№ 70
гр. Русе , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно частно търговско дело
№ 20214501000060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „***, против
Определение № 261588/16.12.2020 г. по ч.гр.д. № 5900/2020 г. на РС – Русе, с
което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Л. Й. И., ЕГН: **********, с
настоящ адрес с. Червена вода, общ. Русе, ул. „*** и Т. Б. И., ЕГН:
**********, с настоящ адрес гр. Русе, бул. „*** за сумата от 156,00 лв.,
представляваща нотариални такси, направени в периода от 08.10.2020 г. до
09.12.2020 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, немотивираност и
несъобразеност на атакуваното определение с материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят счита липсата на мотиви за конституционно
нетърпимо положение, за което цитира съдебна практика на ВКС и
Конституционния съд. Липсата на мотиви водело до неправилност на
обжалваното определение, поради което следвало да се отмени на това
самостоятелно основание. На следващо място противоречиво било
съждението на районния съд, че можел да изхожда само от данните,
съдържащи се в изпълнително основание, тъй като именно заповедта за
изпълнение представлявала изпълнителното основание в заповедното
производство. Ако под това съдът визирал всъщност извлечението от
1
счетоводните книги, то нотариалните такси са били надлежно посочено в т. 5
от таблица № 2 в извлечението. Към заявлението жалбоподателят приложил и
4 банкови бордера, доказващи действителното им заплащане. Чл. 309а, ал. 1,
пр. 2 ТЗ предвиждало обезщетяване на нотариалните такси. С оглед
разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че банката следва да обяви
предсрочната изискуемост на длъжника като задължително условие за защита
правата на кредитора и стартиране на съдебно производство по издаване на
заповед за изпълнение, то и разноските по уведомяването на длъжника
следвало да бъдат в тежест на неизправната страна. Моли за отмяната на
обжалваното определение като вместо това бъде постановено да се издаде
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на жалбоподателя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против длъжниците Л. Й. И., ЕГН: **********,
и Т. Б. И., ЕГН: ********** за сумата от 156,00 лв. – нотариални такси за
периода 08.10.2020 – 09.12.2020 г., както и за сумата от 11,73 лв. –
представляваща разликата над уважената част до пълния претендиран размер
на сторените от заявителя съдебно-деловодни разноски. Иска присъждането
на сторените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че
представеният документ по чл. 417 ГПК, а именно – извлечение от
счетоводните книги, не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжник съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК. От накратко
изложените мотиви се разбира, че според районния съд жалбоподателят е
искал присъждане със заповедта за изпълнение на вземане, за което нямало
данни в документа по чл. 417 ГПК.
Доводите за липса на мотиви в обжалваното определение са
неоснователни. Макар и лаконични, районният съд в заключение е посочил,
че документът по чл. 417 ГПК не удостоверявал отхвърленото вземане по
2
заявлението. Това не препятства възможността на въззивния съд да упражни
контрол върху обжалвания съдебен акт, още повече че съдът е длъжен
съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 6/15.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, да извърши служебно цялостна
проверка на всички основания за обжалване, независимо от посоченото в
жалбата, поради което правото на защита на претендираните от
жалбоподателя права не е възпрепятствано. От друга страна, липсата на
мотиви не е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт в
гражданското съдопроизводство. Такова основание, за разлика от НПК,
липсва в действащия ГПК. Цитираната от частния жалбоподател съдебна
практика е в смисъл, че липсата на мотиви на едно съдебно решение не води
нито до неговата нищожност, нито до неговата недопустимост, но
евентуално до неговата неправилност. Неизлагането на подробни мотиви,
макар и процесуално нарушение, не може да доведе до самостоятелна отмяна
на обжалвания съдебен акт доколкото въззивната инстанция, както е посочено
и в цитираната от жалбоподателя практика, има задължението да даде свое
собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна
преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи
по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към своя
съдебен акт. В този смисъл липсата на мотиви като отменително основание е
налице само когато, поради немотивирането на обжалвания съдебен акт,
съдът е достигнал до неправилни изводи за изхода на спора.
Принципно е правилно становището на жалбоподателя, че в
представеното извлечение от счетоводните книги в т. 5 на таблица № 2 е
удостоверено заплащането на нотариални такси в размер на чл. 156,00 лв.
Налице е обаче сключен договор за потребителски кредит и спрямо него са
приложими правилата на законите, уреждащи защита на потребителите, и в
частност ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В настоящия случай в
договора липсва клауза, която да регламентира правната възможност
кредиторът да обявява кредита на кредитополучателите за предсрочно
изискуем именно чрез изпращането на нотариални покани както и че в този
случай разходите ще бъдат за тяхна сметка. Вярно е, че чл. 309а, ал. 1, изр. 2
ТЗ предвижда възможност за кредитора по търговска сделка да получи
3
направените разноски за събирането на вземането си в размер на не по-малко
от 80 лв. Тази разпоредба обаче е неприложима, доколкото в настоящия
случай се касае за договор за потребителски кредит, поради което правилата
на ЗПК се съотнасят към тези на ТЗ като специални към общи. В конкретния
казус чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на обезщетение в размер на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето за забава. Това е единственото
обезщетение за забава, което ЗПК въвежда като право на кредитора да бъде
овъзмезден за неизпълнението на задължението за плащане от страна на
потребителя, а разноски по събиране на вземането не са предвидени към тази
разпоредба.
Вярно е, че изявлението на кредитора съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да бъде съобщено на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. Това обаче касае само и единствено
производството по издаване на този вид заповед за изпълнение, а не такова по
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или иницииране на
съдебно производство по общия исков ред, където изявлението за предсрочна
изискуемост на кредита може да бъде направено и в хода на процеса, като
същото ще бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяването на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако
все пак кредиторът е предпочел да се възползва от значително по-широките
права за събиране на задължението му, които му предоставя производството
по издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание документ по чл.
417 ГПК, то чл. 60, ал. 2 ЗКИ не предвижда формата, в която следва да бъде
извършено обявяването на кредита за предсрочно изискуем на длъжника. В
този смисъл кредиторът не е задължен да отправи това свое изявление именно
чрез нотариална покана, с което да натовари длъжника с по-високи разходи.
По изложените съображения обжалваното определение, имащо
характера на разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК, следва да бъде потвърдено
изцяло, а частната жалба – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261588/16.12.2020 г. по ч.гр.д. №
5900/2020 г. на РС – Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5