№ 504
гр. Стара Загора, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501607 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.274 - 278 ГПК във връзка с чл.417,
ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на заявителя „Ф.г.*”- ООД, със
седалище и адрес на управление в *** против Разпореждане №
1018/24.06.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2838/2021г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на
нотариален акт за вземането за неустойка в размер на 20 000 лв.
Ч.жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, сочи подробни съображения в частната си жалба и
се позовава на относима съдебна практика. Счита, че РС не е взел предвид
всички факти по случая, а е разсъждавал чисто теоретично по въпроса за
нищожността на процесната неустоечна клауза, че в случая се касае за
компенсаторна неустойка, а не мораторна, като я приема за законосъобразна,
непрекомерна и в никакъв случай не противоречаща на добрите нрави, което
да обосновава нищожността й по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Моли
настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното Разпореждане и да
върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия в
заповедното производство, чрез издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против длъжника за процесната сума. Алтернативно, ако
съдът приемел, че процесната неустойка е прекомерна, претендира за
намаляването й съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба от длъжника „П.”- ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора във връзка с подадената частна жалба,
като с молбата се претендира отмяна на обжалваното Разпореждане, понеже
молителят приема, че процесната неустойка се дължи, тъй като същата е
уговорена между страните и с оглед на това, че дружеството- длъжник не е
1
изпълнявало задълженията си, то последица от това е увеличаване загубите на
кредитора му.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по реда
на чл.417, ал.3 от ГПК от „ Ф.г.*”- ООД, *** срещу длъжника „П.”- ЕООД,
*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
общо 120 000 лв., от които 100 000 лв.- главница по договор за заем; 20 000
лв. - неустойка за забава; законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда/21.06.2021г./ до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на общо 2 400 лв. Съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 137, т.I, рег.№ 2177,
н.дело № 105/30.01.2020г. на Нотариус Д.Н., рег.№ 81 на Нотариалната
камара, с район на действие района на РС- Ст.Загора, длъжникът „П.”- ЕООД
е получил заем в размер на 100 000 лв., като се задължил да върне на
кредитора си- заявителя „Ф.г.*”- ООД заемната сума в срок до 30.09.2020г.
Уговорено било също така, че при просрочване на крайния срок за
издължаване на заема се дължи връщане на цялата главница заедно с
неустойка в размер на 20 000 лв., дължима съгласно т.I от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 30.01.2020г.
До момента на подаване на заявлението в съда, въпреки настъпилия падеж
на 30.09.2020г., длъжникът не върнал дължимата сума и е изпаднал в забава.
С обжалваното Разпореждане РС- Ст.Загора е отхвърлил заявлението в
частта, с която заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417, ал.3 и чл.418 от ГПК за сумата от 20 000 лв. , представляваща
неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК съдът може да откаже
да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на
добрите нрави. Както е прието в съдебната практика, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Като автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки- съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
2
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, като добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В тази връзка преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка
представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението/съществено или за незначителна негова част/. Следователно
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая уговорената неустойка , инкорпорирана в т.I
от ипотечния акт между страните относно договор за заем е без значение, тъй
като същата противоречи на добрите нрави, понеже паричният заем е договор
за периодично изпълнение и развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
вредите от неизпълнението- т.е. неустойката може да обезщетява само такива
вреди.
В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение
за вредите от развалянето му, поради което уговорена по този начин тя
противоречи на принципа на справедливостта. В тази връзка е и т.3 от
задължителното за съдилищата ТР № 31-2010- ОСГТК на ВКС- София, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции и принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения, понеже чрез присъждането на това вземане
би се достигнало до неоснователно обогатяване на кредитора. В канкретния
случай в договора за заем е уговорена мораторна неустойка в размер на
20 000 лв., или това е в размер на 20 % от цялата получена сума от 100 000
лв., което навежда на мисълта, че по този начин предварително се поставя
длъжника в едно неблагоприятно положение. Което обуславя извода, че
единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира
оплакванията в ч.жалба на частния жалбоподател за недоказани,
необосновани и неоснователни, а в обжалваната му част Разпореждането на
РС за правилно и законосъобразно, при което то следва да бъде потвърдено
изцяло, ведно със законните последици от това, въпреки изразеното обратно
3
писмено становище в отговора на ч.жалба от длъжника- заемополучател.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Разпореждане №
1018/24.06.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2838/2021г. по описа на РС-
Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4