№ 22265
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110125528 по
описа за 2024 година
***с“ ООД е предявили срещу *** искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за установяване на
вземане в размер на 174,24 лева по фактура ***9/26.09.2022 г., коригирана с кредитно
известие **/11.10.2022 г. и 481,77 лева, представляваща договорна неустойка.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение по
силата на договор за възлагане на обществена поръчка № ***/21.09.2022 г., във връзка с
който на 26.09.2022 г. била направена заявка. Била издадена фактура ***9/26.09.2022 г. за
сумата 9094,08 лева, която била коригирана с кредитно известие **/11.10.2022 г. за сумата
382,20 лева. След корекцията дължимата сума възлизала на стойност 8711,88 лева, от която
на 13.12.2022 г. възложителят заплатил 8537,64 лева. След предаването на стоките и
фактурата на 27.10.2022 г. започнал да тече срокът за плащане. Съгласно договора при забава
в плащането се дължала неустойка в размер на 0,1%, която към датата на подаване на
заявлението възлизала на 481,77 лева.
Ответникът в подаден отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Сочи,
че е издадена фактура ***9/26.09.2022 г. на стойност 7578,40 лева без ДДС (9094,08 лева с
ДДС), поради което безспорно било прието от ищеца, че срокът за доставка тече от
26.09.2022 г. Било издадено кредитно известие **/11.10.2022 г. за сумата 318,50 лева без ДДС
(382,20 с ДДС). В договора било упоменато, че неустойка за забава се начислява в размер на
2% от стойността на дължимата доставка без ДДС за всеки просрочен ден. Начислената
неустойка върху сумата 8711,88 лева възлизала за един ден била в размер на 174,24 лева,
поради което коректният размер на неустойката бил 145,20 лева. Остатъкът до 174,24 лева
(29,04 лева) бил заплатен на ищеца на 16.05.2024 г., следователно вземането по фактурата
било погасена чрез плащане. Оспорва да дължи разноски, доколкото не е дал повод за
1
завеждане на делото, освен това не била получавана покана за плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно
предявеното спорно субективно право, сезиращият съда иск е за реално изпълнение на
парично задължение по договор за търговска продажба. Основателността на така предявения
иск се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ
следните юридически факти: 1) наличие на сключен между страните валиден договор за
търговска продажба на сочените от ищеца вещи; 2) изпълнение задължението на ищеца-
продавач по договора да прехвърли правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата и да ги предаде във владение на ответника-купувач; 3) настъпила изискуемост
на насрещното задължение на ответника за плащане на продажната цена в уговорения
размер, съответен на претендираната сума; 4) неизпълнение на възникналото в правната
сфера на ответника парично задължение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта
за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, а именно наличието на сочената договорна връзка и изпълнение на
задълженията си като продавач. По отношение твърдяното неизпълнение от страна на
ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение – плащане на
цената, в тежест на ответника е да установи положителния факт, който го изключва –
погасяване на дълга.
Безспорно между страните е наличието на облигационни отношения по силата на
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № ***/21.09.2022 г.
Видно от съдържанието на договора същият има за предмет извършване на продажба
на стоки, които ищецът се е задължил срещу заплащане да доставя периодично на ответника
по негови заявки, при уговорени условия за изпълнение. С оглед на това се установява
твърдяното от ищеца облигационно отношение с ответника, което съобразно естеството на
поетите от страните задължения за насрещни престации има за източник договор за
продажба. По това правоотношение за ищеца са породени задължения да прехвърли правото
на собственост върху определени вещи и да предаде владението им на купувача, а за
ответника – да заплати уговорената цена и да получи вещите. Предвид търговското качество
на ищеца като страна по договора, сключен от него във връзка с дейността му като търговец,
по арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 287 ТЗ същият има правните характеристики на търговска
сделка и като такава попада в приложното поле на нормативните правила относно договора
за търговска продажба, уредени в чл. 318 и сл. ТЗ.
Между страните не е спорно, че процесната фактура ***9/26.09.2022 г. е издадена от
ищеца във връзка с направена заявка на 26.09.2022 г., като впоследствие фактурата е
коригирана с кредитно известие **/11.10.2022 г.
От обсъдените доказателства съдът приема, че се установява извършването на
доставката на стоките по процесната фактура от страна на ищеца и тяхното приемане от
2
ответника. Представен е приемо-предавателен протокол № SH0000356511/26.09.2022 г.,
който соча на осъществено между страните приемо-предаване на стоките по фактурата.
Приемо-предавателния протокол и фактурата носят подписите на получатели, които не се
установи да са лица, които нямат право да подписват документи за ответника. Поради това
следва да се приеме, че действията на подписалите фактурата и приемо-предавателния
протокол лица обвързват правната сфера на ответника, доколкото не се установява
извършено противопоставяне веднага след узнаването за тях.
По изложените съображения съдът намира за доказано, че страните са обвързани от
валидно сключен договор за търговска продажба, във връзка с който е издадена процесната
фактура, като ищецът е изпълнил задължението си да достави и предаде на ответника
описаните във фактурата стоки, с оглед на което за последния е възникнало задължението да
ги получи и заплати уговорената цена. Вземането на ищеца за продажната цена произтича от
изпълнението на задължението му да прехвърли собствеността върху вещите, обект на
продажбата, което именно това поражда задължението на ответника за извършване на
насрещната парична престация. В случая събраните писмени доказателства са достатъчни да
се приеме за установено фактическото предаване на стоките по фактурата от страна на
ищеца, което е основание да се ангажира отговорността на последния за плащане на
уговорената цена.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ задължението на купувача да плати цената възниква при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ е предвидено по отношение на
паричните задължения по търговски сделки, че когато не е уговорен срок за плащане,
задължението трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. В случая страните са дерогирали действието на посочената
диспозитивна норма, като в чл. 7 от Договора е посочено, стойността на артикулите по
конкретната заявка се заплаща чрез банков превод в срок до 30 дни, считано от подписването
на приемо-предавателен протокол за извършената доставка и издадена оригинална фактура.
Визираната уговорка обвързва началото на срока за плащане с осъществяване факта на
доставката, за доказване датата на настъпване на който е уговорена писмена форма с оглед
изискването за съставяне на приемо-предавателен протокол. Предвид установената дата на
процесната доставка на 26.09.2022 г. уговорената падежна дата е настъпила на 27.10.2022 г.
Фактура ***9/26.09.2022 г. е на стойност 7578,40 лева без ДДС (9094,08 лева с ДДС).
Кредитно известие **/11.10.2022 г. за корекция на цена е на стойност 318,50 лева без ДДС
(382,20 лева). Така дължимата сума по направената заявка е била коригирана на стойност
7259,90 лева без ДДС (8711,88 лева). На 13.12.2022 г. в полза на ищеца е била заплатена
сума в размер на 8537,64 лева, като с оглед издадените фактура и кредитно известие остава
дължима сума в размер на 174,24 лева. При доказателствена тежест за ответника същият не
ангажира доказателства за погасяване на остатъка на задължението си по фактурата,
коригирана с кредитното известие, поради което предявеният иск за сумата от 174,24 лева се
явява основателен и следва да се уважи.
3
Претендира се и договорна неустойка в размер на 481,77 лева. По предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорка за неустойка в договора в
претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост. При
установяване на тези факти в тежест на ответникът е да установи, че е погасил
задължението си.
В чл. 30 от Договора е уговорено, че при забава в плащането възложителят дължи
неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки ден закъснение. Както бе посочено
падежът на вземанията по фактурата от 26.09.2022 г. е 27.10.2022 г. Независимо, че сумата
по фактурата е била коригирана с кредитното известие от 11.10.2022 г., това не е повлияло
върху момента на настъпване на падежа. Следователно неустойка е следвало да бъде
начислена за периода 27.10.2022 г. - 12.12.2022 г. или за 47 дни. Съдът счита, че сумата,
върху която следва да се начислява неустойка е коригираната с кредитното известие сума,
финално определената като дължима, а именно 7259,90 лева без ДДС (8711,88 лева) или
неустойката възлиза на стойност от 341,21 лева без ДДС (409,45 лева с ДДС). Представен е
платежен документ от 09.05.2024 г. за заплащане на сума в размер на 29,04 лева,
представляваща надвзета неустойка. Доколкото по време на производството е заплатена част
от претендираната сума, това обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
взето предвид от съда, като тази сума се приспадне от установената като дължима, с оглед
на което предявеният иск по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 380,41 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като сторил следните разноски: 100 лева -
държавна такса за исковото и заповедното производства и 960 лева адвокатски
възнаграждения за исковото и заповедното производства, от които следва да му бъдат
присъдени 896,21 лева съразмерно уважената част от предявените искове. Ответникът е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, от които следва да му бъдат присъдени 7,72 лева
съразмерно отхвърлената част от предявените искове. Определени по компенсация разноски
се дължат на ищеца в размер на 888,49 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ***с“
ООД, ЕИК ***, срещу ***, БУЛСТАТ ** съвет искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че *** дължи на ***с“ ООД сумата от 174,24 лева по
фактура ***9/26.09.2022 г., издадена във връзка с Договор за възлагане на обществена
поръчка № ***/21.09.2022 г., коригирана с кредитно известие **/11.10.2022 г. и сумата от
380,41 лева, представляваща договорна неустойка, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6089/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 92 ЗЗД за сумата над 380,41 лева до пълния претендиран размер от 481,77 лева.
4
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ** да заплати на ***с“ ООД, ЕИК ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 888,49 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5