ПРОТОКОЛ
№ 1575
гр. Варна, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20233100501611 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:56 часа се явиха:
Въззивникът ИНСТИТУТ ПО МЕТАЛОЗНАНИЕ, СЪОРЪЖЕНИЯ И
ТЕХНОЛОГИИ С ЦЕНТЪР ПО ХИДРО- И АЕРОДИНАМИКА ,,АКАД. АНГЕЛ
БАЛЕВСКИ“ ПРИ БАН, редовно призован. Представлява се от адв. П. А., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият С. Й. Я., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. И.
и адв. А.Д., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата С. Н. Я., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. И.
и адв. А.Д., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩ
в доклада си към Определение № 3535/14.09.2023г., с което определение е направен
доклад на въззивната жалба, както и на депозирания писмен отговор.
Адв. А.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражения по
1
доклада на делото, запознат съм.
Адв. И.: Поддържаме писмения отговор, оспорваме въззивната жалба. Нямаме
възражения по доклада на делото, запознати сме.
Искам само да направя едно уточнение, в доклада е записано, че претендираме
адвокатско възнаграждение, но същото е съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Адв. А.: С жалбата съм направил доказателствено искане, което съгласно
определението съда не се допуска до събиране, считам, че съдебното решение е базирано, в
тази си част по отношение на определяне размера на обезщетението, факта, че въззиваемият
продължава да работи на същото място, ще цитирам точно: ,,Това е допълнително
емоционално травмиране“. В мотивите си съдът на база този факт е преценил съответния
размер на обезщетение, което трябва да получи. В случай, че такива твърдения не е имало в
исковата молба, съответно в първоинстанционното дело, то решението се е базирало на
неща, които не са твърдени от ищеца. Според мен следва да се допусне доказателството, с
оглед това, че съдебното решение, е взело предвид установения допълнителен емоционален
стрес, съответно това доказателство е във връзка с факта, че ищецът продължава да иска да
работи там, съответно емоционалният стрес не се дължи единствено на факта, че
работодателят му, му налага да продължава да работи на същото място, така както е
съгласно мотивите на съдебното решение. Предоставям на съда.
Адв. И.: Противопоставяме се, както сме изложили в отговора на въззивна жалба,
считаме, че не следва да се допуска.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за преразглеждане на определението от
закрито заседание, с което е отказано събирането на соченото във въззивната жалба
доказателство, доколкото такива твърдения не са наведени в исковата молба, като основание
за възникване на неимуществените вреди, поради което и е неотносимо събиране на
доказателства в тази насока, дали на страната е било предложено промяна на работното й
място.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за преразглеждане на определението от закрито съдебно заседание в частта, с която е
отхвърлено искането за събиране на нови писмени доказателства.
Адв. А.: В такъв случай, моля, с оглед констатираното от съда днес, уважаемият съд
да разгледа допустимостта на иска в тази част, съобразно служебните си правомощия, по
отношение първоинстанционното решение, при липса на твърдяни факти и обстоятелства, и
произнасяне на съда извън твърдяни от ищците факти и обстоятелства.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските,
фактури и извлечения от сметка за заплащането им.
Адв. И.: Нямам искания по доказателствата. Представям договор за правна помощ по
2
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Адв. Д.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните договор за
правна помощ от въззиваемата страна, списък с разноски и доказателства, че такива са
направени от въззивника, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. А.: Моля да отмените решението на Районен съд-Варна, подробни съображения
затова защо решението е необосновано и в противоречие с материалния закон сме посочили
в жалбата.
Във връзка с логическата конструкция на решението, както на база на установените
факти, така и съгласно практиката на ВКС, която е от последните две години, не отговаря
нито на съдебната практика, нито на установените факти, тогава, когато те се съпоставят с
механизма на настъпване на събитието, както и неговото правно третиране.
Основата теза на съда е, че тогава, когато няма осигурени безопасни условия на труд,
тогава, когато няма конкретни инструкции какво следва да прави работникът, тогава каквото
и да се случи, не може да се говори за съпричиняване на вреда. Съдът не е взел предвид, че
дори тогава, когато има неосигурени здравословни условия на труд, когато работникът има
ясното съзнание, че такива не са изпълнение, тогава възниква въпросът дали неговите
действия са довели до съпричиняване или не. При установяване на действия, които могат да
се разгледат, като съпричиняване, неосигуряването на здравословни условия на труд от
страна на работодателя има значение, само относно определяне размера на обезщетението, и
степента, която всяка от страните, в конкретната ситуация води до нея.
Фактите, които са установени със свидетелски показания са, че всички, и двамата
свидетели, както и пострадалият, който е бил най-възрастния от тях и единственият, който е
бил обучени преди години при инсталиране на това съоръжение, са знаели, че има опасна и
безопасна зона, в която да се работи. Не са били инструктирани, за тях това е било рутинна
операция, която ВРС също е възприел, че когато вършиш една рутинна операция без да си
инструктиран и без да имаш подробни разяснения от работодателя, то също априори се
изключва възможността за съпричиняване.
На следващо място, логиката на всички решения на ВКС, които съм представил, при
наличие на знание от самия работник, че не са осигурени здравословни и безопасни условия
на труд, тогава могли ли са да предвидят настъпването на опасните последици. В
3
конкретния случай фактите говорят, че всички са били наясно, че такива опасни последици
могат да настъпят.
Настъпването на тези опасни последици, съдът е третирал единствено във вина на
работодателя, възприемайки, че тогава, когато си най-опитен ти няма как да участваш в
такова съпричиняване, превратно възприемайки, че опитността води до това да не можеш да
предвидиш настъпващите последици от това твое собствено поведение. В крайна сметка
съдът е постановил едно логически необосновано решение.
Посочили сме практика по отношение на присъждане на самото обезщетение. ВРС
никъде не е посочил какви са установените към момента на разглеждане на делото
обезщетения в сходни случаи, за да може да бъде съизмерено с действително установеното
от практиката размер на това обезщетение. При един от случите в едно решенията на ВКС
прилича много на конкретния случай при работа с машина, на която работникът е знаел, че
са отстранени защитите нарочно от работодателя, за да може да продължи да работи
машината, сама натиска педала на машината, съответно възниква трудова злополука. В този
случай ВКС е преценил, че отговорността на работника, в конкретния случай, трябва да
бъде отнесена като груба небрежност, съответно взета предвид при определяне на
обезщетението.
С оглед на изложеното, моля да отмените обжалваното решение, като ни присъдите
сторените разноски пред двете инстанции.
Адв. И.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите съдебния акт на ВРС,
като правилен и законосъобразен, и оставите въззивната жалба без уважение. Подробни
доводи сме посочили в отговора на въззивната жалба, който поддържаме изцяло.
В процеса се доказа, че С. и С. Я.и са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които са в непосредствена връзка със смъртта на техния
наследодател Й. Я., причинена по време на трудова злополука станала на 01.10.2021г.
Доказа се вида, степента и интензитета на тези болки и страдания. По делото е приета
обективно дадена и безпристрастна комплексна СППЕ, която сочи, че към датата на
изготвяне на експертизата, която е близо две години след инцидента, ищците търпят
удължена реакция на скръб, понижено самочувствие и невъзможност за изпитване на радост.
Вещото лице д-р А., в съдебно заседание заяви, че и на двамата би се отразило добре да
проведат допълнително специализирана помощ от типа на психо-терапия, както и
медикаментозно лечение. Тези болки и страдания не са отшумели и до днес, поради което
считам, че обезщетението, което е присъдено репарира, доколкото може една парична сума
да репарира тази загуба, загубата на двамата ищци.
По отношение на възражението за съпричиняване, считам че не се събраха
доказателства в тази насока. Доказа се, че Й. Я. е работил на тов място повече от 30г., бил е
квалифициран и опитен, както заявиха свидетелите, водени от ответника през ВРС,
дейностите по разтоварване и демонтаж на корабния модел са рутинни. Превратно на
твърдяното от въззивника, работодателят не е изпълнил законовите си задължения да
4
осигури безопасни условия на труд на работното място на своите служители. Не е
ревандикирано кое е опасна и кое безопасна зона. Също така следствие на злополуката и по
предписание на НОИ са извършвани не едно обезопасяване на мястото на инцидента, в
буксировъчната количка, на пулта за управление, всичко това води до извода, че именно
работодателят е в нарушение и не бива това да се счита във вреда на пострадалото лице.
Поради тези доводи и всичко изложено в отговора на въззивната жалба, считам че
решението на ВРС е правилно и моля да го потвърдите. Моля да ни бъдат присъдени
разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Адв. Д.: Изцяло поддържам становището на колегата.
Ще се спра само на две обстоятелства, които акцентира въззивникът, първото е, че С.
Я. продължава да работи на работното си място. Безспорно беше установено по делото, че
Институтът по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика
,,Акад. Ангел Балевски“ при БАН е такъв с много специфична дейност, а именно изпитване
на корабни модели, такива институти в света има само девет и един е в гр. Варна.
Изключително нелепо е да се предлага на специалист да напусне работното си място, т.к.
той няма къде на друго място в България да изпълнява своите задължения, той е специалист
в тази област, както виждате баща му също е бил специалист в тази област, т.е. това са хора
които държат на своя професионализъм. Затова обстоятелствата, че лицето щом работи там
едва ли не, не търпи никакви имуществени вреди, това е изключително нелепо твърдение.
Отделно от това другото обстоятелство, което въззивникът иска да ни вмени е, че
едва ли не работникът следва да носи негативите, предвид неизпълнението на задължението
на работодателя.
По делото безспорно се установи от СТЕ, че след инцидента има две промени в тази
буксировъчна количка, а именно един автоматичен стоп, който може да се натисне от лицето
и два сигнални жълти фенера, които отразяват движението . При тези две елементарни
устройства, които са сложени вече такъв инцидент не може да възникне. Именно затова вина
има работодателят, поради което и всички свидетели, които бяха разпитани казаха, че това е
бил единствения начин, по който се откача тази количка, затова не може да се вменява вина.
Моля да потвърдите изцяло решението на ВРС и ни присъдите сторените разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5