РЕШЕНИЕ
№
град
С., ……..2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ :ОЛГА
КАДЪНКОВА
мл.съдия: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретар А.Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 11290/2013 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство след Решение № 120/07. 08. 2013 год., постановено по
гражданско дело № 936/2012 год. на ВКС на РБ, ІІ ГО в производство по чл. 304 ГПК, като е отменено влязло в сила решение № 430/03. 04. 2012 год. по
гражданско дело № 1565/2010 год. на ВКС, І ГО.
С мотивите на
отменителното решение на ВКС на РБ е прието следното : З.С.К., С.В.Г.В.П.Г. са
подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 430 от 03.04.2012 год. по
гр.дело № 1565/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което по реда
на чл.290 ГПК е било отменено въззивното решение от 25.05.2010 год. по гр.дело
№ 7661/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав за потвърждаване
на решението от 24.01.2009 год. по гр.дело № 7510/2006 год. на Софийския
районен съд, 41-ви състав и вместо него е разпределено на основание чл.32, ал.2
ЗС ползването на дворно място, съставляващо УПИ XVI-4,
кв. 554 по плана на гр. С., целия с площ от 714 кв.м. съгласно първия вариант
от техническата експертиза на вещото лице П.К., находящ се на лист № 136 от
първоинстанционното производство, както следва: Е.В.Г. да ползва частта,
посочена като дял I, оградена с
червен контур и заключена между буквите АБВГДА, а А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д., Д.Т.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П., Я.Д.И.,
М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А. - Н., Д.В.Ц., Ю.И.З. и Л.И.П. да ползват частта,
посочена като дял II, със син контур и заключена между буквите ЕЖЗИ. Частта, означена като обслужваща обща част, оградена с жълт контур и
заключена между буквите КЛМИ остава за общо ползване.
С оглед представените писмени доказателства ВКС е приел, че собствениците на имота и носителите на правото на
ползване върху него са необходими другари в производството по иск за
разпределение ползването на имота, като решението по чл.32, ал.2 ЗС трябва да
бъде еднакво за всички тях, защото разпростира задължителното си действие и по
отношение на носителите на голото право на собственост. Доколкото те не са били конституирани като страни в това производство и
не са взели участие в него, то е налице основание за отмяна на влязлото в сила
решение №
421 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 581/2009 год. на ВКС, І г.о., постановено
по реда на чл.290 ГПК на основание чл. 304 ГПК. Делото е върнато на друг състав
на СГС, който да се произнесе по
реда на чл.196 – чл.211 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК по
жалбата срещу първоинстанционното решение, след като конституира като страни в
процеса неучаствалите в производството необходими другари и спрямо тях бъдат
повторени извършените от първата инстанция без тяхно участие процесуални
действия.
В изпълнение на
указанията по отмяна въззивният съд е постановил определение от 24. 09. 2013 год., с което е конституирал
неучаствалите в производството необходими другари З.С.К., С.В.Г. и В.П.Г..
Производството
пред настоящият съд по реда на чл. 196
- чл. 211 ГПК, 1952 год., е образувано по въззивна жалба от 25.03.2009 г.,
подадена от Е.В.Г., ищец в първоинстанционното производство по иск с правно
основание чл.32, ал. 2 ЗС против решението от 24.01.2009 г., постановено по
гражданско дело № 7510/2006 г. на СРС, 41 състав, с което по нейно искане е
разпределено ползването на недвижим имот УПИ XVI-4, кв. 554 по плана на гр.
С., целия с площ от 714 кв.м. съобразно
скицата, приложение № 2 към допълнителната СТЕ, II предложение
за IV вариант, която е неразделна част от съдебното решение.
В рамките на това производство, ответниците, които са взели участие в
първото разглеждане на делото не са направили нови доказателствени искания.
Новоконституираните ответници – С.Г., В.Г. и З.К. оспорват иска като твърдят,
че ищцата Е.Г. не е собственик на идеална част от процесния недвижим имот като
твърдят, че представените писмени доказателства и в частност нотариален акт,
касае друг недвижим имот.
От представените
по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Производството е
започнало по иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС, предявен от Е.В.Г. за
разпределение на ползването на следния недвижим имот: УПИ XVI-4, кв. 554 по плана на гр. С., целия с площ от 714 кв.м. Ищцата твърди,
че е съсобственик, заедно с ответниците на УПИ XVI-4 в кв. 554 по плана на гр. С., м. „Центъра”, находящ се на
административен адрес гр. С., ул. „************, целият с площ от 714.30 кв.м.
В парцела била построена сграда в етажна собственост, като притежателите на
отделни обекти в сградата били собственици и на общо 56.83% ид.ч. от дворното
място. В двора имало построена и масивна къща, която била нейна собственост,
ведно с останалите 43.17% ид.ч. от дворното място. Вътрешният двор се използвал
за паркиране на коли на етажните собственици и за паркоместа, ищцата била
лишена от ползването на такава част от дворното място, която да съответства на
правата й в съсобствеността върху мястото. Тъй като не могат да постигнат
съгласие относно начина на ползване на съсобствения имот, моли съдът да
разпредели ползването.
Ответниците А.Д.А., Р.И.Г., А.Х.Д., Д.Т.Д., И.Н.Д., Е.А.П., Я.Д.И., Л.Ю.А.,
Д.В.Ц., Ю.И.З. и Л.И.П., не изразяват становище по молбата.
Ответницата В.И.Д., чрез процесуалния си представител адв. Дикова изразява
становище за разпределение на ползването на дворното място, при зачитане на
правата на онези етажни собственици, които имат само право на строеж върху
мястото.
Ответницата Димитрина Г.З. не се
противопоставя на молбата, но счита, че молителката има право да ползва частта
от двора съобразно притежаваните от нея идеални части от правото на собственост
върху дворното място (така становище в о.с.з. на 12.10.2007 г.).
В.И.Д., М.Д.И. и Т.Д.С., чрез
процесуалните си представители адв. К., адв. Т. и адв. М., не възразяват по
молбата за разпределение на ползването на дворното място, но при зачитане
правата на лицата с право на строеж.
Въз основа на приетите и неоспорени по делото доказателства СРС е приел, че
процесният недвижим имот е в съсобственост между страните при квоти 43.17%
ид.ч. за Е.Г. и общо 56.83% ид.ч. за останалите ответници (5.09% ид.ч. за А.Д.А.
и Р.И.Г., 8.98% ид.ч. за В.И.Д., 5.62% ид.ч. за А.Х.Д. и Д.Т.Д., 6.04% ид.ч. за
В.И.Д. и И.Н.Д., 5.84% ид.ч. за Д.Г.З. и Е.А.П., 4.24% ид.ч. за Я.Д.И. и М.Д.И.,
5.90% ид.ч. за Т.Д.С., 4.55% ид.ч. за Л.Ю.А., 5.07% ид.ч. за Д.В.Ц. и 5.5%
ид.ч. за Ю.И.З. и Л.И.П.).
Приел е също така, че в процесния недвижим имот е построена постройка с
площ от 27 кв.м. (бивша конюшня), собствена на молителката Е.Г., както и
5-етажна сграда, застроена на 286 кв.м.
от мястото, в режим на етажна собственост,
отделни обекти от която притежават ответниците.
При така установеното съдът е заключил, че застроената площ на двете
сгради, следва да бъде изключена от площта на дворното място, като ползването
върху последното се разпределя само по отношение на незастроената част.
Установил е също така, че на изключване подлежи и частта от мястото, с площ от 28.10 кв.м., която не
се ползва от съсобствениците, а е оградена и включена към съседен имот, в който
е построен родилен дом „Шейново”.
В резултат от подробно изложените мотиви, СРС е разпределил ползването
върху УПИ XVI-4 в кв. 554 по плана на гр. С., м.
„Центъра”, с административен адрес гp. С., ул. „************, целият с
площ от 714.30 кв.м., в незастроената от него част с площ от 292.50 кв.м. по
букви А-С-Р-П-О-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-Н-В-Г-А по скицата, приложение № 2 към
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, II предложение за
IV вариант както следва: Е.В.Г. ще ползва частта от имота,
обозначена със син цвят на скица приложение № 2, II предложение за IV вариант
към заключението на вещото лице д-р инж. В. И. К., която част е с площ от
126.27 кв.м., по букви Б-Д-Е-Ж-ЗИ-Й-К-Л-М-Н-В-Б;
А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д., Д.Т.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П., Я.Д.И.,
М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А., Д.В.Ц., Ю.И.З. и Л.И.П. ще ползват общо частта от
имота, обозначена с червен цвят на скица приложение № 2, II предложение за IV
вариант към заключението на вещото лице д-р инж. В. И. К., която част е с площ
от 166.23 кв.м., по букви С-Р-П-О-Е-Д-Б-С;
Е.В.Г., А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д., Д.Т.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П.,
Я.Д.И., М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А., Д.В.Ц., Ю.И.З. и Л.И.П. ще ползват общо частта
от имота, обозначена с жълт цвят на скица приложение № 2, II предложение за IV
вариант към заключението на вещото лице д-р инж. В. И. К., която част е с площ
от 80.70 кв.м., по букви А-С-Б-В-Г-А.
Решението на СРС е обжалвано с въззивна жалба от Е.В.Г., с която се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, като се навежда, че СРС неправилно е приел,
че при разпределението на
ползването на процесния недвижим имот следва от площта за разпределяне да се
изважда площта на застроените сгради и да се разпределя само незастроеното пространство. Заявява се, че следва да се разпредели
ползването на цялото място, като територията заета от сградите да се третира като непосредствено ползване.
Излагат се доводи и за нецелесъобразност и се иска разпределението на
ползването да стане съобразно първата направена по делото СТЕ и скица, находяща
се на стр. 136 от първоинстанционното дело, като се твърди, че това е
оптималния вариант за справедливо и целесъобразно ползване на имота от двете
страни, отчетен и от двете експертизи пред СРС.
При първото разглеждане на делото, СГС е приел
мотивите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, като е
потвърдил първоинстанционното решение изцяло с решение от 25.05.2010
год. по гр.дело № 7661/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Недоволна от това решение на СГС, Е.Г. го е
обжалвала пред ВКС, който с решение № 430/03. 04.
2012 год. по гражданско дело № 1565/2010 год. на ВКС, І ГО, в производство по
чл. 290 ГПК го е отменил като е приел, че при разпределението на правото на ползване
върху недвижимия имот, представляващ дворно място, не следва от разпределяемата
част да се изключва територията, която е застроена от сгради, собственост на
съсобствениците. При разпределянето по реда на чл.32 ал.2 ЗС на ползването на
дворно място, трябва да се спазва принципът за съразмерност като по възможност
се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както
застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността.
С оглед на приетото е постановено следното
разпределение на правото на ползване върху дворното място,
съставляващо УПИ XVI-4 кв.554 по плана на гр.С. ,
целият от 714,30 кв.м. по вариант първи от техническата експертиза на вещото
лице П.К. на лист 136 от първоинстанционното производство, която представлява
неразделна част от решението: Е.В.Г. да
ползва частта, посочена като дял I, оградена с червен контур и заключена между
буквите АБВГДА
А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д., Д.Т.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П., Я.Д.И.,
М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А. - Н., Д.В.Ц., Ю.И.З. и Л.И.П. да ползват частта,
посочена като дял II, със син контур и заключена между буквите ЕЖЗИ.
Частта, означена като обслужваща обща част, оградена с жълт контур и
заключена между буквите КЛМИ остава за общо ползване.
С решение № 120/07. 08. 2013 год.,
постановено по гражданско дело № 936/2012 год. на ВКС на РБ, ІІ ГО, решение № 430/03. 04. 2012 год. по гражданско дело № 1565/2010
год. на ВКС, І ГО е отменено на основание чл. 304 ГПК и делото върнато на
СГС за разглеждане от нов състав.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени редица писмени доказателства, неоспорени от
страните, които установяват, че през 1953 г. от Александра Назлъмова,
наследодател на ответниците, е отчуждено празно дворно място от 830 кв.м. ,
находящо се ул. ********** в гр. С.. Същото дворно място е възстановено на
наследниците на посоченото лице без 286 кв.м., върху които има отстъпено в
полза на ответниците право на строеж, въз основа на което е изградена
находящата се в процесния имот пететажна жилищна сграда, а 115,70 кв.м. от този
имот са придадени по регулация към съседни парцели.(Заповед № РД -57-700/1994
г., Заповед № РД-57-327/04.05.2000 г. на Кмета на гр. С., заповед № РД №
57-435/2000 г. на Областен управител на гр. С.). За тези общо 401,70 кв.м., включващи и площта под пететажната жилищна
сграда, собственост на ответниците, както и за още 120 кв.м. от имота, ищцата е
била обезщетена с компенсаторни бонове, предвид което не е налице съсобственост
върху тях между нея и ответната страна и площта на пететажната жилищна сграда
следва да се извади от разпределяемата площ между страните. Следователно на
ищцата реално е възстановена съсобствеността върху 308,70 кв.м. от общата площ на дворното място, равняващи
се на 43,17 % ид.части от него.
От представените писмени доказателства се
установява и че ответниците са съсобственици на процесното дворно място като
притежават 56.83% ид.ч. от него, а З.К.
и В.Г. имат запазено вещно право на ползване върху апартамент на 4-я етаж от
сградата съобразно нотариален акт № 160, т. 50, село № 9977 от 29.04.1994 г. и
нотариален акт № 146, т. 228, дело № 45000 от 17.12.1997 г.
Съдът е допуснал повторното изслушване на вещо
лице П.К., който е изготвил първата експертиза в първоинстанционното
производство, находяща се на лист 135 и 136 в кориците на делото на СРС и на
лист 135 от настоящето дело, което е изложило, че поддържа даденото заключение.
Съдът не кредитира последното, тъй като при изготвянето му не е съобразено, че
площта от 286
кв.м., върху която е построена
пететажната жилищна сграда не е съсобствена между страните по делото и
съответно не е предмет на иска по чл. 32, ал.2 от ЗС.
По искане на ответниците, представлявани от
адвокат Д., съдът е допуснал СТЕ, която да бъде изготвена като се изключи от разпределяемана
площ, площта която се заема от пететажната жилищна сграда. Съобразно тази експертиза процесният имот има
идентификатор 68134.106.64 и площ от 728 кв.м. За реално ползване на ищцата
следва да се определи площта от 149 кв.м., описана по цифри
15-3-4-5-6-7-8-17-16-15 по приложената скица на лист № 302 от делото, като в
тази площ влиза и площта заемана от намиращата се върху терена едноетажна
постройка. На ответниците общо следва да се предостави реално ползване върху
процесния имот на площ от 196 кв.м.,
определени по скицата от цифри 15-16-17-8-9-10-11-12-14-15, като при това
разпределение не влиза площта на пететажната сграда в етажна собственост на
ответниците, заемаща площ от 289 кв.м. от цялото дворно място. За общо ползване на двете страни е опредЕ.площта
от 94 кв.м., находяща се съобразно скицата по цифрите 1-2-3-15-14-12-13-1.
Съобразно представено удостоверение(лист 170), описания в експертизата имот е
идентичен с УПИ XVI-4 от кв. 554, м. Центъра, съгласно действащия регулационен план, одобрен
със Заповед № 341/10.11.1972 г. на Главния архитект на гр. С. с административен
адрес гр. С., ул. ********** и е идентичен с част от пар. XVI от кв. 554, м. Центъра по стара регулация.
Експертизата е оспорена от Е.Г., като се твърди,
че това не е реалната площ на имота и че кадастралната карта не е влязла в сила
и не отразява действителното положение.
В тази връзка следва да има предвид, че данните
по чл. 2, ал.1 и ал.2 от ЗКИР се нанасят в кадастралната карта и се записват в
кадасралния регистър,
като съгласно презумпцията, установена от ал.5 на чл.2 от ЗКИР, те са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Тежестта на доказване неистинността на данните по оспорената
кад.карта и регистър, пада върху страната, заявила оспорването. В рамките на настоящето производство ищцовата
страна не провела същинско производство по оспорване на кадастралната карта,
поради което съдът приема, че площта на целия имот, включително тази, заета от
сградите (едноетажна и пететажна) е в размер на 728 кв.м., като указва на
страните, че могат да поправят допуснати неточностти в кадастралните данни по
предвидения за целта административен ред.
На базата на изготвената експертиза и събраните
по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема следното
разпределение на правото на ползване на недвижим имот с идентификатор
68134.106.64, въз основа на СТЕ и скица към нея, изготвена от вещо лице инж. Р.П.,
находяща се на лист 302 от делото и приподписана от състава на съда,
представляваща неразделна част от съдебното решение. От разпределяемата площ от
728 кв.м. се изключва тази от
289кв.м.(286 кв.м.), заета от пеетажната жилищна сграда, доколкото върху тази
площ не е налице съсобственост, но се включва площта от 27 кв.м., върху която
се намира едноетажната постройка, собственост на ищцата. Общо за разпределение
остава площ от 439 кв.м., като от тях 94 кв.м., означени по скицата с цифри 1,2,3,15,14,12,13,1, е за общо ползване на двете страни. Оставащата
за разпределение площ е в размер на 345 кв.м., от които ищцата ще ползва реално
149 кв.м., оградени по цифри 3,4,5,6,7,8,17,16,15,3, а ответниците общо ще
използват площта от 196 кв.м., оградена по цифри 12,14,15,16,17,8,9,10,11,12.
По разноските:
При обжалване на първоинстанционното решение отговорността за разноски се
разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е била
отхвърлена или срещу която жалбата е уважена(Решение № 275/30.10.2012 г. по
гр.д. № 444/2012 г. на ВКС, IIг.о.). С оглед на това на жалбоподателката следва да се
присъдят разноски в размер на 170 лв. за първоинстанционното производство, 265 лв. разноски пред въззивния съд при
първото разглеждане на делото, 330 лв. деловодни разноски пред ВКС и 400 лв. за
настоящето производство.
Предвид разпоредбата на § 2 ал. 2-3 ПЗРГПК, 2007 год., за обжалваемостта на настоящето въззивно съдебно решение се прилага новият процесуален закон, поради което ще подлежи на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, 2007 год.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2010 год. по гр.дело № 7661/2009
год. на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав за потвърждаване на
решението от 24.01.2009 год. по гр.дело № 7510/2006 год. на Софийския районен
съд, 41-ви състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 32 ал.2 ЗС, ползването
на дворното място, с идентификатор 68134.106.64, съставляващо УПИ XVI-4 кв.554 по
плана на гр.С. , целият от 728 кв.м. между Е.В.Г. и А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П., Я.Д.И.,
М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А. - Н., Д.В.Ц., Ю.И.З., Л.И.П., Е.Д.Г.(конституирана на мястото на Д.Т.Д.-починал), З.С.К. и В.П.Г. съобразно скица, изготвена от вещо лице инж. Р.П.,
находяща се на лист 302 от делото, която
приподписана от състава на съда става неразделна част от съдебното решение:
Е.В.Г. да ползва частта, оградена по цифри 3,4,5,6,7,8,17,16,15,3, с площ от 149 кв.м., която
включва и площта на застроената върху тази реална част едноетажна постройка;
А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д., А.Х.Д.,
В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е.А.П., Я.Д.И., М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А. - Н., Д.В.Ц., Ю.И.З.,
Л.И.П., Е.Д.Г.(конституирана на мястото на Д.Т.Д.-починал), З.С.К. и В.П.Г. да
ползват частта, оградена по цифри
12,14,15,16,17,8,9,10,11,12, с площ
от 196 кв.м.
Частта, означена по
скицата с цифри 1,2,3,15,14,12,13,1, с площ от 94
кв.м., остава за общо ползване на
страните.
ОСЪЖДА А.Д.А., Р.И.Г., В.И.Д.,
А.Х.Д., В.И.Д., И.Н.Д., Д.Г.З., Е. А.П., Я.Д.И., М.Д.И., Т.Д.С., Л.Ю.А. - Н., Д.В.Ц.,
Ю.И.З., Л.И.П., Е.Д.Г.(конституирана на мястото на Д.Т.Д.-починал), З.С.К. и В.П.Г.
да заплатят на Е.В.Г. сумата от 1165 лв. разноски за всички инстанции по делото
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.