Решение по КНАХД №403/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], против Решение № 189/03.07.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 936/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 11-01-772 от 03.04.2025г., издадено от директор на Агенция за държавна финансова инспекция - [населено място], с което за нарушение по 18, ал. 1, т. 13, вр. чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП и на основание чл. 250, във вр. с чл. 257, във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП на Б. К. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки позиция за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането ѝ, тъй като в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. Въз основа на наведените доводи отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Д. М. е депозирано писмено становище, съдържащо изявление, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответната страна, Б. К. Т., депозира писмен отговор посредством адвокат Ц. С. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. Отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат С..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед №ФК-10-789 от 19.08.2024 г., на директор на АДФИ на държавен финансов инспектор от АДФИ било възложено да извърши да извърши финансова инспекция на Община Шумен, [населено място], област Шумен със задачи, една от които проверка за законосъобразност на сключени през 2023 г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури на договаряне по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им посочени в закона.

При извършване на проверката било установено следното:

Община Шумен е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПФ, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] притежава [ЕИК]. Общината е публично правна организация по смисъла на § 2, т. 43, б. „а“ и „б" от ДР на Закона за обществените поръчки, а кметът като лице, представляващо общината, има качеството на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП.

Кметът на Община Шумен е първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, съгласно чл. 11. ал. 3 от Закона за публичните финанси.

За периода от 09.11.2015г. до 06.11.2023г. Община Шумен се представлява от Л. Д. Х., кмет и от 10.11.2023г. до настоящия момент - от Х. А. Х., кмет.

На основание чл. 5, ал. 2. т. 9 от Закона за обществените поръчки кметът на Община Шумен, е публичен възложител на обществени поръчки.

През проверявания период възложителят Л. Х., кмет на община Шумен е делегирал на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП със Заповед № РД-25-1140/02.06.2021г. правомощия на длъжностното лице инж. Б. К. Т., заместник - кмет по Строителство и екология от общината да организира и провежда процедури по реда на ЗОП с предмет: строителство по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, услуги и доставки в сферата на строителството и екологията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОП възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки.

В Регистъра на обществените поръчки /РОП/, воден в Агенцията по обществени поръчки, Община Шумен е вписана под идентификационен № 00138.

С Решение № [рег. номер] от 14.08.2023г. Б. Т., заместник кмет СЕ, упълномощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП със заповед № РД-25- 1140/02.06.2021г. на възложителя, открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18. ал. 1, т. 13 от ЗОП - пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на "Диагностично-консултативен център 1“ ЕООД“. Обществената поръчка е регистрирана в електронния регистър на АОГ1 под номер *********-0056. Решението е публикувано в РОП според разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗОП на 14.08.2023 година.

Обектът на поръчката е доставки по чл. 3. ал. 1, т. 2 от ЗОП, а вида на процедурата пряко договаряне.

В Решението е посочено, че поръчката се възлага съгласно чл. 182. ал. 1. връзка с чл. 79, ал. 1. т. 3. б „б“ от същия закон /липса на конкуренция поради технически причини/. Процедурата е обявена с основен CPV код 09310000 - "Електрическа енергия", с прогнозна стойност 198 000, 00 лв. без ДДС и срок за изпълнение 1 месец.

Според чл. 182, ал. 2 от ЗОП с решението за откриване на процедурата упълномощеното лице е мотивирало приложимото основание по ал. 1, а именно: „Община Шумен откри обществена поръчка със същия предмет, по която към момента не е избран участник. Това доведе до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10-то число на месеца документи за доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че, ако не се сключи договор с настоящия доставчик. Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30% и ще доведе до надвишаване годишните лимити на разходите, предвидени в предходния бюджет“.

Според чл. 64. ал. 1 от ППЗОП упълномощеното лице е посочило лицето, с което възнамерява да сключи договор – „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД [населено място], като се е възползвало от разпоредбата на чл. 65. ал. 1, т. 1 от ППЗОП и не е одобрило и не е изпратило покана.

На основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП, за изпълнението на обществената поръчка е сключен Договор № е ЗОП-2023-0056-01/25.08.2023г. между Община Шумен, представлявана от Б. Т., зам. кмет СЕ /като възложител/ и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД. /като изпълнител/, на стойност до 198 000. 00 лв. без ДДС /237 600. 00 лв. с ДДС/, за срок от 1 месец, в сила от 01.09.2023 година.

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица при наличие на някое от основанията по чл. 79, ал. 1, т. 3 от закона.

Настоящата процедура е открита на основание чл. 18. ал. 1, т. 13, връзка с чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП /липса на конкуренция, дължаща се на технически причини/.

При извършената от финансовия инспектор проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл. 18. ал. 1, т. 13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането ѝ, посочени в закона, се установило, че на 14.08.2023г., в [населено място], Б. Т., в качеството си на заместник кмет на Община Шумен, [населено място] и упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 7. ал. 1 от ЗОП. Съгласно Заповед № РД-25-1140/02.06.2021г. на кмета на Общината, с Решение № [рег. номер] от 14.08.2023г., е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне, с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на „Диагностично-консултативен център I“ ЕООД“, без да са налице посочените в закона условия за провеждане на този вид процедура.

Жалбоподателят бил поканен за съставяне на АУАН, с покана получена на 08.10.2024г. Бил издаден АУАН № 11-01-772 от 08.10.2024г., в който актосъставителят приел, че Б. Т., в качеството си на заместник кмет на Община Шумен, [населено място] и упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 7. ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед № РД-251140/02.06.2021г. на кмета на Общината, с Решение № [рег. номер] от 14.08.2023г. с деянието, на 14.08.2023г. е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, във връзка с чл. 79. ал. 1. т. 3, б. „б“ от ЗОП.

АУАН бил съставен на 08.10.2024г. в присъствие на нарушителя, като АУАН му е предявен и е подписан от него. Нарушителят е отразил: „ще представя възражения в срок“. В законовия срок, на 15.10.2024г. били депозирани възражения по АУАН.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдебният състав посочил също, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на соченото за нарушител лице да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът констатирал, че Б. Т. е санкциониран съобразно разпоредбата на чл. 250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г.) предвижда, че възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Впоследствие, към момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП разпоредбата на чл. 250 от ЗОП е била изменена /ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024г./ и от този момент не предвижда наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, каквото е повдигнато обвинение на Т., а касае само процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл. 250а от ЗОП, приета с ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г., която разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ.

Съдебният състав посочил, че с изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието „провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона“ е отпаднало като такова, не е обявено за наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което не е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Доколкото на Б. Т. е наложено административно наказание за „откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона“, а не за „сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона“, при липсва тъждество в нарушенията по смисъла на чл. 250 и чл. 250а от ЗОП, при тези обстоятелства съставът на Районен съд - Шумен приел, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца. В случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние „провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона“. Воден от тези съображения въззивният съд отменил атакуваното наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което съдът препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК.

Касационната съдебна инстанция не споделя сочените от касатора отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби - чл. 250 /преди изменението/ и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, аргументирано с факта, че елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия.

По-конкретно, към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл. 250 от ЗОП в редакцията й към ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024 г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено: „Възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв.“, т. е. от текста е отпаднала процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Следователно, след настъпилото изменение на тази разпоредба, законът не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне.

В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст - чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023г., който гласи:“Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.“ Тази административнонаказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението - сключване на договор, в резултат от процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона. Деянието, вменено на Т. обаче, е различно и се изразява в провеждане на процедурата, без да са налице условията за това.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд, а именно, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца - отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното нарушение. В допълнение следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 250а законът въздига като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо.

Следва да се има предвид също, че както по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора.

Поради изложеното касационният състав се солидаризира с решаващия правен извод на предходната инстанция, мотивирал я да отмени правораздавателния акт, с оглед на което решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника за настоящата инстанция. По делото са приложени доказателства за ангажиране на процесуално представителство от адвокат Ц. С. по силата на Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025г., като касаторът следва да заплати в полза на ответната страна разноски в размер на 1290 лева, който се явява съответен на осъщественото правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в хода на проведеното открито съдебно заседание. В този смисъл, възражението за прекомерност на платеното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски и за протеклото производство пред районния съд следва да бъде отклонена, доколкото такива са му били присъдени със съдебния акт, постановен от предходната инстанция.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189/03.07.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 936/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място] да заплати на Б. К. Т., [населено място], [ЕГН], разноски в размер на 1290 /хиляда и триста/ лева.

Решението е окончателно.