РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч,08.07.2022 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА П.при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 412 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

              Административното дело е образувано по жалба на „*****“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес: гр.*****, ул. *****, представлявано от управителя П.С.П., подадена чрез адв. Ц.В.А.-***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Заповед № 1424 от 20.10.2021 г. на Кмета на Община *****, издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ.  

               В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна с искане да бъде отменена изцяло и присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски. Изложени са доводи, че не е изяснена собствеността на сградата, която кметът на община ***** задължава жалбоподателя да бъде съборена. Във връзка със собствеността има висящ съдебен процес по гр.д. № 1/2021 год. на ОС - Ловеч. Предвид това е направил искане за спиране на административното производство, доколкото преди решаване на преюдициалния спор за собствеността, не можело да се установи кои ще са страните в административното производство. Сочи, че община ***** вместо да приложи закона и да спре административното производство до решаване на спора за собствеността по съдебен ред, то кметът се е произнесъл със Заповед, с която дружеството е задължено да премахне постройката без да се изследва собствеността върху същата, което прави самата заповед изцяло незаконосъобразна. Счита, че практически административният орган се е произнесъл преди решаване от съда на въпроса със собствеността, което е недопустимо.

              В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. По същество развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

              Ответната страна Кметът на Община *****, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

                Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед № 1424 от 20.10.2021 г. на Кмета на Община *****, издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 8/16.08.2021г.,с която му е наредено  премахване на незаконен строеж: „Едноетажна постройка“ - VI категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, изграден в поземлен имот с идентификатор *****по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, парцел IX -„За жилищно строителство“, кв.313 по регулационния план на гр.*****, вид територия – урбанизирана, собственост на „*****” ЕООД, опреден е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, и е посочено, че при   неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконният строеж съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ. Възложител на строежа е „*****” ЕООД. Поземленият имот, в който се намира процесната сграда е в съсобственост на: „*****“ ЕООД - *****от 17.12.2019 г.; Д. П.И. - нот. акт. *****от 06.04.2017 г.; нот. акт. *****от 06.04.2017 г.; нот. акт. *****от 05.11.2020 г.; Ц.И.Л. - нот. акт. ***** 10.09.1992 г.

                Този индивидуален административен акт е издаден от законово оправомощен орган - кмета на община, в кръга на неговата компетентност – на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ. Заповедта е мотивирана, като кметът на общината е приел, че строителството е извършено без строителни книжа –  разрешение за строеж, в нарушение разпоредбите на чл.148, ал.11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което квалифицира строежа като незаконен по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.

              Заповедта на кмета на община ***** е издадена след изпълнение на процедурата по чл.225а ал.2 ЗУТ. Съставен е констативен акт /КА/ № 8 от 16.08.2021 г. от длъжностни лица на Дирекция „Устройство на територията” към Община *****, с окомерна скица, с който е установено незаконно строителство на едноетажна постройка - без необходимите строителни книжа /разрешение за строеж/, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В КА е констатирано, че строежът е собственост на „*****“ ЕООД, представлявано от П.С.П., който е и възложител, с посочен документ за собственост  - *****от 17.12.2019 г. на СВ-*****. Отразено е, че строителството е извършено през пролетта на 2021г. по данни от предишна проверка /02.06.2021г./. Според КА строежът представлява едноетажна постройка, изграден до етап „груб строеж”, без дограма, с размери 2.60/3.60м. и едноскатен покрив. Конструкцията е масивна - бетонови основи, стени 20 см., решетъчни тухли и 20 см. стоманобетов пояс под едноскатната дървена покливна конструкция.   Проверката е извършена в отсъствието на посочения за възложител и в присъствието на единия от съсобствениците – Д. И. / л.л.71-73/.  Срещу КА е подадено възражение от „*****“ ЕООД с вх. №РД-1693/07.09.2021 г.  

               Констатациите от констативният акт не са оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол по отношение вида на строежа, собствеността на незаконния строеж, възложителя и записа на правно основание на проведената административната процедура. 

                Констативният акт е издаден от компетентния за това орган, посочен в закона, спазена е формата, като съдържа необходимите реквизити, и представлява официален документ, въз основа на който е издадена обжалваната заповед. Връчен е на „*****“ ЕООД на 31.08.2021 г., което дружество чрез управителя П.П. подава Възражение /на л.76 от делото/ срещу това, че проверката е извършена в нейно отсъствие, въпреки, че изрично е била уведомила за невъзможността да се яви на посочената дата на проверката и огледа от комисията, доколкото насрочената дата 16.08.2021г. била в период на летни ваканции и неудобна за нея поради пътуане в чужбина. Възразява също, че в констативния акт са внесени неверни данни като тези, че строежът е извършен през пролетта на 2021г., ползващо защитната теза на жалбоподателя в административното производство -Д. И.. 

              В резултат на проведеното производство, въз основа на констативният акт № 8 от 16.08.2021 г., и установеното с него кметът на общината е издал оспорената Заповед 1424 от 20.10.2021 г. Административният орган, след като изцяло е възприел отразеното в КА е наредил на „*****“, в качеството на възложител на строителството да премахне незаконен строеж „едноетажна постройка“, извършен в поземлен имот с идентификатор *****по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, собственост на  „*****“  ЕООД - съгл. *****от 17.12.2019 г. на Служба по вписванията на Районен съд *****.  Тази заповед е съобщена на жалбоподателят на 28.10.2021 г., видно от представената на л.92 от делото Разписка.  Отразено е, че възражението срещу КА на жалбоподателят е разгледано, но доколкото с него не са представени нови факти и обстоятелства по случая, не е споделено.

             Съставения Констативен акт № 8/16.08.2021г. по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ - за премахване на строежа е изпратен на жалбоподателят приложен с придружително писмо, в което е изложено, че при предишна проверка, извършена от служители на общинска администрация на 02.06.2021г., за която жалбоподателят е бил уведомен, било констатирано строителство на нова постройка, която е без строителни книжа, във връзка с която е имало уверение от негова страна, че постройката ще бъде премахната доброволно, в удобно за него време. Посочено е, че поради неизпълнение на горното, в Община ***** е постъпило напомнително писмо с вх.№ ЕО-1052/05.08.2021г. от Началник РДНСК-Ловеч, касаещо извършеното строителство в съсобствения му имот с идентификатор *****по кадастралната карта на гр. *****, за което от РДНСК Ловеч е даден срок за предприемане на последващи действия от 10 работни дни от получаване на писмото. Изложено е, че с писмо изх.№ И-РД-1184/11.08.2021г. на И.Д. Кмета на община *****, на „*****“ ЕООД, бил обявен час за оглед на място на 16.08.2021г. На 13.08.2021г. в Община ***** е постъпила молба с вх.№ 3-РД-1136/13.08.2021г. от „*****“ ЕООД, с информация за пътуване извън страната и невъзможност за присъствие на огледа, с молба за насрочване на нова дата за оглед след 24.08.2021г. Жалбоподателят е уведомен, че тази му молба не е уважена и втората проверка е извършена в негово отсъствие след осигуряване на достъп от страна на съсобственичната на имота Д. И.. 

               Производството е обослувено от подадена в Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Ловеч на 13.05.2021г. жалба от Д. И. ***, като съсобственик на 91/372 идеални части от поземлен имот с идентификатор *****по КККР на гр. *****, с административен адрес ул. „****” № 44-46, съгласно приложените към жалбата нот. акт № 8, т.Ш, дело № 466/2017г. и нот. акт № 7, т.Ш, дело № 465/2017г. на СВ - *****. 83/372 идеални части от поземления имот, са собственост на „*****“  ЕООД, апортирани в капитала му от физическото лице П.С.П. /едноличен собственик на капитала/. Освен посочените идеални части от имота, предмет на апорта са и две сгради, които попадат в поземления имот: сграда с идентификатор ****.1, с площ 74 кв.м., с предназначения - жилищна еднофамилна сграда и сграда с идентификатор ****, с площ 9 кв.м, с предназначение - друг вид сграда за обитаване /нот. акт № ****. на СВ – ***** / на л.13-16 от делото/. В жалбата си Д. И. е посочила, че в тази връзка е завела пред Окръжен съд Ловеч гражданско дело №1/2021г., с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, което е висящо. Приложена е искова молба, видно от която е предявила срещу „*****“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, с посочената в нея цена. В жалбата се иска контролния орган да извърши проверка по документи и на фактическото строителство в съсобствения имот.

               Жалбата е изпратена по компетентност на кмета на Община ***** и за извършената от служителите на общинската администрация проверка с писмо от 15.06.2021г. / на л.57/ са уведомени Д. П.И.,***. Видно от писмото извършената на място и по документи проверка е установила, че на база одобрен инвестиционен проект № 82/12.08.2019г. по части: Архитектура, Конструкции, Електро, ВиК и ЕЕ, на името на П.С.П.,*** е издадено Разрешение за строеж № 92/28.08.2019г. за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ****за магазин с офис” в УПИ III - 1482,1483,1484,1485, кв.73 по плана за регулация и застрояване на гр. ***** - ЦГЧ, поземлен имот с идентификатор *****по КК на гр. *****, с административен адрес: ул. „****” № 44, гр. *****. Разрешението за строеж е влязло в законна сила на 16.10.2019г. Издадена е Заповед № 1/15.01.2020г. към PC № 92/28.08.2019г. за промяна на титуляра — „*****” ЕООД, ЕИК *****, съгласно учредителен акт, вписан под № 169, т.ХГУ, дв. рег.№ 3915/2019г. на СВ-*****.  Инвестиционен проект № 82/12.08.2019г. предвижда реконструкция на съществуващата двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****с площ 74 кв.м., каквато е и изградената на място сграда. Към момента строителството е завършено на етап „груб строеж”, за което има съставен акт обр.14 от 07.04.2021г. и издадено удостоверение изх.№ Уд-ТСУ-КР- 168/14.05.2020г. от Община *****. Новата сграда е нанесена в кадастралната карта на гр. ***** с функционално предназначение: сграда за търговия с площ 74кв.м., 3 етажа и с обособени самостоятелни обекти.

               Проверката е установила, че сграда с идентификатор ****, с площ 9 кв.м, описана в нот. акт № ****на СВ - ***** с предназначение: друг вид сграда за обитаване, е премахната. И на нейно място, върху бетонова площадка е изградена нова сграда с размери 3,75/2,65м. Сградата е изградена с керамични тухли с дебелина на зида 12см, бетонов пояс и дървена едноскатна покривна конструкция с височина от 2,55м до 3,15м в най-високата част, покрита с ондулин. Посочено е, че строителството на новата сграда на мястото на сграда **** е извършено без разрешение застроеж и е незаконно по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради което ще бъде започнато административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ-за премахване на строежа.

             С писмо от 11.8.2021г. /на л.64/, връчено на 12.08.2021г./ л.65/, жалбоподателят е уведомен във връзка с постъпилата в РДНСК Ловеч жалба от 13.05.2021г. на Д. И., касаеща извършено строителство в имот с идентификатор *****по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, че на 16.08.2021г. в 13.30 ч. ще бъде извършен оглед на място и по документи от служители на Община *****. Уведомен е също, че лице което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни и писмени справки на контролните органи, но си административнонаказателна отговорност по чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.

              На 13.08.2021г. от управителя П. ***, в която излага, че ще на 14.08.2021г. пътува за чужбина и след 24.08.2021г. ще бъде в България, че няма да кого да предаде ключове за оглед, че желае да присъства на огледа и моли за друга дата след посочената 24.08.21г. / л.66/.

               Според преписката с писмо от 27.05.2021г. П., като управител на „*****“ ЕООД е уведомена, че на 02.06.2021г. /сряда/ от 9.30 ч. ще бъде извършена проверка на място по изнесеното в жалбата, като с болдван текст е указано, че присъствието й е задължително, в т.ч. да бъдат представени документи за собственост на имота, строителни книжа за извършеното строителство и всички други относими документи. Посочено е, че писмото да се счита за уведомление по чл.26 ал.1 от АПК за започване на административно производство, което съгласно чл.57 ал.5 от АПК следва да приключи в едномесечен срок / л.50/. Писмото е връчено на 18.05.2021г., съгласно разписка на л.51.

               На 09.06.2021г. от „*****“ ЕООД е отправено до кмета на Община ***** Искане /лист 52/ на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК да спре административното производство до приключване на производството по гр.д.1/2021г. на ОС Ловеч, тъй като предмет на делото е иск за собственост  по чл.108 от ЗС за собственост на 91/372 ид.ч. от сграда с идентификатор ****и от сграда с идентификатор **** и иск по чл.109 от ЗС за премахване на сграда с идентификатор ****, предявен при условията на евентуалност по чл.108 от ЗС, по които спорът за собственост е преюдициален по отношение на административното производство. Като исковата молба е вписана в Агенция по вписванията и съдебното решение би било противопоставимона всички факти относно сградите, настъпили след датата на вписването.           

               С писмо на л.61, връчено на 05.07.2021г. /л.62/ на жалбоподателят е уведомен по Искането му за спиране на административното производство с вх. №РД-1694/07.09.2021 г.,  в тридневен срок от получаването му, да отстрани нередовностите по него, като представи удостоверение за наличие на образувано съдебно производство, издадено от органа, пред който е образувано, с позоваване на чл.54, ал.1 т.5 от АПК. На същия е указано, че при неотстраняване на нередовностите, искането ще бъде оставено без разглеждане.

              На л.88 от делото е налично Удостоверение на Ловешкият окръжен съд, издадено на жалбоподателят, според което е образувано гр.д.№ 1/2021 год. по описа на същия съд с ищец Д. П.И. срещу ответник „*****“  ЕООД, представлявано от управителя П.С.П. с предмет: недвижим имот с идентификатор *****и построените в него сгради с идентификатори ****и ****. по по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по отношение на „*****“ Е0ОД, че Д. П.И. е собственик на 24,462 % идеални части от нововъзникналата сграда на мястото на сгради с идентификатори ****и ****.         И при условията на евентуалност: по чл. 109 от ЗС да бъде премахната частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и допуснатото съгласно Разрешение за строеж № 98.28.08.2019 год. на Главен Архитект на Община ***** за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ****за магазин с офис“ в поземлен имот с идентификатор ****, производството по кое то е висящо.

                  По искане на оспорващия е разпитан един свидетел к.и.м.. От показанията му се установява, че строежът е завършен   преди зимата на 2020 година, т.к. зима не е работено, поради студеното  време, както и, че Д. И. води дела срещу дружеството „*****“  ЕООД гр.*****, като и според него претендира за част от собствеността на сградата /новопостроения имот/. Според свидетеля били уведомили общината, че има спор за собственост в имота, казали им, че Д. И. претендира за собственост и ако развалят съществуващата постройка,  утре тя може да им заведе дело, защото са развалили нейна собственост. Според **** новата сграда е била външна тоалетна, ползвала се за сервизно помещение, което било увредено до такава степен, е майсторите –строители ги било страх да го ползват, плочата била стара и процепена, течала вода и затова се стигнало един вид до нейното „ремонтиране“. Съдът кредитира показанията на разпитаният свидетел, доколкото пресъздават свои непосредствени впечатления, допринасят за изясняване на фактическата обстановка и не противоречат и на останалите доказателства по делото.

               За изясняванена спора по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.    

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че състоянието на строежа е описано вярно в Констативен акт №8 от 16- 08.2021г. на община ***** и констатациите в него съответстват на действителното положение на строежа, като имота съответства на представения от оспорващото дружество документ за собственост, с изключение на записаното кога е построен. В тази връзка вещото лице съобразява показанията на изслушаният свидетел и приема, че процесната сграда е построена през 2020г., като уточнява, че от техническа гледна точка това не е от значение за законността на строежа.

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, приложими по силата на чл. 228 от ЗУТ, подадена е по реда и в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, който е засегнат неблагоприятно.  Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане. 

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

     Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

     При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт. Видно от Заповед № З-908/13.06.2019г., същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.

      Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

      По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от шеста категория съгласно класификацията в чл.137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, а и това се установява от характеристиките му и изложеното от вещото лице по допуснатата съдебна експертиза при изслушването му от съда. Определената категория на строежа, местонахождението на имота и разпоредбата на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на кмета на общината за издаване на оспорения акт – материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл.214, т. 3 от ЗУТ.

    От изложеното следва извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т.1 от АПК.  

    Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

     Извършената от съда проверка не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по чл.146 т.3 от АПК. Следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

    Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в общинската администрация. В разглеждания случай по делото е установено, че заповедта на Кмета на Община ***** е издадена след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Съставен е констативен акт от длъжностни лица от община *****, в който е установено извършване на незаконно строителство в поземления имот. Описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт и доколкото констативният акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа, а тези две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателят, то при издаването на процесния акт не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В хода на административното производство, завършило с издаване на обжалваната заповед, на оспорващото дружество е гарантирана възможността да упражни правата си, връчвани са и всички актове, съставени от административния орган. Съставеният констативен акт е бил връчен на оспорващия по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Безспорно е, че жалбоподателят се е възползвал от предоставената му възможност да подаде възражение срещу констативния акт в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, което възражение е счетено за неоснователно, тъй като с него не са представени нови факти и обстоятелства по случая. Твърдението, че е допуснато такова при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е присъствал на проверката е неоснователно според настоящия съдебен състав, доколкото съставеният в резултат на нея КА му е връчен, след което същият е подал възражение.

    Съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта не е съществено процесуално нарушение, тъй като ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, застъпена в Решение на ВАС № 13153/07.10.2019 г. по адм. д. № 280/2019г; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019 г. по адм. д. № 11946/2018г; Решение на ВАС № 3515/22.03.2017 г. по адм. д. № 11040/2016г; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019 г. по адм. д. № 9519/2018 г. /.

    Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

    При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

    Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а според легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.     

    Обжалваната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки за това, т. к. в случая безспорно е установено от доказателствата по делото и съдебно техническата експертиза, че установеният с КА незаконен строеж е извършен без разрешение за строеж.  

    След като процесният строеж е извършен, без разрешение за строеж, премахването му се явява разпоредено в съответствие с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая административният орган действа при обвързана компетентност и не разполага с друго законосъобразно разрешение.

   Отделно, строежът не попада в изключенията посочени в чл. 151 от ЗУТ.  

             Констатациите за вида и характера на строежа и неговото описание в констативен акт № 9/24.09.2021 г., съставен от длъжностни лица от общината, съвпада изцяло с установеното от вещото лице, изготвило заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.  С констативния акт е установено съществуването на строежа, неговото предназначение и местоположение. Констативният акт изрично е посочен в обжалваната заповед, с което констатациите по него са приобщени като фактически мотиви на заповедта. Обстоятелството, че в КА е записано, че строежът е завършен юни 2021г., и приетото от вещото лице при изслушване в о.с.з, че сградата е строена есента на 2020г., когато е завършен грубият строеж на сградата с оглед на събраните събраните по делото гласни доказателства не влече незаконосъобразност на процесната заповед, т.к. не променя факта, че процесният строеж  е изпълнен без строителни книжа, а именно издадено разрешение за строеж.

              От представеното по делото Разрешение за строеж, което като индивидуален административен акт е влязло в законна сила / л.39-40/  се установява, че е разрешено на жалбоподателят да построи жилищна сграда с идентификатор ****.1, като в т.4 от Приложение №1 от 16.10.2019г. към разрешението за строеж е посочено, че заварени строежи, невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот и незасегнати от разрешения строеж, се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. Съгласно т.5 от Приложение №1 от 16.10.2019г. към разрешението за строеж, възложителят може да изгради временни строежи, свързани с организация и механизация на строителството на основание чл.54, ал.1 от ЗУТ, съгласно одобрения към инвестиционния проект ПБЗ, които временни сгради се премахват най-късно до завършване на разрешения строеж. При това възложителят е бил наясно, че в съответствие с издаденото му разрешение за строеж и в двете хипотези /било заварен или временен/, сградата подлежи на премахване.

             По делото е установено, че оспорващият е собственик на 83/372 идеални части от поземления имот, върху който е изградена процесната сграда. Това право на собственост придава на оспорващия и качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, съответно на лице, за чиято сметка следва да се извърши принудителното премахване на незаконния строеж, съобразно правилото на чл. 225а, ал. 5, т. 5 от ЗУТ. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл.225, ал.6 и чл.225а, ал.5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство правилно за адресат на заповедта е посочен жалбоподателят като възложител и собственик на строежа, който е и съсобственик на имота, в който се намира разпореденият за премахване строеж. Доколкото в процесния случай се касае за строеж, за който няма спор, че е собственост на „*****“ ЕООД, и за който е установено в процедурата по специалния ЗУТ, че като изграден без разрешение за строеж подлежи на премахване, то вещноправните искове по чл.108 и чл.109 от ЗС,  предявени пред ОС Ловеч не се явяват преюдициални спрямо административното производство по премахване на незаконни строежи.  

              Безспорно, при наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, този незаконен строеж подлежи на премахване, основен ако не е търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ДР на ЗУТ. С оглед на установеното по делото и обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден в периода 2020г. / 2021г., поради което същият не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001 г. При това положение правилно административният орган е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

              Анализът на събраните доказателства налага извод, че въпросният строеж представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и че правилно и обосновано административният орган е приложил материалния закон, квалифицирайки конкретният строеж като незаконен и е издал съответната заповед за премахването му.

             Съдът намира, че административния орган правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

             В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗУТ както към момента на извършване на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон, т. е. не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК.

              Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

              С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените и поискани по делото разноски е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно и чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.213 от ЗУТ, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба  на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. *****, представлявано от управителя П.С.П., подадена  срещу Заповед № 1424 от 20.10.2021 година  на Кмета на Община *****.

              ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. *****, представлявано от управителя П.С.П. ***, с административен адрес: гр.*****, пл.“Възраждане“ № 1, ЕИК / БУЛСТАТ: *********, представлявана от кмет на община, сума в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща направените по делото разноски.

               Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на РБ.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: