Присъда по дело №2799/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 146
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20225330202799
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 146
гр. П., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
СъдебниВесела Борисова Страшникова

заседатели:Йоанна Кирилова Трионска
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
и прокурора В. Ат. Пр.
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело от общ
характер № 20225330202799 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ИВ. С. Д., роден на ***г. в гр. Г., общ. Г.,
обл. Г., постоянен адрес гр. Д., общ. Д., обл. Г. ул. „Л.“ № 23, **** български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН за това, че на 01.06.2021г. в гр. П., при условията
на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – кирка, е отнел чужди движими вещи - сумата от 1100
1
лева и метален позлатен кръст на стойност 180 лева, всички вещи на обща
стойност 1280 лева, от владението на църковното настоятелство на храм
„Св.Д.“, без съгласието на председателя му- Д. Р. СТ., с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 196 ал. 1 т.
2 вр. с чл. 195 ал. 1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А“ и
б. “Б“ от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А, ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал.1
от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде
ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 5 броя дактилоскопни
следи, два броя дискове, намиращи се в кориците на делото, да се унищожат
като вещи без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. черен калъф за нож; 1
бр. кирка; 1 бр.джобен сгъваем нож; 1 бр. метален орнамент – на съхранение
при домакина на 04 РУ при ОД на МВР П., да се унищожат като вещи без
стойност.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА ИВ. С. Д., /със снета по
делото самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П. направените
разноски по делото в размер на 228,00 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по НОХД № 2799/2022 г. ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подсъдимия
И.С.Д. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1
буква ,,А‘‘ и буква ,,Б‘‘ НК.
В провелото се разпоредително заседание прокурорът намери, че делото
е подсъдно на съда, като в хода на досъдебното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на подсъдимия, неговият защитник и ощетеното
юридическо лице. В хода на съдебните прения, поддържаше внесения
обвинителен акт, като поиска подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, доколкото той призна описаното по
обвинителния акт. Ето защо, предложи на същия да бъде наложено наказание
в размер от поне пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Веществените доказателства да се унищожат
като вещи без стойност. На подсъдимия следвало да се възложат и сторените
в производството разноски.
Ощетеното юридическо лице ,,Храм Х.С.Д.‘ редовно уведомено изпрати
представител – ****ят на църковното настоятелство. Последният пожела да се
конституира като граждански ищец по делото, което искане беше оставено
без уважение.
В проведеното разпоредително заседание подсъдимият И.Д. призна
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което и
съдебното следствие протече по този ред.
**** – адв. И. по време на разпоредителното заседание посочи, че в
хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия
доверител и поиска производството по делото да протече по реда на чл. 371,
т. 2 НПК с признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. По
време на съдебните прения поиска с оглед извършеното признание от
подсъдимия да му се наложи наказание в размер от четири години и половина
лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК да остане в
окончателен размер от три години.
Подсъдимият И.Д. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник,
като в последната си дума поиска минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Подсъдимият И.С.Д. е роден на ****г. в гр. Г., живущ на адрес гр. Д.,
общ. Д. обл. Г., ул.“Л.“ №23, ****, български гражданин, неженен, начално
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.С.Д. бил многократно осъждан, като значение за
квалификацията на настоящото деяние оказват следните осъждания: с
Определение № 52/31.10.2019г. по ЧНД №114/2019г. по описа на РС - Д.,
влязло в сила на 16.11.2019г., били групирани наказанията по следните
осъждания: с присъда по НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд
Севлиево, в сила от 12.06.2018г., с която И.Д. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК
и му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода; присъда по
НОХД № 868/2018г. по описа на Районен съд Г., в сила от 24.10.2018г., с
която И.Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
му било наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода;
присъда по НОХД № 244/2018г. по описа на Районен съд Д., в сила от
29.07.2017г., с която И.Д. бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 предл. 1, т.4 предл. 2 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28 ал.1
вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК и му било
наложено общо наказание две години лишаване от свобода.
На И.Д. било наложено едно общо най-тежко наказание от две години
лишаване от свобода. Така наложеното наказание бил изтърпяно на
12.02.2020г.
С Определение от 22.06.2020г. по НОХД № 71/2020г. по описа на
Районен съд Д., влязло в сила на 22.06.2020г., било одобрено споразумение и
И.Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл. 1 и т.4, предл. 2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и му било наложено наказание една година
лишаване от свобода. Така наложеното наказание било изтърпяно на
02.02.2021г.
Тези осъждания обосновават включването на квалифициращ признак
„опасен рецидив“ към квалификацията на деянието по настоящото
наказателно производство, като изпълват признаците на б.“А“ и б.“Б“ на
чл.29 ал.1 от НК. От изтърпяване на наказанието по посочените осъждания
към датата на довършване на инкриминираното деяние – 01.06.2021г. не били
изминали пет години.
Подсъдимият бил безработен, като многократно си набавял парични
средства по престъпен начин чрез кражби от жилища, търговски обекти и
църкви.
На 01.06.2021г. И.Д. бил в гр. П. и тъй като се нуждаел от парични
средства, решил да си набави същите като отнеме даренията от някоя църква
в града.
На адрес гр. П. ул. ,,Т.С.“ № 1 се намирала църквата „С.Д.“. **** на
Църковното настоятелство на храма бил св. Д.Р.С., а свещопродавач била
2
свидетелката А.И.Х.. В двора на църквата се влизало през дървена врата,
която се намирала на ул.“Т.С.“ №1 гр. П.. Сградата на църквата разполагала с
две врати – южна и западна. За посещение на църквата обикновено била
отваряна само южната врата, а западната се държала затворена. Южната врата
на сградата се заключвала с катинар. Западната врата била метална, двукрила
и се заключвала от вътрешната страна на сградата посредством метални
резета, които влизали в метални халки вградени в бетонните фундаменти на
пода и на тавана. След тази врата се намирало предверие, водещо към
централната зала на храма. В централната зала на храма се влизало през
двукрила дървена врата, която се заключвала чрез метални резета от
вътрешната й страна. В предверието от двете страни на дървената врата били
разположени пейки, а в дъното се намирало павилионче, от където се
продавали свещи. В централната зала до иконата на С.Д. била поставена
дървена кутия със заключващ механизъм и слепки, в която посетителите
оставяли парични средства като дарение за храма. Към 01.06.2021г. в тази
кутия била събрана сумата от 1000 лева. В олтара на църквата, се съхранявала
метална каса, затворена с вратичка с ключалка, в която към 01.06.2021г.
имало сумата от около 100-200 лева на монети. В олтара върху светия
престол стоял позлатен метален кръст с размери 0,40см/0,30 см., който се
ползвал за богослужения. На 31.05.2021г. свидетелката Х. заключила всички
врати на църквата около 17.30 часа.
На 01.06.2021г. около 3.30 часа И.Д. преминал покрай църквата „С.Д.“,
находяща се на адрес гр. П. ул. ,,Т.С.“ № 1 и решил, че ще влезе в същата и
ще отнеме парите от дарения и други вещи, които намери. В изпълнение на
решението си подсъдимият огледал оградата на храма и достигнал до двора
на хотел „Г.**“, находящ се на адрес гр. П. ул. ,,Т.С.“ № 3. Вратата на този
двор била отворена, а вътре били разположени маси и столове. И.Д. влязъл в
двора на хотела, покатерил се на една от масите и се качил на масивната
ограда, след което скочил в двора на храма „С.Д.“. Последният намерил в
двора кирка, взел я и се насочил към западната метална врата, като успял да
вдигне металните резета като откъртил част от бетонния фундамент, като по
този начин отворил западната врата. Подсъдимият влязъл в предверието и
чрез техническо средство -кирката повредил дървената врата, водеща към
централната зала, като пробил дупка в дясното й крило и прокарал ръката си
през дупката и отворил вратата, като освободил резето на дясното й крило.
И.Д. претърсил централната зала и олтара, като от централната зала взел
дървената кутия с дарения, изнесъл я в предверието и я оставил на пейката в
южната част на предверието. От олтара, който не се заключвал взел
позлатения метален кръст и металната каса, като също ги изнесъл в
предверието и оставил металната каса на пейката в северната му част, а
кръста прибрал в якето си. Чрез кирката огънал вратичката на металната каса
и взел само намиращите се в нея едри монети, а именно сумата от 100 лева.
Отново чрез кирката подсъдимият повредил заключващия механизъм на
дървената кутия за дарения и взел, намиращите се в нея, пари, а именно
3
сумата от 1000 лева. Подсъдимият оставил кирката на пейката в северната
част на предверието и претърсил и павилиончето, от където се продавали
свещи, но не открил там нищо, което да вземе. В павилиончето обвиняемият
забравил джобен нож с тирбушон. След това около 04.26 часа на 01.06.2021г.
се върнал до оградата на църквата, покатерил се на нея и скочил в двора на
хотел „Г.**“. И.Д. напуснал мястото като взел със себе си металният кръст и
общата сума от 1100 лева, като впоследствие изразходвал парите за лични
нужди, а кръстът продал в гр. С..
Сутринта на 01.06.2021г. около 09.30-10.00 часа св.Х. отишла да отвори
църквата.След като отключила катинара на южната врата и влязла в
предверието, последната забелязала, че западната врата е отворена и видяла
кирката, оставена на една от пейките, както и разбитите кутия за дарения и
каса. Свидетелката се обадила на св. С., който дошъл на място и сигнализирал
на спешен телефон 112 за случилото се. До идване на полицейски екип св. Х.
и св. С. огледали храма, без да пипат или разместват нещо и установили
липсата на 1100 лева и металния кръст.
Бил извършен оглед на местопроизшествие /Протокол от 01.06.2021г.
л.12-35/, при който били иззети 5 броя дактилоскопни следи: №1 иззета от
дървена кутия за дарения от вътрешната страна на капака, №2,3,4 от стъкло,
намиращо се върху олтар в църквата, №5 от метален кръст намиращ се пред
олтара; 1 бр. апликатор с физиологичен разтвор за ДНК анализ от метална
кутия върху стол в олтара; 1 бр. черен калъф за нож; 1 бр. кирка; 1 бр.джобен
сгъваем нож; 1 бр. метален орнамент.
По делото бил предаден от св. Д.Р.С. 1 бр.ДВД диск „Verbatim”. На
предадения диск бил извършен оглед на ВД – Протокол от 18.10.2021г. /л.44/.
С протокол за доброволно предаване от 02.06.2021г. В.М.Б. предал 1 бр.
ДВД диск, съдържащ запис от охранителните камери на хотел „Г.**“,
находящ се на адрес гр.П. ул.“Т.С.в“ №3. На така предадения диск бил
извършен оглед на ВД – Протокол от 16.06.2021г. /л.56/.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза. Видно от заключението на същата /л.47/ се
установява, че към 01.06.2021г. кръст /метален-позлатен/ с размер 0,40
см./0,30 см. възлиза на стойност 180 лева.
В хода на разследване по делото била изготвена дактилоскопна
експертиза – Протокол №470 от 19.06.2021г. /л.59-62/. Видно от
заключението на която дактилоскопна следа № 1 от дактилоскопен картон №
33/2021г. по описа на сектор БНТЛ към ОД на МВР - П., иззета от дървена
кутия за дарения от вътрешната страна на капака, е годна за идентификация, и
при сравнение с отпечатък ляв показалец на лицето Д.Н.К. се установило, че е
оставена от лицето И.С.Д. ЕГН **********.
Дактилоскопни следи № 2, № 3 и № 4 от дактилоскопен картон №
33/2021г. по описа на сектор БНТЛ към ОД на МВР - П., са годни за
идентификация, проверени е в системата „AFIS“, без съвпадение.
Дактилоскопна следа № 5 от дактилоскопен картон № 33/2021г. по
4
описа на сектор БНТЛ към ОД на МВР - П., е негодна за идентификация.
Поради посочването на съвпадение с две лица на дактилоскопна следа
№ 1 е изготвена повторна дактилоскопна експертиза - Протокол № 71 от
03.02.2022г. /л.102-107/, от заключението на която се установява, че
дактилоскопна следа № 1 е годна за идентификация и е оставена от
отпечатъка от ляв показалец на лицето И.С.Д. ЕГН **********;
Дактилоскопни следи № 2; № 3 и № 4 са годни за идентификация.
Същите не са оставени от лицето И.С.Д.. Проверени са в системата „AFIS“,
без съвпадения.
Дактилоскопна следа № 5 не е годна за идентификация.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия И.Д., дадени в хода на
съдебното следствие, които се кредитират от настоящия съдебен състав,
доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели: Деян С. и Ана Х..
Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност, създават
пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на
подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата,
място, механизъм, така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина - характеристична справка, справка за съдимост, протокол за
доброволно предаване, бележка от банка.
От представената справка за съдимост на подсъдимия И.Д. се
установява, че по отношение на същия са налице общо 15 броя влезли в сила
съдебни актове, като всичките са насочени срещу главата престъпления –
защита правото на собственост, а именно кражби, като същият многократно е
търпял наказание ,,лишаване от свобода‘‘.
От протокола доброволно предаване се установява, че е бил предаден
един брой диск от лицето Деян С..
Съдът кредитира заключенията и на изготвените по делото стоково-
оценъчна експертиза, както и дактилоскопни експертизи.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните
по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и
5
обяснения на обвиняеми), настоящият съдебен състав констатира, че същите
се намират в отношение на пълно съответствие и припокриване, поради което
и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество,
тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага
самостоятелният им анализ още повече, че отнемането на инкриминираните
вещи не се оспорва от подсъдимия, а се излагат съображения единствено за
размера на наказанието.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.С.Д. с
ЕГН: ********** е осъществил състава на престъплението по чл. 196 ал. 1 т.
2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А”
и б. „Б” от НК, за това, че на 01.06.2021г. в гр. П., при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – кирка, е отнел чужди движими вещи - сумата от 1100
лева и метален позлатен кръст на стойност 180 лева, всички вещи на обща
стойност 1280 лева, от владението на църковното настоятелство на храм
„Св.Д**“, без съгласието на ****я му- Д.Р.С., с намерение противозаконно да
ги присвои.
От обективна страна с действията си подсъдимият, е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочените вещи, в условията опасен рецидив, без
съгласието на представителя на ощетеното юридическо лице, като е
прекъснал досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа
власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на
собственика им, т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последните и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия.
Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите, като те са
преминали от патримониума на ощетеното юридическо лице в този на
подсъдимия.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, доколкото
подсъдимият И.Д. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, което квалифицира деянието да е
6
извършено при условията на чл. 29, ал. 1 букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ НК.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, а
именно, че деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот.
Налице е и използване на техническо средство, а именно кирка.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният
умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че
отнема вещи, които не са били негови, след което е било налице и
последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанията и доколкото съдебното
производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а
именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
Разпоредбите на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр.
2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ НК предвиждат, че за
извършеното от подсъдимия И.Д. се предвижда наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ от три до петнадесет години.
Към отегчаващите вината обстоятелства попада изключително
обремененото съдебно минало на подсъдимия Д., доколкото освен
осъжданията му попадащи в правната квалификация на деянието са налице
още осъждания. Този подсъдим е търпял многократно наказания ,,лишаване
от свобода‘‘. В случая става въпрос за извършването на едни и същи по вид
престъпления, а именно кражби. Като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и това, че подсъдимият е подведен под наказателна
отговорност за извършена от него кражба при условията на опасен рецидив
по букви ,,А‘‘ и ,,Б‘‘ на чл. 29, ал. 1 НК, като дори квалификация по само една
от тази букви обуславя и квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Също така
той беше признат за виновен и по двата квалифициращи признака, а именно
използване на техническо средство и разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха младата възраст на
подсъдимия, както и направеното самопризнание и указано съдействие на
разследващите органи още в хода на досъдебното производство, както и
7
изказаното съжаление за извършеното.
Предвид всичко гореизложеното въз основа на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, след като се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл. 36 НК, личната и генералната превенции,
Съдът е на становище, че на подсъдимия Д. следва да се определи и наложи
наказание ,,лишаване от свобода‘‘ под средния предвиден в закона размер, а
именно в размер от шест години ,,лишаване от свобода‘‘.
След редукцията на същото с 1/3 с оглед диференцираната процедура по
която протече производството същото следва да остане в окончателен размер
от четири години ,,лишаване от свобода‘‘.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание
две години лишаване от свобода беше определено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства - 5 броя дактилоскопни следи, два броя
дискове, намиращи се в кориците на делото, да се унищожат като вещи без
стойност.
Веществените доказателства - 1 бр. черен калъф за нож; 1 бр. кирка; 1
бр.джобен сгъваем нож; 1 бр. метален орнамент – на съхранение при
домакина на 04 РУ при ОД на МВР П., да се унищожат като вещи без
стойност.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият И.Д., със снета по делото
самоличност беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П.
направените разноски по делото в размер на 228 лева.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни