Р Е Ш Е Н И Е
№ 260098 28.09.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и трети септември 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2057 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед 427/24.04.2019 г. по Ч.гр.д. № 733/2019 г. по описа на РСТ, с която е разпоредено на длъжника: П.П.Д. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище в гр. София сумите, както следва: 809.75 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за револвиращ потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 117.96 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 41.10 лв. – мораторна лихва от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. Посочените обстоятелства, от които произтича вземането е: Неизпълнение на договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, която е активирана на 05.10.2017г. с максимален кредитен лимит 1000 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основава вземането си на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-14025641, като при сключването му ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 05.10.2017 г. ответницата е активирала, предоставената и от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България кредитната карта № CARD-14681549, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г. когато е последното и плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 927.44лв . Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала виновно да не изпълнява задълженията си. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответницата по кредитната карта е в размерна 927.44 лв., представляващо използваната главница в размер на 809.75лв, както и договорна лихва от 01.05.2018 г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 117.69 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 41.10 лв. за периода от 11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.04.2019 г.(дата на завеждане на дело). Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК и в условие на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предявява осъдителен иск за същите суми, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответницата. Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпила е писмена молба, с която поддържа положителните установителни искове така, както са предявени и осъдителните искове, предявени в условие на евентуалност.
Ответницата-П.П.Д., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв.М. П. ***, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Основните възражения са, че: Липсва съгласие на ответницата относно конкретните условия за отпускане на кредита по кредитна карта, доколкото Приложението, в което същите се съдържат не е подписано от нея.; Клаузата по чл.21 от договора за потребителски кредит, относим към договореностите, касаещи кредитната карта, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.3 и т.9 от ЗПК; Не е доказано, че ищецът е предоставил на ответницата и тя е получила кредитната карта; не е доказано, че ответницата е активирала картата и е извършвала картови операции; не е доказано тя да е приела условията по договора, тъй като не е подписала Приложението; Не е ясно как е формиран ГПР по кредита.; Не е доказано ищецът да е уведомявал ответницата за задължения; не и е връчвал покана на ответницата за изпълнение и тя не е получавала такава. Редовно призован в открито заседание се явява назначения особен процесуален представител, който поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 733/2019г. по описа на РС-Търговище ищецът - БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е подал на 23.04.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – П.П.Д.,***. Съдът е издал заповед № 427/24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 809.75 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за револвиращ потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 117.96 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 41.10 лв. – мораторна лихва от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, която е активирана на 05.10.2017г. с максимален кредитен лимит 1000 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК, поради което и съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А и кредитополучателят- П.П.Д. са сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 на 13.10.2016г., като е посочено изрично, че е договор за потребителски паричен кредит – за финансирани стоки и услуги – конкретно: диван, модел Модус, 1 бр. на обща цена 569 лв. Параметрите и условията по този договора са: обща цена на стоките 569 лв.; размер на кредита 569 лв.; месечна погасителна вноска 57.84 лв.; брой вноски /без вноски , платени в търговския обект/ - 12 бр.; обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/ 694.08 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 40.14 %; лихвен процент 34.22 %. Във формата на договора е инкорпориран в табличен вид погасителния план, в който са посочени: № на вноска; падежна дата; размер на вноска и оставаща главница в лева. Падежът на месечната вноска е 5-о число на месеца за периода от 05.12.2016г. до 05.11.2017г. В чл.2 от договора е записано, че месечните вноски включват изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, а по силата на чл.3 при забава на една или повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Нито в параметрите по договора, нито в условията по договора не е посочено как е формиран този ГПР от 40.14 %, и лихвен процент от 34.22 %.
В посочения договор има раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, обхващащ текста от чл.12 до чл.21. Съгласно чл.12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. /Десет хиляди лева/, като кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя картата след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит и не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита и още - всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта. Всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит /чл.14/. Договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен /чл.15/ Съгласно чл.16. за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит; Всички такси дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит; Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от този договор. В чл.21 е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя и с кредитната карта ще бъде доставен документ - приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. В чл.24 е уговорено, че с подписването на този документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условия на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ. Няма спор, а и е очевидно, че договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г. е подписан от кредитополучателя като клиент.
Видно от регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г. на кредитополучателя е предоставена кредитна карта № CARD-14681549, с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лв./Хиляда лева/. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В чл.17 от Приложението е записано, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на Договора за кредит. В тарифа е посочено, че лихвения процент е 35 %, а ГПР е 44.90 %, както и минималната погасителна вноска съобразно усвоения кредитен лимит. В края на Приложението е посочено, че то е неразделна част от договора за кредит и всички въпроси между страните се решават съгласно правилата на Договора в неговата цялост. Приложението е подписано единствено и само от представител на кредитора и не е подписано от кредитополучателя. Никъде не е посочено и не е ясно екземпляр от това Приложение връчен ли е на кредитополучателя, кога му е връчен и запознат ли е с текста, предоставена ли му е на кредитополучателя и кога му е предоставена кредитна карта предвид уговорените условия и срок в чл.12 от договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г..
Във връзка с оспорването на иска в писмения отговор, ищецът преди първото по делото заседание с писмена молба Вх.рег.№ 4838/12.06.2020г. уточни, че сумата по револвиращия кредит е усвоена от ответника на 05.10.2017г. като по лична б. сметка му е преведен кредитния лимит в размер на 1000 лв., което е видно от месечно извлечение от 13.10.2017г. по кредитна карта. От представените месечни извлечения по кредитна карта, издадени в периода от 13.10.2017г. до 14.09.2018г. се установи, че освен месечна такса за обслужване в размер на 4.00 лв. и месечна лихва, ежемесечно е начислявана застрахователна премия в размери, вариращи от 6.08 лв. до 4.27 лв. Никъде, нито в договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г.., нито в Приложението към договора за кредитна карта № CARD-14681549 и тарифата към него , не е уговорено, че месечната погасителна вноска включва изплащане на застрахователна премия. Няма доказателства, че кредитополучателят е поел задължение към кредитора по процесния договор за кредит и за издаване и ползване на кредитна карта изобщо да заплаща застрахователна премия, независимо дали еднократно или на разсрочено плащане като се включи към месечната погасителна вноска по кредита. В случай, че има друг договор между кредитора и застраховател, то той не е сключен от кредитополучателя и не сочен от ищеца като основание за възникване на задължение за ответника.
Представена е писмена т.нар. последна покана от 17.10.2018г., с която кредиторът приканва кредитополучателя за доброволно изпълнение на задължението за погасяване на главница 809 лв., договорна лихва 117.69 лв. и обезщетение за забава 1.35 лв., в 7-дневен срок от получаването и. Няма никакви доказателства, че тази покана действително е изпратена и е получена от кредитополучателя.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца, и прието в о.з. на 23.09.2020г. се установи следното: При проверка по делото и представеното банково извлечение е видно, че датата на транзакция 05.10.017г. е с основание „Превод от карта в сметка”, усвоените суми по CARD-14681549 са 1000 лв. При проверката е представено платежно нареждане от 05.10.2017 г. за сумата от 1000 лв., преведени от ищеца на П.П.Д. по сметка в „Райфайзенбанк България” с IBAN: ***ревода – Съгласно договор CARD-14681549 . Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК /23.04.2019г./ размерът на задължението е общо 967.81 лв., от които по пера: 794.19 лв.-дължима главница; 105.69 лв. –дължими лихви, възнаградителни, за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 15.56 лв.-застраховка за периода от 15.07.2018г. до 01.09.2018г.; 12 лв.-месечни такси за периода от 15.07.2018г. до01.09.2018г. и 40.37 лв.-мораторна лихва за забава върху главницата за период от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. Към писменото заключение е приложено платежното нареждане за превод на сумата от 1000 лв. по сметка на ответницата в „Райфайзенбанк България”. От дадените в о.з. разяснения от вещото лице се установи, че в претенцията си за главницата ищецът е включил освен нея и сумата за застраховка, а в претенцията са за възнаградителна лихва е включена и сумата за месечни такси.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г.. и във връзка с чл.21 от него - Приложението към договора за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-14681549 с дата 13.10.2016г.,което е неразделна част от договора за кредит.
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове като главни искове и в условията на евентуалност, в случай че съда не уважи изцяло или частично главните искове, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове. Допустимо е да се предявят в условията на евентуалност положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителният установителен иск е главния иск. В т. 11“б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че тъй като в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, то ищецът може да стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с чл. 210 ал.1 ГПК. Включително допустимо е кумулативно обективно да поиска присъждане на разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането си, настъпило след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото му, излизащо извън предмета на издадената заповед. Следователно обективното съединяване на установителния с осъдителния искове в производството по чл. 422 ГПК не е недопустимо, ако главният иск е установителният, щом кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410/417 ГПК, а осъдителният е евентуално заявен за разглеждане при отхвърлянето на главния иск.
Предявените искове са съобразени и с трайната, последователна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС в смисъл, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и /напр. Р № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 год. на I т. о. на ВКС; Р № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Р № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на I т. о./ Волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредитора, може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. /Решение № 6/04.04.2019 по дело № 917/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по чл.422. ал.1 ГПК за вноските с ненастьпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените по установителния иск сумите по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422. ал.1 ГПК. /Решение по реда на чл.290 ГПК - № 139/05.11.2014 г. по дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., с докладчик съдия Тотка Калчева/ .
Съгласно дадените указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, и постановените в последствие по реда на чл.290 от ГПК : Р № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Р № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, възприетата съдебна практика е, че решаващият съд следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С постановеното ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е окончателно затвърдена съдебната практика, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо т.е. към датата на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус е безспорно, че е настъпила изискуемостта на вземането.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗПК: Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Такова допълнение към процесния договор за кредит е и регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г. Затова и в него е посочено, че то е неразделна част от договора за кредит и всички въпроси между страните се решават съгласно правилата на Договора в неговата цялост. Но както се установи по делото, това приложение, което се явява допълнение към договора за кредит, не е подписано от едната от двете страни – кредитополучателя и на него не му е предоставен екземпляр от същото. Няма нито твърдения от ищеца, нито доказателства, че ответникът като кредитополучател е подписал визираното приложение и е получил екземпляр от него. В чл.21 изр.2-ро от ДПК е записано, че с кредитната карта „ще бъде доставен документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия потребителски кредит“. След като кредитополучателят не е запознат с текста на приложението, не е изразил съгласие и не го е подписал, то договорът в неговата цялост е нищожен, поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал.2 предлож.2-ро от ЗЗД. Не се дължи изпълнение по нищожен договор.
Отделно от това и за пълнота на изложението, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "Обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "Параметри и условия" фигурира „Размер на кредита“ 569 лв. Съществува графа „Обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/“ в размер на 694.08 лв., но тя не застрахователни премии и такси които ищецът на практика е включил в претенциите си. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил разноски за застрахователни премии и такси в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и на това основание клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съобразявайки изложеното по-горе, че процесният договор за потребителски кредит в неговата цялост е нищожен, поради липса на съгласие от страна на кредитополучателя по конкретните условия в приложението и че не се дължи изпълнение по нищожен договор, то предявените искове по реда на чл.422 ГПК и осъдителните искове се явяват неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски , както в заповедното производство, така и в исковото производство, остават за него.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване съществуване на вземането, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., против П.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез назначен особен процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:*** , за сумата от 809.75 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г.. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 117.96 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 41.10 лв. – мораторна лихва от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.,, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 427/24.04.2019г. по Ч.гр.д. № 733/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условие на евентуалност осъдителни искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., против П.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез назначен особен процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:***, за заплащане на сумата от 809.75 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14025641 от 13.10.2016г.. , на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД; за сумата от 117.96 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г., на осн. чл.240 ал.2 ЗЗД; за сумата 41.10 лв. – мораторна лихва от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., на осн. чл.86 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: