Определение по дело №1348/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………../………….04.2021г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на …………………..април две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА Т.

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1348 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от

А.Т.Н. с ЕГН ********** с адрес ***

М.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник А.Т.Н. с ЕГН **********

Т.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260, с която в условията на обективно и субективно съединяване са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване, че всяка една от ищците – първата, като съдлъжник, втората и третата, като наследници на Х В Н не дължат на банката сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова рег. № 711 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №919/2013 г. на ВРС, 26 състав, а именно: сумата 123 719. 64 лева, включваща главница по договор за кредит от 20.06.2007 г. в размер на 106 269.11 лева за периода 21.05.2012 г. - 23.01.2013 г., договорна лихва за периода 21.01.2012 г. до 23.01.2013 г. в размер на 16 815.75 лева, такса в размер на 634.78 лева за периода 31.12.2008г.-23.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 25.01.2013г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 4499.03 лева, представляваща направени по делото разноски и въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №926/2013 г. на ВРС, 19 състав, а именно сумата 102 393.52 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" с №1190/30.09.2005 г. за периода от 21.04.2012 г. до 23.01.2013 г. такси в размер на 818.51 лева за периода от 28.08.2012 г. до 23.01.2013 г., договорна лихва в размер на 17 392.60 лева, дължима за периода от 21.12.2011 г. до 23.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -25.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски, а именно: заплатена държавна такса в размер на 2 412.09 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1987.26 лева, като погасени по давност, при условията на евентуалност поради плащане, след издаване на изпълнителния лист.

 

По предварителните въпроси

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

 

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба, отговора на ИМ  и ДИМ писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на ищцовата страна за прилагане по делото на цялата преписка по ч.гр.д. № 919/2013г. на ВСР, 26 състав и ч.гр.д. № 926/2013г. на ВРС, 19 състав, както и на заверен препис от изп.д. № 166/2013г. и изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова рег. № 711 на КЧСИ с район на действие ОС Варна е допустимо и относимо към предмета на доказване с оглед изясняване на спора по делото, поради което и следва да се допусне.

            Допустимо и относимо към предмета на спора е искането на ищците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени с допълнителната исковата молба.

            Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

 

В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 2705/24.01.2020г. ищците твърдят, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на ВРС длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н" ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* суми, произтичащи от Договор за кредит от 20.06.2007г.

Сочат, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 926/2013г. по описа на ВРС длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н" ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* суми, произтичащи от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ с № 1190/30.09.2005г.

Сочи се, че въз основа на издадените ИЛ е образувано изп.д. № 166/2013г. по описа на ЧСИ рег. №711 с район на действие ОС Варна, което с постановление от 13.02.2019г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по молба на взискателя.

На 31.01.2014г. длъжникът Х Н е починал като е оставил наследници съпруга А.Н. и две деца – М.Х.Н. и Т.Х.Н..  Съпругата е поела предприятието му на ЕТ с ново наименование ЕТ „Алба-Х- А.Н." ЕИК *********.

На 13.02.2019г. въз основа на издадените ИЛ е образувано изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ рег. №711 срещу  длъжниците ЕТ „Алба-Х-А.Н." ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН **********, като на мястото на починалия длъжник Х В Н, ЕГН ********** са конституирани, като длъжници неговите наследници - деца- М.Х.Н. и Т.Х.Н..  След образуване на изп.дело   ЕТ „Алба-Х- А.Н." ЕИК ********* е заличен като търговец.

По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията по двата ИЛ се излагат твърдения, че ИЛ са издадени в заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността; същите са издадени въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което разпоредбите на чл. 116 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД са неприложими; прекратяването на изп.дело №166/2013 г. по молба на взискателя заличава с обратна сила всички извършени действия до момента. Поради което се позовава на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, съгл. която за начало на давността следва да се счита момента, в който задължението е станало изискуемо. Конкретно счита, че  вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 919/2013 г. на ВРС, са станали изискуеми на съответния падеж на месечните вноски за периода от 21.05.2012г. до 19.12.2012г. за главницата, за периода от 21.01.2012 г до 19.12.2012 г. за договорната лихва и за периода от 31.12.2008 г. до 19.12.2012 г. за таксите. За месечните вноски по главницата, дължими, след 19.12.2012 г. изискуемостта е настъпила на 19.12.2012г.  За вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 926/2013 г. на ВРС, 19 се твърди, че са станали изискуеми на съответния падеж на месечните вноски за периода от 21.04.2012 г. до 19.12.2012 г. за главницата, за периода от 21.12.2011 г до 19.12.2012 г. за мораторната лихва и за периода от 28.08.2012 г. до 19.12.2012 г. за таксите, а за  месечните вноски по главницата, дължими след 19.12.2012 г. изискуемостта е настъпила на 19.12.2012 г. Така петгодишната давност за погасяване на вземанията за главницата и по двата изпълнителни листи е започнала да тече от датата на изискуемост на всяка от месечните вноски, съгласно погасителния план, до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията - 19.12.2012г., а за останалите вноски от датата на предсрочна изискуемост на задължението -19.12.2012г. ие изтекла на 19.12.2017г., поради което вземането е погасено по давност най-късно на 19.12.2017 г. по отношение на главниците и таксите, а по отношение на лихвите най- късно на 19.12.2015 г. Отделно погасяването на главницата по делото водела и до погасяване и на акцесорното задължение за лихви. А новото изпълнително дело е образувано на 13.02.2019г., т.е. след изтичане на погасителната давност за самото материално право по изпълнителния лист.

В условие на евентуалност се твърди, че присъдените законни лихви от подаване на заявленията за издаване на заповедите за изпълнение в съда - 25.01.2013г.  до окончателно изплащане на вземанията са погасени по давност за периода до три години преди образуване на изп.дело № 333/2019 г. на ЧСИ Д.Петрова- Янкова на 13.02.2019г.  т.е. за периода от 25.01.2013 г. до 19.06.2016 г., за който период след прекратяване на изп.дело №166/2013 г. не са извършвани никакви действия, които да прекъснат или спрат давността и доколкото вземането не е установено със съдебно решение респ. неприложими са разпоредбите на чл. 116 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че сумите по ИЛ не са погасени по давност изцяло или частично, то се въвежда възражение, че дългът е частично погасен поради плащане, направено след издаване на изпълнителните листи. На първо място се сочи, че съгласно записване на гърба на изп.лист, издаден по ч. гр.дело № 919/2013 г. на ВРС, 26 състав, че по изп. дел №166/2013г. са постъпили суми в размер на 3000 лева, като 2850 лева са платени на взискателя. Така след като изп. производство е прекратено по молба на взискателя, то на основание чл. 79 от ГПК разноските по делото не се дължат от длъжника, а остават за сметка на взискателя, поради което и сумата 150 лева, платена за вещо лице следва да се счита, като платена на взискателя. На следващо място, след издаване на изпълнителните листи на взискателя е платена и сумата 80 000 лева, с която в съответната част вземанията са платени.

Ищците считат, че всяка една от тях не дължи вземането в пълен размер, евентуално до размер на наследствената им квота от 1/3.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Изтъква, че между страните вече е разгледан идентичен спор по гр. д. № 10145/2019 г. по описа на PC - Варна, с което искът е бил отхвърлен, като решението е потвърдено и влязло в сила по т.д. №167/2020г. на ОС Варна.

Не се оспорва сключването на договорите за кредит, както и че поради неизпълнение кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и ИЛ, въз основа на които е образувано изп. производство при ЧСИ Даниела Петрова-Янкова.

Позовава се на практика на ВКС - решение № 266/19.12.2013г. по гр. дело № 1427/2012г. на IV ГО; решение № 640/04.10.2010г. по гр. дело № 920/2009г. на IV ГО, в които се приема, че „когато погасяването на дълга е настъпило в хода на изпълнителния процес, а с поведението си длъжниците са станали причина за образуваното изпълнително дело, следва да понесат отговорността за разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ ... Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност". В този смисъл се счита, че доброволните плащания, които са постъпили директно по сметка на взискателя за приравнени на действия по принудително изпълнение, а всяко отделно доброволно плащане следва да се счита за признаване на вземането от длъжника, по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, при което всяко плащане прекъсва давността, и съответно, от следващата дата следва да се счита, че е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се, че извършеното от длъжника доброволно плащане на част от дълга в хода на изпълнението е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита се, че щом длъжникът доброволно е извършил частични плащания, взискателят е освободен от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство (в тази насока решение на СГС по ч. гр. д. № 13571 /2018 г.).

Сочи се, че на 23.04.2013г. между страните е сключено споразумение, съгласно което банката е заявила искане за спиране на изп.производство. Сочи се, че въз основа на сключеното споразумение са извършвани плащания от страна на длъжниците директно на банката взискател при последно плащане с дата 11.03.2015г., което следва да се счита като последното плащане по изп. дело.

Твърди се, че по изп.дело 166/2013г. са извършени действия след сключеното споразумение по изпълнителното дело на 05.08.2014г. - вдигане на запори по споразумение; на 11.03.2015г. - плащане по споразумение; 02.10.2015г. - подновяване на ипотека, представляващи основания за прекъсване на погасителната давност. Смита се, че с плащането от 11.03.2015г е прекъсната давността и е започнал да тече нов две/пет годишен срок, при което към датата на постановяване на Тълк. решение №2/26.06.2015г. изпълнителното производство е било висящо.

С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията на ответника.

Пояснява се, че гр.дело № 10145/2019 г. на ВРС, 34 с-в е водено по повод недължимост на вземане по Договор за банков кредит №1305/26.10.2005г., присъдено по ч.гр.дело №942/2013 г. на ВРС, което вземане заедно с вземанията по двата банкови кредита предмет на настоящото дело също е предмет на изп.дело № 333/2019 г. на ЧСИ Д.Янкова-Петрова.

Неоснователно се счита възражението на ответника, че бездействието му се дължало на подписано споразумение, съгласно което банката е спряла изпълнителното дело, тъй като съгласно чл. 6 от споразумението при неплащане изцяло или в срок на погасителните вноски, банката може да възобнови всички изпълнителни действия, което не е направено.

Твърди се, че  преди подписване на споразумението длъжникът ЕТ „Алба-Х-Х Н" е заплатил изцяло всички присъдени такси и разноски в общ размер на 10970.43 лева по трите издадени изпълнителни листи, като сумата заплатена по вземанията предмет на настоящото дело е в размер на 10354.67 лева, в резултат на което признатото от длъжника вземане по трите кредита, включващо главница, лихви и съдебни разноски е в общ размер на 249 935.85 лева, от които:- главница - 214 128.94 лева; - договорна лихва - 35 228.88 лева; - законна лихва от 25.01.2013 г.

Пояснява се, че със сумата от 80 000 лева, внесена след издаване на ИЛ и сключване на споразумението, както следва : от  ЕТ „Алба-Х-Х Н" – 24 600 лева по сметка на банката; 5000 лева – по изп.д. № 166/2013г.; 23 250 лева – по изп.дело №166/2013г. от ищцата А.Н. са погасени изцяло присъдените съдебни разноски, договорните лихви, законната лихва до момента на плащането и част от главниците.

Сочи се, че по изп. дело №166/2013г. са предприети действия, които са прекъснали давността, изразяващи се в - наложена възбрана на имот, собственост на Х Н и А.Н. на 04.04.2013 г.; - налагане на запор на дружествени дялове на съдружника Х Н в „Екстра уиндоус" ООД на 10.04.2013 г.  и - опис на имот, извършен на 19.04.2013 г.

Счита се, че от последното извършено действие по изпълнителното дело, прекъсващо давността - опис на 19.04.2013 г. не са извършвани никакви други действия, поради което същото е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК след изтичане на две години, а именно на 19.04.2015 г.  Позовава се на т.10 на TP №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че в този случай новата давност започва да тече от последното извършено действие 19.04.2013г. е изтекла на 19.04.2018 г. , при което до образуване на новото изп. дело № 20197110400333 г. на ЧСИ Даниела Петрова -Янкова, per. №711, район на действие ОС-Варна на 13.02.2019 г. са изминали повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.

Допълва се, че от признаването на дълга, обективирано в споразумение от 23.04.2013 г. е  започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 23.04.2018 г. т.е. преди образуване на новото изпълнително дело на 13.02.2019г.

Твърди се, че доброволното плащане на определена сума може да се разглежда единствено, като признание по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, но само по отношение на конкретно заплатената сума, а не за цялото вземане, за което е необходимо изрично изявление.

Отделно от това плащанията били правени само от ЕТ „Алба-Х-Х Н" до 31.12.2013 г., а след това само от солидарния длъжник А.Т.Н., поради което ако се счете, че същите прекъсват давността по отношение на цялото вземане, то това е само по отношение на нея като солидарен длъжник.

Твърди се, че заплащането на сума от един от длъжниците не прекъсва давността по отношение останалите длъжници и в частност по отношение на наследниците на Х Н - ищците М.Н. и Т.Н. по отношение на които вземането е разделно, а и същите въобще не са уведомени за вземането преди получаването на ПДП по изп.дело №333/2019 г. на 19.06.2019г. Твърди се, че доколкото вземанията по процесните договори за кредит са били застраховани от настъпване на неблагоприятни събития вкл. смърт, водещи до невъзможност за плащане на погасителните вноски, след смъртта на кредитополучателя ответното дружество е получило застрахователните суми, с които са заплатени сумите по кредитите.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, в който поддържа възраженията си и оспорва твърденията, въведени с ДИМ.

 

Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици :

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая  погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност и плащане).

В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

            Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

 

ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание приложените към исковата молба,  отговора на ИМ и ДИМ писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ peг. № 711 на КЧСИ, с район на действие ОС - Варна заверен препис на цялата преписка по изп. дело № 166/2013г. и изп.д. № 333/2019г.

ДА СЕ ИЗИСКА от ВРС цялата преписка по ч.гр.д. № 919/2013г.  и ч.гр.д. №926/2013г. 

 

ДОПУСКА провеждането на съдебно-СЧЕТОВОДНА ЕКспертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на страните по делото на всички относими документи, да отговори на поставените в ДИМ въпроси.

         

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Мариела Мачева от гр.Варна, на която да се съобщи.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

 

УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от получаване на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 1348 по описа за 2019г. за 20.05.2021г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                            

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: