№ 27
гр. гр.Несебър, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150201031 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***, община Несебър, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Г.В.П. срещу Наказателно постановление № 02-2200189 от
29.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за
нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъбразно поради нарушения на материалния закон, като се оспорва и изложената в
него фактическа обстановка. Излага различна такава, а именно, че към момента на
проверката в търговския обект, стопанисван от дружеството, на 15.06.2022г. в 13:30 часа
Ф.П.Щ. действително се е намирала в обекта за да кандидатства за работа и когато са се
договаряли условията на труд и именно заради това все още не е бил сключен трудов
договор. Следователно работодателят не е имал задължение да й връчи заверено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. До сключване на трудов договор се е стигнало след
приключване на проверката в обекта, когато на работника е било връчено и уведомлението.
По тези съображения счита деянието за несъставомерно, дружеството не е извършило
вмененото му нарушение. Моли за отмяна на НП, а при условията на евентуалност да бъде
намален размера на наложената санкция до законоустановения минимум.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си
представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените
в нея доводи и искания за отмяна на постановлението или за намаляване размера на
санкцията. Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява
се от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата,
намира нарушението, описано в НП, за доказано от съвкупния анализ на писмените и
гласните доказателства по делото, които правят фактическата обстановка несъмнена. Моли
като правилно и законосъобразно НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2022г. около 13:30 часа служители на Д“ИТ“-Бургас, а именно: С. З. С. –
„инспектор“, и А.З.Д. – „главен инспектор“, са извършили проверка на бистро „Г.“, находящ
се в град ***, стопанисван от „Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, по спазване на трудовото
законодателство. На заварените да полагат труд в търговския обект лица, между които и
Ф.П.Щ., са били предоставени за попълване справки по чл.402 от КТ. В попълнената от Щ.
справка същата е декларирала, че работи като готвач, като дейността й се състои основно в
приготвяне на салати, и че не е сключвала писмен трудов договор. Посочила е работното й
време от 10:00 до 19:00 часа, два почивни дни в седмицата, а уговореното й месечно трудово
възнаграждение е в размер на 800 лева.
На управителя на дружеството-жалбоподател, който също е присъствал на
проверката, е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която му е било разпоредено
да се яви на 28.06.2022г. в Дирекция „ИТ“ – Бургас, където да представи документи: пълни
трудови досиета на работещите в обекта и справки от ТД на НАП, графици и
отчетни/присъствени форми от месец май 2022г. до момента на проверката, ведомости и
фишове за работни заплати от месец май 2022г. до момента на проверката, правила за
организация на работната заплата, правилник за вътрешния трудов ред, инструктажни
книги, заповеди и програми, дневник, трудови книжки, договор със СТМ, оценка на риска,
протоколи и сертификати за измервания, заповед за установено работно време.
Трудовият договор с работника Ф.П.Щ. е бил сключен същия ден веднага след
приключване на проверката в търговския обект, стопанисван от работодателя „Г.***“
ЕООД, в който е уговорен срок на действието му – до извършване на сезонна определена
работа. Работникът е назначен на длъжност „готвач“ в Бистро „Г.“ в град Свети Влас, при
пълен (8-часов) работен ден, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 800 лева. Уговорено е също работникът да постъпи на работа на 15.06.2022г., т.е. в деня
на подписване на трудовия договор, когато й е проведен и началния инструктаж по
безопасност и здраве.
Трудовият договор е бил заявен в ТД на НАП, откъдето в 14:17 часа на 15.06.2022г.
2
е издадено Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
От представения от работодателя График за работното време, в който документ и
обективирано едновременно отчитането явяване/неявяване на работа през месец юни 2022г.,
се установява, че на 15.06.2022г. работникът Ф. Щ. е била първа смяна на работа в обекта
като е полагала труд за времето от 10:00 часа до 19:00 часа.
На 28.06.2022г., т.е. в уговорения ден за представяне от работодателя на исканите
от него документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, служителите С. З. С. и А.З.Д.
са съставили протокол за извършена проверка № ПР2219850, в който като едно от
констатираните нарушения (т.1) е посочено че на 15.06.2022г. около 13:30 часа при
извършена проверка на място в обект: Бистро „Г.“, находящ се в град ***, стопанисван от
„Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, се установило, че лицето Ф.П.Щ. с ЕГН ********** извършва
дейност като готвач в обекта – приготвя салати в кухнята на заведението. Лицето
собственоръчно декларира в справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, че работи в
„Г.***“ ЕООД на обект бистро „Г.“, на длъжност „готвач“, с два почивни дни седмично и
размер на трудовото възнаграждение 800 лева. При преглед на представените на
28.06.2022г. документи в Д“ИТ“ Бургас – трудов договор № 6/15.06.2022г., справка за
приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда изх.№
02388223053223 / 15.06.2022г. от 14:17:03 часа, таблица за отчитане явявянето и неявяването
на работа (график за работното време) за месец юни 2022 година и служебна бележка №
6/15.06.2022г. за проведен начален нструктаж по безопасност и здраве при работа, се
установило, че на 15.06.2022г. „Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа на 15.06.2022г. в 13:30 часа в обект: бистро „Г.“, находящ се в град ***,
лицето Ф.П.Щ. с ЕГН **********, назначена на длъжност „готвач“, преди да му връчи копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл.63,
ал.2 от КТ.
По този начин нарушението е описано и в съставения от С. З. С. – инспектор в
Д“ИТ“ – Бургас, Акт за установяване на административно нарушение № 02-
2200189/28.06.2022г., в който акт също е посочено, че е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. След
съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по нарушението, и
от законния представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта
срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето му, нито в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации и отразени в съставения от него АУАН, като уточнява, че не са имали
предварителна информация за търговеца, който е спопанисвал обекта, на който са решили да
извършат проверка, както и че бистрото, състоящо се от открита и закрита час, тогава е
работило, имало е клиенти, в кухнята са заварени да работят няколко лица, между които и
Ф. Щ., която по това време е приготвяла салати. Посочва също, че в кухнята е имало врата,
през която е преминал другия проверяващ А.З.Д..
3
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено и е
издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията. И според него дружеството
е извършило нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, а като дата на извършване на нарушението е
посочена 15.06.2022г., която съвпада с датата на извършване на проверката в обекта.
По делото, по искане на жалбоподателя, в качеството й на свидетел е разпитана и
Ценка Захариева Петрова, която твърди в показанията си, че Ф. Щ. е пристигнала в обекта в
деня на проверката, по обяд, т.е. малко преди проверката, като по това време същата е била
заварена в двора да пие кафе, където е задният вход на ресторанта, била е облечена с
тениска с логото на ресторанта, и е чакала да бъде изготвен и сключен трудовия договор за
да започне работа, като отрича до проверката тя да е полагала труд.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва
постановлението, в законоустановения четиринадесет дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима – НП е връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател на 07.10.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 21.10.2022г.
По делото категорично се установи, а и безспорно, предвид свидетелските
показания на актосъставителя, ангажираните от наказващия орган писмени доказателства,
между които и тези, които са изготвени и представени от жалбоподателя, а и от показанията
свидетеля, разпитан по искане на жалбоподателя, че на 15.06.2022г. окоо 13:30 часа, т.е. през
времето, пред което е била извършена проверката на обекта, отношенията по полагане на
труд от страна на Ф.П.Щ. в полза на дружеството-работодател, не са били уредени с писмен
трудов договор. Писменият трудов договор е бил сключен след приключване на проверката,
когато е било подадено и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Уведомлението по чл.62, ал.5
от КТ е получено от ТД на ПАП – на 14:17 часа на 15.06.2022г. и не е било възможно
работодателят да го връчи на работника преди това.
Както според актосъставителя, така и според наказващия орган датата на
извършване на нарушението съвпада с датата на извършената проверка в обекта –
15.06.2022г., и че това нарушение е било осъществено към момента на проверката. Този
извод обаче е направен без да са изяснили изцяло фактите и не са обсъдили нито поотделно
нито в съвкупност доказателствата по делото и фактите, които те установяват. След като
правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че Ф.П.Щ. е работила на
15.06.2022г., е следвало да приемат също, че това не е станало в изпълнение на сключения
по-късно, макар и същия ден, трудов договор, което би означавало първо, че отношенията
през този ден, обхващащ и периода на проверката, до времето на сключването на трудовия
договор, не са се уреждали въз основа на сключен в писмена форма трудов договор, което
навежда на друг вид нарушение (напр. чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът е
полаган през тази част от работния ден не въз основа на трудов договор, за работодателя не
може да възникнат задължения, респ. да се иска от него да бъдат спазвани тези, предвидени
в чл.63, ал.3, чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
4
В изпълнение на трудовия договор от 15.06.2022г. Ф. Щ. е била допусната до
работа едва в 14:17 часа на 15.06.2022г., а до този час тя е била допусната до работа и е
осъществявала трудови функции в полза на дружеството не въз основа на трудов договор, а
въпреки липсата на сключен в писмена форма такъв.
Като необосновано са приети различни обстоятелства и като са квалифицирали
нарушението, извършено на 15.06.2022г. около 13:30 часа, по чл.63, ал.2 от КТ,
актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществени процесуални нарушения, а
именно действали са в нарушение на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН. Незаконосъобразните изводи, в нарушение на материалния закон, са били
направени позовавайки се на обстоятелството, че Ф. Щ. при проверката в обекта е полагала
труд като е изпълнявала длъжността „готвач“, както и въз основа на попълнената от нея
справка-декларация по чл.402 от КТ и че в графика, а впоследствие и изготвените отчетни
форми за явяване/неявяване на работа, че на посочената дата тя е била на работа първа смяна
за времето от 10:00 часа до 19:00 часа, без да е отчетено, че тя е извършвала трудова дейност
без сключен писмен трудов договор, което е необходимото условие за да възникне
задължението на работодателя, предвидено в чл.63, ал.2 от КТ. Липсата на писмен трудов
договор означава, че такова задължение за работодателя не е възникнало и не е
съществувало към момента на извършване на проверката в търговския обект, следователно
за работодателя е съществувала невъзможност да го изпълни, което има за последица
несъставомерност на вмененото му нарушение (Решение № 1245/22.06.2018г. по КАНД №
1223/2018г. по описа на Административен съд – Бургас).
В случая не подлежи на изследване въпроса дали след проверката в обекта този
работник е продължил да осъществява трудова дейност през този ден или тя е била
преустановена до връчването му от страна на работодателя на полученото от ТД на НАП
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
Посоченото дотук, поотделно и в съвкупност, представлява съществено нарушение,
като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на
настоящото производство, поради което не може да бъде санирано НП. Същото безусловно
накърнява правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това НП е незаконосъобразно.
Като не е описал действителната фактическа обстановка, като необосновано е
приел, че вмененото на жалбоподателя нарушение се доказвало от писмените доказателства,
между които и трудовият договор и справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ, но същевременно е пренебрегнал същите от гледна точка отразеното в
тях и че тези документи не са съществували към момента на изършване на проверката в
търговския обект, наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е стигнал до извода
за извършено нарушение, датата и часът на извършването му и нарушената законова
разпоредба. По този начин наказателното постановление се явява незаконосъобразно.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато разрешава правния спор и не е
обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевирани за спора, с което е сезиран.
5
Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които
зависи изхода на делото. Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на оспорваното наказателно постаноление.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
(чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
С оглед изхода на делото, претенцията на административно наказващия орган, чрез
процесуалния му представител, за заплащане на юристконсултско възнаграждение се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2200189 от 29.09.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Г.***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град ***, община Несебър, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Г.В.П. на основание чл.416, ал.5, във връзка
с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на
„Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, община Несебър,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.В.П. сумата в размер
на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОХВРЪЛЯ претенцията на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас,
за осъждане на „Г.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
община Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.В.П.
да му заплати юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6