Р Е Ш Е Н И Е № 46

гр. Сливен, 26.02.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и втори февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря            Галя Георгиева                                                             и с участието на прокурора                                                                                                    като разгледа докладваното от                 съдията              административно  дело №   2      по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Н.С. и Р.Н.С., против Заповед № РД 15-3366/10.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „А. ч.”, „Д. р.” и „С. ч.” СО „И.”, землище Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 193 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.236 в м. „Д. р.”, СО „И.” землище Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 193 кв. м. в размер на 8 794 лева и е разпоредено сумата да бъде изплатена на П.Н.С. и Р.Н.С. по 1/2 част.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна относно определената оценка. Счита, че същата не съответства на средните пазарни цени на имотите в този  район. Твърди, че определеното обезщетение не е равностойно. Моли съда да измени оценката като я завиши до действителните пазарни цени. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващите не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез п. си п. - ст. юриск. М. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди  заповедта на Кмета на Община Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно нот.акт № 149 т.II д.№ 845/1996 г. на нотариус при РС Сливен и удостоверение за наследници № 9400-21575 от 16.12.2020 г. издадено от Община Сливен, П.Н.С. и Р.Н.С. се легитимират като с. на имот с планоснимачен № 2044, находящ се в м. „Д. р.“, VI ч. в землището на гр.Сливен, с площ на имота 1 000 кв.м. Съгласно скица-извадка от КК на гр.Сливен № 40 от 02.01.2008 г. този имот е с идентификатор 67338.416.236.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127 за осигуряване на достъп до имоти" в м. „Д. р.", във връзка с прилагането на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „Д. р.", „А. ч." и „С. ч." в с. о. „И.", землище гр. Сливен", одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен.  Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 04.11.2006 г., като липсват данни същият да обжалван от оспорващите. Отчуждителното производство е започнало и във връзка със заявление вх.№ 9400-17938/18.09.2019 г. от граждани на гр.Сливен, за да се осигури достъп до имотите им.

По отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 02.10.2020 г. от лицензиран оценител - „Финконсулт - Бургас" ООД гр. Бургас – о. Н. О., съгласно която отчуждаваната част от имота на оспорващите е оценена на сума в размер на 8794 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал претеглена стойност при използване на нормативния метод и метод на пазарните сравнения (аналози), като не е оценял попадащи в отчуждаваната част от имота подобрения.

Във връзка с издаването на оспорения административен акт е изготвено Обявление № ОРД03-748/21.10.2020 г. до засегнатите собственици на поземлени имоти, което е процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувано в два централни (вестник „Труд", вестник „България Днес" от 22 и 23.10.2020 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.36/26.10.2020 г.), както и на интернет страницата на общината (стр.30 по делото).

Обявление е поставено и на информационното табло в Община Сливен на 22.10.2020 г., за което е съставен протокол (стр.34 по делото).

Със Заповед № РД 15-3366/10.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „А. ч.”, „Д. р.” и „С. ч.” СО „И.”, землище Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1094, през о.т. 1128, о.т. 1460 до о.т. 1127 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 193 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.236 в м. „Д. р.”, СО „И.” землище Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 193 кв. м. в размер на 8 794 лева и е разпоредено сумата да бъде изплатена на П.Н.С. и Р.Н.С. по 1/2 част.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (стр.37 по делото) и е изпратена на оспорващите с писма изх.№ 9400-21353 и 9400-21355/11.12.2020 г. На 16.12.2020 г. същата е получена от оспорващия Р.С.. По отношение оспорващия П.С., липсват данни да е уведомен за заповедта.

От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза става ясно, че според действащият към момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „Д. р.", „А. ч." и „С. ч." в с. о. „И.", землище гр. Сливен", одобрен с Решение №928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на улица от о.т. 1094, през о.т.1128, о.т. 1460 до о.т. 1127. Проектната ширина на улицата е 5 м. За тази цел, видно от представената на л. 13 по делото скица-проект, се отчуждават 193 м2 от процесния ПИ 67338.416.236, целият с площ по кадастрална карта 1027 м2, собственост на оспорващите.

От огледа на място вещото лице е установило, че отчуждителното мероприятие ще засегне цялата източна граница на имота с обща дължина 70 м по графични данни. На място по цялата източна граница имало изградена ограда с 6 реда бодлива тел, опъната на 26 бр. бетонови колове, с височина 2,2 м, вкопани и бетонирани в терена. При най-северният участък от оградата с дължина от 15 м освен 6-те реда бодлива тел имало поставена и поцинкована оградна мрежа с височина 1,50 м. При северната част на отчуждаваната площ имало кладенец с диаметър 3,0 м и дълбочина 6 м по данни от собственика. Изпълнена била каменна зидария по цялата периферия. Изпълнена е стоманобетонова плоча над кладенеца с отвор и метален капак. Стената на кладенеца отстои на 1,50-1,60 м по графични данни и измерено на място от съществуващата ограда. Линията на отчуждаване в този участък попадала върху каменната зидария, респ. върху кладенеца. Преминаването на ППС по новопредвидената улица щяло да активира пасивния и активен земен натиск върху каменната зидария. Необходимо било диаметърът на кладенеца да се редуцира по начин съоръжението да остане извън новопроектираната улица. За целта било необходимо кладенецът да се пресуши чрез изпомпване, да се развали съществуващата зидария и изпълни нова, попадаща само в имота. Стойностното изражение на тези дейности възлизало на 4092 лв. с ДДС

Стойност на ограда с 6 реда бодлива тел и частично телена мрежа на бетонови колове с дължина общо 72 м, (като строителна стойност)възлизала на 1109,00 лв. По данни от община Сливен трасиране и даването на строителна линия за ограда по новата имотна граница след отчуждаването се правило служебно и не се заплащало.

В обсега на отчуждаваната част с ширина от 1,40-1,60 м до 4 м в най- изпъкналата част и дължина около 70 м попадали трайни насаждения в близост до източната имотна граница. Съгласно действащата Наредба за базисните цени на трайните насаждения, която се прилага за определяне на базисните цени на трайните насаждения при отчуждаване на недвижими имоти, стойността на подобренията трайни насаждения, които попадат в отчуждаваната част, е както следва: 2 бр. череши на 30 г.- извън период на плододаване 92 лв., 1 бр. череша на 4 г.- в период на плододаване  335 лв.; 2 бр. вишни на 30 г.- извън период на плододаване  65 лв.; 1 бр. кайсия на 30 г,- извън период на плододаване 33 лв.; 1 бр. круша на 25 г.- извън период на плододаване - 100 лв.; 1 бр. слива на 30 г.- извън период на плододаване - 125 лв. 4 бр. лешници на 30 г- извън период на плододаване: 42 лв. 1 бр. дрян на 30 г - извън период на плододаване  11 лв.; 1 бр. бадем на 30 г. - извън период на плододаване - 40,40 лв.; 1 бр. смокиня на 30 г. - извън период на плододаване: 29,28 лв.

При отчуждаването ще се засегнат 12 бр. лози винени на 30 г. - извън период на плододаване с бетонови колове 8 бр. и 3 реда тел между коловете на обща стойност: 192 лв.

Обща стойност на налични в отчуждаемата част трайни насаждения: 1065 лв..

За определяне на действителната пазарна стойност на имота, по отношение на който е отчуждаването, вещото лице е съобразило местоположение-с. о. „И." м. „Д. р.", в близост до ж.к. „С. к.", в строителните граници. Предпочитан район, с добър транспортен достъп от града (автобусна спирка на И. ш.). Транспортен достъп до имота-асфалтиран път, непроведена улична регулация Инфраструктура - в имота има електрозахранване, питеен водопровод, няма канализация.

За оценката използван метод на „Пазарен аналог", при който стойността е формирана след проучване на пазара на недвижими имоти за сходни имоти. Използвани са аналози от реализирани сделки след проведен търг от община Сливен. Продадените имоти се намират в м."Л. в.", източно от к. Д. и срещу *** СОУ, в с. о. „И.". Имотите са в предпочитан район, в непосредствена близост до напълно урбанизиран жилищен район. Според вещото лице  стойността на 193 кв.м. от оценявания имот като земя възлиза на 7141,00 лв.

Според вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед, ведно с подобренията, засегнати от отчуждаването, ограда по източната имотна граница; част от ограда от юг; трайни насаждения; зидан кладенец е 13 337 лв.

В допълнително заключение вещото лице уточнява, че стойността на амортизацията на вложените материали в оградата: бетонови колове, поцинкована оградна мрежа и бодлива тел, е 268,5 лв. Стойността на оградата, намалена със стойността на амортизацията, е 841 лв. Стойността на амортизацията на бетоновите колове и тел между тях, които придържат попадащите в отчуждаемата част лози, възлиза на 52 лв. Стойността на наличните в отчуждаемата част трайни насаждения, намалена със стойността на амортизация на засегнатите бетонови колове и мрежа между тях от лозето, възлиза на 1013 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е съобщен на оспорващия Р.С. на 16.12.2020 г., като липсват данни да е съобщен на оспорващия П.С..*** на 23.12.2020 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОбС. Оспорващите се легитимират като с. на засегнатия от отчуждаването имот, поради което имат непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна в частта относно определената оценка.

Производството е във връзка с отчуждаване на имоти - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОбС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР изработен на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ (в относимата редакция), одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен.

Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (редакция ДВ. Бр.1/2001 г.), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОбС.

Съобразно обаче разпоредбата на  чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОбС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОбС са публична общинска собственост. Отчуждителното производствот е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОбС.

Оспорената Заповед № РД 15-3366/10.12.2020 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОбС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена с целта на закона и принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Отчуждаването е предприето за реализация на мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ.

Изслушаната по делото експертиза е дала оценка на терена приблизително равна на определената от административния орган. В заключението на в.л. са съобразени трайните насаждения и подобрения, които са съществували към момента на изготвяне на ПУП, но не са оценени от лицензирания оценител. В този смисъл оценката определена от вещото лице М.Д. съответства в по-пълна степен на изискването по чл.22 ал.4 и 5 от ЗОбС равностойното парично обезщетение да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план. Лицензираният оценител се е задоволил само с кратко описание на имота, от което не става ясно дали е съобразил намиращите си в отчуждавания имот подобрения и трайни насаждения, които също следва да се оценят, тъй като представляват приращение към имота.

Спор по делото възникна дали следва да се оценят незаконни строежи. Съгласно чл.22 ал.14 от ЗОбС не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване. Безспорно е по делото, че съществуващия в отчуждавания имот строеж – кладенец е незаконен такъв като изграден без строителни книжа и  за него съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 14 ЗОС, по принцип, не се дължи обезщетение при отчуждаване. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 4 от ПР на ЗУТ, обаче, при отчуждаване на търпими строежи те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на собствениците по общия ред. Търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

В случая видно от заключението на вещото лице процесният кладенец не е отразен на кадастралната карта. Според заявеното от оспорващия Р.С. в представена по делото декларация същият е изграден през 1981 г. Към този момент са в действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Съгласно чл.178 ал.3 от Наредба № 5 обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., с оглед интензивното използуване на земята от органа по чл. 227 ППЗТСУ се разрешава изграждането на външни клозети, когато не са предвидени в постройката, кладенци, леки слънчеви оранжерии, канали, малки водоеми, попивни и септични ями на разстояние най-малко 3 м от границите на мястото. Според чл.47 ал.2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

От заключението на вещото лице става ясно, че процесният кладенец отстои на 1,50-1,60 м по графични данни и измерено на място от съществуващата граница на съседния недвижим имот, поради което не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и съгласно сега действащия ЗУТ. В този смисъл същият не представлява търпим строеж и не следва да бъде оценяван.

Освен това съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на Закона за водите ДВ, бр. 98 от 2018 г.,, водовземните съоръжения за подземни води, изградени до 23 декември 2016 г., за които няма издадени строителни книжа, са търпими строежи по Закона за устройство на територията и не подлежат на премахване и забрана за ползване, когато са вписани в регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите. По делото не са представени доказателства, за вписването на процесния кладенец в посочения регистър, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Такива доказателства не представлява представеното копие от вх.номер. В този смисъл същият не може да бъде определен като търпим строеж.

Наред с гореизложеното, от заключението на вещото лице се установява, че процесният кладенец не е засегнат от отчуждаването, а би могъл да претърпи увреждане при експлоатацията на пътя и предвидените средства са за неговото укрепване. В тази част съдът не възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е хипотетично. В случай на такова увреждане, собственика на съоръжението би могъл да търси обезщетение от собственика на пътя, но не и да претендира обезщетение в отчуждителното производство, след като процесното съоръжение не е предмет на отчуждаване.

Не следва да бъдат включвани в сумата на определеното обезщетение и разходите за бъдеща ограда на имота на оспорващите. Такива разходи не е предвидено да бъдат включвани в оценката по чл.22 ал.5 във вр. с §1 т.1 и т.2  от ЗОбС. Съществуващата в имота ограда към съседния имот следва да бъде оценена съобразно амортизираната и стойност. По този начин общата стойност на отчуждаваната част от имота на оспорващите възлиза на 8995 лв. (7141,00 лв.+ 841 лв.+ 1013 лв.)

От изложеното става ясно, че оспорения административен акт, в частта й, в която е определена оценката за отчуждената част от имота в размер на 8749 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с  чл. 21, ал. 1 ЗОбС. В стойността на обезщетението следва да бъде включена оценката на намиращата се в отчуждаваната част ограда, подобрения и трайни насаждения.  Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 8749 лв. на 8995 лв..

С оглед уважената жалбата на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Сливен следва да заплати на оспорващите разноски по делото в размер общо на 312 лв. - възнаграждение за вещо лице. Тази сума е установена от представените по делото доказателства и подлежи на възстановяване от ответника в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-3366/10.12.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 193 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.236 в м. „Д. р.”, СО „И.” землище Сливен, като завишава оценката от 8 794 лева на 8995  лв. (осем хиляди деветстотин деветдесет и пет лева).

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на П.Н.С., ЕГН**********,*** и Р.Н.С., ЕГН **********,*** сумата 312,00 (триста и дванадесет) лева направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: