Р Е Ш
Е Н И Е № 195
/неприсъствено/
гр. В., 20.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
В.ският районен
съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Д. Д.
при секретаря О. П. и в
присъствието на прокурора …… като разгледа
докладваното от съдията
Д. гр. дело № 22 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.М.М.
с ЕГН **********,*** против „В.” АД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Б.“ № ,
офис с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа в ответното дружество като
монтьор, валцьор и шприцьор е работел дълги години под продължителното
въздействие на силно токсични иритативни агенти и фактори, като в резултат на
продължителната експозиция на вредности получил професионалното заболяване
„Бронхитис хроника“ /Хроничен бронхит/, установено с Протокол № 1/18.01.1990 г.
ДКПЗ при Работническа поликлиника – В., за което му бил съставен и акт за
трудова злополука,както и че поради заболяването си бил трудоустроен на друга,
по-ниско платена длъжност.
Поддържа се, че въпреки положените от него усилия за стабилизиране на
състоянието му – приемане на лекарства, стриктно спазване на ХДР, състоянието
му не се подобрило, а се влошило заради хроничния му характер.
Излага се, че в резултат на професионалното му заболяване и усложненията му,
водещи до намаляване на работоспособността му през 1992 г. с ЕР № 0123, зас. №
025 от 20.02.1992 г. на ДББ – Враца бил признат за инвалид с III-та група
инвалидност за срок от една година и оттогава до момента продължава да бъде
преосвидетелстван и признаван за нетрудоспособен за упражняване на професиите,
които е притежавал и упражнявал преди да придобие професионалното си
заболяване.
Сочи се, че за периода от установяване на професионалния характер на
заболяването му до 09.10.2013 г. му били издавани съответни ЕР на ТЕЛК заради
професионалното му заболяване. С ЕР на ТЕЛК № 1592 от зас. 162 от 09.10.2013 г.
на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София отново му било издадено ЕР на ТЕЛК за ТНР
със срок за нови три години,както и че поради придобиването му на право на
пенсия за прослужено време и възраст, последното му ЕР на ТЕЛК с превърнало в
безсрочно по силата на закона.
Твърди се, че в резултат на горепосочените усложнения на първоначалното му
професионално заболяване „Хроничен професионален бронхит“ болките и страданията
му се увеличили значително, загубил трайно своята работоспособност и жизнените
си сили, зачестили пристъпите му на задух и се наложило да бъде на постоянно
поддържащо лечение с медикаменти и инхалатори. При обостряне на състоянието му
се налага да постъпва и на болнично лечение.
Сочи се, че за да поддържа живота си ищецът е принуден да спазва стриктен
хигиенно диетичен режим, да изразходва във връзка с това допълнителни средства
за специалната усилена храна и да приема непрекъснато поддържащи живота му
медикаменти и инхалатори, което е свързано с ежемесечно изразходване на
допълнителни средства,както и че за претърпените от него имуществени вреди във
връзка със спазването на ХДР са му присъждани обезщетения от РС – В.,като за
периода от 01.07.2019 г. до 01.11.2019 г. е предявил такъв иск , за което е образувано
гр. д. № 2891/2019 г. по описа на РС – В., което още не е приключило.
Излага се, че и след 01.11.2019 г. ищецът продължава и ще продължава да
търпи същите вреди докато е жив.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 765.00 лева, представляваща обезщетения за претърпените
имуществените вреди, настъпили в резултат на професионалното му заболяване
„хроничен бронхит“ и настъпилите негови усложнения, изразяващи се в
изразходвани средства за лечение и средства за приемане на усилена храна в
размер на минимум 255.00 лева за периода от 01.11.2019 г. до 01.02.2020 г.,
представляваща сбор от по 255.00 лв.
месечно от 01.11.2019 г. до 01.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава
считано от първо число на следващия месец, за които се дължи обезщетението до
окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски.
Ответникът призован по реда на чл. 50, ал. 2
от ГПК за съдебното заседание,
не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен
отговор в срока по чл. 131 от
ГПК не е постъпил такъв.
На същия са указани
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание на 20.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца е поискал
постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че
на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявените искове са
вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
В тази връзка
и съобразявайки разпоредбата на чл. 239 ал. 2 ГПК Съдът приема, че в случая
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 765.00
лева, или по 255.00 лв. месечно за периода от 01.11.2019 г. до 01.02.2020 г.
- представляваща обезщетения за претърпените имуществените вреди, настъпили в
резултат на професионалното му заболяване „хроничен бронхит“ и настъпилите
негови усложнения, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства
за приемане на усилена храна, ведно със законната лихва за забава, считано от
първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението до
окончателното издължаване.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
С оглед изхода по делото ответникът следва да
заплати и дължимата се държавна такса върху иска в размер на 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Б.“ № , офис да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,*** на
основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от 765.00 лв.,представляваща обезщетение от по 255.00 лв.месечно за
претърпени имуществени вреди за периода от 01.11.2019 г. до 01.02.2020 г.,
настъпили в резултат на професионалното
му заболяване „хроничен бронхит“ и негови усложнения и спазването на хигиенно-диетичен режим,
изразяващ се в изразходване на средства за лечение и усилена храна, ведно със законната лихва за
забава върху всяко едно месечно обезщетение от 255.00 лв. от исковия период,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното
месечно обезщетение до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „В.” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Б.“ № , офис да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „В.” АД,
ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Б.“ № , офис да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева за държавна такса, а така
също и сумата в размер на 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на
обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :