Р Е
Ш Е Н
И Е
№
581, 21.10.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище , седми
състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Боряна Петрова
Секретар: Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 478 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79, във вр.
с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът, твърди в исковата си молба, че между него и ответницата С.М.Х. е сключен
договор за потребителски кредит № 0002503/10.01.20187г., Договор за
поръчителство с ответника М.Х.М., по силата на който последният е поел
отговорност за задълженията на първата ответница към ищеца и Договор за допълнителни
услуги от 10.01.2018г. При
сключването на договора на длъжника е предоставена в заем сумата от 800 лв.,
която е следвало да се погасява съгласно изготвения погасителен план. По
договора за допълнителни услуги, длъжникът дължи възнаграждение в размер на
1 027.20 лв. Твърди, че плащане на задълженията по договора няма нито от
страна на длъжника, нито от страна на поръчителя. Поради това се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за следните суми 800 лв.,
главница по договор за кредит, сумата от 183.52 лв., договорна лихва от
10.01.2018 г. до 24.01.2019 година, сумата от 1 027.20 лв., представляваща главница по т.1, сумата от
22 лв., представляваща главница по т.2 от Договор за допълнителни услуги,
сумата от 53.59 лв., представляваща лихва за забава по договор за потребителски
кредит от 13.02.2018 г. до 24.01.2019 година., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението.Заповедта е била възразена
както от длъжника, така и от поръчителя. Поради дадените указания, ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземането му от ответниците.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответниците,
не упражниха правото си на отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител оспориха исковете. Наведоха твърдения, че те не са подписвали
договора за кредит и поръчителство и не са получавали суми по него.
След преценка на доказателствата по
делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит №
0002503/10.01.2018 г., сключен между длъжника-ответник С.Х. и „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД с ЕИК 20349590, е видно, че ответницата
Х. е получила от посочения кредитор заем в размер на 800 лв. с размер на месечна
погасителна вноска от 81.96 лв., със срок от 12 месеца. Първата вноска по
кредита е на 10.02.2018 г., а последната на 10.01.2019 г. Годишният лихвен процент
е фиксиран на 39,96%, обща сума за погасяване в размер на 983.52 лв. и ГПР 48,21%,
както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в
размер на 5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като
е приложена и разписка от ответницата за получените от нея 800 лв., на 10.01.2018
г., по договора за кредит. Като в тази връзка е неоснователно твърдението и, че
не е получила сумите по договора. В чл. 3 е уговорено, че заемателят
се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки
от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов
договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна б.
гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът
се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка,
вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от
последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в
размер на 1 027.20 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на
равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез
сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране
на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено. В чл.3,
т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в
размер на законната лихва върху забавената сума. На същата дата 10.01.2018
година с ответника М.М. е сключен договор за
поръчителство, по силата на който той се е задължил да отговаря солидарно
спрямо кредитора за задълженията на длъжника, както по договор за кредита, така
и по договор за допълнителни услуги.
Между ответницата С.Х., ищеца в настоящото производство и
„Гаранционен фонд България” ЕООД на 10.01.2018 година е сключен договор за
гаранционна сделка(поръчителство), по силата на който „Гаранционен фонд
България” се е задължил към кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря за изпълнението на
задълженията на длъжника по договор № 0002503. Договорът за поръчителство влиза в сила след
изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави
другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че
отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за
недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред
кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на
гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че кредиторът може да иска изпълнение
от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, а в ал.2 е посочено,
че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в
договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено
възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да
бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по
силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение
не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава
поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената
служебна справка в ТР е установено, че ищцовото
дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото
дружество-кредитор. От Договор за допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит № 0002503 от 10.01.2018 г. се установява, че кредиторът е
предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1 027.20 лв.,
представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок
на изплащане 12 месеца, вноска от 85.60 лв., дължими от длъжника. В договора не
са посочени падежи, на които да се извършва плащането, както и видно от т.5 и
т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки
относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват
и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за
възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на
поръчителя.
От изготвената по делото икономическа експертиза е видно,
че непогасената главница по договора за кредит е в размер на 800 лв. от страна
на длъжника и поръчителя няма извършено нито едно плащане по договора за
кредит. Договорната лихва за периода 12.02.2018 г. до 10.01.2019 година е в размер
на 183.52 лв., лихвата за забава за периода 13.02.2018 година до 39.09.2019
година е в размер на 132.23 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените установителни искове
за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
са обосновани с обстоятелството, че длъжникът по договора за кредит и договор
за допълнителни услуги, както и поръчителят не са погасили задълженията си. Ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , против която ответниците са депозирали възражение.
Съгласно
разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител,
който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да
претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права
на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този
случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало.
Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се
определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от
правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият
поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен
случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. Каквито в настоящия случай ответникът поръчител нито е направил,
нито е изпълнил чуждото задължение. Поради горното отговаря солидарно с главния
длъжник.
Ответниците
твърдят, че не са подписвали процесните договори.
Същите проявиха процесуално бездействие, и не упражниха правото си на отговор.
Въпреки горното, в съдебно заседание оспориха исковете, като наведоха твърдение,
че не са сключвали процесните договора. Дадена им
беше възможност да докажат твърденията си, но те не представиха никакви
доказателства в тази насока.
Процесният договор за кредит
попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на
императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, което изискване в случай е налице. В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2
от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В
конкретния случай съдът приема, че са налице
изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-към договора има погасителен план,
който следва да се съдържа информация за съответните
плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити съгласно ЗПК, поради
което поражда едно валидно задължение на длъжника и поръчителя по него. С оглед
на горното, съдът приема, че е налице вземане не ищеца спрямо двамата ответници за сумата от 800 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит, сумата от 183.52 лв., представляваща договорна
лихва за периода 10.01.2018 г. до 24.01.2019 година, както и лихва за забава ,
в размерна 53.59 лв., за периода 13.02.2018 г. до 24.01.2019 година.
По отношение на договора да
допълнителни услуги, към договора за кредит, съдът намира, че не поражда
задължения за страните по него. На първо място не е доказано, че описаната в
него услуга изобщо е предоставена на длъжника и той се е възползвал от нея. От друга страна определеното, възнаграждение
за поръчителя, в размер на 1 027.20 лв., значително надхвърля получената в
заем сума- 800 лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя,
поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо
нейната нищожност, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвидените в договора обезпечения-поръчителство
на две лица или б. гаранция са от такова естество, че поставят
кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от
подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото-
поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя.
Това освен горното противоречи и на изричната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
забраняваща размер на ГПР над петкратния размер на законната лихва. Съвсем
отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е
формиран размерът на възнаграждението на поръчителя. С оглед на горното, съдът
намира, че претендираното възнаграждение по договора
за допълнителни услуги е недължимо, съответно вземането на кредитора не
съществува. Отделен е въпроса, че в конкретния
случай плащане на главния дълг от страна на гаранта по договора за гаранционна
сделка очевидно не е извършено, за да му бъде изплатено такова възнаграждение.
Ищецът претендира да му бъдат
изплатени направените в производството по чл.410 от ГПК разноски, както и
разноски в настоящото производство. Сторените в заповедното производство от ищеца
разноски са в размер на 42 лв., а в настоящото са в размер на 616 лв. С оглед
основателността на иска, на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част
от предявените искове. Поради горното ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по ч.гр.д.№ 146/19 по
описа на РСТ, в размер на 20.88 лв., както и разноски в настоящото
производство, в размер на 306.22 лв.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че вземането на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.Бургас, ул.”Янко Комитов”, № 30, представлявано от И. Н. Н.от С.М.Х.
ЕГН ********** *** и М.Х.М. ЕГН ********** ***, за сумата от 800 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 183.52
лв., представляваща договорна лихва за периода 10.01.2018 г. до 24.01.2019
година, както и лихва за забава , в размерна 53.59 лв., за периода 13.02.2018
г. до 24.01.2019 година.
по договор за потребителски
кредит № 0002503/10.01.2018 г., сключен с „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, за
което е издадена Заповед № 87 от 29.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 146/19 по описа на
РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Бургас,
ул.”Янко Комитов”, № 30, представлявано от И. Н. Н.против С.М.Х. ЕГН **********
*** и М.Х.М. ЕГН ********** *** иск за
установяване на вземането за главница за горницата над 800 лв., до 1 049.20
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.М.Х.
ЕГН ********** *** и М.Х.М. ЕГН ********** *** да заплатят на „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Бургас, ул.”Янко Комитов”, № 30,
представлявано от Иван Николов Николов, направените в
настоящото производство разноски, в размер на 306.22 лв., както и разноски по
ч.гр.д.№ 146/19 по описа на РСТ, в размер на 20.88 лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Районен съдия: