№ 435
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501223 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото се разглежда за втори път от Бургаския окръжен съд, след
отменително решение № 20/03.08.2022 год. по гр.д.№ 3854/2021 год. на ВКС,
1-во г.о., с което са дадени указания относно представителството на
Българската държава в настоящото съдебно производство.
Постъпила е въззивна жалба от Българската държава, към момента
надлежно представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на
земеделието, изрично потвърдил процесуалните действия по делото
извършени първоначално от ненадлежен представител, против решение №
260003/25.01.2021 год. по гр.д. №141/2020 год. по описа на Районен съд-
Царево, с което е отхвърлен предявения от въззивника положителен
установителен иск за собственост против Община Царево за приемане на
установено по отношение на ответника, че Българската държава е
собственик на следните недвижими имоти:
1
ПИ с идентификатор 00878.107.635 с площ 5796 кв.м., находящ се в
м.К., гр.Ахтопол;
ПИ с идентификатор 00878.107.636 с площ 3000 кв.м., находящ се в
м.К., гр.Ахтопол и
ПИ с идентификатор 00878.107.637 с площ 3000 кв.м., находящ се в
м.К., гр.Ахтопол.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се,
че процесните имоти са били част от бивше пасище /мера/ с площ 16 097
кв.м., за което е съставен АЧОС № ***/15.01.1999 год. на осн. чл.2, ал.2, т.4
от ЗОС и решение № 2068/31.08.1995г. на ОбПК –Царево, а след отреждането
им в ПИ с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр.Ахтопол е бил съставен
АЧОС № ****/09.05.2011 год. Този имот впоследствие е разделен на три
имота - предмет на настоящия спор, които изцяло съвпадат с бившия ПИ с
идентификатор 00878.107.1 по КК на гр.Ахтопол. Сочи се, че с решение на
Комисията за земята № КЗ - 18/18.08.1988 год. за отчуждаване и предоставяне
на земи за държавни и обществени нужди, е предоставена на ЦСБПС за
изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол -север“ държавна земя с площ
230 дка. некатегоризирана, заета с временни постройки за отдих, в т.ч. 30 дка
дере. Позовава се на наличната в преписката схема, с която е поискано
отреждането на терен за това ваканционно селище, като се твърди, че от нея е
видно, че процесните имоти са включени в отредените за ваканционното
селище земи. Твърди се, че със заповед на Министъра на земеделието и
горите е наредено частично преработване на одобрената карта на
възстановимите стари реални граници в землището на гр.Ахтопол в масив
107, с площ 417 дка, съгласно протокол от 21.08.2002 год., в който е
посочено, че в този масив е изградено ваканционно селище, което не е
отразено на КВС, но в него са били изградени и са налице бунгала върху
масивни бетонови основи. В този смисъл е извършено позоваване на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, относно налични седем бунгала в
ПИ с идентификатор 00878.107.637, като се твърди, че тази констатация
подкрепя твърдението на въззивника, че процесните имоти са част от
реализирано мероприятие и не биха могли да се придобият от ответника.
Изложени са съображения, че дори да се приеме, че процесните имоти не са
2
част от терена отреден за ваканционно селище, то наличието на бунгала и
септична яма /съгласно заключението на вещото лице/ е достатъчно
основание имотите да не подлежат на възстановяване като земеделска земя.
Оспорва се като необоснован извода на съда за неоснователност на исковата
претенция, предвид реализираното мероприятие, за което се твърди, че
изключва възможността за възстановяване в полза на общината на
собствеността върху процесната земя по реда на ЗСПЗЗ. Въззивникът
поддържа твърдението си, че имотите са държавна собственост по силата на
закона - чл.53, ал.1 от ПП на ЗОЗЗ, както и че възстановените имоти попадат в
хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като в тях са изградени сгради и
инфраструктура, че те са с фактически променено предназначение и на
ответната общината не може да се възстанови собствеността по реда на
ЗСПЗЗ. Извършено е позоваване на влязло в сила решение по гр.д.№119/2014
год. на РС – Царево, с което е прието за установено, че бунгалата в ПИ с
идентификатор 00878.107.637 са собственост на „ДЗУ“АД, предвид
наличието на мероприятие, включващо изграждане на бунгала. Посочва се, че
в това производство е бил предявен иск и против Община Царево, но той е
бил оттеглен, а държавата не следва да бъде лишена от собственост на земя и
на постройки, които са част от реализирано мероприятие. Твърди се, че съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите на
атакувания съдебен акт не е обсъдил възраженията на въззивника, че
неправилно и без правно основание процесните земи са възстановени на
общината по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че не е обсъден поставения от
въззивника въпрос дали Общината е била собственик на процесните имоти
преди одържавяването и дали е правоимаща по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка
въззивникът поддържа възражението си, че по делото липсват доказателства
общината да е била собственик на процесните имоти, съответно те да са й
били отнети и да подлежат на реституция. Посочва се, че от представеното
заявление на кметството Ахтопол до ПК-Царево за възстановяване на
земеделски земи се установява, че в него не фигурира имот № 107001,
пасище с площ 16,097дка, като липсват документи, доказващи правото на
собственост на общината. Позовава се на ТР № 5/14.01.2013 г. по т.д.№5/2011
г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че държавата не е обвързана от
постановен административен акт за възстановяване на собственост върху
земеделски земи, когато не е упражнен пряк съдебен контрол и върху такъв
3
акт е допустим косвен съдебен контрол. Сочи се, че съдът по делото е
следвало да подложи акта за възстановяване на собственост в полза на
общината на косвен съдебен контрол, включително да направи коментар на
правните основания, на които е призната собствеността върху процесния
имот, за които се твърди, че касаят възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи на граждани, а не на общини. Поддържа се
възражението, че решението на ПК-Царево е незаконосъобразно като
постановено в нарушение на нормите предвиждащи възстановяване на
земеделски земи, поради хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, при която законът не
изисква законност на строителството, тъй като при проведени комплексни
мероприятия върху земеделската земя, непозволяващи нейната реституция,
съобразно гл. трета от ЗСПЗЗ, държавата си запазва правото на собственост.
Посочва се, че по делото са събрани доказателства, че процесните имоти са
част от терен, отреден да курортна дейност, върху който са изградени
множество почивни бази, собственост на различни физически и юридически
лица, както и инфраструктура. Направено е искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на
спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени и да бъдат
присъдени разноските за двете инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Община
Царево, представлявана от кмета Г. Лапчев, с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. Посочва, че от заключението на вещото лице се
установява, че КВС на м. К. е била одобрена през 1998 год. и върху един от
процесните имоти е имало две бунгала и половина, като не е ясно кога се
изградени тези две бунгала. Счита, че от представените с исковата молба
доказателства не е доказано извършено строителство в имота преди
възстановяването му. Твърди, че по делото е установено от СТЕ, че имот с
идентификатор 00878.107.1, от който са образувани трите процесни имота, не
попада в обхвата на соченото от ищеца мероприятие на държавата. Намира за
неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, като
посочва, че съдът е уважил всички доказателствени искания на страните, но
ищецът не е успял да докаже претенциите си. Навежда, че претенцията е била
отхвърлена, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че
към момента на възстановяване на правото на собственост на общината от
4
ПК-Царево и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е имало
реализирано мероприятие, което да препятства възстановяването на
собствеността. По делото не е доказано твърдението на насрещната страна, че
на терен от 230 дка, предоставен с решение на КЗ е построено „Ваканционни
селище Ахтопол - север“. Оспорени са твърденията във въззивната жалба, че
неправилно в решението на ПК Царево са посочени правни основания,
посочени в глава втора на ППЗСПЗЗ - Земи на граждани, като се твърди, че в
рамките на правомощията си ПК е възстановила на общината правото на
собственост върху имотите. По отношение на заявлението пред ПК е
посочено, че по делото не е представена цялата преписка, а представеният
препис от заявлението вх. №А 189/13.03.1992 год. е прегънат, нечетлив и не
може да се разкрие неговото съдържание. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна, като и присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името
на легитимирано лице – страна по делото, срещу акт на съда, който подлежи
на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по обективно
съединени положителни установителни искове за собственост, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и
исканията за присъждане на съдебни разноски.
Спорът между страните е висящ пред настоящия съд по предявения от
ищеца-Българската държава надлежно представлявана съгласно приетото и с
отменителното решение на ВКС по делото, от Министъра на земеделието,
срещу Община-Царево за приемане на установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик на процесните недвижими имоти. Твърди се, че към
момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила процесните имоти съгласно чл.2, ал.3 от
ЗСПЗЗ не са били земеделска земя, а са били застроени - на тях са
съществували сгради и изградена инфраструктура по проведено мероприятие
„Ваканционно селище-Ахтопол-север“ от Централния съвет на Българските
професионални съюзи /ЦСБПС/, с което е променено предназначението им.
Твърди се, че тъй като са извън обхвата на ЗСПЗЗ, върху тях не е можело да
5
бъде проведена реституция в полза на Община-Царево, а процесните имоти са
останали държавна собственост на осн. чл.53, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Извършената в полза
на общината реституция с решение №2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево е
оспорена и поради липсата на други предпоставки: твърди се неустановена
собственост на общината преди отнемането на земята, посочени в решението
правни основания, които се отнасят само за възстановяване в полза на
физически лица – т.е. непосочени правни основания за възстановяване в
полза на общината, незаконосъобразност на решението поради противоречие
с чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, предвид проведеното мероприятие, което не
позволява реалното възстановяване на собственост, поради което на осн.
чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ земята е останала държавна собственост, каквато е и към
момента. Ищецът е поддържал предявените искове, ангажирал е
доказателства, направил е искане за уважаване на исковете и за присъждане
на съдебните разноски.
Ответникът с депозирания отговор е оспорил предявените искове.
Твърди, че общината валидно се легитимира като собственик на процесните
имоти въз основа на решение № 2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево – сега
ПК-Царево и издадените АЧОС. Твърди се евентуално придобиване от страна
на общината на процесните имоти на оригинерно основание – изтекла
придобивна давност, считано от 1995 год. до момента на депозирания
отговор-28.07.2020 год. Оспорено е твърдението, че върху процесните имоти
е реализирано мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“. Твърди
се, че процесните имоти попадат извън предоставените на Централния съвет
на Българските професионални съюзи 230 дка. некатегоризирана земеделска
земя. Оспорено е твърдението на ищеца, че към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ върху процесните имоти са били реализирани мероприятия
непозволяващи възстановяването им. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на съдебните разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
6
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като се имат предвид и указанията по отменителното решение на ВКС,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено по допустими
искове и е допустимо.
Ищецът е представил решение № КЗ-18/18.08.1988 год. на Комисията
по земята, ведно с предхождаща решението документация относно
предоставяне на земя за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол-
север“ край гр.Ахтопол, Бургаска област, от което е видно, че по т.21 е взето
решение за предоставяне на Централния съвет на Българските професионални
съюзи, за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол-север“ община-
Мичурин /сега-Царево/, Бургаска област на 230 дка. некатегоризирана земя,
заета с временни постройки за отдих, в т.ч. 30 дка дере, стопанисвана от
Животновъдо-промишления комплекс, гр.Мичурин, при граници посочени в
приложената скица. Такава скица не е представена от ищеца и не е приета
като доказателство по делото.
С решение № 2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево, по заявление по
ЗСПЗЗ подадено от кметство Ахтопол, чиито правоприемник е Община-
Царево и по реда на този закон, по т.356 е възстановена собствеността в
реални граници в полза на общината /към момента включваща отразеното в
решението кметство-Ахтопол/, върху земеделски земи, включително върху
имот 107001 по картата на землището - пасище, мера с площ от 16097
кв.м. м. К..
Съгласно заключението на вещо лице Бакалова по приетата от районния
съд съдебно-техническа експертиза, имот 107001 е извън имотите по първия
устройствен план на гр.Ахтопол – кадастрален, застроителен и регулационен
план одобрени със заповед от 1984 год. Този имот не попада и в одобрения
впоследствие през 1999 год. кадастрален план и ЗРП - „Разширение-север“.
Картата на възстановената собственост /КВС/ е била приета през 1998
год., като през 2002 год. е наредено нейното преработване поради допусната
грешка, но противно на твърденията на въззивника, това преработване
не се отнася за имот 107001- пасище, мера с площ от 16097 кв.м. При
изработването на КВС през 1998 год. в имот 107001 са отразени две бунгала
и част от трето, но не може да се установи, кога са били изградени тези
бунгала. По кадастралната карта, одобрена със заповед на съответния орган
7
от 2006 год., една част от б.имот 107001 е отразен като ПИ 00878.107.1 с
площ от 11 975 кв.м., а другата част от 4302 кв.ч. е включена към съседния
ПИ 00878.107.592-крайбрежна пясъчна ивица, изключителна държавна
собственост. След одобряване на кадастралната карта през 2006 год., съгласно
АЧОС № ****/09.05.2011 год. ПИ 00878.107.1 с площ от 11 975 кв.м. е
актуван като частна общинска собственост. С изменение на кадастралната
карта от 2015 год. от ПИ 00878.107.1 са обособени три нови ПИ, както
следва: ПИ 00878.107.635 с площ 5796 кв.м., ПИ 00878.107.636 с площ 3000
кв.м и ПИ 00878.107.637 с площ 3000 кв.м., находящи се в м.К., гр.Ахтопол.
И трите имота са попадали, като попадат и към момента в земеделска
територия – т.е. теренът не е бил включен в регулационния план на
гр.Ахтопол. Отразените при изработване на основата за КВС две бунгала и
част от трето са попадали в ПИ 00878.107.637. Към момента на огледа
/м.10.2020 год./ вещото лице е констатирало, че от трите процесни имота,
само в ПИ 00878.107.637 съществуват на място седем бунгала, но вещото
лице не може да каже дали има идентичност между отразените през 1998 год.
две бунгала и част от трето и констатираните на място седем бунгала, нито
може да даде достоверна информация, кога са изградени тези бунгала.
Вещото лице е анализирало и документацията във връзка с предоставената
територия за „Ваканционно селище- Ахтопол-север“, като сочи, че не може
да се установи, че тези седем бунгала са част от това мероприятие.
Вещото лице е посочило, че необходимата прилежаща площ към
съществуващите към момента седем бунгала е общо 1038,45 кв.м., вкючваща
и общата площ върху която са разположени бунгалата от 257,45 кв.м.
Съгласно заключението, към решение № КЗ-18/18.08.1988 год. на
Комисията по земята, липсва скица, /такава не е представена и по делото от
ищеца/, поради което предоставения с това решение терен от 230 дка.
некатегоризирана земя за „Ваканционно селище-Ахтопол-север“ не може
да бъде идентифициран. Важно е да се посочи, че от допълнителното
заключение на вещото лице и приложената към него скица, както и от
обясненията на вещото лице в съдебното заседание, в което е прието
допълнителното заключение става ясно, че процесните имоти са дори извън
терена от 450 дка. по скицата към предложението на Централния съвет на
Българските професионални съюзи до Комисията по земята за изграждане на
„Ваканционно селище-Ахтопол-север“. Вещото лице сочи, че привидното
8
застъпване на зелената линия с която е очертан този терен на скицата към
основното заключение, е поради дебелината на маркера, като реално
застъпване няма. /л.230 гръб/. Всъщност, установяването на
местоположение на терена от 450 дка. по предложението не е съществено по
делото, доколкото решението на Комисията по земята с която е предоставен
терен, се отнася не за предложените 450 дка. а за 230 дка. – за които поради
неприложена скица, е невъзможно да бъдат идентифицирани. Дори ако се
приеме, че тези 230 дка. са част от 450-те дка по предложението, то на базата
на допълнителното заключение на вещото лице категорично се установява, че
процесните имоти попадат извън терена отреден за твърдяното от ищеца
мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“. Противно на
твърденията на въззивника, съгласно обясненията на вещото лице дадени в
о.с.з. на 06.01.2021 год., т.н. септична яма също е извън процесните имоти.
След изменението на кадастралната карта от 2015 год., за
новообразувания ПИ 00878.107.635 с площ 5796 кв.м. е издаден АЧОС
№1809/31.03.2015 год., за новообразувания ПИ 00878.107.636 с площ 3000
кв.м е издаден АЧОС №1808/31.03.2015 год. и за новообразувания ПИ
00878.107.637 с площ 3000 кв.м. е издаден АЧОС №1807/31.03.2015 год., за
собствеността на Община-Царево върху процесните имоти.
Установената по делото фактическа обстановка обосновава
следните правни изводи:
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 5 от
14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, при спор за собственост
държавата не е обвързана от постановен административен акт за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.
В случая са предявени обективно съединени положителни
установителни искове за установяване на правото на собственост на
държавата върху три поземлени имота-бивши земеделски земи, в землището
на гр.Ахтопол. Държавата твърди и обосновава правото си на собственост с
това, че след одържавяването проведено след 1944 год., е придобила
собствеността върху земеделски земи, вкючително тези за които по-късно са
отредени процесните поземлени имоти, върху които е реализирано
9
мероприятие, което към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е
позволявало възстановяване на собствеността, тъй като към този момент
теренът е изгубил предназначението си на земеделска земя, поради което
земите са останали държавна собственост, каквато са и към настоящия
момент.
Ищецът твърди и носи тежестта на доказване, относно соченото в
исковата молба, че процесните имоти попадат върху тези 230 дка.,
предоставени с решение № КЗ-18/18.08.1988 год. на Комисията по земята на
Централния съвет на Българските професионални съюзи, за изграждане на
„Ваканционно селище Ахтопол-север“ община- Мичурин. Ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване и твърдението си, че
върху процесните имоти към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е било
реализирано горепосоченото мероприятие, което съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ е
било пречка за възстановяване на собственост по този закон.
Видно от представената преписка на ПК-Царево по възстановяване на
собствеността в полза на ответната община, заявлението за възстановяване
е подадено на 13.03.1992 год., поради което реституционните
предпоставки следва да се преценяват към момента на влизане на ЗСПЗЗ
в сила и към момента на подаване на заявлението за възстановяване на
собствеността /т.е. до редакцията бр.18 от от 2.03.1992 г., в сила от 2.03.1992
г./.
Съдът намира възраженията на ищеца относно това, че към момента на
възстановяването на процесните поземлени имоти същите не са имали
характера на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗСПЗЗ за
неоснователни като недоказани. Не са установени по делото обстоятелства,
които да сочат някои от изключенията по чл.2, ал.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на
които да се счете, че процесните имоти към момента на реституцията са
загубили предназначението си на земеделска земя. Не се установи по делото
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ- Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г.,
процесните имоти да са били включени в строителните граници на населени
места или горския фонд /те не са включени и по-късно, включително към
момента/, да са били застроени със сгради на промишлени или други
стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни
общности или други обществени организации, нито да са представлявали
10
дворове или складови помещения към такива сгради, както и да са били заети
от открити минни кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползване, или да се представлявали прилежащи части
към такива съоръжения.
Установи се по делото, че както към момента на влизане на ЗСПЗЗ в
сила, така и към настоящия момент, двата от процесните три поземлени
имота са абсолютно празни и върху тях няма реализирано каквото и да е. За
третия имот се поставя въпроса, дали отразените при изработването на КВС
през 1998 год. в имот 107001, две бунгала и част от трето , са мероприятие
непозволяващо реално възстановяване на собствеността върху земеделската
земя към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила. Страната, която твърди, че
тези бунгала са били пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: тези две
бунгала и половина са съществували в единия от процесните имоти към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г. В
този смисъл не са ангажирани никакви доказателства. Не са ангажирани и
доказателства, кога са били изградени констатираните от вещото лице към
момента на огледа през 2020 год. седем бунгала. При положение обаче, че
седемте бунгала констатирани от вещото лице при огледа през 2020 год., не
са били отразени в КВС през 1998 год., явно изграждането им е станало в
периода след 1998 год. до м.10.2020 год./ датата на огледа/. Извън горното,
дори в хипотеза, при която се приема, че някакви бунгала са съществували
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, това не е достатъчно за да се счете,
че те представляват мероприятие по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, което
не е позволявало реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В този
смисъл ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно
характеристиките на бунгалата – т.е. че те са постройки или съоръжения по
смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Последното все пак е условно, тъй като
същественото в случая е, че ищецът преди всичко не е доказал по делото,
че някакви бунгала са се намирали в процесния терен към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Ищецът се позовава на решения по гр.д.№119/2014 год. по описа на
Районен съд-Царево, постановени по спор между „ДЗУ“ АД и Българската
държава, за собственост по отношение на седем бунгала, за които се твърди,
че са разположени в процесните имоти. Предвид обстоятелството, че
11
настоящият ответник-Община-Царево не е страна по това дело,
постановените съдебни актове в това производство са му
непротивопоставими, тъй като не е обвързан от СПН на решенията по него,
поради което приетото с тях не следва да бъде зачитано и обсъждано от
настоящия съд, още повече, че бунгалата не са предмет на иска. При
положение, че не е установено по делото, че тези бунгала са съществували в
процесния имот към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила и към момента на
извършената в полза на общината реституция, чия собственост са те, се явява
без значение за настоящото дело.
Както вече беше обсъдено и посочено, на базата на основното и
допълнително заключения на вещото лице се установи, че процесните имоти
не са част от твърдяното от ищеца мероприятие „Ваканционно селище-
Ахтопол-север“, като не се установи към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ върху тях да е било проведено и някакво друго мероприятие,
препятстващо земеделската реституция.
В обобщение, това, че ищецът не установи по делото, че към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесните имоти са били включени в соченото
от него мероприятие „Ваканционно селище- Ахтопол- север“, което да е
пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ за земеделска реституция или, че към този момент
върху процесните имоти са били проведени мероприятия по смисъла на § 1в
ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи реално възстановяване на собствеността,
сочи неоснователност на възражението му, че процесните имоти към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ са загубили предназначението си на
земеделски земи на сочените основания и възстановяването им по ЗСПЗЗ в
полза на ответника по делото е незаконосъобразно.
Ищецът не установи по делото да е запазил собствеността си върху
процесните имоти поради невъзможност за реституцията им в полза на
общината по ЗСПЗЗ, предвид проведени върху процесните имоти
мероприятия, като не се установи и хипотезата по чл.53, ал.1 от ППЗОЗЗ,
доколкото ищецът не доказа извършено строителство върху процесните
имоти преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
За разлика от отрицателния установителен иск, при който ответникът
следва да докаже, че е придобил собственост на валидно правно основание,
при положителния установителен иск ищецът е този, който следва при
12
условията на пълно и главно доказване да докаже, че на сочените от него
основания е възникнало и съществува към момента на предявяване на иска,
твърдяното право на собственост. При предявен положителен установителен
иск, в случай, че ищецът не докаже основанията на които твърди, че е
собственик – т.е. не докаже твърдяната от него собственост, искът се
отхвърля независимо от това дали ответникът е доказал или не собственост
върху имота.
Ето защо съдът намира, че изложеното по-горе относно недоказана
собственост на ищеца върху процесните имоти на сочените основания е
достатъчно да мотивира неоснователност на предявените искови
претенции, но ще вземе отношение и по останалите възражения на ищеца,
поддържани във въззивната жалба, относно твърдяната незаконосъобразност
на реституцията на земеделска земя извършена в полза на ответника по
делото, тъй като положителният установителен иск за собственост се
отхвърля и когато ответникът по делото установи придобивно основание,
което изключва твърдяното придобивно основание на ищеца.
Към момента на постановяване на решение №2066/31.08.1995 год. на
ОбПК-Царево е действала редакцията на ППЗСПЗЗ след изм. и доп., бр. 48 от
26.05.1995 г., в сила от 26.05.1995 г. В решението е посочено, че е взето на
основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи по чл.18г, 18д и
18е от ППЗСПЗЗ, въз основа на решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в редакцията към
релевантния момент, в случаите на установяване на земи от държавния и
общински поземлен фонд, общинската поземлена комисия взема решение по
чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27. В разпоредбата на чл.18з също е налице
препратка към чл.18ж от ППЗСПЗЗ, а разпоредбите на чл.18г, 18д и 18е са
технически норми относно определяне на подлежащата на възстановяване в
реални граници земя и на категорията на земята, които имат общо
приложение. Предвид горното се явява неоснователно възражението на
ответника, че цитираните в решението на ОбПК-Царево правни норми, не
могат да бъдат валидно правно основание за възстановяване на собственост в
полза на общините.
В мотивите към Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК е посочено, че принцип както на ЗСПЗЗ, така и на
13
другите реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от
които са отнети. Този принцип е заложен както в чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, така и
в чл. 1, чл. 2 и чл. 3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ,
според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на
ТКЗС. Израз на този принцип е и облекченият режим на доказване на
притежаваните земеделски земи в административното производство пред
ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове,
които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на
образуване на ТКЗС или ДЗС, така и косвени доказателства - делбени
протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за
членство в ТКЗС и др., изброени в чл. 12, ал. 2 /предишна ал. 3/, а също и
нотариално заверени декларации, които се допустими доказателства за
собственост преди отмяната на чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./. На
базата на тези доказателства административният орган издава решение по чл.
14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с
приложената скица има силата на констативен нотариален акт. В исковото
производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва
да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да
изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на
образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на
гражданския процес.
При зачитане на горепосочените разяснения, съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца за недоказана собственост на
общината преди отнемането на земята. Съгласно принципите на земеделската
реституция и задължителната съдебна практика, при незаявен спор за
материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, оспорващата реституцията,
неучаствала в административното производство страна, не разполага с
възможността при косвения съдебен контрол да се брани с такова
възражение.
Горното сочи, че като е стигнал до извод за неоснователност на
предявените искове и ги е отхвърлил, Царевският районен съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд, с
преповтаряне на диспозитива на решението при отбелязване на надлежния
представител на ищеца-Българската държава, а именно – Министърът на
земеделието съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ. Решението е правилно и следва
14
да бъде потвърдено и в частта за присъдените в полза на ответника по иска
разноски пред първата инстанция, като бъде преповторен и осъдителния
диспозитив за разноските, при посочване на надлежния представител на
Българската държава.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата община следва да се
присъдят направените пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/25.01.2021год. по гр.д.
№141/2020 год. по описа на Районен съд-Царево, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ
исковете за приемане на установено по отношение на Община Царево, гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, ЕИК *********, представлявана от кмета Г.
Лапчев, че Българската държава, представлявана на осн. чл.24, ал.12 от
ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието, е собственик на следните поземлени
имоти: ПИ с идентификатор 00878.107.635, с площ 5 796 кв.м. находящ се в
м. „К.“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно ползване друг вид
земеделска земя, ПИ е идентификатор 00878.107.636, е площ 3 000 кв.м.
находящ се в м. „К.“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно
ползване друг вид земеделска земя и ПИ с идентификатор 00878.107.637 с
площ 3 000 кв.м. находящ се в м. „К.“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин
на трайно ползване друг вид земеделска земя, И Е ОСЪДЕНА Българската
държава представлявана на осн. чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на
земеделието, да заплати на Община Царево, гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“
№ 36, ЕИК *********, представлявана от кмета Г. Лапчев, сумата от 850 лв. /
осемстотин и петдесет лева/ - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Българската държава представлявана на осн. чл.24, ал.12
от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието, да заплати на Община Царево, гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, ЕИК *********, представлявана от кмета Г.
15
Лапчев, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ - направени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16