ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
Разград, 15.02.2024 г.
Административният съд - Разград - II състав, в закрито
заседание в състав:
|
Съдия: |
ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700025 / 2024 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Образувано е по иск на Т. Щ. Й. от с. Д., обл.
Р. против Община Завет, с който се претендира заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 431, 78 лв. от издадения
незаконосъобразен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
(АУЗД) № 855-1/ 16.08.2022 г., свързани с недвижим имот, находящ се в с. Иван
Шишманово, общ. Завет, за който твърди, че не е негова собственост.
В исковата молба и допълнително
постъпилата молба ищецът твърди, че въз основа на този незаконен АУЗД срещу
него е образувано изпълнително производство по дело № 20237620400451/ 2023 г.
при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. Д. с рег. № 762, с район на действие
Окръжен съд Разград. По него е наложен запор на банковата му сметка и на
20.06.2023 г. са изтеглени 694, 56 лв. Той е поискал да му се възстанови сумата
от Община Завет, която му е възстановила сума в общ размер на 262, 78 лв., но
не изцяло отнетата му сума по наложения запор. С оглед на това моли съда да
осъди Община Завет да му възстанови изцяло изтеглената сума (остатъка от 431,
78 лв.), ведно с произтичащите от това законни последици, като претендира и за
заплащане на разноските по настоящето производство.
Ответникът по иска е депозирал писмено
становище, в което сочи, че той е недопустим, а разгледан по същество се явява
неоснователен.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и
становището на страните, намира, че предявеният иск се явява недопустим. Този
извод се налага по следните фактически и правни съображения:
С процесния АУЗД (л.48-л.50) в тежест на
ищеца са определени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса
битови отпадъци (ТБО) за периода от 2012 г. до 2022 г., касаещи имот, находящ
се в с. Иван Шишманово, обл. Разград. АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал.
3 ДОПК, във връзка с подадена от него данъчна декларация № 3-542/07.09.1998 г.
Той е връчен лично на ищеца на 24.08.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне № ИД РS 7330000 ОРК К (л.47), не е обжалван по предвидения за това ред
и е влязъл в сила на 08.09.2022 г. С молба от 24.04.2023 г. (л.44- л.46)
служител от общинската администрация е поискал от ЧСИ Д. Д. да образува
изпълнително производство срещу длъжника Т. Щ. Й. и да предприеме необходимите
действия за принудително събиране на задължението. Във връзка с нея е
образувано изпълнително дело № 20237620400451/2023 г., по което до ищеца е
изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. №8232/11.05.2023 г. (л.12-л.13
от гр.д. на ИРС), наложен е запор върху банковата му сметка и на 20.06.2023 г.
е изтеглена сума в размер на 694, 56 лв., видно от приложеното банково
извлечение (л. 24 от гр.д. на ИРС). След извършеното разпределение на сумата с
Разпореждане на ЧСИ (л.40) от 10.07.2023 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Разпореждането е влязло в сила на
27.07.2023 г.
След тази дата ищецът е подал молба вх. №
94Т-315-1/14.09.2023 г. (л.35) с искане да бъде прекратено изпълнителното дело
и да му бъдат възстановени събраните по него суми. В нея е посочил, че след
извършена справка в Агенцията по вписванията (АВ) е установил, че той не е
собственик или съсобственик на този имот. Приложил е Справка по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията, издадена от АВ за
периода от 11.09.2023 г. до 11.09.2023 г. Молбата му не е била удовлетворена,
видно от Писмо изх. № 94Т-315- 1/03.10.2023 г. (л.34).
С нова молба вх. 94Т-315-1/18.10.2023 г.
(л.26- л.27) ищецът е поискал да се извърши служебна проверка на заявените от
него факти и обстоятелства, и след като се установи неговата правота да се
прекрати изпълнителното дело и да му се възстановят събраните суми. Във връзка
с нея е извършена проверка, при която е установено, че по силата на нотариален
акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност от 27.07.2023 г.
(л.22-л.23) за собственик на процесния имот е признат Н. О. О., който след като
се е снабдил с документа за собственост е заплатил изцяло задълженията за ДНИ и
ТБО за него. С оглед на това на Т. Й. са възстановени платените от него суми по
АУЗД, като на 14.12.2023 г. е извършен превод на сума в общ размер от 262, 78
лв. Остатъкът от 431, 78 лв., съставляващи разноски по изпълнителното дело, не
са му възстановени, поради което той претендира, че това са имуществени вреди,
причинени му от незаконния АУЗД и с предявения иск моли съда да осъди Община
Завет да му ги заплати, ведно с произтичащите законни последици.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предявените искове се
разглеждат по реда, установен в АПК (чл. 203 и сл. АПК).
С разпоредбата на чл. 204 АПК са
регламентирани условията за допустимост на исковете за обезщетение.
Според чл. 204, ал. 1 АПК иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Когато вредите
са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността
на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение (чл.
204, ал. 2 АПК). В случая АУЗД не е обжалван и е влязъл в сила. Той не е
отменен или оттеглен по предвидения за това ред. В исковата молба липсва
оспорване на процесния административен акт с твърдения за неговата нищожност. С
оглед на това съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 204, ал. 1 и
ал. 2 АПК.
Искът би бил недопустим и ако се приеме,
че ищецът твърди, че претендираните от него имуществени вреди са му причинени
от действията на служители от общинската администрация, предприети във връзка с
образуване на изпълнителното дело срещу него.Съгласно
чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ установяването на задълженията за ДНИ и ТБО се извършва по
реда на ДОПК, като принудителното им събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители (държавен или частен) по
реда на ГПК. Разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК предвижда, че
принудителното изпълнение се предприема въз основа на издаден АУЗД по чл. 107 ДОПК, който представлява изпълнително основание. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал.
2 от ГПК съдебният изпълнител (частен или държавен) пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Следователно предприетите действия от
служителите на общинската администрация по сезиране на ЧСИ не са в изпълнение
на властнически функции, а в качеството на Община Завет като заинтересована
страна (кредитор) и са изцяло в съответствие с приложимия процесуален закон
(ГПК).
Наред с това следва да се отбележи, че
частният съдебен изпълнител също не действа като административен орган. На него
законодателят е възложил събирането и на публични вземания (чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ),
но това не го прави държавен или административен орган. По дефиницията на чл.
14, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на
своите функции се подчинява само на закона. За причинени вреди при изпълнение
на неговата дейност, той може да отговаря на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.
Държавата и общините не носят отговорност за това (по арг. на чл. 74, ал. 2 ЗЧСИ).
Налице е специална норма, която урежда отговорността на ЧСИ за причинени от тях
вреди, поради което и на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ този закон се явява
неприложим.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът приема, че предявеният иск се явява
недопустим, тъй като не са изпълнени предпоставките на чл. 204 АПК, поради
което производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 25/ 2024 г. по
описа на Административен съд- Разград.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред
Върховния административен съд.
|
Съдия: |
/п/ |