№ 18895
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110130628 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от
„.............................................. ЕООД против Н. Р. Г. иск с пр. осн. чл. 422 ГПК
вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 11 735,00 лева - заплатена сума на 16.06.2022 г. на
неосъществило се основание, ведно със законна лихва за период от 05.12.2022
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
от 04.01.2023 г. по гр.д. № 66 553/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски.
В заявлението и в исковата молба ищецът сочи, че като купувач е
водил преговори с ответника като продавач и в лично качество, за закупуване
на МПС „**************************“, модел
„****************************с“, рег. № *************************.
Ищецът бил уверен, че лекият автомобил е лична собственост на ответника и
е в добро състояние. На 16.06.2022 г. ищецът превел по сметка на ответника
като физическо лице процесната сума, която сочи че представлявала авансово
плащане относно закупуване на МПС „**************************“ модел
„****************************с“, рег. № *************************.
Твърди се, че ответникът изпратил на ищеца фактура за допълнителна сума,
част от продажната цена, в размер на 196 000 лв., която този път следвало да
се преведе по сметка на дружеството „************************* ЕООД,
чийто управител е ответникът. Ищецът превел сумата от 196 000 лв. по
сметка на „************************* ЕООД на 21.06.2022 г. До
изповядване на сделка пред нотариус обаче не се стигнало. Ищецът сочи, че
причина за това е на първо място, че собственик на МПС-то не е ответникът, а
1
„************************* ЕООД, на което ответникът бил управител. На
второ място, се твърди, че МПС-то било с недостатъци. Излага, че ответникът
като управител на „************************* ЕООД, издал кредитно
известие от 22.06.2022 г. за връщане на сумата от 196 000 лв.; същата сума е
върната по банкова сметка на ищеца. Невърната обаче останала процесната
сума, преведена по личната сметка на ответника в размер на 6000 евро или 11
735,00 левова равностойност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Сочи, че сумата от 196 000 лв. действително е била преведена
по от ищеца по банкова сметка на „************************* ЕООД на
21.06.2022 г., в качеството му на продавач на МПС
„**************************“ модел „****************************с“,
рег. № *************************. Твърди, че сделката не се е
осъществила, поради непредставяне на пълномощно пред нотариуса на датата
на която е следвало да се изповяда процесния договор за покупко-продажба
между страните, а именно на 21.06.2022 г. Ответникът сочи, че е върнал
сумата от 196 000 лв.Относно процесната сума от 11 735,00 лева сочи, че
същата е заплатена на 16.06.2022 г. по сметка на ответника в качеството му на
физическо лице, при наличие на правно основание - покупка на допълнителен
комплект гуми с джанти за МПС „**************************“ модел
„****************************с“. Договорът бил сключен и ответникът
като продавач е престирал точно – оставил е вещите в склад на
„*******************“ ООД, като ищецът бил уведомен за
местонахождението им. Ответникът не спори, че на 16.06.2022 г. е заплатена
по негова сметка като физическо лице сумата от 11 735,00 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че са били в преддоговорни отношения във връзка
със закупуване от страна на ищеца на МПС марка
„**************************“, модел „****************************с“, с
рег. № ***********************
Не е спорно, че на 16.06.2022г. ищцовото дружество е превело по
банковата сметка на ответника, сумата от 11 375 лева, което е видно от
представеното по делото платено нареждане (л.10).
Не е спорно, че на 21.06.2022г., ищцовото дружество е превело по
банковата сметка на „*************************, чийто управител е
ответникът Н. Г., сума в размер на 196 000 лева. Същото обстоятелство се
установява и посредством представеното по делото платено нареждане (л.13).
Страните не спорят, че на 21.06.2022г. са се явили в кантората на
**************************, но до сключване на договор за покупко-
продажба на процесния лек автомобил не се е стигнало. Това се установява
от свидетелските показания на свид. ************************ и свид.
2
************************.
Свид. ************************ в показанията си посочва, че е
генерален пълномощник на дружеството „.............................................., което е
собственост на баща му. Установява се, че г-н ************************ се
явил в кантората на **************************, но отказал да закупи
лекия автомобил марка „**************************“, модел
„****************************с“, с рег. № *********************** тъй
като се усъмнил в техническата му изправност, доколкото установил, че
автомобилът бил внос от Америка, където претърпял щета.
Свид. ************************ в показанията си посочва, че заема
длъжността помощник-нотариус по заместване, при
************************** с район на действие в РС-София, № 628 на
нотариалната кантора. Посочва, че лятото на миналата година, ответникът
дошъл в кантората с цел да бъде сключен договор за продажба на л.а. марка
„**************************“, модел „****************************с“, с
рег. № *********************** След като подготвили договора за покупко-
продажба, в кантората пристигнал млад господин, който се представил за
пълномощник на дружеството-купувач. Последният не носел в себе си
оригинал на пълномощно, с което да удостовери представителната си власт по
отношение на дружеството купувач „.............................................. ЕООД.
Свидетелят посочва, че лицето стояло не повече от пет минути в кантората на
нотариуса, след което я напуснал.
От приложения по делото отчет по сметка (л.16), се установява, че на
22.06.2022г. дружеството „.............................................. ЕООД, получило
обратно по банковата си сметка, преведената на 21.06.2022г. на
„************************* ЕООД, сума в размер на 196 000 лева.
Спорно между страните е обстоятелството дали изплатена на
ответника сума в размер на 11 735 лв. представлява капаро по договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил или е преведена в резултат на
сключен между страните договор за поръчка за закупуване на гуми за
процесния лек автомобил.
От представената писмена кореспонденция приета по делото като
писмено доказателство и неоспорена от страните (л.59) се установява, че
страните постигат съгласие преведената на ответника сума в размер на 6 000
евро или 11 735,00 лв. да се счита като основание за сключване на отделен
договор, с предмет закупуване на гуми за л. а. марка
„**************************“, модел „****************************с“, с
рег. № ***********************
От представения по делото и неоспорен от страните проект на договор
за покупко-продажба на МПС от 21.06.2022г., се установява, че страните по
него- „************************* ЕООД, в качеството му на продавач и
„.............................................. ЕООД, в качеството му на купувач се съгласяват
да прехвърлят МПС марка „**************************“, модел
3
„****************************с“, с рег. № ***********************за
сумата от 196 000 лв., заедно с всички принадлежности, числящи се към него.
От представеното по делото платежно нареждане от 27.06.2023г. (л.73)
се установява, че ответникът наредил по банкова сметка на
****************************“ ЕООД, въз основа на издадена от
дружеството фактура № 000000000000000000/16.06.2022г.(л.72), сума в
размер на 11 731 лв., представляваща стойността на пълен комплект 4бр.
джанти и зимни гуми „Пирели спорт пакет“ за МПС марка
„**************************“, модел „****************************с“.
От представения по делото приемо-предавателен протокол (л.71) се
установява, че ответникът предал на отговорно пазене закупените 4бр.
джанти и зимни гуми за МПС марка „**************************“, модел
„****************************с“ на дружеството
„*****************************“. Същото обстоятелство се установява и
посредством представения по делото протокол за съхранение на автомобилни
гуми от 16.06.2022г. (л.76).
С оглед анализираните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че с наредената от ищеца по банковата сметка на ответника
сума в размер на 11 735,00 лева, между страните е бил сключен договор за
поръчка, с която ответникът се задължил да закупи и достави на ищеца зимни
гуми за процесния лек автомобил. Индиция за това е на първо място
преведената от ищеца по личната банковата сметка на ответника сума в
размер на 11 735,00 лева, в изпълнение на поето от ответника задължение да
закупи гуми за л.а. **************************“, модел
„****************************с“, установяващо се от водената между
страните електронна кореспонденция. На следващо място още една индиция в
подкрепа на направения извод е и извършения превод на сумата за закупуване
гумите от ответника на третото лице ****************************“ ЕООД,
въз основа на издадена фактура № 000000000000000000/16.06.2022г., както и
предаването на закупените вещи за отговорно пазене на дружеството
„*****************************“.
Доколкото договорът за поръчка представлява консенсуален,
едностранен (когато е безвъзмезден), какъвто е в настоящия случай респ.
двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, при
неговото сключване с оглед постигане на целените между страните правни
последици възникват три отношения.
1. Между довереника (мандатора) и доверителя (манданта) - то
възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът
възлага на мандатора да сключи сделка, респ. да извърши уговорените в
договора правни действия с друго лице, от свое име, но за сметка на
доверителя. В настоящия случай ищецът е възложил на ответника да закупи
комплект зимни гуми за л.а. **************************“, модел
„****************************с“, като превел на последния сумата от 11
4
735 лв. по личната му банкова сметка.
2. Между мандатора и третото лице (външно) – то се характеризира с
правното действие на съответната изпълнителна сделка. В настоящия случай
ищецът е сключил договор за покупко-продажба на джанти и зимни гуми
„Пирели спорт пакет“ за МПС марка „**************************“, марка
„****************************с“ с третото лице
****************************“ ЕООД, въз основа на издадена фактура №
000000000000000000/16.06.2022г.(л.72), за сумата в размер на 11 731 лв.,
представляваща стойността на пълен комплект 4бр.
3. Между мандатора и доверителя – с прехвърлянето на породените от
изпълнителната сделка права и задължения мандаторът изпълнява изцяло
своите задължения по договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и
задълженията от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна
сделка. В настоящия случай последната сделка не е осъществена по вина на
кредитора-ищец по настоящото дело, тъй като неоснователно не е приел
изпълнението от страна на ответника по настоящото дело, който оставил
закупените стоки за съхранение и отговорно пазене в склад на дружеството
„*****************************“.
При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че след
като е налице договор между страните , няма основание да се иска връщане на
платени суми за изпълнението му на неосъществено основание на плоскостта
на института на неоснователното обогатяване. Към момента плащане на
сумата от 11 735 лв. е съществувало валидно основание по договор за
поръчка.
От изложеното следва извод, че няма основание да се претендира
връщане на платената сума в размер на 11 735 лева, тъй като е получена с
основание към момента на плащането й. След като между страните е
налице договор и същият не е развален, няма основание да се иска връщане на
платената сума на неосъщетсвено основание и изобщо на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Предвид гореизложеното предявеният от ищеца осъдителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.............................................. ЕООД, ЕИК
5
********************** представлявано от **************
************************ срещу Н. Р. Г. ЕГН **********, с адрес:
************************ **************“ бл.91, вх. А, ет.6, ап. 23, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 11 735 лв.,- заплатена сума на 16.06.2022г. на
неосъществило се основание, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението - 05.12.2022 г. до изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение от 04.01.2023г. по гражданско дело номер
66553 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 66 състав.
ОСЪЖДА „.............................................. ЕООД, ЕИК
********************** представлявано от **************
************************ да заплати на Н. Р. Г. ЕГН **********, с адрес:
************************ **************“ бл.91, вх. А, ет.6, ап. 23, сумата
от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6