делото.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: