РЕШЕНИЕ
№718
гр. Пловдив,19.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 919 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалбата на Р.С.П.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на П. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-223 от 31.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
Производството се разглежда повторно след
връщането му от ВАС за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд с
Решение № 3109/04.04.2022 г. по адм. дело №11239/2021 г. със задължителни
указания по събиране и оценка на доказателствата.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.К., моли за отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че оспореното решение е
постановено в нарушение на административните правила и материалния закон, като
административният орган се е позовал на липсата на предложение за
категоризиране на труда в документите, издадени от осигурителя, без да събере
доказателства за мястото на полагане на труда, характера му, трудовите функции,
вредните въздействие и пр. и без да изясни тези въпроси с експертиза. Сочи се,
че преценка относно категорията труд е правена единствено по условията на т.66Б
от ПКТП, но не и по т.6л, т.53б, т.67 от ПКТП /отм./ Претендира се присъждане
на деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,
оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено
становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява се против размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения относно липса
на основания за категоризиране труда на П., положен на длъжност „технолог“ и
„водещ специалист по ремонта“ в „Авионамс“ АД Пловдив в категория различна от
трета, тъй като не е в обхвата на разпоредбите на раздел първи, втори и
четвърти от ПКТП /отм./, респективно не попада в нормите на НКТП. Възразява се
да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства и приетата по делото
техническа експертиза.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава
постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с
правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок,
както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-3797/09.10.2020
г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверения от „Авионамс“ АД Пловдив, заповеди на
директора на авиоремонтен завод – Пловдив, жалбоподателят П. направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.69б от КСО. Към датата на подаване на
заявлението П. имал навършена възраст 53 години 06 месеца и 1 ден. С
Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-223/31.03.2021 г. на
Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, въз основа на
събраните по административната преписка документи, на жалбоподателя било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявлението му. Счетено било, че същият няма 10 години осигурителен стаж от
първа категория, предвид изискването по чл.69, ал.1 и 5 от КСО през 2020 г.
мъжете да придобиват право на пенсия при навършена възраст 53 години и шест
месеца и придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд
и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта най-малко 100,
ако не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или са променили
осигуряването си по чл.4в от КСО. С разпореждането бил зачетен стаж от първа
категория в размер на 03г., 10 мес. и 16 дни за длъжността „монтьор на
авиационна техника“ в МРЗ „Георги Д.“ / бивше наименование на „Авионамс“ АД/ за
времето от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. и осигурителен стаж от трета
категория 30 г., 03 месеца и 17 дни. Посочено било съдържанието на разпоредбата
на чл.66б от ПКТП /отм./, като такава, обхващаща труда на работници по измиване на
авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на
авиационна техника, монтьори по ремонт на
радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на
авиационна техника, монтьор по облитане на
авиационна техника, като било заключено, че
осигурителният стаж на П., положен в „Авионамс“ АД в периода от 01.12.1991 г.
до 01.11.2004 г. вече на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г.,
се зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите на раздели
първи, втори и четвърти от отменения ПКТП. Разпореждането за отказ било обжалвано
от страна на жалбоподателя по административен ред, като с Решение № 2153-15-173
от 21.05.2021 г. жалбата му била отхвърлена. Като мотиви към решението си
решаващият административен орган посочил, че осигурителният стаж на П. в
„Авионамс“ АД от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжността „технолог“ и от
01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжността „водещ специалист по ремонта“ се
зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите в раздел
първи, втори и четвърти на отменения ПКТП и НКТП в сила от 01.01.2000 г.
Посочено било, че съгласно чл.70 от ПКТП /отм./ за стаж, положен до 31.12.1999 г.,
законодателят е делегирал права на предприятия, фирми и организации да посочват
съответната точка и буква от ПКТП / отм./, по която предлагат да се зачете
трудът, а категоризирането на труда се осъществява от ТП на НОИ въз основа на
трудовата книжка или удостоверения за трудов стаж, като се спазват разпоредбите
на ПКТП /отм./, като документите се издават от съответното предприятие въз
основа на първичната отчетна документация, доказваща работа при определени
условия в заводи, цехове, обекти или работни места. Отразено било, че в представената от
жалбоподателя трудова книжка липсва предложение на осигурителя за зачитане на
положения стаж от категория, различна от трета. Въз основа и на цитираното
съдържание на чл.66б от ПКТП /отм./ било заключено, че няма основание за
зачитане на категория, различна от трета, на осигурителния стаж за периода
01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до
13.09.2006 г. на длъжността „водещ специалист по ремонта“, положен в „Авионамс“
АД и въз основа на представените документи този стаж правилно бил зачетен за
трета категория, поради което и правилно било отказано отпускането на пенсия по
чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на
осигурителен стаж от първа категория 10 години.
Жалбоподателят оспорил това решение на
Директор на ТП на НОИ Пловдив пред Административен съд Пловдив, като с решение
№ 1774/05.10.2021 г. по адм. дело № 1567/2021 г. жалбата му била отхвърлена. С
решение № 3109/04.04.2022 г. по адм. дело № 11239/2021 г. на ВАС това решение
на административния съд било отменено, като делото било върнато за ново
разглеждане на същия съд с указания по установяване фактите, по които съществува
спор, а именно за категорията на труда, положен на длъжностите „технолог“ и
„водещ специалист по ремонта“, чрез установяване естеството на трудовите
функции, точното място на полагане на труда и вредните въздействия на работната
среда посредством разпит на свидетели и назначаване на техническа експертиза.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда
обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело
до необоснованост на акта, независимо от изложените в него мотиви и разгледано
по същество, съдът счита, че решението е постановено и в несъответствие с
материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички
доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните
такива в хода на съдебното дирене след изпълнение на задължителните указания на
ВАС по събиране и оценка на доказателствата. Съдът в тази връзка кредитира като
цяло свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които
се установяват конкретни данни за точното място на полагане на труда от страна
на жалбоподателя и конкретно на длъжността му „технолог“ касателно спорния
период от време от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г., за който отчасти /до
31.12.1999 г./ е приложим отменения ПКТП, както и спецификите на ежедневно
извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия на
работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия.
Действително, съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се
доказва със свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват
мястото, естеството на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и
всякакви други обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод
относно категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на
ВАС по въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело №
1368/2007 г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение №
12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. В тази насока и съдът не
приема като основателно възражението на ответника относно недопустимост на
свидетелски показания в конкретния случай, още повече, че в част от събраните
писмени доказателства, съответно в част от документите по чл.40, ал.1 от НПОС,
не е налице вписване на категорията на труда по удостоверения осигурителен
стаж, което е прието и в оспореното решение, а и е налице изрично указание на
ВАС в отменителното му решение, с което делото е върнато за ново разглеждане,
за събиране на гласни доказателства. Освен това, както е посочено и в
цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на ВАС,
специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които
характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория, не са част
от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж и затова е
допустимо те да се установят със свидетелски показания.
Кредитира се и
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит, след
извършена задълбочена проверка и на място при осигурителя и по относимата
документация и според съда заключението на същата е компетентно и
незаинтересовано. Последното дава отговори на конкретни въпроси относно
спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност на процесните
длъжности „технолог“ и „водещ специалист по ремонта“, заемани от жалбоподателя,
както и конкретните дейности, включени в съдържанието на същите, задълженията и
отговорностите, които обстоятелства също са пряко относими към извършване
оценка относно категорията на полагания труд.
Съгласно
разпоредбата на чл.69б, ал.1 вр. с ал.5 от КСО, както и чл.18б от НПОС, през 2020
г. мъжете, които са навършили възраст 53 години и шест месеца и имат придобит
най-малко 10 години стаж от първа категория, съответно сбор от осигурителен
стаж и възраст не по-малко от 100 / по ал.1 на чл.69б/, придобиват право на
пенсия, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от
100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, или са променили
осигуряването си по чл.4в от КСО. Следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от
посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
В конкретния
случай няма спор между страните относно общия придобит осигурителен стаж от
страна на жалбоподателя П., който е установен с представените и приети писмени
доказателства. В тази насока и категорично е установено от всички писмени
доказателства, включващи записите по трудовата книжка, както и представените
заповеди от 1992 г., 1993 г. и от 1998 г., на директора ВРЗ „Георги Бенковски“,
също бивше наименование на осигурителя „Авионамс“ АД, в които жалбоподателят
фигурира поименно, а това се потвърждава и от събраните свидетелски показания,
че жалбоподателят е полагал труд конкретно на длъжността технолог в периода от
01.12.1991 г. до 31.12.1999 г., за който се прилага отменения ПКТП, при
осигурителя „Авионамс“ АД, а след това до края на процесния период, обсъждан в
разпореждането и потвърдилото го решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив -13.09.2006 г. и на длъжността „водещ
специалист по ремонта“ /от 01.11.2004 г./, за което време, след 31.12.1999 г.,
е приложима вече НКТП. В случая, макар и
да не е направено такова изрично разграничение по отношение на приложимите по
време материалноправни разпоредби от страна на длъжностното лице, издало
разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, както и от решаващия
административен орган, правилно в крайна сметка е отчетено, че нито една от длъжностите,
заемани от жалбоподателя след 31.12.1999 г. не се обхваща от тези по чл.1 от
НКТП, която предвижда трудът на работниците в специфични дейности и
производства да се определя като такава от първа категория, доколкото изобщо не
е близка, или сравнима с тези конкретни длъжности и условия на работа, които са
описани в чл.1 от НКТП и това се установява и от допълнително събраните по
настоящото дело доказателства. Действително в случая с оглед преценката
правото на пенсия е от значение установяване на осигурителен стаж от първа
категория. Според съда обаче, в случая посоченият осигурителен стаж за периода,
за който е приложима НКТП /след 31.12.1999 г./, не е от трета категория, както
е класифициран от страна на пенсионните органи. Като се имат предвид изводите на приетата СТЕ,
следва да се заключи, че трудът на жалбоподателя П. при осигурителя „Авионамс“
АД на длъжностите технолог и водещ специалист по ремонта, не попада сред описаните дейности по т.11 на чл.2 от НКТП, доколкото изрично е
установено от експертизата, че жалбоподателят, в качеството си на технолог и водещ
специалист по ремонта е полагал труд като част от бригада „Агрегатно“ в
технологична група по ремонт на авиационните агрегати от всички системи на
авиационната техника, която е подадена за ремонт в специализирания цех за
ремонт, находящ се в с. Граф Игнатиево, но без да участва пряко в ремонта на
ракетите на летателните апарати, нито пък, независимо от посочените конкретно
характеристики на работата със съдове с повишено налягане, съответно с
вещества, които при определени условия са взривоопасни, може да се направи
извод, че жалбоподателят е участвал в дейности по производство на пиротехнически изделия, взривни вещества, барути,
съответно в дейности по ремонт и
унищожаване на боеприпаси, доколкото от описанието на съдържащите се в обема на
длъжностите конкретни дейности, дадено от СТЕ, става ясно, че жалбоподателят е
извършвал ремонт на агрегатите на военни самолети и вертолети, но не и на
тяхното въоръжение. Същевременно, с
оглед на изводите на ТЕ, които касаят вредните въздействия на работната среда и
установеното от разпита на свидетелите обстоятелство, че на практика ремонтните
дейности на едно изделие в цеха ОПРС в с.Граф Игнатиево на оборудванията на
ремонтираното изделие по специалности /ремонт на радиоелектронно оборудване,
ремонт на електрооборудване и пр./ се извършват успоредно в едно и също хале и
всички технологични звена са ситуирани около мястото на разглобяване/
сглобяване на самолета, то се установява, че на практика работата на
жалбоподателя е съотносима към тази по т.12 на чл.2 от НКТП на работници, специалисти и
ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения. В тази насока и
според СТЕ е изрично посочено, че в съответни агрегати и системи на
самолети/вертолети, които са били обект на ремонт по местоработата на
жалбоподателя, са налице източници на йонизиращи лъчения, както и че независимо
от предприетите мерки, те излъчват и че всички работещи по приемане, демонтаж,
монтаж и съгласуване на авиационната техника по специалности и пробите с
КПА/КИА са в среда с излъчване на източници на йонизиращи лъчения. В тази
насока и според съда неправилна е общо дадената оценка на категорията на труда
на жалбоподателя по процесните длъжности за времето след 31.12.1999 г. от
страна на пенсионните органи по НКТП, доколкото е видно, че той спада към труда
на работниците и служителите по т.12 на чл.2 от НКТП, или е такъв от втора
категория.
Що се касае конкретно до определяне
категорията на труда за длъжността „технолог“, заемана от страна на
жалбоподателя в периода от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г., за който период се
прилага ПКТП /отм./, то според съда и тук преценката на административния орган,
че трудът следва да е от трета категория, не е обоснована и поради това е
незаконосъобразна. Не е налице възведен
спор между страните по отношение на осигурителния стаж за посочения период, който
действително е оформен в трудовата книжка на жалбоподателя без предложение за
категоризиране на труда. Видно от представеното от „Авионамс“ АД УП-3 от
19.02.2021 г. с изх. № Р330-159, включващо и обсъжданият период на осигурителен
стаж от 1992 г. до края на 1999 г., осигурителят е удостоверил, че трудовият
стаж е от трета категория. Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Следва в тази насока да се има предвид и че Министерският
съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно с характера и
особените условия на труд, като в тази връзка категорията на положения труд до
31.12.1999 г. се преценява съобразно с разпоредбите на ПКТП, а след това, както
се каза, според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/.
Конкретната преценка обаче, за наличието или липсата на основание трудът да
бъде зачетен за една или друга категория, в административното производство се
прави от длъжностните лица при НОИ въз
основа на относимите правни норми и при съобразяване на представените от
съответното лице оригинални документи за осигурителен /трудов/ стаж, като
осигурителят прави само предложение
за категорията на труда, което не е обвързващо за административния орган /в
този см. са Решение № 7390/18 г. по адм. дело № 7941/17 г., Решение № 4567/2020
г. по адм. дело 1961/19 г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от
разпоредбата на т.70 от ПКТП /отм./, съобразно с който осигурителите следва при
издаването на документи /трудова книжка
или удостоверения за трудов стаж/, които се издават въз основа на първична
отчетна документация, доказваща работа при определени условия и на определени
обекти, или работни места, да посочват
съответната точка и буква от Правилника, по която предлагат да се зачете трудът. Аналогична е и разпоредбата на чл.
3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране. Ето защо и административният орган не следва задължително да се съобрази с
направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото
преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица
в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали
въпросният стаж е действителен, за което в случая не е формиран спор между
страните, така също и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно
определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на
полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя
относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че
изводите на Директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващи тези на Ръководителя
на ПО при ТП на НОИ са несъобразени с действително установените факти и
приложимата нормативна уредба. В тази насока, на първо място, по повод
изложеното от жалбоподателя в първоначалната му жалба до съда и в касационната
му жалба до ВАС след първото разглеждане на делото относно налична практика на
съда във връзка с категоризиране длъжността „технолог“ във въпросния
авиоремонтен завод по реда на т.53Б от ПКТП / отм./ съдът намира за нужно да посочи следното: Категорично, както от
писмените доказателства, така и от гласните такива, а това е потвърдено изцяло
и от заключението на техническата експертиза и впрочем, по него не се и спори
между страните, осигурителят, при който е положен осигурителният стаж е
предприятие, в което се осъществява дейност по ремонт на летателни апарати,
оборудване, ракети, прибори и други, които са били на въоръжение във ВВС на
Република България. В посочената т.53б от ПКТП /отм./ изрично е отразено, че се отнася до труда на инженерно-технически състав по ремонт на
въздухоплавателни средства, но от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация. Действително, в
заключението на приетата по делото СТЕ е посочено в отговор на поставения от
жалбоподателя въпрос, че военната авиация е специализирана и профилирана по
отношение на гражданската и съответно селскостопанската авиация, доколкото има
специално назначение и задача, а именно да осигурява въздушния суверенитет на
държавата, в която връзка и тя е профилирана по отношение на поставените към
нея задачи като изтребителна, разузнавателна и изтребително-бомбардировъчна. В
заключението е направена и принципната обща разлика между задачите и
назначенията на военната, гражданската и селскостопанската авиация, съответно и
изрично е посочено, че предприятията не правят паралелен ремонт на бойната и на
гражданската авиационна техника, именно предвид особените разлики при вида и
експлоатацията на използваната авиационна техника. В тази насока, независимо,
че съдът кредитира заключението на техническата експертиза, включително и в
тази ѝ част, то не намира, че посочената от вещото специализация на
военната спрямо другите два вида авиация, следва да се тълкува именно по
смисъла, вложен в нормата на чл.53б от ПКТП, като се приеме, че военнната
авиация е т.нар. от посочената разпоредба „специализирана авиация“, доколкото
това не е така. Впрочем, вещото лице не е и посочило подобно нещо, а единствено
е отразило в заключението си, че военната авиация е различна от другите два
вида и действително е специализирана, но спрямо тях, в смисъл на профилирана
такава, с конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се включва в
понятието специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба обаче, може
да се прецени на базата на действалата към момента на действие на ПКТП, а и
действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е претърпяла
съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно съдържанието на
посоченото понятие. Специализирана авиация по смисъла на т.53б от ПКТП / отм./
е вид гражданска авиация, осъществяваща полети на авиацията с общо
предназначение, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, която обаче,
има по-специфично назначение от тази по превоз на пътници и товари. В тази
насока съдът взема предвид съдържанието например на Наредба № 24/2000 г. за
издаване на свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани
авиационни работи /понастоящем отменена с последвалата я обаче Наредба №
37/2016 г. за авиационните оператори, издадена на основание ЗГВ/, в която
изрично са посочени специализираните авиационни работи и те включват например
борба с пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от въздуха/,
полети за скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви животни,
геофизични изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани авиационни
дейности, съставляващи предмет на работа на специализираната авиация. В тази
връзка е и сега действащата нормативна база, стъпила върху ЗГВ, който е въвел и
няколко европейски регламента, включително и Регламент /ЕС/ № 965/2012 на
Комисията касателно регулацията на различни въздушни операции, даващ
определение за „специализирана операция“ /осъществявана съответно от
специализирана авиация/, като всяка операция, различна от търговски въздушен
транспорт, при която въздухоплавателното средство се ползва за специализирани
дейности, като строителство, фотография, картографиране, наблюдение и
патрулиране и пр. и изрично от регламентацията са изключени военни, митнически или полицейски
дейности, за които се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“ по смисъла на §3, т.9 от Закона за гражданското
въздухоплаване. Сиреч, от изложеното според съда следва да се направи и
категоричен извод, че военната авиация, като такава, ползваща въздухоплавателни
средства за военни цели /държавни въздухоплавателни средства по смисъла на ЗГВ/
е вид авиация, различна от тази, ползвана за специализирани операции, пак по
смисъла на посочения закон или т.нар. специализирана авиация. В тази насока
категорично аргумент за това, че разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ е
неприложима по отношение на инженерно-технически състав по ремонт на въздухоплавателни средства
във военната авиация е и последното предложение на разпоредбата, указващо,
че конкретните професии се определят по
списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, като не е
посочено Министерство на отбрана, в рамките на което е управлението на военната
авиация, както например по отношение на други дейности, свързани с военна
промишленост, същото е изрично посочено, например в т.6л, или т.39. от ПКТП /отм./.
Ето защо и съдът намира, че в случая не е приложима нормата на т.53б от ПКТП по
отношение на категоризиране дейността на жалбоподателя като технолог в
предприятие по ремонт на военно-авиационна техника, доколкото дейността,
свързана с военната авиация не е изрично включена в посочената разпоредба от
Правилника. В тази насока и предвид изложените по-горе съображения за мястото и
вида на военната авиация като отделен клон на авиацията, различен от т.нар.
специализирана авиация /последната като част от гражданското въздухоплаване -
авиация с общо предназначение/, съдът не възприема като основателни доводите на
жалбоподателя за приложимост на т.53б от ПКТП по отношение на осигурителния му
стаж като технолог във военноремонтния завод в гр.Пловдив, независимо от
наличната иначе в тази насока съдебна практика, обективирана напр. в Решение №
10925/21 г. по адм. дело № 6003/2021 г., или Решение № 4591/2020 г. по адм.
дело №14408/2019 г. и двете на ВАС, която настоящата съдебна инстанция не
споделя по отношение на такъв извод, предвид изложените по-горе подробни
съображения за вида и характера на военната авиация като такава несъставляваща
специализирана по смисъла на т.53б от ПКТП. По изложените по-горе съображения
относно характера на трудовата дейност на жалбоподателя касателно
неприложимостта на разпоредбата на т.11 от НКТП, съдът не приема и възражението
на жалбоподателя относно наличието на основания за категоризиране на труда му
по т.6л от ПКТП/ отм./.
Същевременно обаче,
съдът намира, че неправилна е била изцяло преценката на административния орган
по отношение неприложимостта на разпоредбата на т. 66б от ПКТП /отм./ по
отношение труда на жалбоподателя на длъжността технолог за времето, за което е
приложим отменения правилник, а именно за периода от 01.12.1991 г. до
31.12.1999 г. Посочената разпоредба касае трудът на работници по измиване на авиационни
детайли, монтьори по ремонт и
изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със
свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на
авиационна техника, монтьор по облитане на
авиационна техника. Видно
е, че цитираната норма обхваща всякакъв вид авиационна техника, поради което и
според съда е относима и към труда на работниците по ремонт и изпитване на военна авиационна техника.
Съгласно чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до
31 декември 1999 г. при специфичните условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1
от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране , се счита за осигурителен стаж, както следва:1. по
т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к -
от първа категория. Касателно посочения
спорен период от 01.12.1991 г. до 31.12.1999
г., за който е приложима посочената разпоредба, категорично се установява от
всички събрани доказателства, че трудът, полаган от страна на жалбоподателя е
бил на длъжност „технолог“ в т.нар. Обособено производство по ремонт на
самолети /ОПРС/, като жалбоподателят конкретно е полагал труд в специализиран
цех за ремонт на територията на с.Граф Игнатиево в бригада „Агрегатно“ в
технологична група по ремонт на авиационните агрегати от всички системи на авиационната
техника, която е подадена за ремонт. Както от свидетелските показания на
разпитаните по делото двама свидетели, така също и от заключението на ТЕ, се
установява, че участието на технолога в производствения процес на посочения цех
е непосредствено и същият е определен от страна на експерта като технолог -
производственик. В тази насока се установява, че за да разработи съответната
технологична документация за ремонт на съответното изделие – самолет/вертолет,
жалбоподателят в качеството му на технолог е извършвал пряко и самостоятелно
триразово всички дейности по усвояването на конкретно изделие, указано в
заповед на директора на завода, съставляващи ремонта на изделието, след което е
обучавал подчинения му състав и е извършвал пряко и лично сложните операции,
измервания и регулировки. Установява се както от разпита на свидетелите, така и
от изводите на СТЕ, че дейностите, в които е вземал пряко участие технологът са
включвали дефектация, демонтаж на агрегати и прибори, включително и почистване
и измиване на същите, извършване на конкретния ремонт, монтаж, съгласуване на
отделните системи и последващи изпитания в контролно-изпитателна станция и
летателно-изпитателна станция КИС/ЛИС, при което жалбоподателят не е вземал
участие единствено в т.нар. горещи проби на форсажната стоянка на самолета, но
е участвал във всички останали описани дейности. Както свидетелите, така и СТЕ
сочат и на наличието на осъществяване на съответните ремонтни дейности при
съответни вредни въздействия на производствен шум, вибрации, химични агенти - изпарения
на смазки и горива, въздействия на електромагнитни полета, както и източници на
йонизиращи лъчения. В тази насока и се установява категорично, че технологът
участва пряко и непосредствено при извършването на пълния обем от ремонтни
дейности по специалността му в мястото на извършване на ремонта и при
консумиране на посочените вредни въздействия на работното място. Видно е от
приложените по делото заповеди на Директора на военно-ремонтния завод от 1992
г., 1993 г. и 1998 г., че при усвояването на съответен ремонт на конкретно
изделие са били възлагани конкретни задачи на технолозите, като жалбоподателят П.
е поименно определян за осъществяване както на технологична подготовка и
разработка на документация, така и за отработка на ремонтните дейности и
обучение на състава по ремонта на съответните системи по специалността му –
система за кондиционране, противопожарна система, хидрорезервоари - агрегати от
въздушна, хидравлична и горивна система на самолета. В тази насока следва да се
има предвид, че и от показанията на свидетелите, и от описанието на конкретните
дейности направено в ТЕ, които следва последователно да осъществява технологът
в ОПРС, става ясно, че освен, че организира, технологът участва в целия цикъл
от приемането и дефектацията на летателния апарат до сдаването му, като всички
разработени от него ремонтни процедури, освен на теория, се прилагат и на
практика от самия него първоначално самостоятелно, а след това и в хода на
обучението на работниците по ремонта, като същият показва как се изпълняват
съответните процеси по ремонта, следи за изпълнението им от работниците, а
най-сложните операции изпълнява и сам. В тази връзка и вещото лице конкретно и
подробно е посочило вредните въздействия, описани по-горе, на които е пряко
подложен и технологът при изпълнение на задълженията му в цеха за ОПРС,
свързани и с факта на едновременната работа и на други технологични групи по
ремонта, което се потвърждава и от свидетелските показания. Изводът, който следва
да се направи въз основа на събраните доказателства е, че е налице установено
при жалбоподателя за процесния период /
01.12.1991 г. до 31.12.1999 г./ пряко изпълнение на трудови функции, свързани
със същата вредност, като тази, на която са подложени работниците и монтьорите,
посочени в т.66б от ПКТП /отм./, независимо от това, че същият не е бил
назначен на длъжност „монтьор“, каквато е имал по-рано, преди да постъпи на
инженерна длъжност и за който по-ранен стаж е прието, че трудът е от първа
категория. Това, че длъжността „технолог“, като такава от инженерно-технически персонал
на предприятие / по т.67, ал.2 от ПКТП/, не е изрично посочена в т.66б от ПКТП
/отм./ не влияе върху извода относно конкретиката на извършваната работа от
жалбоподателя. В тази връзка следва да се има предвид, че т.66б от ПКТП не се
отнася до наименованието на конкретната длъжност, а както е имал възможност да
посочи ВАС в своето Решение № 494/2023 г. по адм. дело № 6920/2022 г.,
представлява „синтезирано определяне
(определение) на трудовата функция, която се осъществява при ремонт на
авиационна техника“. Тук
следва да се посочи и че дори и при изменение на
наименованията на извършваната работа, ако не се промени характера ѝ,
работникът и служителят запазва категорията си /т.67 от ПКТП/. Ето защо и
независимо от наименованието на длъжността по аргумент от т.67, ал.2, вр. с
ал.1 от ПКТП /отм./ следва трудът на жалбоподателя в цех ОПРС в с. Граф
Игнатиево за периода от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г. при осигурителя
„Авионамс“ АД, за който е бил приложим отменения правилник, на посочената
инженерно-техническа длъжност, да се причисли към труда на работниците,
включително и монтьорите по ремонт на авиационна техника, защото е извършван на
същото място и при същата вредност на труда.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че
неправилно Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е отказал категоризирането на
труда на жалбоподателя за част от спорния период от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г. на длъжността
„Технолог“ / повече от 8 г./, като такъв от първа категория, във вр. с чл.16, ал.2, т.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, предвид това, че същата е включвала
трудова дейност, осъществявана по специфичните условия на т.66б от ПКТП /отм./,
предвидени за видове работници и монтьори на авиационна техника. Че въпросният
осигурителен стаж следва да се зачете като такъв от първа категория и то по
посочената т.66б от ПКТП, е налице и практика на ВАС, обективирана напр. в
Решение № 4347/2010 г. по адм. дело № 15618/2009 г., както и Решение №
13575/2017 г. по адм. дело № 8048/2016 г., Решение № 13122/2021 г. по адм. дело
№ 8183/2021 г. и др.
Същевременно, макар и това да няма
конкретно отношение към въпроса за правото на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО,
при чиито условия се изследва наличието на осигурителен стаж от първа
категория, както се каза по-горе, трудът на жалбоподателя за периода след
31.12.1999 г. също е бил неправилно категоризиран като такъв от трета, вместо
втора категория по чл.2, т.12 от НКТП.
С оглед на изложеното и като не е
изследвал задълбочено въпросите, които имат отношение към правилното и
законосъобразно решаване на случая, което е могъл да стори в рамките на
административното производство, административният орган е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и основни принципи, довело до
неправилно приложение и материалния закон. Касае се за нарушаване на
принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК,
според който административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение
за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата,
предвидени в АПК. Нарушен е и принципът на служебното начало,
според който административният орган събира всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса -
предмет на производството/чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК/.
Това от своя страна е довело до нарушаване и на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК,
които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да
издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Вместо това органът е
бездействал, не е назначил необходима експертиза, която му е била нужна именно
предвид това, че в компетентността на административния орган е преценката за
категоризирането на труда. В тази насока и доколкото преценката е на пенсионния
орган, то същата винаги следва да е обоснована. В случая, като не е изследвал
въпроси от съществено значение за направата на крайните му изводи, както
издателят на разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, така и решаващият
административен орган - ответник по настоящото дело са приложили неправилно
закона.
Предвид всичко изложеното
и съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, съгласно изложеното в мотивите на
настоящото решение по приложението на закона.
При този изход на спора
и се следват разноски на жалбоподателя по производството, както и възнаграждение
за един адвокат, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, във връзка и с чл.226, ал.3 от АПК. Установи се такива да са направени за възнаграждение на вещото лице от 300
лева, както и за държавна такса за осъщественото касационно обжалване от 30
лева, а така също и за адвокатско възнаграждение от 750 лева пред първата
инстанция при първото разглеждане на делото, 450 лева за представителство пред
касационната инстанция и 750 лева за представителство пред настоящата съдебна
инстанция. Предвид направеното възражение от ответника за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото
следва да се уважи единствено по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение
за представителство пред Административен съд - Пловдив при първото разглеждане
на делото, по което представителството се е изразило само в депозиране на
писмено становище и на касационна жалба. При това положение и при съобразяване
на разпоредбите на чл.9 и чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция към момента на
осъществяване на процесуалното представителство, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на жалбоподателя и възражението на ответника, като присъди
намален размер на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред
първата инстанция при първото гледане на делото, а именно 300 лева. По
отношение на разноските, направени за представителство пред касационната инстанция
и пред настоящата такава, съдът намира, че възражението за прекомерност е
неоснователно.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на Р.С.П. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-223 от 31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст № Ц 2113-15-3797/09.10.2020 г., по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Р.С.П. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив
да заплати на Р.С.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/, направени
деловодни разноски, както и сумата от общо 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
съставляваща възнаграждение за един адвокат за осъщественото процесуално
представителство пред настоящия съд, пред първата инстанция при първото
разглеждане на делото и пред касационната съдебна инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: